№ 968
гр. Варна, 20.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100500281 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №3400/01.10.2024г., постановено по гр.д. № 167/2024 г. на
ВРС:
- е признато за установено в отношенията между страните, че
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс,
Кула Е, дължи на “Ка Енерджи” ЕООД, с ЕИК:********* сумата, за която е
издадена Заповед № 7526/07.12.2023г. по ч.гр.д. №15234/2023г. на РС Варна, в
размер на 7848 лева, представляваща платена на 03.07.2023г. без основание
цена за съгласуване условията за присъединяване с „Електроенергиен
системен оператор" ЕАД на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,09 MW, находяща се в с. Борисово, общ. Сливо поле,
обл. Русе, ПИ с идентификатор 05517.3.26, ПВИ-480, искане №**********,
което плащане е направено по проформа фактура № ********** от
10.05.2023г., към която е издадена фактура №**********/03.07.2023г., което
вземане е продадено от „Ко и Бо Импортекспорт“ ЕООД на „Ка Енерджи“
ЕООД, ЕИК *********, съгласно договор за цесия, сключен на 01.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата подаване на
заявлението - 27.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.422 ГПК вр с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
- „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, е
осъден да заплати па “Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258,
заплатената без правно основание, с преводно нареждане №
737B10023191002S/10.07.2023г. сума в размер на 7848 лева с ДДС, за което
плащане е издадена фактура № ********** от 10.07.2023г. с основание:
1
проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа - ФвЕЦ,
0.09MW, с идентификатор № 05517.3.26, с. Борисово, ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на иска в съда – 13.02.2024г. до
окончателното плащане.
Срещу решението е подадена въззивна жалба №85829/25.10.2024 г. от
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс,
Кула Е, в частта, с която е уважен главният иск с правно основание чл.422
ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано.
Твърди се, че съгласно чл.116, ал.7 от ЗЕ, вр. чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ,
операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна
мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към
разпределителната мрежа средно напрежение. Съгласуването следва да се
окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната
мрежа, за което се дължи такса в размер на включените по количества и обем
разходи в одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД от 7748 лева, публично
достъпна на интернат страницата на оператора дружеството.
„Електроразпределение север“ АД е изпълнило вменените му по закон
задължения, като е извършило проучване и съгласувателна процедура с
електроенергийния системен оператор и е издало положително становище
относно условията за присъединяване на обекта, видно от сключения
предварителен договор, поради което заплатената за тази дейност цена се
явява дължима.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна “Ка Енерджи” ЕООД
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че ответникът
въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване, която не се
следва за централи под 5 МВч. (чл.51, ал,1, т. 1 от Наредба 6/24.02.2014г.), тъй
като не е нормативно определена. Съгласно чл.51, ал.1 от НППКЕЕПРЕМ в
случаите на присъединяване на централи от 0 до 5 МВ, се заплаща такса за
съгласуване на оператора на преносната мрежа („ЕРП Север“АД), без да е
дължима отделна такса на оператора на разпределителната мрежа („ЕСО“АД),
а единствено в случаите на централи от 5 до 15 МВ е приложим ценоразписът
за утвърдени цени за проучване, приет с Решение Ц-27/28.07.2016г.
Предвиденото в чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ съгласуване не съставлява
проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ. Касае се до отделни етапи
в процедурата, като е необходимо първо съгласуване, след което се извършва
проучване за присъединяване. За услугата по съгласуване условията на
присъединяване на ФЕЦ не е предвидено заплащане на такса. Съгласуването е
предвидено само с цел информиране на „ЕСО“ЕАД за възникващото му
задължение за присъединяване на конкретния обект. Събраната такса не
съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от
КЕВР с Решение Ц-27/28.07.2016г. по позиция 2.1. „Проучване за
присъединяване на ел.централи с обща инсталирана мощност до 15 МВ
включително“ цена на стойност 7848 лева.
С въззивна жалба 89071/06.11.2024г. от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 201, първоинстанционното решение е
2
обжалвано в цялост.
