РЕШЕНИЕ
Номер Година
2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На единадесети юни Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2340 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „П.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище:***, представлявано от Т.П., депозирана чрез
адвокат Й.А. от ВАК, против Наказателно постановление № 23-0000257, издадено на
08.05.2019г. от Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с което на ЮЛ е
било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 / три хиляди/лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата си въззивникът
твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. В хода на административно-наказателното
производство били допуснати нарушения на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП фигурирал единствено правният извод, че
транспортното дружество е извършило нарушение. В АУАН и в НП не било въведено
твърдение за липсата на издадено удостоверение за психологическа годност, а
жалбоподателят бил поставен изначално в положение да се защитава срещу правната
квалификация, че водачът не е отговарял на изискването за психологическа
годност, без въобще да е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано
то и поради каква причина е прието, че водачът не е отговарял на него.
На следващо място се сочи, че сочената
за нарушена разпоредба систематично е разположена в глава осма от ЗАвПр - Административнонаказателни
разпоредби. Същата по своето естество била санкционна норма. Тя не въвеждала
правило за поведение, а абсолютен размер на административната санкция при
наличие на визирани в нея две хипотези.
Било налице
противоречие в твърденията за място на извършване на нарушението от дружеството
- жалбоподател от гледна точка вида на извършения превоз.
АНО не бил изпълнил задълженията
си по чл.53 от ЗАНН, тъй като не бил проверил дали не са налице условията за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако не са налице, да
издаде съответното НП и наложи административно наказание на нарушителя.
Излагат се аргументи за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
С горепосочените и с други аргументи
се моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа
жалбата. Във фазата по същество моли последното да бъде отменено, като се
позовава на посочените в жалбата основания.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по
същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец март 2019год.
служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. Б.И., извършили проверка на въззивното
дружество. В хода на проверката било установено, че 12.10.2018 г. в гр.Варна, превозвачът "П."
ООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 1639, е допуснал до
управление на товарен автомобил марка "Даф",
кат. N3 с peг. № В6140НС, с който е извършен
международен превоз на товари, видно от пътен лист с № 31652/28.09.2018г.,
CMR/12.10.2018г., информация от картата на водача за дата 12.10.2018г., водачът
Т.Х.К. с ЕГН: **********, който не отговарял на изискванията за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а,
ал.2, предложение 3 от ЗАвП. Водача К. бил без
валидно удостоверение за психологическа годност след дата 28.09.2018г., като до
момента на приключване на проверката - 15.03.2019г., нямал издадено ново УПГ,
видно от справка в Регистър на психологическите изследвания..
При тези констатации св.И.
съставил срещу въззивното дружество АУАН бл. № 261004,
в който описал допуснатото според него нарушение от дружеството превозвач, което квалифицирал по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП . Актът бил предявен и връчен на представляващия
дружеството, което го подписало без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не
постъпили писмени възражения срещу АУАНН.
На 08.05.2019год., въз основа
на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв.
Наказателното постановление
било връчено на възз. дружеството на 15.05.2019г. В законоустановения 7-дневен срок, на 21.05.2019г. /видно от входящия
номер/, чрез ОО“АА“-Варна била депозирана
жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.И.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените
материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП
са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм.
нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да се
посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни
фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени
са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия. Налице е и
достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на
извършването му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и конкретното
неправомерно поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с
който е извършен международен превоз на товари, на водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно
удостоверение за такава годност след дата 28.09.2018г.. Настоящия съдебен
състав приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни – включително на кои
изисквания съгласно нормата на чл.7, ал.2 от ЗДвП не отговаря водачът /за
психологическа годност/, както и къде са разписани тези изисквания - чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП, които дават яснота и пълнота относно съставомерните
признаци на административното нарушение за което е ангажирана отговорността на "П."
ООД. А тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на 12.10.2018г. без
водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този
смисъл същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност. Следва
да се посочи, че в административнонаказателното
производство защитата се осъществява в рамките на фактическите положения
изложени в обстоятелствената част на НП. Лицето се защитава срещу фактите, а не
срещу правната квалификация на нарушението, поради което настоящия съдебен
състав не споделя доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила водещи до отмяна на НП.
Съдът намира, че липсата на
мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е
съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има
задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.
28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е
привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и
съответно наказано с НП по следните съображения:
Не е спорно по делото, че
жалбоподателят "П." ООД е "превозвач" по смисъла на § 1,
т.5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си на юридическо
лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз на пътници
или товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Не е
спорно между страните и че дружеството-превозвач, притежава лиценз на Общността
№ 1639 за превоз на товари.
