РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Нови пазар, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620101348 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от „Енерго – Про продажби” АД срещу ответника Р. С. П.
от гр. Н., обл. Ш., ул.“Г.В.З.“ №*, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание: 1/ по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД с цена от 670,10 лв.
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на сумата и 2/ иск по 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД
за мораторна лихва в размер на 198,95 лв., за периода от датата на падежа на фактурата до
28.09.2023 г., съществуват.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с клиентски № ***,
във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. Н., ул.
„Г.В.З.“ №*. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ответникът имал неизплатени задължения към ищеца в размер на 869,05 лв. за посочения
обект. За задълженията са издадени фактури. Предвид на горното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че вземането му по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1002/2023 г. на НПРС срещу ответника за сумата от
670,10 лв.главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на сумата, както и за мораторна лихва в размер на
198,95 лв., за периода от датата на падежа на фактурата до 28.09.2023 г. Ищецът моли да му
бъдат присъдени направените разноски по заповедното производство и по настоящето.
Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Заявява, че ищецът
претендира плащане на ел.енергия за обект с кл.. №***п за обект в гр. Н., ул. „Г.В.З.“ №*,
по фактура №*/* г. с титуляр на клиентския номер Ц.Х.Б.. Заявява, че покупката на имот на
посочения адрес, в условия на съсобственост, е осъществена на 17.09.2020 г.и е подадено
заявление до ищеца за смяна на партида на 20.11.2020 г. Въз основа на заявлението бил
сменен електромера на имота с нов и номер***, с кл. №***, регистриран на негово име.
Отрича във визирания във фактурата на ищеца отчетен период да е вършил ремонтни
дейности, да е живял в имота или в имта да е ползвана ел. енергия. Затова моли исковете на
бъдат отхвърлени, както и да му се заплатят направените разноски.
1
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
От представеното по делото доказателство – фактура №*/* г. с получател Ц.Б. се
установява, че отчетената за електомер *, за обект в гр. Н., на ул. „Г.В.З.“ №*, за периода
27.10.2020 г.- 24.11.2020 г., сума за плащане е в размер на 670,10 лева, с падеж на плащане
17.12.2020 г.
Видно от представеното извлечение за фактури и плащания, за кл. № *** към дата
15.12.2023 г., за периода от 13.11.2018 г.- 27.112020 г. задълженията за плащане на ел.
енергия са 0,00 лева. Единственото изключение е фактура №*/* г. за сумата от 670,10 лева.
Същата информация се съдържа и в справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца, където по име на клиент е посочено името на Б.Ц.Х..
Съдът е приел за безспорно между страните, че ответникът е собственик на имота, а и
това се установява от нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот №125, том II,
рег. №3127, дело 263 от 2020, като продажбата е осъществена на 17.09.2020 г.
Ответникът е съсобственик в имота и като такъв е подал заявление вх.№5593710 от
20.11.2020 г. за продажба на ел. енергия на съществуващ обект, за обект с кл. №*** в гр. Н.,
ул. „Г.В.З.“ №* „а“, дотогава ползван от Ц.Б..
От показанията разпитаните свидетели М.М. и Д.Г.И., които съдът приема за
достоверни и взимно свързани, се установява, че предишния собственик на имота „*“ е
починала през 2012 г. и след това имотът останал без обитатели. След покупката на имота
от ответника през есента на 2020 г. той не се нанесъл в него и не започнал веднага ремонтни
дейности. Ремонтирал е и е започнал да обитава имота едва в началото на 2022 г.
Живеещият в близост / на 30 метра/ от имота тъст на ответника и св.Д.И. пояснява, че в
имота, включително и в гаража не е имало ел.уреди, а предпазителят на ел. таблото е бил
смъкнат, за да няма опасност предвид старата инсталация на къщата. От стълба до
електромера е имало захранване, но не и след него.
Предвид тези доказателства съдът приема, че по делото не се доказва по безспорен
начин, че ответникът действително дължи посочените в исковата молба суми за ел.енергия
по посочената фактура за посочения времеви период.
Фактурираната ел. енергия е отчетена от електромер с № *, преди неговата замяна с
новия, който е с идентификационен № *** (номерът е посочен на всяка от приложените по
делото фактури), сменен след подаденото заявление вх.№ 5593710 от 20.11.2020 г. за
продажба на ел. енергия на съществуващ обект, за обект с кл. №*** в гр. Н., ул. „Г.В.З.“ №*
„а“ от страна на ищеца.
