№ 14758
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20241110116058 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от С. Г. В., ЕГН ********** срещу .... и ...
Искът е предявен с правно основание Чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 22
и чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, с искане да
бъде прието за установено, че Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № ...../02.12.2021 г., е изцяло недействителен поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
В условията на евентуалност се иска прогласяване на нищожност на отделни клаузи от
договора:
Чл. 17, предвиждащ задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение
(трето лице или банкова гаранция).
Чл. 27, предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок.
Клаузата, определяща размера на ГПР по договора.
Обективно кумулативно съединен иск е предявен с правно основание чл. 49, ал. 1, вр.
чл. 45 ЗЗД, с което се иска осъждане на ответниците солидарно да заплатят на С. Г. В.
сумата от 1 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията. Вредите се изразяват в претърпян тормоз от ответниците чрез непрестанни
телефонни обаждания и заплахи към ищеца, както и оставяни съобщения за дължимост по
кредита в общите части на етажната собственост, станали достояние на трети лица.
Ищецът твърди, че на 02.12.2021 г. е сключил с .... Договор за потребителски кредит №
...../02.12.2021 г. за сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, при фиксиран годишен лихвен
1
процент (ГЛП) от 36.00% и годишен процент на разходите (ГПР) от 42.58%. Съгласно чл. 17
от договора, в срок до три дни от получаване на заемната сума, той е трябвало да обезпечи
всички задължения по договора чрез физическо лице-поръчител или банкова гаранция. В чл.
27, ал. 1 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл. 17,
заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от усвоената сума за
всеки ден на забава. На С. В. е начислена неустойка в общ размер на 1045.22 лева за
непредставяне на обезпечението. Погасителният план е предвиждал общо дължима сума от
2532.89 лева при липса на гаранция/поръчител.
Ищецът твърди недействителност на договора поради неверен ГПР, който се различава от
действително приложения и надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че е налице заобикаляне на закона, тъй като неустойката надхвърля 100% от заетата
сума и представлява добавък към възнаградителната лихва, а не обезщетение. Твърди, че
клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
Ответникът .. оспорва иска, твърдейки валидност на всички клаузи по договора. Ответникът
.... също оспорва иска в срок, като счита, че неустойка не е начислявана изобщо, а ако беше
начислявана, то тя е валидна и отговаря на всички изисквания на закона. Счита така, както е
уговорена, притежава присъщите функции, както и че ако се предостави обезпечението,
същата спира да се начислява. Твърди, че уговореният процент не е бил 100%, а 0.9%
неустойка. Не била налице изначална невъзможност за изпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечението. Искът за заплащане на неимуществени вреди счита за
изцяло неоснователен, поради причината, че ищецът сам решил да сключи договора, като
същият се е бил запознал с всички клаузи от последния.
Доказателства по делото
По делото са приети като писмени доказателства представените от страните документи.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвена от вещото лице Д. Б. В.,
която е изслушана в съдебно заседание. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля .....
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
На 02.12.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № ...../02.12.2021 г..
Сумата по договора е 1200 /хиляда и двеста/ лева, с фиксиран ГЛП от 36.00% и ГПР от
42.58%.
Съгласно чл. 17 от договора, в срок до три дни от получаване на заемната сума, е
следвало да се предостави обезпечение (физическо лице-поръчител или банкова
гаранция).
В чл. 27, ал. 1 от Договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл.
17 от договора, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 0, 9% от стойността
2
на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение.
Срокът на кредита е 12 месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00%, а
годишният процент на разходите ГПР/ е в размер на 42.58%.
В погасителния план е посочено, че размерът на месечната фиксирана вноска е 211.07
лв., или за 12 месеца - 2532.84 лв. (повече от двукратния размер на чистата стойност на
кредита).
ССчЕ дава следните заключения:
Получената сума по договора за потребителски кредит е 1250.00 лв..
Няма извършени плащания по договора към .... и ...
Договореният ГПР е 42.58%.
Максимално допустимият ГПР е пет пъти размера на законната лихва.
При определяне на ГПР е взет предвид единствено калкулираният разход към датата
на сключване на Договора, а именно лихвения процент по кредита, съгл. чл. 1, т. 3 от
ДК или 287.67 лв., сума представляваща възнаградителна лихва върху главницата за
срока на кредита на годишна база 1/360 дни.