Съгласно чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от последния, доказателство за наличие на съответствие
на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници
или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление
на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава
и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, както и на председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните
нормативни изисквания е приета Наредба № 36/10.05.2006 година, която урежда
реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на: водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата,
изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и
извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане
на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението
на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за
психологическа годност", чл. 36 е посочено че след приключване на
психологическото изследване дадените заключения се регистрират посредством
специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Удостоверението
съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то е получило
положително заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на
психологическото изследване, наименованието на психологическата лаборатория,
датите на издаване и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда
взаимното признаване на СУМПС, издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но
в случая задължителното изискване водачите на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари да имат издадено удостоверение за психологическа годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо лицензирания превозвач, който ги е наел, т.е. въззивника, и това
е видно от текста на нормата, а не спрямо водача.
За превозвачите, установени на
територията на Република България, се прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по
който е транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното
задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си
само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по
реда на чл. 152, ал. 1, т.2, б. "б" от Закона за движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без
значение къде е извършен превозът.
Предвид горното неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
възз., че деянието е извършено извън територията на
Република България, поради което Законът за автомобилните превози е неприложим. В конкретния случай санкционирано е поведение на превозвач,
допуснал до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията за
управление, а не извършването на превоз, за да се изследват изискванията на
съответната държава-членка.
Видно от представената справка
от регистър на психологическите изследвания на водачите, че лицето Т.Х.К. не е
притежавало валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 29.09.2018
г. до 12.10.2018 г. включително, като ново УПГ, видно от ангажираните в с.з.
доказателства не му е било издадено и след тази дата до датата на с.з.
Същевременно събраните по делото доказателства / пътен лист, извадка от картата
на водача и др. / установяват, че същото лице е осъществило превоз на товари за
търговеца- въззивник
на 12.10.2018г., а и преди и след тази дата. При тези данни безспорно се
установява описаното в НП нарушение, а именно извършване на обществен превоз на
товари от страна на "П." ООД на посочената дата, с водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност в нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните
превози. В случая с даденото описание на
нарушението в АУАН и НП се сочат не само нормативно разписаните признаци на
поведение на превозвача, но се съдържа и информация за конкретните
характеристики на неговото поведение по
време, място, начин. Не се споделя възражението в жалбата, че мястото на
нарушението не било конкретизирано, като превозът бил осъществен в чужбина- Р
Франция, а като място на нарушението било вписано седалището на дружеството.
Видно от ангажираните по делото доказателства –пътен лист №31652, съгласно
който е извършен превозът на 12.10.2018г. , същият е издаден именно в гр.Варна
по седалището на дружеството. Съгласно Наредба № 33/1999 г. пътният лист е документ
за контрол и отчитане работата на водачите на автомобилите. От представения пътен
лист е видно, че именно дружеството е
издало пътния лист, съгласно положения печат и подпис – дружеството "П."
ООД е допуснало управление на МПС с водач К.. От самия пътен лист е видно, че именно
на дата 12.10.2018г. водач без валидно удостоверение за психологическа годност
е извършил превоз за сметка на дружеството.
За съставомерността
на процесното деяние от значение е че превозвачът,
който се явява работодател на водача, т.е. последният е длъжен да изпълнява
неговите нареждания във връзка с осъществяваната транспортна дейност, е допуснал
извършването на превоза като е нарушил едно обективно задължение на
лицензирания превозвач - да извършват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност- чл.7а, ал.2 от ЗДвП,
което задължение видно от доказателствата по делото, е било нарушено.
Следователно нарушение допуснато от възивното
дружество се явява доказано от обективна страна. Въпросът за субективната
страна не следва да се обсъжда , доколкото е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството превозвач.
Поради което и съдът намира , че дружеството
правилно е санкционирано именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП
т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен размер от 3000 лв. за този
който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари. Известна неточност е допусната по отношение на приетата за нарушена
норма, но никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че лицето се
защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхнта
правна квалификация. А както бе споменато по-горе волята на АНО за ангажиране
на отговорността на превозвача е безспорно ясна, а именно за нарушение на
задължение на лицензирания превозвач да извършват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност.
Поради това съдът прие, че правилно АНО е приложил санкционната разпоредба. Като съобрази, че санкционната норма
предвижда административно наказание в твърд размер, съдът счете че не следва да
се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото, тъй като е лишен от възможност да коригира
размера на санкцията, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия
случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от "П."
ООД, *** административно нарушение по нищо не се различава от обикновените
нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили
вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като маловажен.
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при
които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото
осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на изложеното и отчитайки
засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и
живота на останалите участници в движението, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като
маловажен.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000257, издадено
на 08.05.2019г. от Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с което на „П.“
ООД, ЕИК *********, със седалище:***, представлявано от Т.П. е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 / три
хиляди/лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2
от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: