РЕШЕНИЕ
№ 250
град
Плевен, 17.05.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Милена Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно
дело №1027/2022 г. по описа на АС-Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ц.Н. Ц. с
ЕГН **********, адрес: ***, против Решение № 638/28.11.2022г. по АНД
№2025 по описа на 2022 година на Районен съд -Плевен. Твърди се в жалбата, че решението на съда е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в обжалваното наказателно
постановление е цитиран номер на АУАН, в който е посочено различно административно
нарушение. Твърди се, че направената от административнонаказващия орган грешка
в изписването на номера на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) в оспореното
наказателно постановление, води до липса на реквизит опорочаващ последното.
Твърди се, че районният съд е допуснал да бъде санкциониран жалбоподателя за
нарушение, за което не му е повдигнато административно обвинение с цитирания в
наказателното постановление АУАН. Твърди
се, че посочването в НП-то на 7 дневен срок за обжалване, вместо 14-дневен е
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.3 от ЗАНН,
административнонаказващият орган по същество е допуснал съществено процесуално
нарушение, което влече незаконосъобразност на Наказателно постановление № 20-
0938-004960 от 24.11.2020г. Твърди се, че от съдържанието на НП-то се
установява, че същото е от две страници, а на жалбоподателя е връчена една,
поради което не може да организира защитата си. Твърди се, че в разписката към
НП-то е посочено, че му се връчва различно наказателно постановление, а не НП №
20-0938-004960/24.11.2020г. Иска се от
касационната инстанция да отмени Решение № 638/28.11.2022г. на Районен съд
–Плевен по АНД №2025/22г., както и Наказателно постановление (НП) № 20-
0938-004960/24.11.2020г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен.
В съдебно заседание касаторът – Ц.Н. Ц., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Иван Шарков, който взема становище за правилност
и законосъобразност на решението на РС-Плевен и моли съда да го потвърди.
Административен съд –
Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Съдът, като съобрази
депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като
надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет
на обжалване е Решение № 638/28.11.2022г. по АНД №2025 по описа на 2022 година
на Плевенския Районен съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0938-004960/24.11.2022г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на Ц.Н. ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание на основание чл. 174 ал. 3 предложение 2
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) Глоба в размер на 2 000 лева, лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът приел за установено от доказателствата по делото,
че на 04.11.2022 година полицейски патрул на сектор ПП при ОД на МВР- Плевен
при изпълнение на служебните си задължения на улица „Цар Самуил“ до блок № 13 в
град Плевен спрял за проверка лек автомобил „Сеат Толедо“ с per. № ЕН8282КС,
управляван от Ц.Н.Ц.. При проверката на водача били изискани документи, както и
лицето било поканено да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. След отказ от страна на Ц.Н.Ц.,
на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение
по чл. 174 ал. 3 пр.2 от ЗДвП и издадени
талон за медицинско изследване № 0062215, 8 броя холограмни стикери за
сигурност и валидност на пробата с № А027892, както и протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с регистрационен № 228
от 14.11.2022 година. Ц.Н.Ц. *** за взимане на кръвна проба. Въз основа на
съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
20-0938-004960/24.11.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР - Плевен, с което на Ц.Н. ***, с ЕГН **********, е наложено административно
наказание на основание чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП Глоба
в размер на 2 000 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
и били отнети 12 контролни точки.
РС-Плевен приел за установена
фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства по делото, както
и гласните такива, съдържащи се в показанията на свидетелите Ивайло Диновски и
Владимир Траянов, които кредитирал изцяло с доверие като правдиви и
безпристрастни, съответни на обективната действителност.
От правна страна въззивният съд приел,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като се е
позовал на писменото доказателство по делото -
копие на заповед № 8121 з — 515/14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи.
РС-Плевен приел, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяната му, както и съответствие с
разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН.Мястото и времето на
констатиране на това нарушение били безспорно установени и посочени и в акта, и
в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Установено било подробно
и детайлно описание на конкретното поведение на жалбоподателя като водач на
МПС, което не отговаря на предписанието на закона, описание на конкретно
поведение в съответствие с производствените правила на чл. 42, т. 4 и чл.57,
ал.1, т. 4, 5 от ЗАНН. Актът за административно нарушение бил издаден в
съответствие с всички изисквания на чл. 40 и следващите от ЗАНН. Относно
приложението на материалния закон, РС-Плевен направил извод, че жалбоподателя е
осъществил признаците в разпоредбата на чл. 174 ал. 3 пр.1 от ЗДвП.
Въззивният съд счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че е нарушено правото му на защита, с оглед твърденията на последния, че бил
санкциониран неправилно за извършено нарушение по Кодекса за застраховането, с оглед на обстоятелството, че в АУАН
№ 302945 и в наказателното постановление
била изписана норма от ЗДвП. За неоснователно било счетено и възражението
относно вписания срок за обжалване в НП-то, предвид обстоятелството, че
жалбоподателят е реализирал правото си на защита чрез подаване ни жалба и
образуване на съдебно производство. Въззивният съд приел, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това, че като
водач на МПС отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и техни аналози,
което изпълва признаците от състава на нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДвП,
както и че са налице безспорни доказателства за авторството на конкретното
нарушение, авторът му и неговата вина. Изложил е и аргументи по отношение на
санкцията с оглед тежестта на
извършеното нарушение и предвид санкционна норма.
Настоящият
състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след
служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
РС-Плевен
е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален
ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Приетата от съда
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият
касационен състав на съда. Видно от доказателствата по делото не са допуснати
съществени нарушения при съставяне на акта за административно нарушение и при
издаване на наказателното постановление, които да
доведат до отмяната му на самостоятелно основание. Правилни са изводите на
районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване
на административното нарушение и наказателно
постановление, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно
е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени.
При изготвяне на съдебното решение РС Плевен е изпълнил процесуалното си
задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, да изложи ясни,
точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и
правни въпроси, поставени за разрешаване пред инстанцията. Съдът е аргументирал правни изводи относно наведените
възраженията от страна на пълномощника
на жалбоподателя като е изложил мотиви, които се споделят от касационния състав
и не следва да се преповтарят. Безспорно се установява от доказателствата по
делото, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и от субективна страна фактическия състав на извършено нарушение
по нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което законосъобразно е бил
привлечен към административно наказателна отговорност.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че не му е бил връчен
екземпляр от НП-то в неговата цялост, предвид обстоятелството, че в оригинала на л. 13 от АНД 2025/2023г., по
същество втората страница съставлява част от разписката, удостоверяваща получаването
на НП-то, т.е оспореното постановление
по същество представлява документ
върху една страница.
Неоснователни са и възраженията на
касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
оспореното наказателно постановление, изразяващи се в посочване на АУАН с друг
номер и вписване на по–кратък срок за обжалване. При внимателен преглед на материалите по
делото вкл. оригинал на НП № 20-0938-004960/24.11.2022г на л.14 и справка от АИС на л. 15 от АНД № 2025/22г. по описа
на ПлРС се установява, че на 14.11.2022г. на водача са съставени два броя АУАН – АУАН №
302945/14.11.2020г. и АУАН № 302946/14.11.2020г. първият от актовете касае
констатирано от контролните органи административно нарушение на чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането, като въз основа на него е издадено НП №
20-0938-004959/24.11.2020г., влязло в сила. Вторият АУАН с № 302946/14.11.2020г.
е съставен за нарушение на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП и въз основа на него е
издадено оспореното НП. При внимателен преглед на съдържанието на НП №
20-0938-004960/24.11.2020г. се установява, че в него коректно е изписан номера
на съответния АУАН, а именно № 302946/14.11.2020г., поради което касационния
състав не установява несъответствие и
разминаване между акта, поставил началото на административно наказателното
производство и наказателното постановление, с
което е наложено съответната
санкция по ЗДвП. Не е допуснато съществено процесуално нарушение и при
отбелязване на 7 дневен срок за обжалване в НП-то, предвид обстоятелството, че
към датата на издаване на последното 24.11.2020г. чл.59, ал.2 от ЗАНН (последно
изм. и доп. бр. 13 от 14.02.2020 г., в сила от 14.02.2020г.) предвижда именно
такъв срок за обжалване на наказателните постановление. Същевременно жалбоподателят се е възползвал
от срока, предвиден във влезлия след датата на издаване на НП-то
по-благоприятен закон, а именно от 14 дневния срок за обжалване, поради което
на още по-голямо основание е реализирал правото си на защита.
Предвид
изложените съображения, настоящият състав, след извършена проверка по чл. 218 АПК на оспорения съдебен акт установи,
че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон,
поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.1 изр.2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна и
като правилен, следва да остане в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя
в сила Решение №638/28.11.2022г. по АНД
№2025/2022г. по описа на РС-Плевен.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/