Р Е Ш Е Н И Е
260065/28.1.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар:Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1974 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №538342-F559418/25.09.2020 год. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в
Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на ЕТ „К.
87 – К.Н.“, с ЕГН*********, с постоянен адрес: *** е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Представляващия жалбоподателs моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно
и неправилно.
В съдебно заседание не се явява лично
представляващия. Изпраща упълномощен представител – адв.Д.С. от ШАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания, като в съдебно
заседание излага подробни съображения в тази насока.
За НАП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява представител. От името на упълномощен представител на 04.01.2021 год.
е депозирано писмено становище, в което моли съда да отхвърлижалбата, като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 07.07.2020 год. в 11.05 часа била извършена проверка от компетентни
длъжностни лица при ЦУ на НАП в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41
от ДР на ЗДДС, представляващ магазин, находящ се в гр.Шумен, ул.“К.“ №2,
стопанисван от ЕТ „К. 87 – К.Н.“. По време на проверката в обекта се намирало
лицето С.Д.Й., с ЕГН**********, като било установено, че в търговския обект се
извършва търговска дейност, но в обекта
е нямало закупено, монтирано, въведено в експлоатация и регистриран в НАП
фискално устройство за отразяване на извършваните продажби. Проверката
започнала чрез извършване на контролна покупка по смисъла на §1, т.6 от ДР на Наредба Н-18/13.12.2020 год.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра
на финансите, като били закупени 1 брой детски потник на стойност 5.00 лева и
детски панталон на стойност 6.00 лева, общо на стойност 11.00 лева, като за
покупката не била издадена фискална касова бележка. Плащането в брой било прието от лицето С.Д.Й.,
а контролната покупка била извършена от лицето Е.К.Д. – старши инспектор по
приходите в НАП при ЦУ на НАП. При последвалата проверка след легитимиране на
проверяващото лице били представени Свидетелство за регистрация и Паспорт на ФУ
модел DAISY EXPERT с ИН DY392681
и ФП 36526861 с рег.№3740075/15.07.2016 год., за което последният договор за
сервизно обслужване бил с №*********/15.07.2016 год., валиден до 16.07.2017
год., сключен с „Рек-М.“ ЕООД, което устройство не било сред одобрените типове
ФУ, не било функциониращо, респективно не било въведено в експлоатация в
проверявания обект и не било с установена дистанционна връзка с НАП. Било
установено, че към датата на проверката в информационния масив на НАП модул
ФУДВ не е имало информация за постъпили данни от регистрирани дневни отчети за
периода след 01.01.2018 год. ФУ с ИН DY392681 и ФП 36526861 с рег.№3740075/15.07.2016
год. било бракувано на 14.07.2020
год. Резултатите от извършената проверка
били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА №0383498/07.07.2020
год. С протокола представляващия търговеца е бил поканен да се яви на
14.07.2020 год. в офис на НАП-Разград за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение. На посочената дата представляващия едноличния
търговец не се явил лично. За него се явил упълномощен представител с
нотариално заверено пълномощно рег.№3373/10.07.2020 год. – С.Д.Й.. В нейно
присъствие за констатираното нарушение на 14.07.2020 год. на едноличния
тълговец бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F559418, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът
е бил съставен в присъствие на упълномощеното лице и подписан от него, без да
изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №538342-F559418/25.09.2020 год. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на НАП, с което на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС на ЕТ „К. 87 – К.Н.“, с ЕГН*********, с постоянен адрес: ***
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Е.К.Д. и отчасти на свидетелката С.Д.Й. и от присъединените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на
актосъставителката Е.К.Д., доколкото същата лично е извършила както контролната
покупка в обекта, а така също и проверката в търговския обект и показанията й
почиват на нейни преки и непосредствени впечатления на фактите и обстоятелства
от значение за правния спор. Показанията на същата се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което същите са достоверни,
незаинтересовани и категорични.
В същото време съдът намира, че показанията на свидетелката С.Д.Й. следва да бъдат
кредитирани в частта, в която същата
свидетелства, че на посочената дата и час се е намирала в проверявания
търговски обект и че лично е извършила продажбата на посочените артикули,
като лично е приела и плащане в
брой. В останала си част, в които Й.
