РЕШЕНИЕ
Номер 29227.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикII Граждански състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
Секретар:Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20205200500622 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.Пловдив , р-н „Централен“ , ул.
„Христо Г. Данов „ № 37, против Н. Г. К. , ЕГН **********, от с. Л. , ул. „ Т. „ № 25.
С исковата молба се предявен положителен установителен иск за дължимост на сумата 225, 73лв.
С Решение № 790/ 27.07.2020г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1917/2019г. по описа на
същия съд, предявения иск е уважен изцяло . Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца сторените
съдебно – деловодни разноски .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
Н. Г. К. , ЕГН **********, подадена чрез назначения особен представител на страната. Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
1
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата
процесуално недопустимост. Възраженията касаят неправилността на съдебното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Претенцията на ищеца е за заплащане на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за периода 11. 02.
2018г. – 10. 06. 2018г. , както и за заплащане на лихви за забава върху дължимата сума .Производството е
установително по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
І.Приложимо материално право.
За процесния период от време отношенията във връзка с продажбата и заплащането на ел.енергия са
регламентирани от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по конкретно текста на чл. 98а от ЗЕ / ДВ. бр. 74/2006г. в сила от 01.
07. 2007г. /. В тази правна норма е записана ,че крайния снабдител продава ел.енергия при публично известни
общи условия. Общите условия влизат в сила след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник без изричното им писмено приемане от клиентите.Клиенти , които не са съгласни с общите
условия имат право в срок от 30 дни след влизането им в сила да предложат на крайния снабдител специални
условия , различни от публикуваните общи условия . Ако бъдат приети от крайния снабдител те се отразяват в
допълнителни писмени споразумения .
При тази нормативна уредба се явява неоснователно възражението в писмения отговор на пълномощника на
ответника за това ,че по делото не е представен договор между страните за доставяне на ел. енергия . Такъв
договор не е необходим, тъй като отношенията между страните следва да се уреждат от публично известните
общи условия. По делото няма данни ответника да е оспорил в 30-двения срок публикуваните общи условия ,
поради което те са станали задължителни за него.
За процесния период от време в сила са били общите условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ -13/ 10. 05.
2008г. Какви са основните положения в тези общи условия относно правата и задълженията на страните по
договорното правоотношение?
1/ЕВН ЕС се задължава да снабдява с ел. енергия всеки клиент ,чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа , обслужвана от ЕВН ЕС ( чл. 7 т. 1 от Общите условия );
2/ Клиентът се задължава да заплаща по начина и в сроковете посочени в Общите условия консумираната
ел.енергия( чл. 11т. 1 от Общите условия);
3/Присъединяването към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕС става след подаване на писмено
заявление от клиента, което има декларативен характер. Към заявлението се представя за сведение оригинал или
нот. заверено копие от документите потвърждаващи декларираните обстоятелства.Представя се и документ за
самоличност, а когато заявлението се подава от пълномощник се представя и пълномощно с нот. заверка на
подписа на клиента ( чл. 13ал.1, 2, 3 и 6 от Общите условия );
4/ Когато един обект се притежава от няколко лица с право да бъдат клиенти заявлението се подава при
условията на чл. 6 ал. 3 от Общите условия ,а именно – от едно лице , което упражнява правата на всички
собственици заедно или чрез пълномощник ( чл. 13 ал. 7 и чл. 6 ал.3 от Общите условия);
5/Потребената ел.енергия се фактурира месечно от ЕВН ЕС чрез издаването на обща фактура за услугите
снабдяване , пренос и достъп ,по определени от ДКЕВР цени ( чл.17 ал. 1 и 2 от Общите условия);
2
6/ Стойността на консумираната ел. енергия и сумата за пренос на тази енергия по разпределителната мрежа се
заплаща от клиента в 10-дневен срок от издаване на фактурата .ЕВН ЕС съобщава на клиента за дължимите суми
чрез съобщение , изпратено на адреса на обекта. Подаването на възражение срещу сметката не освобождава
клиента от задължението да заплати дължимата сума ( чл. 18 ал. 1, 2, 4 и 7 от общите условия );
7/ Клиент ,който не изпълни задължението си за заплащане в срок на дължимите суми дължи обезщетение в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден( чл. 27 ал.1 от Общите условия);
ІІ. По съществото на спора .
От представения препис от извлечение от сметка , както и от представените по делото преписи на три броя
фактури , издадени на 16. 03. 2018г. , 16. 05. 2018г. и 15. 06. 2018г. се установява ,че ответника е потребител на
ел. енергия за битови нужди ,за обект вила в с. С. , с клиентски номер Титуляр на клиентския номер е именно
ответника Н. Г. К. . За периода 11. 02. 2018г. -10. 06. 2018г. за обекта има отчетена, фактурирана и незаплатена
ел. енергия на обща стойност 208, 29лв. Върху тази сума е начислена лихва за забава за периода 28. 03. 2018г. –
29. 01. 2018г. в размер на 17, 44лв. Общо дължимата сума по трите фактури за отчетния период е 225, 73лв.
От представената по делото Справка от Агенцията по вписванията Пазарджик се установява ,че собственици на
обекта са ответника Н. Г. К. и лицето Лиляна Стоянова Георгиева с права по ½ ид. част.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че за процесния период от време за обекта е
отчетена ( измерена ) 982 KWh електроенергия , от която 670 KWh дневна и 312 KWh нощна. Отчетената ел.
