№ 14386
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20251110111741 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на Т. К. Х. срещу „С..." АД, с която са предявени искове
с правно основание чл.128, т.2 и чл.224 КТ за сума в размер на 25 880,56 лв. (двадесет и пет
хиляди осемстотин и осемдесет лева и 56 ст.), представляващи незаплатено нетно трудово
възнаграждение за периода м.06.2024 г. – м.09.2024 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2025 г. до окончателното
плащане на вземането, както и сумата от 3753,25 лв., представляваща неизплатено
обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от исковата молба – 27.02.2025 г. до окончателното
им изплащане.
С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 15.07.2025 г., ищецът е изменил
размера на предявените искове, като с протоколно определение от същата дата съдът е
допуснал исканото изменение, с което исковете се считат предявени за следните суми: по
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – сума в размер на общо 21 925,65 лв.
представляваща неизплатени месечни трудови възнаграждения за периода м.06.2024 г. –
м.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;
по иска с правно основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ – сума от 3481,11 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2024 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от исковата молба –
27.02.2025 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът Т. К. Х. твърди, че на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1
КТ, сключил с ответника Трудов договор № 632/31.3.2023 г., по силата на който е приел да
изпълнява длъжността: „Старши бизнес анализатор информационни технологии", с код по
НКПД – 25116002, Дирекция „Иновации“, отдел „Бизнес анализи", като ищецът следвало да
постъпи на работа на 09.05.2023 г. Било уговорено основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 7 510,49 лв. (седем хиляди петстотин и десет лева и 49 ст.). Между страните
било договорено, включително, че работникът има правото на допълнително
възнаграждение с постоянен характер за придобит трудов стаж и професионален опит, в
размер на 0,6 % върху основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година на
съответната длъжност. С молба предизвестие за напускане на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2
1
КТ, във връзка с чл. 12, т. 2, депозирана на 23.08.2024 година на ищеца, считано от
24.09.2024 година, трудовият договор бил прекратен. Ha 16.10.2024 г. страните, сключили
погасителен план за изплащане на забавени задължения на трудови възнаграждения и
обезщетения, като ответникът изплатил едно единствено трудово възнаграждение за месец
май 2024 година съгласно погасителния план в размер на 6407,14 лева. При тези твърдения,
моли ответникът да бъде осъден да му заплати на ищеца сумата от 25 880,56 лв. (двадесет и
пет хиляди осемстотин и осемдесет лева и 56 ст.), представляващи незаплатено нетно
трудово възнаграждение за периода м.06.2024 г. – м.09.2024 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2025 г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 3753,25 лв., представляваща
неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от исковата молба – 27.02.2025 г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „С..." АД е подал отговор на исковата молба, с който признава исковете за
сумата от 25 406,76 лева. Признава всички факти в исковата молба, както и размера на
нетното възнаграждение на ищеца възлизащ на сумата от 6 470,14 лв. Признава
дължимостта на трудовото възнаграждение в този размер за периода м.06.2024 г. – м.08.2024
г. Оспорва дължимата сума за м.09.2024 г., като посочва, че тя се разминава с погасителния
план, тъй като към момента на подписването му дружеството не разполагало с финални
изчисления за м. септември. Твърди, че общият нетен размер на задълженията на
дружеството за м.09.2024 г. възлиза на 5 996,34 лв., за което представя фиш за работна
заплата за м.09.2024 г.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като
обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото по реда на чл.146, ал.1 ГПК, съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно съществувало между страните трудово
правоотношение от 09.05.2023 г., по което ищецът заемала длъжността : „Старши бизнес
анализатор информационни технологии", с код по НКПД – 25116002, Дирекция „Иновации“,
отдел „Бизнес анализи", прекратено считано от 24.09.2025 г.
По делото не е спорно, че нa 16.10.2024 г. страните, сключили погасителен план за
изплащане на забавени задължения на трудови възнаграждения и обезщетения, като
ответникът изплатил трудово възнаграждение за месец май 2024 година съгласно
погасителния план в размер на 6407,14 лева, което съставлява признание на неизгодни за
ответника факти.
От извънпроцсуалното и процесуално поведение на ответника се установява, че
единственият спорен между страните факт е досежно размера на предявените искове.
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ, в тежест на ищеца е да установи следните
правопораждащи факти: съществуването на трудово правоотношение с ответника и размера
на уговореното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца процесната сума.
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника/служителя е да
докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било
уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение
и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него
работна сила, е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл. 124 КТ/.
2
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се
предполага до доказване на противното. В конкретния случай липсва твърдение и
доказателства от ответната страна оборващи законовата презумпция, поради което съдът
приема, че ищецът е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно
договореностите му с работодателя.
Не се спори между страните, а и от изслушаната по делото ССчЕ се установява, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец е това за м.
август 2024 г. е в общ размер на 7 735.80 лева и се формира от основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 7 510.49 лева и допълнително възнаграждение за прослужено
време и професионален опит 225.31 лева. Неизплатеното нетно трудово възнаграждение за
положен труд за месеците юни, юли, август и септември е в размер на 21 925.65 лева, от
които по 6 470.14 лева за месеците юни, юли и август и 2515.23 лева за м. септември.
Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него
работна сила, е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл. 124 КТ/.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се
предполага до доказване на противното. В конкретния случай липсва твърдение и
доказателства от ответната страна оборващи законовата презумпция, поради което съдът
приема, че ищецът е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно
договореностите му с работодателя.
Поради това на ищеца се дължи заплащане на трудово възнаграждение за периода
м.06 2024 г. – м.09 2024 г., чийто размер съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза възлиза на сумата от общо 21 925.65 лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 27.02.2025 г., до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ:
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение служителят има
право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, чийто размер се определя
въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди прекратяването. За дължимостта на обезщетението е без значение основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид изложените по-горе правни изводи, по делото се установява съществуването
и прекратяването на трудовото правоотношение между страните.
В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на ползване на отпуска или
заплащането на дължимото обезщетение за неизползването му.
В трудовия договор е уговорено, че работникът има право на 25 работни дни платен
годишен отпуск.
За доказване ползването на платения годишен отпуск от ищеца от страна на
ответника не са ангажирани доказателства.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение има 11 работни дни неизползван
платен годишен отпуск, като размерът на обезщетението за общо 11 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2024 г. възлиза на сумата в размер на 3 481.11 лв. Ето защо предявеният
иск се явява основателен в неговата цялост, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 27.02.2025 г., до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът чл.78, ал.1 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 3050 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на СРС
сумата от 1316,26 лв., от които 1016,26 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за
вещо лице.
3
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С...” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Ц...“ № 115-Н, ет.5, да заплати на Т. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„О..., ет.3, ап.5, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 21 925.65 лeва, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода м.06 2024 г. – м.09 2024 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 27.02.2025 г., до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ сумата от 3481.11 лeва,
представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2024 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от исковата молба –
27.02.2025 г. до окончателното и изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3050
лeва, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „С...” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Ц...“ № 115-Н, ет.5, да заплати по сметка на СРС
сумата от 1316.26 лeва разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4