Р Е Ш Е Н И Е
№ 340
гр. Враца, 13.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 26.09.2023 г.
/тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 393 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, чрез процесуалния представител К.М.
– юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Монтана, в отдел „Контрол
и правоприлагане“ на Национално ТОЛ управление, към АПИ – София, надлежно упълномощена,
против Решение № 126 от 22.03.2023 г., постановено по АНД № 100 по описа
на Районен съд – Враца за 2023 г., с
което е отменено Наказателно постановление № BG27052022/4000/Р8-604/21.11.2022
г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София. С
последното, на И.Б.Б. от гр.Е. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева за извършено нарушение по чл. 179,
ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В касационната жалба са изложени доводи, че решението
на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2,
вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на наказателното постановление, като законосъобразно и правилно.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К.М., с
пълномощно по делото. По
съществото на спора, процесуалният представител юрисконсулт М., моли съдът да
уважи касационната жалба и да отмени решението на РС – Враца, като неправилно и
незаконосъобразно. Желае касационната инстанция да и присъди юрисконсулско
възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът И.Б., редовно призован, не се явява и не се
представлява. От процесуалният му представител адв. К.А., на 19.09.2023 г. е
депозирано становище по хода на делото и по съществото на спора. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение
касационната жалба, а решението на първоинстанционният съд като правилно
законосъобразно, да остане в сила. Претендира присъждане на направените
разноски, за което представя списък и доказателства за извършеното плащане.
Участващият
в касационното производство прокурор дава заключение, че касационната жалба е
допустима, но неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния
съд.
По
делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания. Направените в касационната жалба доказателствени
искания, съдът намира, че са процесуално недопустими, поради което оставя без
уважение същите.
Настоящият
касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените
от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна по следните
съображения.
С
обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № BG27052022/4000/Р8-604/21.11.2022 г., издадено от
Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на И.Б.Б. от гр.Е. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляда и
осемстотин) лева за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Съобразно императивната
разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав е длъжен да
вземе предвид служебно всички порочни действия на съда, които са основание за
нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на
материалния закон. При извършената служебна проверка по реда на цитираната
норма, настоящият състав
установи, че оспореното съдебно решение е валидно постановено, но е недопустимо, поради което подлежи на
обезсилване, по следните съображения:
В хода на производството пред районния
съд е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила при конституирането на страните, обуславящо
недопустимост на съдебното решение.
Процесуално
задължение на съда е служебното
конституиране на надлежните страни
по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна и
участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване.
В разпореждане № 155/01.02.2023 г. – л. 63, с което районният съд е насрочил
делото за разглеждане в съдебно заседание, е отразено, че за датата на
заседанието следва да се призоват жалбоподателят и административно-наказващия орган – Национално тол управление към АПИ –
София.
Видно от приложения списък по делото на призованите лица и призовка за
страна, като административнонаказващ орган по делото е призовано НАЦИОНАЛНО ТОЛ
УПРАВЛЕНИЕ към АПИ – София.
В проведеното, на 09.03.2023 г. открито с.з. като страна по делото
е участвало Национално ТОЛ управление към АПИ – София, на което е връчено и съобщението за изготвено решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 10 от
2011 г., изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), която е приложима
в случая, доколкото делото пред районния съд е образувано след 23.12.2021 г.,
при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят,
поискалият обезщетение, включително този по чл.
55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са
отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Видно е, че правната
норма разграничава хипотезите според вида на обжалвания акт – учреждението или
организацията се призовават като страна само когато предмет на оспорване е акт
по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, т.е. електронен фиш, а във всички останали случаи се
призовава наказващият орган. В този смисъл е и приетото от Върховен административен съд - ОСС
от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС в Тълкувателно постановление
№ 3 от 28.04.2023 г. по т.д. № 5/2022 г., т. 1 – „Надлежната въззиваема страна при обжалване и
протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона за административните
нарушения и наказания е наказващият орган“.
Обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление е издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр. София, а
като административнонаказващ орган е призовано Национално ТОЛ управление АПИ – гр. София.
АПИ, Директора на АПИ, Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ и Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление, са лица които притежават самостоятелна процесуална правосубектност.
Правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН възлага
на наказващия орган качеството на самостоятелен правен субект
- страна в съдебното производството пред районния съд. Следователно производството пред районния съд е проведено без да е
призована надлежната страна съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в
приложимата му редакция. Налице е нарушение на визираната правна норма, която е
процесуална и императивна, поради което съдът е бил задължен да я приложи
призове наказващия орган, който в случая е Директора на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, издател на НП.
Проведеното съдебно производство, в което е призована да участва ненадлежна
страна, е процесуално недопустимо, респ. постановено е недопустимо решение.
По
изложените съображения оспореното решение следва да бъде обезсилено на основание чл.
221, ал. 3 от АПК, а делото да се върне на Районен съд – Враца за ново
разглеждане от друг състав, който след като конституира надлежните страни и
проведе съдебното производство с тяхно участие да се произнесе по подадената жалба.
Предвид резултата от касационната проверка и по арг.
от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът не се произнася по претенцията
за разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 218 от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 126 от 22.03.2023 г., постановено по АНД № 100 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Враца.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.