Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 28 юни 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 17.06.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 3488 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл.
124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет. 3 срещу Л.Ц.Я. с ЕГН ********** и адрес ***.
В същата се между „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* и ответницата Л.Ц.Я. съществува
валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем с №
3227950 от 18.05.2018 г., както и въз основа на Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и
ред за предоставяне на потребителски кредити от същото дружество,
представляващи неразделна част от договора. С подписването на договора
заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 250,00 лева.
Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателката
се е задължила да върне кредита заедно с договорната лихва, или сума в общ
размер на 1 452,66 лева, на 22 равни двуседмични погасителни вноски, всяка
в размер на 66,03 лева. Твърди се също, че срокът на договора е изтекъл с
последната погасителна вноска, дължима на 22.03.2019 г. и същият не е обявяван
за предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем
заемателката се задължила да представи посоченото в същата разпоредба
обезпечение, като при неизпълнение на основание чл. 4, ал. 2 от договора
заемателят дължала неустойка в размер на 656,25 лева, която следвало да бъде
изплатена разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, или към размера
на всяка вноска се добавяла сума в размер на 43,75 лева. На заемателката била начислена и
лихва за забава в общ размер на 123,32 лева, изчислена върху непогасената част
от главницата, считано от 23.03.2019 г. до 09.06.2020 г. Сочи се, че към
настоящия момент ответницата е заплатила по договора сумата 774,12 лева, като
се поддържа, че с тях са погасени задължения по договора в следната поредност:
неустойка за неизпълнение, договорна лихва, главница.
На 01.08.2019 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
с ЕИК ********* и ищцовото дружество, по силата на което процесното вземане
станало собственост на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Поради неизпълнението на
ответницата, на 22.06.2020 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл.
410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 1318/2020 г.
на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед от
23.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта
за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на постоянния й и настоящ адрес, а видно от
приложената по заповедното производство справка от ТД на НАП-Велико Търново,
офис Враца ответницата няма действащи
трудови договори, поради което са предявени настоящите искове.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата 930,73 лева-главница по договор за
паричен заем с № 3227950 от 18.05.2018 г.; сумата 99,06 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 22.03.2019 г.; сумата 656,25
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4, ал. 2 от
договора; сумата 123,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 23.03.2019 г. до 09.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед № 670 от 23.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1318/2020 г. на Врачански районен
съд. Ищецът претендира разноски както по
исковото, така и по заповедното производство.
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение 1, чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ответницата Л.Ц.Я. не е подала писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК.
В заповедното производство-ч.
гр. дело № 1318/2020 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от
ответницата възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
С писмена молба от 16.06.2021
г. ответницата е поискала даване на ход на делото в нейно отсъствие и е
изложила подробни съображения за неоснователност и недоказаност на предявените
искове, поради което не са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата било за всички, било
за част от предявените искове.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за паричен заем № 3227950 от 18.05.2018 г., видно от който между „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и ответницата
Л.Я. бил сключен договор
за потребителски паричен кредит за сумата 1 250,00
лева, която следвало да бъде погасена на 22 равни двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 66,03 лева. По
този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответницата да върне на
заемодателя сума в общ размер на 1 452,66 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35,00 % и годишен процент на
разходите на заема – 41,74 %. Видно е също така, че ответницата е подписала договора
на датата на сключването му – 18.05.2018 г. Съгласно посоченото в договора,
крайният срок за издължаване на кредита е 22.03.2019 г.
С рамков договор от 30.01.2017
г. за прехвърляне на задължения (цесия) и приложение № 1 към него от 01.08.2019
г. „Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* е прехвърлило на ищеца вземанията
си по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от намиращото се на
л. 20 от делото пълномощно, с него „Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* е
упълномощило ищцовото дружество да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето
на задълженията им по приложение № 1 от 01.08.2019 г. към рамков договор от 30.01.2017
г. за прехвърляне на задължения (цесия).
Видно от заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза,
ответницата е извършила погашения по процесния договор за кредит в общ
размер от 744,15 лева (в
системата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отразена като платена сумата 729,12
лева, а отделно, извън тази система, е отразена като платена сумата 45,00 лева
– разходи за събиране на вземането), т.е., в случай, че платената като разходи
за събиране на вземането сума 45,00 лева бъде приета за недължимо платена по
нищожна клауза, както и ако се приеме за нищожна уговорката за неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4,
ал. 2 от договора, то дължимият по кредита неплатен остатък възлиза на 945,50
лева.
От правна страна.
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните
задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на
кредита – 22.03.2019 г., който е бил настъпил към датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2020 г., поради което
съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице. След като всички вноски по процесния договор са падежирали преди
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответницата дължи връщане на
заетата сума.
Видно от договор за потребителски кредит №
3227950 от 18.05.2018 г., „Изи асет мениджмънт” АД с ЕИК ********* е предоставило на ответницата Л.Я.
кредит в размер на 1 250,00 лева (подписите на договарящите страни имат силата
на разписка за предаване на сумата по договора за кредит), а ответницата се е
задължила да върне кредита в сроковете и по реда, предвидени в договора.
Установено е по категоричен
начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ответницата е
извършила частични погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 744,15 лева.
С рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г. и приложение от 01.08.2019
г. към него „Изи асет мениджмънт” АД с ЕИК ********* е прехвърлило процесните
вземания на ищеца.