Договорът и погасителният план включват лихвен процент от 36.00% (287.67 лв.
възнаградителна лихва) и ГПР от 42.58%. Предвидена е неустойка от 0.9% дневно при
непредставяне на обезпечение, която е начислена в общ размер на 1 045.22 лв.
Действителният размер на ГПР, ако се включи сумата, посочена като неустойка,
е 111.07%.
Свидетелят .... заявява, че познава С. В. от около 5 години. Знае, че ищецът е теглил бърз
кредит през декември 2021 г. и условията му са изглеждали приемливи на пръв поглед, но
впоследствие се е оказало, че не му е било казано, че трябва да дава поръчител и сумата за
връщане се е умножила "по две, по три, нещо страшно". Свидетелят описва, че ищецът се е
изнервил, тъй като е преценил, че може да поеме тежестта на кредита със заплатата си, но
като се оказало, че има да дава двойно повече, се изнервил много. Имало е период, в който
са му звъняли и са го питали защо не си е платил. Започнал е да приема лекарства, имал е
проблеми със съня, защото се е притеснявал дали ще може да върне кредита. Свидетелят е
присъствал на телефонен разговор, в който представител на кредитора е заплашил ищеца, че
ако не си погаси кредита, "щяло да стане страшно" и трябвало да продаде нещо. Ищецът е
имал подобни обаждания и по време на работа, което му е довело забележки от
работодателя и притеснение, че може да загуби работата си. В един момент кредитът е
прехвърлен към друго дружество, от което последвали нови съобщения със заплахи за съд и
запори.
3
Разпределение на доказателствената тежест
По иска с правно основание чл. 143 ЗЗП: В тежест на ищеца е да докаже, че е
сключен процесният договор между него и ответника, включващ оспорената клауза. В
тежест на ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално договорена, че са налице
изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
По искове по чл. 26 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в
облигационно отношение с ответника, с посоченото в искова молба съдържание, което
не се оспорва от ответника, както и че клаузите на договора, които оспорва, страдат от
сочените в искова молба пороци. В тежест на ответника е да докаже всички
възражения, от които черпи права.
По иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД (неимуществени вреди): За да възникне
задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение, следва да се
установят следните елементи на сложен фактически състав: 1/ наличието на
облигационна връзка – двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от
което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или
частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/, настъпили
от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице
кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната
отговорност за обезщетение за вреди 11 по чл. 82 ЗЗД.
Правна квалификация и релевантни правни норми
Предявените искове са с правно основание Чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 22
и чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и обективно
кумулативно съединен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл .49, ал. 1 ЗЗД.
По иска за недействителност на Договор за потребителски кредит № ...../02.12.2021 г.:
Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Неверен ГПР: Съдът установява, че в договора е посочен ГПР от 42.58%, но същевременно
е включена клауза за неустойка (чл. 27 от договора) в размер на 0.9% от усвоената сума за
всеки ден на забава при непредставяне на обезпечение. Експертизата ясно показва, че ако
тази неустойка бъде включена в изчислението на ГПР, действителният ГПР би бил
111.07%. Този размер значително надхвърля посочения в договора ГПР от 42.58%.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Като се има
предвид, че законната лихва по просрочени задължения се определя като основния лихвен
процент на БНБ плюс десет пункта надбавка, ГПР от 111.07% очевидно надвишава
4
законоустановения лимит.
Включването на неустойката в погасителния план, като част от месечната вноска при
непредставяне на обезпечение, показва, че тя представлява скрито възнаграждение за
кредитора, а не истинска санкция за вреди. Това е опит за заобикаляне на императивните
разпоредби на ЗПК относно максималния размер на ГПР и прозрачността на разходите по
кредита. Подобно неясно и заблуждаващо посочване на ГПР е в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
Неравноправна клауза за неустойка (чл. 27 от договора): Клаузата за неустойка в чл. 27 е
уговорена за неизпълнение на акцесорно задължение – предоставяне на обезпечение, а не за
главното задължение за връщане на кредита. Тридневният срок за предоставяне на
обезпечение (чл. 17) е прекомерно кратък и практически неизпълним, особено предвид
строгите изисквания за поръчителя, посочени в Общите условия (чл. 20). Фактът, че
неустойката се дължи независимо от това дали кредитополучателят плаща редовно
главницата и лихвата, и че тя е разсрочена и включена в месечните вноски, потвърждава
нейния характер на допълнително възнаграждение за кредитора. Това противоречи на чл. 33,
ал. 1 ЗПК, който предвижда право само на лихва върху неплатена в срок сума. Съдът намира,
че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Освен
това, клаузата противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД), тъй като излиза извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели
неоснователно обогатяване.