Във въззивната жалба на „ЕСО“ ЕАД се съдържат аргументи за
незаконосъобразност на решението на ВРС и в двете атакувани части при
основни твърдения за дължимост на сумата с оглед разпоредбите на чл. 116 и
сл. от ЗЕ и тези на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6) в сила към спорния
момент. Твърди се, че жалбоподателят „ЕСО“ ЕАД е извършил
административна услуга не само по съгласуване, но и по проучване на
условията за присъединяване, която е възмездна и цената на услугата е равна
на действително извършените от оператора разходи за проучване. Поддържа
се, че в случая се касае за присъединяване на електропровод на
електроразпределително дружество (ЕР Север) към преносната мрежа на ЕСО
ЕАД, а не за присъединяване на обект на производител – ел. централа. По тази
причина процедурата по присъединяване не се ограничава само със
съгласуване по реда на чл.53, ал.2 от Наредба №6, а следва да се подаде и
искане за проучване на условията за присъединяване, на основание чл.102,
ал.3 от наредбата, за която услуга именно е заплатена сумата от 7848 лева.
След като ФЕЦ ще работи в паралел с електроенергийната система и ще
отдава ел.енергия в мрежата, на основание чл.102, ал.4 от Наредба №6 следва
да бъде подадено искане за проучване на условията за присъединяване. Дори
да се приеме, че присъединяване на електропроизводствена централа може да
се извърши единствено на основание предоставено искане за съгласуване и
същото е единствено с информативна цел, следва да се има предвид, че
съгласно чл.53, ал.3 от Наредба №6, процедурата по присъединяване включва
и сключване на предварителен договор, което би било невъзможно без
предварително в етапа на проучване да са определени условията за
присъединяване. Сочи се съдебна практика в тази насока.
В предоставения срок е постъпил отговор от „Електроразпределнеие
север“ АД, в който се поддържа, че жалбата на третото лице помагач против
решението е основателна и следва да бъде уважена.
В отговора на „Ка Енерджи“ ЕООД по тази жалба се развиват доводи,
аналогични на тези по жалбата на ответното дружество. Допълнително се
излагат съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.102, ал.1 от
Наредба №6, която урежда случаите на реконструкция и модернизация на
електроразпределителните мрежи и предполага наличието на вече сключен
договор за присъединяване. Заплатената фактура е с основание
присъединяване на ФЕЦ, а не на електропровод, както се твърди в жалбата.
Нормативната уредба не разделя на отделни компоненти електрическите
съоръжения, за които да се предвижда различна самостоятелна процедура. Те
представляват цялостна система за производство на ел.енергия.
Представеният по делото проект за предварителен договор за присъединяване
не е подписан между страните и не поражда правни последици.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
3
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба
№85829/25.10.2024 г. от „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс, Кула Е, срещу решение №3400/01.10.2024г.,
постановено по гр.д. № 167/2024 г. на ВРС, в частта, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на “КА
ЕНЕРДЖИ” ЕООД, с ЕИК:********* сумата, за която е издадена Заповед №
7526/07.12.2023г. по ч.гр.д. №15234/2023г. на РС Варна, в размер на 7848
лева, представляваща платена на 03.07.2023г. без основание цена за
съгласуване условията за присъединяване с „Електроенергиен системен
оператор" ЕАД на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0,09 MW, находяща се в с. Борисово, общ. Сливо поле,
обл. Русе, ПИ с идентификатор 05517.3.26, ПВИ-480, искане №**********,
което плащане е направено по проформа фактура № ********** от
10.05.2023г., към която е издадена фактура №**********/03.07.2023г., което
вземане е продадено от „КО И БО ИМПОРТЕКСПОРТ“ ЕООД на „КА
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, съгласно договор за цесия, сключен на
01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
подаване на заявлението- 27.11.2023г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл.422 ГПК вр с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба
№89071/06.11.2024г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 201, срещу решение №3400/01.10.2024г., постановено по гр.д. №
167/2024 г. на ВРС, в неговата цялост.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.03.2025 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
4
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5