№ 15438
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110115841 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 05.05.2023
г., подадена от „..“ ЕАД срещу Т. М. С. и Е. М. С., с която са предявени при условията
на пасивно субективно съединяване са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага твърдения относно наличието на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците, в качеството
им на наследници на починалата С. В. С., при Общи условия /ОУ/, чийто клаузи,
съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Излага доводи, че наследодателката на ответниците е била потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на наемател на
топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. .. (жилищен), ап. Б-12, с абонатен № ..
Поддържа, че в периода от месец септември 2019 г. до месец декември 2021 г. е
доставил в процесния имот топлинна енергия на стойност 1237,83 лева, която не била
заплатена от купувача. Сочи, че в рамките на процесния период действали ОУ за
продажба на топлинна енергия от „..” АД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
потребителите били длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача, като лихва за забава се начислявала единствено по
1
отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен
сезон. В тази връзка, сочи че ответниците му дължат заплащането на мораторна лихва
в размер на 205,28 лева, начислена върху стойността на главницата за периода от
15.09.2020 г. до 08.03.2023 г. Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се
извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В тази връзка сочи, че етажните
собственици в сградата, в която се намирало жилището на ответницата, сключили
договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „.. ООД. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди,
че ответниците следва му заплатят цената на услугата за дяловото разпределение, в
размер на 64,69 лева, начислена за периода от месец август 2020 г. до месец декември
2021 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 11,24
лева, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г. Ето защо моли съда да
осъди ответниците при условията на разделната им отговорност за погасяване на дълга
за сумите, както следва:
1/ Т. М. С. – ½ част от общия дълг, а именно: 618,91 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец
септември 2019 г. до месец декември 2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, 102,64
лв. – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода
15.09.2020 г. – 08.03.2023 г., 32,34 лв. – главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от месец август 2020 г. до месец декември 2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до погасяването на
дълга, както и 5,62 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата за
дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 08.03.2023 г.;
2/ Е. М. С. – ½ част от общия дълг, а именно: 618,91 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец
септември 2019 г. до месец декември 2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, 102,64
лв. – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода
15.09.2020 г. – 08.03.2023 г., 32,34 лв. – главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от месец август 2020 г. до месец декември 2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до погасяването на
дълга, както и 5,62 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата за
дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 08.03.2023 г.
2
Обективира искане за присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. М. С. е подала отговор на исковата
молба. Поддържа, че след получаване на препис от исковата молба е погасила
претенциите на ищеца спрямо припадащата й се част от общия дълг, като моли съда
да съобрази посоченото обстоятелство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. М. С. не е подал отговор на исковата
молба.
С писмено становище от 11.12.2023 г. по отговора на исковата молба, подадена
от Е. С., ищецът е потвърдил постъпилите плащания в дружеството на сума в общ
размер на 889,29 лв., като отбелязва наличието на непогасен остатък от дълга за сумата
от 651,26 лв. – главница и 108,26 лв. – мораторно обезщетение.
Ответникът Т. С. е представил към молба от 15.04.2024г. доказателства за
извършено плащане към ищеца. С молба №./15.04.2024г. ищецът е заявил, че с оглед
постъпило плащане и от втория ответник Т. С., всички претендирани суми по делото в
общ размер от 1831 лева са погасени чрез плащане, като моли с крайния акт съдът да
му присъди юрисконсулстко възнаграждение, тъй като с поведението си ответниците
са станали повод за предявяване на иска.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана
топлинна енергия по аб.№..
В отношенията между ищеца и ответниците Е. М. С. и Т. М. С. не е спорно,
че същите са наследници на починалата С. В. С., която в качеството й на наемател
на топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. .. (жилищен), ап. Б-12, с абонатен №
.. е потребила доставената от дружеството топлинна енергия в процесния период
на претендираната стойност, както и че ответниците са погасили припадащата се
на всеки от тях част от стойността на претендираните вземания, като са сторили
това след образуване на делото и получаване на разпореждането на съда по чл.131
ГПК.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
доказателства: договор за наем от 31.08.2019г., заявление-декларация от С. В. С. до
„..“ ЕАД, с която е поискано партидата за имот на адрес гр. София, бул. .. с аб.
№..да бъде на нейно име; обща фактура №..г.; обща фактура № ..г.; обща фактура №
..
3
Поради това съдът приема, че наследодателят на ответниците е бил битов
клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за
имота абонатен №.. а ответниците в качеството си на наследници по закон
отговарят за задълженията, съобразно дяловете си от наследството, а именно по
1/2. Представени са по делото доказателства за извършени плащания от всеки от
ответниците на всички претендирани по делото суми, включително съдебни
разноски – фискален бон за извършено от Е. С. плащане на 07.08.2023г. и фискален
бон за извършено от Т. С. плащане на 09.04.2024г. С оглед извършеното плащане в
хода на производството, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане. Съдът съобразявайки, че плащанията са извършени в хода
на производството, след подаване на исковата молба и след получаване на
разпореждане на съда по чл.131 ГПК от ответниците, намира, че последните са
дали повод за завеждане на делото, поради което и следва да понесат
отговорността за сторените от ищеца разноски. С оглед изложеното на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лева общо или по 50 лева от всеки от ответниците, доколкото не са
налице основания за солидарна отговорност.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .. при условията на пасивно субективно съединяване
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Т. М. С., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „.. и Е. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
.. за следните суми по отношение на всеки от тях:
1/ Т. М. С. – ½ част от общия дълг, а именно: 618,91 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия топлоснабден имот с
адрес: гр. София, бул. .. (жилищен), ап. Б-12, с абонатен № ..за периода от месец
септември 2019 г. до месец декември 2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, 102,64
лв. – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода
15.09.2020 г. – 08.03.2023 г., 32,34 лв. – главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от месец август 2020 г. до месец декември 2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до погасяването на
4
дълга, както и 5,62 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата за
дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 08.03.2023 г.;
2/ Е. М. С. – ½ част от общия дълг, а именно: 618,91 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия топлоснабден имот с
адрес: гр. София, бул. .. (жилищен), ап. Б-12, с абонатен № 359543 за периода от
месец септември 2019 г. до месец декември 2021 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
дълга, 102,64 лв. – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за
периода 15.09.2020 г. – 08.03.2023 г., 32,34 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от месец август 2020 г. до месец
декември 2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
погасяването на дълга, както и 5,62 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за услугата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 08.03.2023 г.
като погасени чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. чл.78, ал.8 от ГПК Т. М. С., ЕГН
********** и Е. М. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ при условията на
разделност на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. .., сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „.. ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5