Въз основа на горното, съдът приема, че Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № ...../02.12.2021 г., е изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
нарушение на закона - по специално на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (посочване на неверен и
заблуждаващ ГПР) и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК (превишаване на максимално
допустимия ГПР), както и поради наличието на нищожна клауза за неустойка,
противоречаща на добрите нрави и на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
По иска за неимуществени вреди :
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от твърдян тормоз
от страна на ответниците. Съгласно данните от съдебно-счетоводната експертиза, ищецът не
е извършил никакви плащания по договора. Принципът, че лице не може да черпи права от
собственото си неизпълнение, е основополагащ в правото. Тъй като ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора, кредитодателите имат право да предприемат действия по
извънсъдебно събиране на суми, като опит за уреждане на спора. Тези техни действия не се
доказа да са били противоправни или в нарушение на самия договор.
Свидетелските показания на ...., макар да описват емоционалното състояние на ищеца и
натиска от страна на кредитора, което описание касателно действията на служители на
кредитодателя са опосредени, разказано му е от ищеца, не доказват по безспорен начин, че
действията на кредитодателя по събиране на дължими суми са били неправомерни или
5
излизат извън обхвата на допустимите мерки за извънсъдебно събиране. Всяко събиране на
дълг, дори и извънсъдебно, може да предизвика дискомфорт и притеснение у длъжника, но
това само по себе си не означава, че е налице деликтно поведение.
В настоящия случай, при липса на плащания от страна на ищеца, ответниците са имали
основание да предприемат действия за събиране на задължението. Доказателствата не
установяват, че тези действия са надхвърлили законно допустимите граници или че са били
извършени с единствената цел да причинят вреда на ищеца. Следователно, съдът счита, че
не е налице доказан неправомерен акт от страна на ответниците, който да обоснове
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Този факт не се променя след признаването на договора за нищоженс тастоящото решение и
то не прави действията на служителите противоправно или без основание, това е така, тъй
като , доколкото по делото е установено, че сумата е кредитирана и ищецът е получил 1200
лв, както и че не я възстановил, сумата не е недължима, недължими са всички суми над
чистата стойност на кредита, така съдът счита, че служителите на ответниците, които са се
свързвали с ищеца да правят покана за извънсъдебно събиране на суми са имали основание
за тези обаждания и текстови съобщения, доколкото се установи действитлно да не е имало
плащанена чистата стойност на кредита, а по делото не се доказа тези им действия, които са
предприети да са надхвърляли допустимото по закон.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да
заплатят на ищеца направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително за
адвокатско възнаграждение и вещо лице - 500лв., заплатен депозит, 250 лв. с вк л. ДДС
безплатна правна помощ и 80 лв. - държавна такса по главния иск, който е уважен.
Ответникът има право на разноски за отхвърлената част от исковите претенции -
заплащането на неимуществените вреди в размер на 1250 лв. Юрисконсултското
възнаграждение за двамата ответници се определя от съда в размер на 100 лв., поради което,
ищецът следва да бдъе осъден да им заплати сумата в размер на 52 лв., на всеки ( 52 % -
съобразно отхвърлената част от исковете. )
Предвид гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние
№ ...../02.12.2021 г., сключен между С. Г. В., ЕГН **********, и .... като противоречащ на
закона - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. В., ЕГН **********, против .... и ... иск с правно основание
чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 1 250 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.12.2021 г.
до окончателното изплащане на задълженията, като неоснователен.
ОСЪЖДА .... да заплати на адв. М. Д. Д., ЕГН: **********, сумата от 250 лв. с вкл. ДДС,
6
представляваща адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА .... да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, сумата от 630 лв., представляваща
направените по делото разноски за вещо лице и държавна такса по иск с правно оснвоание
чл. 26 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН ********** да заплати на всеки един от ответниците - ... и .... сумата
в размер на 52 лв. - разноски по делото по иск с правно основание чл . 82 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7