Видно от намиращите се на
л. 20 от делото пълномощно, с него „Изи асет мениджмънт” АД с ЕИК ********* е
упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да съобщи на
съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по договори за кредит по
приложението към рамков договор от 30.01.2017 г. за прехвърляне на задължения
(цесия).
Въпреки че по делото не са
представени доказателства ищеца, в качеството си на пълномощник на цедента на процесните
задължения, да е уведомил надлежно ответницата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
ответникът следва да се счита за редовно уведомен за цесията поради следното:
Съгласно
трайната практика на съдилищата,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г.
на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг.
дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал
качеството си на кредитор по отношение на ответницата.
В заповедното производство съдът се е произнесъл въз основа на
изложените в заявлението по чл. 410 от ГПК твърдения, без да ги проверява. В
образуваното на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК
исково производство обаче съдът е длъжен, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, при съобразяване на наведените от страните доводи и
възражения, да извърши проверка за наличието, изискуемостта и ликвидността на
претендираните вземания, включително дали са налице нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправни
по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) уговорки в договора за
паричен заем, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.
При извършването на тази проверка съдът намира, че
предвидените в закона императивни разпоредби относно договорите за кредит са
спазени, но уговорките за неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 4, ал.
2 от договора и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението
съгласно Тарифата на кредитора са нищожни по следните съображения:
Съгласно дадените разяснения в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на Върховния касационен съд, за спазването на добрите нрави по
иск за дължимост на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и
размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл изрично: решение № 107 от 25.06.2010
г. по търг. дело
№ 818/2009 г. на Върховния касационен
съд, II т. о.
Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключване на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка в
размер на над 2/3 идеални части от дължимата по договора главница.
Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл. 4, ал. 2 от договора е видно, че размерът на уговорената неустойка е 962,50 лева, т.е. същата представлява над 2/3 идеални части от заемната сума. Предвидено е още предварително, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като по този начин всяка месечна вноска нараства
със сумата 43,75 лева.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предложение 3 от ЗЗД,
тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението, но в случая липсва адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение, т.е. обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното
задължение. Съдът счита, че и санкционната функция на клаузата
е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума с над 2/3
идеални части от същата,
което противоречи на всякакви разумни граници на добрите нрави.
На основание гореизложените доводи
съдът счита, че клаузата за неустойка е недействителна поради противоречие с добрите нрави, поради което уговорената сума не се дължи.
Съдът намира за недължимо платена въз основа на
нищожна клауза сумата 45,00 лева – такса разходи. С исковата молба е представена
тарифа на „Изи асет мениджмънт“ АД, уреждаща задължение за заплащане на разходи
за събиране на вземанията, в която е налице противоречие с чл.10а от ЗПК. Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването
на напомнителни писма или покани, както и ангажирането на служител, не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя
във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване
на изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на
кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.
Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК.
Относно претенцията за обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, то същата се дължи, доколкото се
установява, че е налице забава на плащането на дължимата сума за главница.
Същата се явява доказана по основание и по размер, тъй като от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че частичните погашения на
ответницата не са отнесени към мораторната лихва, т.е. същата е дължима така,
както е претендирана.
В обобщение, при отчитане на заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и съгласно гореизложените
правни доводи, съдът приема за доказани по основание и размер следните заявени
от ищеца претенции: сумата 885,73 лева – главница по договор за паричен заем с №
3227950 от 18.05.2018 г. (съдът отнася недължимо платената сума в размер на
45,00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на вземанията към главницата); сумата
99,06 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до
22.03.2019 г.; сумата 123,32 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.03.2019 г. до 09.06.2020 г., а искът за неустойка за неизпълнение
на задължение по чл. 4, ал. 2 от договора е неоснователен и недоказан, както и е
недължимо платена въз основа на нищожна клауза сумата 45,00 лева – такса
разходи.
По разноските:
При този изход на делото ответницата дължи на ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. По заповедното
производство-ч. гр. дело № 1318/2020 г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 86,19 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, от които му се следва сумата 52,79 лева. По настоящото дело-гр.
дело № 3488/2020 г. на Врачански районен съд ищецът е направил разноски в
размер на 563,81 лева за държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
(последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева),
от които му се следват 345,30 лева. При изчисляване на разноските е съобразена
недължимо платената от ответницата сума 45,00 лева – такса разходи, която първоначалният
кредитор неправилно не е нанесъл в счетоводната си система, а е приел тази сума
за отделно вземане, извън вземанията си договора за кредит.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски и
не е представила доказателства за направени такива, поради което съдът не й
присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на Л.Ц.Я. с ЕГН ********** и адрес ***, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3 сумата 885,73 лева-главница
по договор за паричен заем с № 3227950 от 18.05.2018 г.; сумата 99,06 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 01.06.2018 г. до 22.03.2019 г; сумата 123,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
23.03.2019 г. до 09.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 670
от 23.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 1318/2020 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК като неоснователен, както следва:
за главница – за разликата от уважения размер 885,73 лева до пълния предявен размер
930,73 лева – погасен чрез плащане, за
сумата 656,25 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по
чл. 4, ал. 2 от договора – недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л.Ц.Я. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумата 52,79 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 1318/2020 г. на Врачански районен съд, както и сумата 345,30 лева – разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 3488/2020 г. на Врачански районен съд, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: