№ 467
гр. Сливен, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230104485 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит
КРЕДИРЕКТ № 698557/28.06.2022 г., сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, съгласно който на
ищцата е бил предоставен кредит в размер на 900 лева при фиксиран годишен лихвен
процент от 40,05% и ГПР 47,87 %, като е било уговорено ищцата да върне сума в общ
размер на 1757 лв. на 7 вноски. В договора било уговорено кредитополучателката да
заплати неустойка за непредоставяне на поръчителство в размер на 704,82 лв. Ищцата
твърди, че договорът за паричен заем е нищожен, поради противоречие с императивни
норми на закона. Сочи, че е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК поради
непосочване на приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Според
ищцата е нарушена и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК поради неяснота как
е формиран разписаният в договора ГПР. Излага съображения, че не става ясно дали в ГПР е
включена неустойката с твърдения, че следва да бъде включена, тъй като представлява
разход по кредита. С тези аргументи твърди, че посоченият ГПР не отговаря на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ищцата нарушаването на изискванията на чл. 11,
ал. 2, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК води до недействителност на целия договор. В условията на
евентуалност, счита, че клаузата на чл. 6.2 от договора, предвиждаща заплащането на
неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД като противоречаща на
добрите нрави, освен това същата е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.
1 ЗЗП. Позовава се на съдебна практика. При тези твърдения моли съда да признае за
установено, че сключеният потребителски договор е нищожен, евентуално да признае за
нищожна договорната клауза за заплащане на неустойка. Претендира разноски. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищцата за нищожност на договора на
1
всички изложени от нея основания, като се изтъква, че изчисленият ГПР по кредита
отговаря на изискванията на ЗПК. Ответникът оспорва твърденията за нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, като твърди, че уговорената неустойка не е
и не следва да бъде включвана в ГПР. Излага съображения, че кредитодателят е длъжен да
посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката е
уговорена като санкция и би била дължима след сключване на договора, поради което не
представлява разход по кредита. Оспорва твърденията за заблуждаваща търговска практика,
като сочи, че потребителят е бил предварително наясно с икономическите последици от
сключения договор за кредит в случай на непредставяне на обезпечение, освен това е можел
да упражни правото си на отказ от договора в 14-дневен срок, информация за което е
получил още със Стандартния европейски формуляр. Оспорва твърденията на ищцата за
противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, както и твърдяното нарушение на
чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че между ответното дружество и ищцата са сключени 2
договора за кредит в периода 2021-2022 г., съдържащи клауза за плащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение, с което оспорва твърденията на ищцата, че не е била наясно с
икономическите последици от тези уговорки. С тези аргументи ответникът моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на
направените по делото разноски. В срока за отговор на исковата молба ответникът е
предявил и насрещни искове, като е поискал от съда да постанови решение, с което
ответницата по насрещния иск да бъде осъдена да му заплати сумата от 634 лева,
представляваща част от неизплатеното задължение за главница по Договор за паричен заем
№ 698557/28.06.2022 г. в общ размер от 900 лв, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. В условията на евентуалност, в
случай че съдът приеме процесния договор за недействителен в цялост, моли да бъде
осъдена ответницата по насрещния иск да му заплати сумата от 634 лв., представляваща
неизплатената част от чистата стойност на кредита по договора, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. В насрещната искова
молба се твърди, че ответницата е в неизпълнение на задължението си да върне
предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора. Твърди, че
кредитополучателят е направил само едно плащане по кредита в размер на 266 лв. В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата по насрещния иск с изложени
аргументи за неоснователност на предявените срещу нея искове. Позовава се на практика на
СЕС.
Съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 698557/28.06.2022 г., по
силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 900,00 лв. В доказателствена
тежест на ищцата е да докаже твърдените основания за нищожност на договора.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между него и ищцата, изискуемост на
претендираното вземане и неговия размер, изпадането на длъжника в забава и размера на
2
обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответника по насрещните искове и
при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени предявените искове, да
бъдат присъдени направените по делото разноски, да бъдат отхвърлени насрещните искове и
е направено възражение за претендираното от ответника юриск. възнаграждение.
