№ 7890
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110127136 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу П. В. Т. и К.
В. Леопоева по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени искове, както
следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 754,73 лв. - представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
– гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 87,01 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 754,73 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 12,85 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156,
за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,21 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 12,85
лв. за периода 31.01.2017 г. – 17.12.2019г.
И срещу В. Т. Т. по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени
искове, както следва:
1
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3018,90 лв. - представляваща 4/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
– гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 348,03 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3018,90 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 51,39 лв. – представляващо 4/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156,
за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,85 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 51,39
лв. за периода 31.01.2017 г. – 17.12.2019г.
Ищецът посочва, че между страните е налице действително облигационно
отношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението за доставяне на топлинна
енергия, а ответника не е заплащал дължимата цена. Моли иска да бъде уважен и да бъдат
присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.
В срока за подаване на писмен отговор, ответниците са оспорил исковете по
основание и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че по делото
липсват доказателства за правото на собственост/ползване върху топлоснабдения имот,
както и за наличие на облигационни отношения между страните. Считат, че не е доказано
предоставяне на услугата „дялово разпределение“. Поддържат, че не са били поставени в
забава, поради което и за тях не е текла мораторна лихва. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Спорно между страните е обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
2
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищецът
доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответниците имат качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата
молба имот. Указано му е било на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези
обстоятелства.
В хода на производството ищецът не е направил доказателствени искания във връзка
с разпределената му доказателствена тежест и указанията на съда, че не сочи доказателства.
По делото е представен Нотариален акт № 64 от 02.07.1986г., от който е видно, че на
тази дата Владимир Т. е бил признат за собственик на процесния имот. Липсват, обаче,
убедителни доказателства по делото същият да е починал и да е оставил за наследници
ответниците по делото. Липсват също достатъчни такива да се установи, че Владимир Т. е
бил в брак с ответницата В. Т. към момента на придобиване на имота. Тези факти нито се
твърдят от ищеца, нито могат да се предполагат от съда. Недостатъчно за пълното и главно
доказване на иска е наличието на известни данни, изводими от описаните в Нотариален акт
№ 19 от 26.02.2016г. и представени пред нотариуса при сключване на сделката документи, а
именно – удостоверение за наследници и и декларации по чл. 33, ал. 1 ЗС. За да се установят
тези обстоятелства на съдът е следвало да бъдат представени горепосочените документи, за
да може да се формира извод относно собствеността на имота и квотите на наследниците,
ако има такива. Следва също да се добави, че при придобиването на 1/6 от процесния имот с
Нотариален акт № 19 от 26.02.2016г. К. Леопоева е действала като представител на
Владилена Л., а не е придобила частта от имота за себе си. По тези съображения исковете по
отношение на ответниците К. В. Леопоева и В. Т. Т. следва да бъдат отхвърлени.
Видно е от Нотариален акт № 19 от 26.02.2016г., че П. Т. продал на Владилена Л. 1/6
от процесния имот, но запазил правото на ползване върху тази част. Както се посочи по-горе
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК титулярите на
3
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди.
Установява се от приложеното по делото удостоверение от Столична община, че ж.к.
“Вълчо Иванов“ сега е с нов административен адрес – ж.к. „Света Троица“.
Следователно е доказано, че за процесния период ответникът П. Т. има качеството на
потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2002г., публикувани във вестник
„Новинар”, бр. от 23.05.2002г., от 2005г. - публикувани „Пари”, бр. от 23.12.2005г., 2008г. –
в. „Дневник”, о чл.69 от ОУ от 2014г. в сила от 12.03.2014г., ОУ от 2014г. в сила от 2016г.,
приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба
се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е
направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват.
Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки
при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31
т.2 от ОУ от 2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия.
4
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както
и на водомерите, ежегодно, като и периодично е извършвана и подмяната им с нови.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
5
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба №1 за ползуване на топлинната енергия, Наредба № 2 за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действащи през релевантния период.
Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за общия разход на
топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като тези
изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент
нормативни актове.
Съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят има право на възражения
срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна
енергия. По делото няма данни, че ответникът като потребител е възразила срещу
отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия,
респ. че е възразила срещу отразените във фактурите стойности.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма плащане от
страна на ответника.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява еднозначно от
заключенията по ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е
извършило самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от
01.05.2016г. до 30.04.2019г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 4528,37 лв., а
за дялово разпределение в размер на 77,09 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК е подадено на
07.01.2020г., поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е съобразно чл.114 ал.2 от ЗЗД т.е. от първо число на месеца, следващ този за който е
потребена услугата.
С оглед горното дължими за периода от м.01.2017г. до м.04.2019г., за който
вземанията не са погасени по давност, е сумата посочена в допуснатите експертизи, а
именно – 3911,45 лв. общо. Дължимата от ответника 1/6 от сумата е 651,91 лв., до която
следва да се уважи искът.