Ищецът по делото не представя за доказване на твърденията си, че ответникът
действително е ползвал доставена ел.енергия, която за периода, отчетен по фактура № ФП
*/* г. е за електромер с № * и за отчетено по него количество от 2827.0000 kWh на стойност
670 лв.
Липсва протокол, с който е приет стария електромер и който да сочи какви са били
неговите показатели към датата на промяната. Направеното извлечение по фактури и
плащания, приложено на стр. 6, както и справката за потребление, приложена на л. 7 не са
доказателство за ползваната от ответника ел.енергия за посочения период. Такова
доказателство не е и издадената фактура (л.5). доказателство за ползвана и надлежно
отчетена ел.енергия са ежемесечните справки и отчети на служителите от ищцовото
дружество, каквито по делото не са представени.
Показанията на свидетелите са категорични, че имота е бил необитаем, а
ел.захранването в цялата къща е било изключено, поради което съдът приема, че посочената
във фактурата ел.енергия не е консумирана от ответника и същия не я дължи.
От горното, съдът приема, че ищецът не доказва по безспорен начин съществуването
на посочените задължения, за които е била издадена Заповед за изпълнение №
494/09.10.2023 г. по ч.гр.д. № 1002/2023 г. на НПРС.
2
Предвид на горното, предявеният иск по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД с цена от 670,10 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата, следва да се отхвърли изцяло.
Като акцесорен по отношение на първия иск, ищецът е предявил установителен иск и
за присъдената по заповедта за изпълнение мораторна лихва, с правно основание по 415 от
ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, за установяване, че вземането в размер на 198,95 лв.,
за периода от датата на падежа на фактурата до 28.09.2023 г., съществува. Поради приетото
от съда, че главният иск следва да се отхвърли, то и акцесорният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД
също следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид на горното, съдът намира, че искът по чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, за
установяване, че вземането в размер на 198,95 лв., за периода от датата на падежа на
фактурата до 28.09.2023 г., съществува, следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство:
Ищецът по делото е направил разноски за ДТ в размер на 75 лв.
Ответникът е направил разноски 400лв. за възнаграждение за адвокатско
възнаграждение.
Поради отхвърляне на всички предявени от ищеца искове, то на същия не се дължат
разноски, по арг. на противното от чл. 78, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски при отхвърляне на
иска, съразмерно на отхвърлената част. Отхвърлените искове са в пълния размер, който е
предявил ищецът, поради което и при условията на пропорционалност, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в пълен размер от 400 лв.
Относно разноските в заповедното производство.
Разноските, направени от ищеца по заповедното производство са в размер на 25лв. и
50лв. за юрисконсулт или общо 75лв.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на постановеното по исковото
производство, същите следва да се отхвърлят в пълен размер от 75 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
предявен от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „В.В.“, № №*, В.а Т. Г, представлявано от П.С.С. и Я.М.Д., против
Р. С. П. с ЕГН:********** от гр. Н., обл. Ш., ул. „Г.В.З.“ №*, за признаване
съществуването на вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК ***, за сумата
от 670,10 лв. (шестстотин и седемдесет лева и десет ст.) главница, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.10.2023 г. до
изплащане на сумата, което е присъдено по Заповед № 494/09.10.2023 г. по ч.гр.д. №
1002/2023 г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
предявен от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „В.В.“, № №*, В. Т. Г, представлявано от П.С.С. и Я.М.Д., против Р.
С. П. с ЕГН:********** от гр. Н., обл. Ш., ул. „Г.В.З.“ №*, за признаване съществуването
на вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК ***, за сумата от 198,95 лв. (сто
деветдесет и осем лева деветдесет и пет ст.) мораторна лихва върху главницата за периода от
датата на падежа на фактурата до 28.09.2023 г., присъдена по Заповед № 494/09.10.2023 г.
по ч.гр.д. № 1002/2023 г. на НПРС.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.а, бул. „В.В.“, № №*, В.а Т. Г,
представлявано от П.С.С. и Я.М.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА Р. С. П. с ЕГН:********** от гр. Н.,
обл. Ш., ул.“Г.В.З.“ №*, направените по настоящото дело разноски от 400 лв. (четиристотин
лева).
Отхвърля искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. , район В.В., бул. „В. В.”, В. Т. Г №
№*, представлявано от П.С.С., Я. Д., за присъждане на разноски по настоящето дело в
размер на 475 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева), както и по ч.гр.д. № 1200/2021г. на
НПРС в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
След влизане в законна сила на решението по делото, препис от него да се изпрати по
ч.гр.д. № 1002/2023г. на НПРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар:_______________________
4