заявява ,че е развивала търговска дейност в обекта от свое име, са до голяма
степен предубедени, заинтересовани, не се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал и имат за цел избягване на
административно-наказателна отговорност за посоченото нарушение от страна на
дружеството, чийто представляващ е нейния син. Поради изложеното съдът намира,
че тази част от показанията на свидетелката не кореспондира с останалия събран
по делото доказателствен материал и по-конкретно с показанията на
актосъставителката и събраните по делото писмени материали, поради което съдът
намира, че не следва да бъдат кредитирани.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл.7, ал.1
от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, която е
посочена като нарушена, е предвидено задължение за лицата по чл.3 от същата
наредба да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
В настоящия случай от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д., а
и на свидетелката Й. се установява, че по време на извършване на проверката в
посочения търговски обект се е извършвала продажба на различни артикули –
дрехи, както и че по отношение посочения търговски обект не е имало монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД и такова не е било
използвано за регистриране на извършваните продажби. В подкрепа на този извод
са и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и
по-конкретно Протокол за демонтаж на фискална памет от 14.07.2020 год., от
които се установява, че наличното в търговския обект фискално устройство не е
било използвано в периода 15.07.2016 год. – 14.07.2020 год., че същото е
собственост на ЕТ „К. 87-К.Н.“, а последният договор за сервизно обслужване е
бил валиден до 16.07.2017 год., поради което устройството е било бракувано на
14.07.2020 год. От разпита на актосъставителката Д. се установява по безспорен
начин, че по време на проверката, а и преди нея в търговския обект е била
осъществявана търговска дейност. В този смисъл свидетелката в съдебно заседание
на 13.01.2021 год. заявява, че преди да извърши контролната покупка в обекта е
имало друг клиент, който също е закупил артикул, за който е заплатил сума в
брой и не е получил фискален касов бон.
От страна на жалбоподателя не са изложени
твърдения и не са представени доказателства, от които да се установява, че в
обекта е имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
ФУ/ИАСУТД, отговарящо на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на
МФ.
А с оглед на изложеното се налага извода, че е
налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год., която е издадена на основание чл.118, ал.1 и сл. от ЗДДС.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя,
изложено в жалбата, че същото не е извършвало търговска дейност в посочения
обект, тъй като представляващия дружеството работи и живее в гр.Варна. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че от представените по делото писмени доказателства – Анекс
към договор за наем на недвижим имот от 01.01.2020 год., Протокол за демонтаж
на фискална памет от 14.07.2020 год. се установява, че обектът, в който е била
извършена проверката е нает и се стопанисва от ЕТ „К. 87 - К.Н.“ и че на този обект е имало
регистрирано фискално устройство, собственост на ЕТ „К. 87 - К.Н.“, въпреки, че същото не е отговаряло
на изискванията на ЗДДС и на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. В същото време по
време на проверката от страна на свидетелката С.Д.Й. е била попълнена
собственоръчна декларация, в която е посочила, че работи в ЕТ „К. 87 – К.Н.“, в
магазин за конфекция и с работно време от 9.00 часа до 17.00 часа. С оглед на
изложеното се налага извода, че в обекта е била извършвана търговска дейност
именно от името на ЕТ „К. 87 - К.Н.“.
Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя
за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неспазване на изискванията при съставяне на акта, доколкото
свидетелите, посочени в акта не са били очевидци на нарушението, респективно на
проверката. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че акта за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на лицата Е.И.Й.
и Т.П.А.. Разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН допуска съставяне на акта в
присъствие на двама свидетели, различни от свидетелите, присъствали при
установяване на нарушението, като в същото време разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН допуска
когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, актът да бъде съставен и в отсъствие на свидетели. С оглед на изложеното
съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение не са допуснати процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и
да са довели до невъзможност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога го е извършил, а
от тук и до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин.
Съдът не кредитира и
твърденията, изложени в жалбата, че актът не е бил съставен в присъствие на
представляващия едноличния търговец и че положения подпис не е негов. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в присъствие на упълномощено по силата
на нотариално заверено пълномощно
рег.№3373/10.07.2020 год. от едноличния търговец лице – свидетелката С.Д.Й.. В акта е изписано по недвусмислен начин, че същият е
съставен в присъствие на упълномощеното лице и същият е бил подписан от
посоченото лице. Видно от представеното по делото пълномощно лицето С.Д.Й. е имала право да
представлява едноличния търговец пред различни институции в това число и пред
НАП, с правата да получава актове, наказателни постановления и др., както и с
правата да подписва и обжалва същите. Следователно при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение в присъствие на посоченото
упълномощено лице не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че жалбоподателят действително е осъществил състава на визираното,
както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление административно
нарушение.
Наказващият орган е действал законосъобразно,
квалифицирайки извършеното от ЕТ „К. 87 – К.Н.“ като административно нарушение
по чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба
предвижда за
юридическите лица и едноличните търговци административно наказание имуществена санкция за нарушение по чл.118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто е настоящия случай, доколкото се касае за
нарушение на Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год., която е издадена именно във връзка с прилагане на разпоредбата
на чл.118, ал.1 и сл. от ЗДДС. Административно-наказващият
орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, преценявайки, че нарушението
е довело до неотразяване на приходите,
получени от съответната продажба. Наказващият орган се е съобразил с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН, като е отчел и обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи пъти, поради което правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки
минимума, предвиден в съответната законова разпоредба.
При преценка на издаденото наказателно постановление
съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията деянието да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение, е довело до
неотразяване на приходите от извършени продажби в държания бюджет, поради което
не може да се приеме, че същото представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, за да
може то да се определи като маловажен случай. Наказващият
орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и
преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по
смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия
състав.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №538342-F559418/25.09.2020 год. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на НАП, с
което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на ЕТ „К. 87 – К.Н.“, с ЕГН*********, с
постоянен адрес: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: