№ 68
гр. П., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Ив. Петрова
при участието на секретаря ЖА. Т. БАКЪРДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело №
20233130101177 по описа за 2023 година
Ищецът М. Г. Я. предявява срещу А. В. Н. и Я. С. Н. при условията на
обективно и субективно съединяване, облигационни искове, както следва:
1.) Главен иск за унищожаване на пълномощно с нотариално завеР. подпис и
съдържание с рег. № 4037 и рег. № 4036 от 02.10.2020 г. по описа на нотариус Илко
Кънев с рег. № 225 на НКРБ, като подписано от дееспособно лице Я.В. Г., поч. на
13.07.2021 г., която не е могла да разбира или да ръководи действията си, на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗЗД.
2.) Главен иск за обявяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 17.12.2020 г., обективиран в НА № 52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по описа
на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в регистъра на НКРБ, за нищожен, поради
противоречието му със закона, като сключен от лицето С.Г. Н. без да има право да
договаря сам със себе си, на основание чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
3.) Eвентуален иск, в случай на отхвърляне на иска по т. 2, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за обявяване на нищожен договор за покупко-продажба, поради
противоречието му с добрите нрави, в частност твърдЯ. нееквивалентност на
престациите.
4.) Евентуален иск, в случай на отхвърляне на исковете по т. 2 и т. 3, за
обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.12.2020 г., обективиран в НА № 52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по описа на
нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в регистъра на НКРБ, като привиден и прикриващ
договор за даР.е, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. последно от ЗЗД.
5.) В случай на уважаване на иска по т. 4, се предявява и иск за намаляване на
дарствено разпореждане от 17.12.2020 г., извършено от Я.В. Г., поч. на 13.07.2021 г.,
1
чрез пълномощник С.Г. Н., обективирано в НА № 52, том V, рег. № 3102, дело
796/2020 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в регистъра на НКРБ и за
възстановяване на запазената част от наследството до размера на запазената част на М.
Г. Я., на основание чл. 30 от ЗН.
6.) Евентуален иск, в случай на отхвърляне на исковете по т. 2, т. 3 и т. 4, за
обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.12.2020 г., обективиран в НА № 52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по описа на
нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в регистъра на НКРБ, като сключен от лицето С.Г.
Н. без наличието на валидно учредена представителна власт за това, на основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД.
7.) Евентуален иск, в случай случай на отхвърляне на исковете по т. 2, т. 3, т. 4 и
т. 6, за разваляне на договора за покупко продажба до ½ ид.ч. от предмета на договора,
поради незаплащане на дължимата цена по него, на основание чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1
от ЗЗД.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения,
изложени от ищцата в исковата молба:
В исковата молба се твърди, че ищцата М. Г. Я. и С.Г. Н. (поч. на 03.05.2023 г.)
са брат и сестра и че притежават по наследство от майка им Я.В. Г., къща в с. К., общ.
П..
Посочва се, че след като ищцата посещава имота във връзка с 40 дни от смъртта
на брат й, снаха й А. Н. заявява, че къщата е изцяло нейна и че няма право да ходи
там. В тази връзка ищцата установява, че покойният С.Г. Н. приживе прехвърля на
себе си 4/6 ид.ч. от къщата, без обаче да притежава нужните представителни права за
това. Заявява се и че самото пълномощно страда от порок, тъй като
упълномощителката Я. Г. е страдала от деменция и не е разбирала свойството и
значението на извършеното. Твърди се и че договорът за покупко-продажба прикрива
даР.е, тъй като продажната цена от 4000.00 лева е по-ниска от данъчната оценка и три
пъти по-ниска от пазарната цена и че тази цена реално не е платена. С тези аргументи
се предявява и иск за разваляне на договора. Излагат се подробни доводи. В тази
връзка се предявяват и процесните главни и евентуални искове.
В подадения писмен отговор се оспорват изцяло предявените искове. Посочва
се, че покойната Я. Г. приживе губи напълно зР.ето си, но че това не се отразява на
когнитивните й способности. Оспорва се, че Я. Г. е страдала от деменция. Възразява се
срещу твърдението, че договорът за покупко-продажба прикрива даР.е. В тази връзка
се твърди, че от 2010 г. С. Н. и съпругата му А. Н. заживяват заедно с Я. Г. в къщата и
че те полагат основни грижи за нея, както и че извършват значителни ремонти, поради
което при прехвърляне на имота е постигнато съгласие за сумата от 4000.00 лева, която
съответства на стойността на идеалните части от имота, които притежава Я. Г..
Отделно се заявява, че синът на ищцата се надарява от Я. Г. с друг недвижим имот с
договор за даР.е от 2010 г., като чрез тази разпоредителна сделка и оставащата 1/6 ид.ч.
от процесния имот, Я. Г. е преценила, че имотите са разпределени надлежно между
наследниците и не се накърняват правата на никого. Излагат се подробни
съображения. По същество се моли за отхвърляне на предявените искове.
2
Открито е производство по чл. 193 от ГПК относно оспорване истинността на
медицинския частен документ – медицинско направление с изх. № 212/02.10.2023г.,
изготвен от д-р Т. Й. досежно констатираната диагноза за лицето Я.В. Г. „съдова
деменция“.
В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
представители. Ищцовата страна, чрез процесуалните си представители, моли за
уважаване на иска и присъждане на разноските по делото. Ответниците, чрез
процесуалния си представител, оспорват исковата молба и претендират отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна.
Депозирана е писмена защита от процесуалния представител на ищеца, с която
се обобщава доказателствения материал по делото, съпоставя се със законодателната
уредба и се обосновава извод за основателност на предявените искове.
Писмени бележки са представени и от процесуалния представител на
ответниците, с които се изразява становище за неоснователност на предявените искове
и се моли за отхвърлянето им поради тяхната недоказаност и неоснователност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С нотариален акт № 52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по описа на
нотариус Зоя Аврамова с район на действие РС П., вписан с вх.рег. № 4587/18.12.2020
г. под акт № 175, том XI, дело 2139 в СВ при РС П. С.Г. Н., ЕГН **********, в
качеството си на пълномощник на Я.В. Г., ЕГН ********** съгласно пълномощно,
нотариално заверено за подпис и съдържание с рег. № 4036/02.10.2020 г. и рег. №
4037/02.10.2020 г. по описа на нотариус Илко Кънев с район на действие РС П.,
продава на себе си С.Г. Н. следните недвижими имоти, находящи се в **********, а
именно: 4/6-ти ид. части от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1315 кв.м., включено в
УПИ VIII-51 в кв. 74 по плана на селото при граници: улица, УПИ VII-52, УПИ VI-
52, УПИ IX-50, ведно с 4/6-ти ид.ч. от изградените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 151 кв.м., ГАРАЖ със застроена площ от 32 кв.м. и НАВЕС С
ОГРАДНИ СТЕНИ със застроена площ от 40 кв.м. и 1/3-та ид.част от ДВОРНО
МЯСТО с площ от 1200 кв.м., включено в УПИ VI-52 в кв. 74 по плана на селото при
граници: улица, УПИ VII-52, УПИ IV-53, УПИ III-53, УПИ IX-50 и УПИ VIII-51.
Представено е и пълномощното с нотариална заверка за подпис и съдържание с
рег. № 4036/02.10.2020 г. и рег. № 4037/02.10.2020 г. по описа на нотариус Илко Кънев
с район на действие РС П., с което Я.В. Г. упълномощава С.Г. Н. да извършва действия
по разпореждане със собствените й идеални части от описаните недвижими имоти.
Съгласно удостовеР.е за наследници изх. № ГР17-299/1/1/ от 22.06.2023г Я.В. Г.,
ЕГН ********** е починала на 13.07.2021 г. в с. К., обл. Варна и е оставила след
смъртта си наследниците по закон: М. Г. Я., ЕГН ********** и С.Г. Н., ЕГН
********** /починал на 03.05.2023г./, след чиято смърт наследници се явяват А. В. Н.,
ЕГН ********** и Я. С. Н., ЕГН **********.
Съгласно нотариален акт № 34, том III, дело 1037/1966 г. от 27.12.1966г. на
3
Провадийски Народен съд за издръжка и гледане Г. Н. Г.ев е придобил недвижим имот
в с. К., обл. Варна, а именно: къща и сайвант с дворно място от 1315 кв.м., включено в
парцела VIII-51 в кв. 74 по плана на селото.
Съгласно нотариален акт № 125, том III, дело №1025/1966 г. от 27.12.1966г. на
Провадийски Народен съд Г. Н. Г.ев е признат за собственик по давностно владение и
даР.е върху недвижим имот, находящ се в с. К., обл. Варна, а именно: дворно място от
1200 кв.м., включено в парцел VIII-52 в кв. 74 по плана на селото.
Издадено е удостовеР.е за данъчна оценка № **********/11.08.2023 г., съгласно
което общата оценка на недвижимите имоти, находящи се в **********: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 1315 кв.м., включено в УПИ VIII-51 в кв. 74 по плана на селото
при граници: улица, УПИ VII-52, УПИ VI-52, УПИ IX-50, ведно с изградените в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 151 кв.м., ГАРАЖ със застроена площ
от 32 кв.м. и НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ със застроена площ от 40 кв.м. възлиза
на 5176,00 лева, а на 1/6-та – в размер на 862,70 лева.
Съгласно представената скица №622/02.08.2023г. от община П. за парцел VIII-51
в кв. 74 по плана на селото имотът е записан като собственост на Г. Н. Г.ев, за който
дворищната регулация е одобрена със Заповед № 1125/05.04.1936 г. и попълнен
кадастър, одобрен със Заповед№ 3432/12.11.2020 г.
Съгласно представената скица №641/07.08.2023г. от община П. за парцел VI-52 в
кв. 74 по плана на селото имотът е записан като собственост на Г. Н. Г.ев, за който
дворищната регулация е одобрена със Заповед № 1125/05.04.1936 г.
Представено е медицинско направление с изх. № 212/02.X.2023 г. за Я.В. Г. с
отразена диагноза и придружаващи заболявания от д-р Т. Й. гр. Варна.
Към материалите по делото е приложена и справка от РЗК Варна относно
ползваната от Я.В. Г. медицинска помощ в лечебни заведения за периода 13.07.2016 г.
– 13.07.2021г.
Представен е нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 90, том II, рег. №
1432, дело № 278/2010 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова, с район на действие РС
П., вписан под вх. № 1372/21.04.2010 г., акт № 179, том III, дело 588/2010 г. към СВ
при РС П., съгласно който Я.В. Г. дарява на внука си Г. Я.в Я.в нива в с. Х., общ. П.,
местността „Керемедчийница“ с площ от 5 698 кв.м.
Представена е медицинската документация, касаеща здравословното състояние
на Я.В. Г. от 2012 г. до 2020 година, съхранявана от личния й лекар д-р Т. Й..
Ангажирани са свидетелски показания на Н.И.К., воден от ищцовата страна,
който е комшия по имот в с. К.. Свидетелят споделя, че е живял в с. К. до 1982 г., след
което в гр. Варна и посещавал селото през всяка събота и неделя. Той заявява, че
детството му е преминало там, играел си с братовчед си С., а вуйчо му Г. и вуйна му Я.
живеели в имота до тяхната смърт. След смъртта им С. заживял в имота. Споделя, че в
последните години вуйна му Я. е страдала от деменция, не можела да ходи и да вижда
изобщо и затова С. е ходел да я наглежда, както постоянно правела и М.. Знаел, че
вуйна му има деменция от 2012г., съдейки по това, че тръгвала, не знаела накъде отива
и какво говори. За последните дни на баба Я. се погрижил С.. Посочва, че М. е
4
работела в гр. Варна към 2021 г., а живеела в с. Х., на 2 км от К. и тя и дъщеря й
ходели да й помагат. Къпели я в корито в стаята, помагали й да яде и да се движи, тъй
като предимно била на легло. Излага, че С. е идвал само събота и неделя, защото
работел в П., а А. имала бизнес с рози в долната част на с. К., където притежавала и
фургон. Сега посочва, че къщата е заключена с катинари и синджири от А. и друг няма
достъп до нея. Излага, че М. има проблеми с влизането в къщата след смъртта на Я.,
тъй като не й е осигурен достъп. Споделя, че е правен ремонт по къщата, като
керемидите са сменени и е направен половината навес отвън. Посочва, че С. към
момента на смъртта на майка му Я., е живеел в П., а той самият е починал през 2023 г.
С показанията на Р.М.С., водена от ищцовата страна, се установява, че тя
живеела в с. Т., М. в с. Х., а майката на М. - Я. в с. К.. Споделя, че е ходила да помага
на М. на месеца 1-2 пъти за отглеждането на майка й в продължение на две – три
години преди смъртта й през 2021 г. Излага, че майката на М. е била изпаднала в
деменция и е била на легло, говорела несвързано за неща, които не са актуални в
нехронологичен ред. Била сляпа и М. я е къпела в едно корито, тъй като била
неподвижна, ходела до тоалетна в един стол. Споделя, че с брата на М. С. са били
съученици и знае, че е живеел в гр. П., но след като майка му починала, той се
разболял и отишъл на село. М. работела на смени и ходела в почивните дни да види и
обгрижи майка си, тъй като тогава се прибирала в с. Храброво. Дъщерята на М. - Ива
също помагала. Излага, че не е виждала да е правен ремонт във времето, в което е била
там. Споделя, че към момента М. няма достъп до къщата, когато ходили на струване
на С. и видели, че вратата има синджири и катинари. Преди това било отключено и се
влизало свободно. Описва стаята, в която е живеела баба Я. – имало легло и печка.
Свидетелката Д.Х.Ч., водена от ответниковата страна, споделя, че има къща в с.
К., на 500 метра от процесната, като от 2016 г. е почти четири дни от седмицата на
село – от петък до понеделник, а от 2017 г. С. и А. заживели за постоянно при баба Я..
Знае, че баба Я. имала имот в с. К. - къща, гараж, градина, плевня за животни и двор.
Виждала рядко М., събирали се по празници. Описва баба Я. като много работлива
жена, чийто заболявания били, че не виждала, затова и не можела вече да работи. В
началото било по-отслабено зР.ето й, но накрая доста не виждала и С. я хранел с
лъжичка. Споделя, че С. и А. постоянно живеели там и се грижили за баба Я.. Излага,
че често е ходела при баба Я. и дори е оставала да преспи при нея. Говорели си за
минали истории, като последно я видяла малко, преди да почине. Излага, че баба Я. е
помнела всичко, разказвала й неща от миналото, за родовете, не е забелязала да не
помни. Описва, че къщата е на два етажа, като на горния етаж имало коридор, две
стаи, легла. А. и С. направили ремонт на първия етаж, като преди тях нямало баня в
къщата. Стаята на Баба Я. имала две легла, телевизор с масичка и друга маса за
хранене със столове. Излага, че баба Я. е починала на 13 юли 2021г., като постепенно
след 2016 г. е започнала да губи зР.ето си. През 2017 година спала последно при баба
Я. на първия етаж и след това ходела само да я вижда, като през това време само
веднъж видяла М. там, а през другото време - по банкети в тях. Последният път, преди
да почине С., на 21.01.2023г. били у тях на на гости - С., А., М., племенника й и тя.
Споделя, че баба Я. можела да се обслужва сама до преди година преди да почине, тъй
като тогава вече зР.ето й съвсем намаляло и не можела, само лежала. Имала стол, на
5
които облекчавала нуждите си. А. и С. къпели и хранели баба Я.. А. работела на розите
в с. К., където имала и малка постройка. До преди да се преместят в К., А. и С.
живеели в гр. П.. Излага, че след като баба Я. се разболяла, С. е бил пенсионер от пет
години и затова е можел да се грижи за нея, но не след дълго починал на 03.05.2023 г.
Свидетелката С.Р.Н. споделя, че живее в с. К. от 18 години, като 12 г. работила
в пощата - от 2007 г. до пандемията. Споделя, че е разнасяла пенсиите на хората в
селото. Излага, че познавала баба Я. от много години. Покрай дома й минавала често,
почуквала на прозореца, за да я пита как е. Говорели на прозореца и не забелязала
някаква неадекватност. Излага, че тя хапчета се хвалела, че не приемала, само към
края на живота си имала проблеми с кръвното и със зР.ето. Носела й пенсията,
плащала й сметките, връщала й разписките, за да не върви баба Я.. Счита, че тя я е
разпознавала винаги и не е била дезориентирана. При нея се установили С. и А. за
постоянно, след като се влошило зР.ето на баба Я.. За баба Я. се грижел С. най-много.