Относно главницата за дялово разпределение – погасена по давност е за периода до
6
м.01.2017г., поради което нейният размер е установения от ССчЕ – 74,44 лв. Дължимата от
ответника 1/6 от сумата е 12,41 лв., до която следва да се уважи искът.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата, като същата се
претдира за период, през който действат ОУ от 2016г.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г. т.е.
по ОУ от 2016г., в който случай падежа настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода,
за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на
паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжника изпада в забава от датата на публикуването на фактурите в интернет страница на
дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г., които не са приложими
в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе изискуемостта съгласно ОУ от
2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължат сумите,
независимо от публикуването на сметките в интернет страница на продавача.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ и СТЕ обезщетението за
забавено изпълнение върху за горепосочения период е в размер на 380,10 лв., а относно
лихвата върху възнаграждение за услуга дялово разпределение – 12,69 лв. Дължимата от
ответника 1/6 от сумите е 63,35 лв. и 2,11 лв., до които следва да се уважи искът.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците В. Т. Т.
и К. В. Леопоева се дължат разноски за исковото и заповедното производство в пълен
размер, както следва:
На адв. И. Н., представляващ К. Леопоева, следва да се присъдят на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА за осъществявана безплатна адвокатска помощ възнаграждение в минимален размер
от 400 лв. съгласно Наредба № 1 МРАВ и както е претендирано в списък по чл. 80 ГПК.
На адв. Н. К., представляващ В. Т., следва да се присъдят на основание чл. 38, ал. 2
ЗА за осъществявана безплатна адвокатска помощ възнаграждение в минимален размер от
400 лв. съгласно Наредба № 1 МРАВ и както е претендирано в списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
своевременно изявление от страна на ищеца, част разноските на правени в настоящото
производство по отношение на П. Т. следва да му бъдат присъдени в размер съответен на
уважената част от исковете.
7
Предявен размер: 856,79 лв. Уважен размер: 729,78 лв. Отхвърлена част: 127,01 лв.
От общо направени разноски на ищеца в исковото и заповедното производство
/съгласно т. 12 на ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. / в размер на 1368 лв., от които 497,18 лв. -
ДТ в исковото и 120,82 – ДТ в заповедното, 600 лв.- възнаграждения за вещи лица и 100,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото пр. и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното пр. По отношение на ответника се дължат 1/6 от същите или
228 лв., от които съобразно уважената част следва да се присъдят 194,20 лв.
Разноските на отв. П. Т. са в общ размер от 400лв., от които на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
се дължи сумата от 59,30 лв., съответно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, искове по реда на чл.422 от ГПК да се признае за установено, че В. Т. Т.
с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 137А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.06.2020г. по ч.гр.д. №
268/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 3018,90 лв. - представляваща 4/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект
– гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 348,03 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3018,90 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г.;
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 51,39 лв. – представляващо 4/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156,
за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 8,85 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 51,39 лв. за
периода 31.01.2017 г. – 17.12.2019г.
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, искове по реда на чл.422 от ГПК да се признае за установено, че К. В.
ЛЕОПОЕВА с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 137А, вх. Ж,
ет. 5, ап. 156, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б,
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
16.06.2020г. по ч.гр.д. № 268/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 754,73 лв. - представляваща 1/6 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр.
София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 87,01 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 754,73 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г.;
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 12,85 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156,
за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 2,21 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 12,85 лв. за
периода 31.01.2017 г. – 17.12.2019г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че П. В. Т., с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 137А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.06.2020г. по ч.гр.д. №
268/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 651,91 лв. - представляваща 1/6 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – гр.
София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 651,90 лв. до пълния предявен размер от 754,73 лв., като
погасен по давност.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 63,35 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 651,90 лв. в размер на законната лихва за
9
периода 15.09.2017 г. до 17.12.2019 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 63,35 лв. до
пълния предявен размер от 87,01 лв., като неоснователен.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 12,41 лв. – представляващо 1/6 от
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл. 317А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156,
за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.01.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12,41 лв. до пълния
предявен размер от 12,85 лв., като погасен по давност.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 2,11 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 12,85 лв. за периода
31.01.2017 г. – 17.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2,11 лв. до пълния
предявен размер от 2,21 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. В. Т., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к.“Света Троица“, бл.
137А, вх. Ж, ет. 5, ап. 156, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 194,20 лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. И. А. Н., със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. „Свобода“ 3В, ет. 1, офис 6, на основание
чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 400 лв., възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Н. К., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 1, ет. 1, офис 2, на основание
чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 400 лв., възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. С. К. К., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 35 , ет. 3, офис 1, на
основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 59,30 лв., възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Проф. Георги Павлов №3.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11