В съдебно заседание ответното дружество Сити кеш ООД, редовно призовано,
представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат
отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски,
да бъдат уважени насрещните искове и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем №698557 от 28.06.2022г., сключен между Сити кеш ООД ,
като кредитор и И. С. К., като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в
размер на 900лв, седем месечни погасителни вноски.Като срок на договора е посочено
30.01.2023г., обща сума за плащане с неустойка 1757лв, дата на последно плащане
30.01.2023г., ГПР 47.87%. В чл.6, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателя се задължава
в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума ва предостави обезпечение по
начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова
гаранция. В чл. 6, ал. 2 от Договора е предвидено, че при неизпълнение на т. 6.1, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 704.82 лв., която се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора за заем, заемателя се счита за уведомен за
нейното начисляване. Начислената по т. 6.2 неустойка се заплаща разсрочено, съгласно
включения в договора погасителен план.
Към ДПЗ е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без
неустойка по чл.6 от договора в размер на 30.04лв за първите два месеца и по 198.42лв. за
останалите пет месеца, а вноската с неустойка е в размер на 251 лв., общата сума с
неустойка е 1757лв. за седем месеца.
От представения стандартен европейски формуляр се установява, че на ищцата е
предложено отпускане на главница в размер на 900 лв. и заплащане заедно с разходите на
сумата от 1052.18 лв.
В § 8 изрично е предвидено, поръчител или банкова гаранция за този вид договор,
фиксиран годишен лихвен процент 40.05%, ГПР 47.87%.
От извлечение от извършени плащания се установява, че И. С. К. е заплатила по
3
сметка на ответното дружество сумата от 251лв., като ответното дружество е калкулирало
сумата за вноска в размер на 251лв., покриващи лихва и неустойка за първата погасителна
вноска.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил ДПЗ от разстояние с ответното дружество на 28.06.2022г., по
силата на който ответното дружество му е предоставило сумата от 900 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 47.87%.. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури
поръчител или банкова гаранция.Начислената неустойка по договора за потребителски
кредит не е включена в ГПР. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 300% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за
потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната
лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други
разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на
ответното дружество Сити кеш ООД сумата от 250лв. С оглед изложеното, съдът приема, че
предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит от
28.06.2022г.е основателен и следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответницата по
насрещния иск да заплати на Сити кеш ООД сумата от 634 лв., представляваща неизплатена
главница по ДПЗ, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и доказан. Безспорно
се установи в производството, че ответницата по насрещния иск е извършила едно плащане
по ДПЗ в размер на 251 лв., но с оглед на това, че ищцовото дружество по насрещния иск
претендира по –малка сума от реално неизплатената главница, съдът следва да уважи иска за
сумата, за която се претендира, макар че неплатената главница възлиза на 649лв. Искът ще
бъде уважен като основателен и доказан за сумата от 634лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
570лв с ДДС, както и държавна такса в размер на 70.28лв и да бъде осъдено Сити кеш ООД
да му заплати сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед на уваженият в пълен размер насрещен иск,
ще следва да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по
насрещния иск направените по делото разноски в размер на адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. с ДДС и държавна такса за завеждане на насрещния иск в размер на 50лв.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Сити кеш ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29 и И. С. К., ЕГН
**********, от гр.......... че сключеният договор за паричен заем №698557 от 28.06.2022г. е
нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, от гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на Сити кеш ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29
непогасената главница в размер на 634 лв. по ДПЗ от 28.06.2022г. на основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от 21.11.2024 г. – датата на депозиране на
насрещния иск до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Славянска №29 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 570лв с
ДДС, както и държавна такса в размер на 70.28лв.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, от гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на Сити кеш ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29 на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по насрещния иск разноски адвокатско
възнаграждение в размер на 480лв с ДДС, както и държавна такса в размер на 50лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5