Сварвала е и дъщеря й М., но по-рядко. Споделя, че А. и С. са направили много
подобР.я в къщата и се грижили за баба Я. с хранене, къпане и др. Когато баба Я. си
влошила напълно зР.ето, пенсията предавала на С. съгласно пълномощно. Споделя, че
напуснала пощата на 01.12.2020 г., след което виждала баба Я. веднъж седмично поне.
Описва, че зР.ето й е било слабо, след което заради вдигане на кръвното изведнъж се е
влошило.
Свидетелят Я.И.Я., съпруг на ищцата, споделя, че с М. живеели в с. Х.. Майка
й Я. починала през 2021 г. Излага, че през 2000 г. се е оплакала, че не вижда и затова
М. я завела в клиниката „Н. Чудотворец“, където й сложили лещи. След известно
време пак имала оплаквания, но този път лекарите са казали, че няма какво да се
направи и спряла въобще да вижда преди есента на 2021 г. Споделя, че веднъж
паднала в двора, счупила си гръбначен прешлен, получила инсулт и д-р Янев я
преглеждал. Излага, че баба Я. имала деменция, говорела си с мъртвите, не ги
познавала. Диагнозата била поставена от личния й лекар. Една сутрин през 2021 г. му
се обадили, че баба Я. е наранена, като цялата й стая била в кръв. Заварил сина на баба
Я. и снахата да чистят. Баба Я. лежала със сложен парцал на врата. В стаята й имало
две легла и две масички. Извикал бърза помощ, превързали я и предложили да я
вземат с линейка, но С. и А. не били съгласни. Споделя, че тогава вече не можела да се
движи от деменцията и от отпадналост. С. напоследък живеел в къщата, палел й
печката. Преди да почине бабата С. и А. направили ремонт, купили уреди. След като
починала, сложили керемиди на покрива и дограма на прозорците, а сайвант до някъде
препокрили със старите керемиди. Споделя, че баня е имало на първия етаж откакто се
е оженил за М., а бабата я къпели в корито. М. вземала да пере дрехите у тях, носела й
храна. След като починал С., снахата А. казала, че вече тя е собственик на къщата,
защото техният дял бил много малък. Предполага, че бабата, след като не виждала,
натиснала пръста на листа и направили пълномощно, с което са прехвърлили дела на
С.. Споделя, че родителите на М. винаги били казвали, че къщата ще се дели по равно,
поради което свидетелят намира, че ако е знаела бабата за пълномощното, е щяла да
каже, ама заради деменцията не е. С. работел в П. и живеел там. М. през два дни била
свободна и ходели всички заедно с дъщеря им в К.. А. имала бизнес с рози, където
имало и постройка, в която С. казвал, че тя оставала да пренощува. Баба Я. живеела в
6
една стая, която имала прозорец към улицата, но леглото й било в ъгъла и не виждала
към улицата.
Свидетелят Д.К.Т., кмет на с. К. споделя, че познава всички от малък, като А. и
С. живеели в К. от 10 години в къщата на родителите на С.. Помни, че преди да
почине баба Я., С. и А. са живеели в тази къща, като е виждал М. да идва, но не е
живяла там. Скоро виждал, че се извършват ремонтни дейности. Баба Я. напоследък не
виждала в последните години от живота си, но не е ходил да я види и не знае, дали е
била подвижна, но сама не можела да се грижи за себе си, затова С. и А. я обгрижвали.
Свидетелят Й.Х.Й. споделя, че е съсед по имот в с. К. и от шест години живее
там със съпругата си, като и преди това е посещавал редовно с. К.. Познавал баба Я.,
тъй като майка му работела с нея. Знае, че тя е била доста време на легло, като А. и С.
също живеели там и направили ремонт преди две-три години. Свидетелят излага, че С.
се е грижил за майка си, но не е виждал М. да идва. От съседи му било известно, че
баба Я. е била на легло и че накрая не е виждала. Но лично с нея не е разговарял.