енергия по показания на електромера съвпада с фактурираната такава. Монтираният електромер за отчитане на
ел. енергията е изправен , като е преминал изискуемите проверки и е притежавал необходимите стикери , пломби
и знаци .
От заключението на приетата по делото СИЕ се установява ,че процесните три фактури са осчетоводени редовно в
счетоводството но ищцовото предприятие, като цената на консумираната ел. енергия е изчислена правилно по
цени на ДКЕВР , определени с Решение № Ц-19/ 01. 07. 2017г.
Размерът на лихвата за забава също е определен правилно от дружеството .
При така установената фактическа страна на спора въззивната инстанция прави следните правни изводи:
1/ Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по чл. 7 т. 1 от Общите условия , като е снабдявало с ел.
енергия обекта в с. С..
В тази връзка е неоснователно е възражението направено в отговора на исковата молба за това ,че иска е
неоснователен ,тъй като по делото не е представено заявлението за присъединяване. Това възражение е
неоснователно по своето същество, тъй като не държи сметка за разпоредбите на Общите условия относно
доставката на ел. енергия. Както бе посочено по – горе, ЕВН ЕС има задължението да снабдява с ел. енергия
определен обект, само ако този обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на
дружеството по реда на чл. 13 от Общите условия ( чл. 7т.1 и чл. 13 ал. 1 от Общите условия). Ако обекта не е
присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството, дружеството нито има задължението ,нито е
в обективна възможност да снабдява обекта с ел. енергия . При положение ,че обекта е снабдяван с ел. енергия
за процесния период от време това означава ,че той е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на дружеството по съответния ред . Действително , по делото не е представено заявлението за
присъединяване , но в случая това няма правно значение ,тъй като факта на снабдяването с ел. енергия
презюмира факта на подаване на писмено заявление от клиента.
2/ Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по чл. 17 ал. 1 и чл. 18 от Общите условия.
Стойността на консумираната ел. енергия е фактурирана ежемесечно от доставчика по определени от ДКЕВР
3
цени , като клиента е бил уведомен за задължението си. Фактурите съдържат необходимите реквизити по чл. 18
ал. 5 от Общите условия, включително отчетния период , мястото на потребление , клиентския номер и крайния
срок за плащане .
3/Ответникът , като потребител на ел. енергия не е изпълнил задължението си по чл. 11т. 1 от Общите
условия да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в
Общите условия .
При положение ,че ответника е титуляр на клиентския номер за процесния обект в с. С., той е задълженото лице
да заплаща консумираната ел. енергия за обект. По делото е безспорно установено ,че за процесния период от
време ел. енергията не е заплатена нито месечно , както е изискването на Общите условия ( в срок от 10 дни след
фактурирането й ),нито след приключването на отчетния период.
Неоснователно е възражението в писмения отговор на пълномощника на ответника за това ,че ответника не
дължи заплащането на консумираната ел. енергия , тъй като не живее на посочения адрес в с. С. и не е ползвал
ел. енергия. При положение ,че обекта ,за който е начислена ел. енергията е присъединен към разпределителната
мрежа на доставчика,че на този обект е доставяна ел. енергия ( за процесния период от време обекта е снабдяван с ел.
енергия ) и че титуляр на клиентския номер за този обект е именно ответника , никакво правно значение няма
факта дали клиента живее реално на адреса или не .
Неоснователно е възражението в писмения отговор на пълномощника на ответника за това ,че ответника не
дължи заплащането на консумираната ел. енергия , тъй като имота има и друг съсобственик , който вероятно
е потребил ел. енергията .
Възражението е неоснователно, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл. 13 ал. 7 и чл. 6 ал. 3 от Общите
условия . Действително , имота има съсобствен характер, но по силата на посочените норми консумираната ел.
енергия се отчита и фактурира за обекта и на името на клиента , който е подал заявлението за присъединяване и
който е титуляр на клиентския номер. В случая титуляр на клиентския номер е само ответника и негова е
отговорността за заплащане на консумираната ел. енергия . Както е посочено в текста на чл. 6 ал. 3 от Общите
условия и както бе посочено по – горе , когато правата на клиента се притежават от няколко лица ,тези права се
упражняват от името на клиента , но от всички тях заедно или чрез пълномощник. Въпрос на вътрешни
отношения между съсобствениците е разпределението на заплатената от клиента сума . Този въпрос обаче няма
отношение към задължението на клиента.
Правилно в полза на ищцовото дружество са присъдени и лихви за забава върху главното задължение, на
основание чл. 27 от Общите правила .
По тези съображения въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд ще следва да се потвърди ,на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК , като правилно и законосъобразно .
Въззивната инстанция счита ,че не следва да се уважа искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение
, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, в полза на въззиваемата страна. Това е така , тъй като пред въззивната
инстанция ответната страна по въззивната жалба не е подала писмен отговор и на практика не са извършени
никакви процесуални действия , освен подаването на бланкетната молба вх. № 7782/06. 10. 2020г. по хода на
делото . Не е осъществена процесуална защита на ответника по въззивната жалба, каквото е изискването на чл. 78
ал. 8 от ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 790/ 27.07.2020г . на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1917/2019г.
4
по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5