Виждал само работниците да правят покрива. Не помни външната врата да е имала
катинар.
Свидетелят Т. Н. Й. излага, че познава леля Я., като негов пациент и далечен
роднина. Споделя, че е издал медицинското направление по искане на М. с обобщена
информация относно състоянието на Я.. Излага, че д-р Янев – невролог я е преглеждал
на домашни посещения и е изписвал лекарства, които свидетелят е виждал в дома й,
сред които „Пирацетам“. Това лекарство се изписвало за мозъчно-съдова болест и при
съдова деменция или по-скоро за предотвратяване на това състояние. Не можел да
каже от кога датира диагнозата, тъй като е обобщил данните, които има. Излага, че тя е
с дългогодишна хипертонична болест, лекувана с висока доза препарати. Поради
напредналата й възраст и хипертоничната болест, намира, че са налице два високи
рискови фактора за развитие на мозъчно-съдова болест и съдова деменция. Описва, че
съдовата деменция настъпва бавно и постепенно и обикновено се инициира около 75-
годишна възраст на пациента. Споделя, че той е лекувал хипертоничната й болест и е
осъществявал домашни посещения при проблеми с кръвното. Хипертнонията била с
20-годишна давност, като първо приемала препарат „Вазопрен“, а след това –
„Конверит“ във високи дози, което говорело за тежка степен на заболяването.
Последно е посетил баба Я. около 4-5 месеца, преди да почине. Излага, че поставянето
на такава диагноза или състояние - старческа или съдова деменция се осъществява
след анамнеза-статус на пациента, също невропсихологични изследвания, които
включват Мениментал тест, Исак тест, които се правят от неврофизиолог и образно
изследване. Но пациентката, според свидетеля, е лекувана в домашни условия от
невролог на частно и не е постъпвала в болнично заведение, поради което е нямало как
да се осъществят тези изследвания. Споделя, че не е издавал направления за тези
изследвания, защото никой не е искал такива. Когато е посещавал дома й, е виждал
резултата от прегледите на доктор Янев чрез лекарствата, които е приемала за мозъчно-
съдовата болест. По изискванията на касата общопрактикуващият лекар нямал право
да изписва, особено ако пациентът трябва да взема лекарства по здравна каса с
направление. Издавал е направления за очен лекар, като споделя, че накрая
пациентката не е виждала поради тежка глаукома. Когато ходил на домашни
7
посещения при баба Я., тя го познавала, но по-бавно отговаряла на въпросите му. С. и
А. са получавали лекарствата й. Посочва, че е написал медицинското си заключение от
позицията си на специалист по обща медицина, но без да е правил невропсихологично
изследване, поради което не е определил степента на съдовата деменция. Описва, че
болестта настъпва бавно и постепенно и има два аспекта. Единият е когницията, тоест
на познанието, а другият е на поведението. Поведението включвало постепенно
нарушаване във възможностите на пациента да се организира, да се обслужва, да се
грижи за личната си хигиена, да си изготвя план за деня и да си купува лекарства.
Когнитивният аспект определя, че е забавена мисловна дейност и ограничен речников
ресурс. Обикновено пациентите повтарят едно и също. Между хипертоничната болест
и съдовата деменция връзката, сочи, че е пряка. В медицината състоянието „съдова
болест“, имало няколко аспекта. Първият - хипертонията, вторият - мозъчно-съдова
болест, а третият - периферна съдова болест, като най-общо - увреждането на
съдовете. Нарушеното кръвоснабдяване на съответните органи и системи, дължаща се
на дългогодишна хипертония абсолютно позволявала усложнения на мозъчно-съдова
болест. При проблемно оросяване на главния мозък излага, че могат да се получат
бели петна в сивото вещество и пациентът да започва постепенно да има лек дефицит
на когниция и поведение. Научил за проблемите на пациентката 2-3 години, преди да
почине. Близки са му споделяли, че е имала микроинсулти.
Изготвена е съдебно-оценителна експертиза, съгласно която пазарната стойност
на процесните имоти към 17.12.2020г. е както следва: 1. Дворно място, представляващо
УПИ VIII-51, кв. 74 в с. К., общ. П. – 7 964,00 лева; 2. Жилищна сграда в посоченото
дворно място – 20 877 лева; 3. Гараж в посоченото дворно място – 4 316 лева; 4.
Навес, находящ се в посоченото дворно място – 691 лева; 5. УПИ VI-52, кв. 74 на с. К.,
общ. П. – 7676 лева.
Съобразно съдебно-оценителната експертиза УПИ VIII-51, кв. 74 в с. К., общ. П.
с построените в него жилищна сграда с площ 151 кв.м., гараж с площ 32 кв.м. и навес
с оградни стени с площ 40 кв.м. актуалните стойности на имотите към 13.07.2021 г. са
24 900 лева, в т.ч. земя в размер на 5 220 лева, а към 08.01.2025 г. са 38 800 лева, в т.ч.
земя в размер на 7 600 лева. Актуалните стойности на Нива, находяща се в землището
на село Х., общ. П., обл. Варна, местност „Керемедчийница“ с площ 5 698 кв.м.,
съставляваща имот № 057021, парцел 21 в масив 57, категория втора към 13.07.2021 г.
е в размер на 10 689 лева, а към 08.01.2025 г. - 15 954 лева.
Съгласно съдебно-психиатрична експертиза, базирана на събраните
доказателства по делото, не може да се установи психичното състояние на Я.В. Г. към
датата на упълномощителната сделка - 02.10.2020 г., поради което не може да се
направи категорично заключение относно нейните психични годности да разбира
свойството и значението на извършените от нея действия по изготвяне и подписване
на пълномощното и да ръководи действията си. От изследваните и представени по
делото амбулаторни листи вещото лице не установява поставена диагноза „деменция“,
а такава е установена единствено в издадено медицинско направление посмъртно, но
без тежест и давност на заболяването. Съобразно изследването по заключението не са
установени направления от личния лекар или друг специалист за изследване и
диагностииране на деменция. При разговор с д-р Янев – невролог, на вещото лице е
8
заявено, че не разполага с медицинска документация от прегледите, тъй като ги е
извършвал в домашни условия, като е констатирал дементни промени, за които е
назначил съответното медикаментозно лечение. Съгласно експерта лицето е
провеждало лечение с Пирацетам, Сомазина, съдоразширяващи, Рисперидон, като
последният се използвал в ниски дози при прояви на обърканост, дезориентация,
характерни за деменцията. Обобщеният анализ на вещото лице насочва към вероятно
наличие на дементен синдром при Я. Г., но без данни за давността и тежестта на това
състояние. В заключението е описано, че диагностицирането на заболяването е
изключително клинична и е вследствие на подробна анамнеза и невропсихологично
изследване.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
При предявени искове за обявяване нищожност на правна сделка на няколко
основания, съдът не е обвързан с въведения от ищеца начин и поредност на
съединяване на исковете. Петитумът на исковете е обявяване нищожност на сделката
или нейната унищожаемост. Нищожната сделка се счита, че не съществува в правния
мир и последиците от нищожността по чл. 34 от ЗЗД са аналогични за всички
основания по чл. 26 от ЗЗД. В този смисъл, основанията за нищожност по чл. 26 от
ЗЗД могат да бъдат поддържани едновременно, но общото основание за нищожност по
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, изключва /поглъща/ приложението на останалите. При
въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни
факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното
обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът
свързва с обявяване на нищожността са идентични. В този случай, независимо от
поддържаното от ищеца кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да
разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки
един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията
по чл. 26 от ЗЗД. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според
тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със
закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на
форма. С уважаването на иска за обявяване нищожност на едно от тези основания,
съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса
основания и следва да ги остави без разглеждане. Когато съдът приеме, че сделката е
валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост, подредени също
според тежестта на порока: поради неспазване на режима на настойничеството и
попечителството, поради неспособност да се разбират или ръководят действията,
поради заплашване, измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не
подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на
основания за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно
учредената представителна власт. В този смисъл решение № 106 от 01.03.2011 г. по
гр.д. № 1460/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/2011
г. І г.о. ВКС и решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/20141 г. ІV г.о. ВКС.
Доколкото в настоящия случай ищецът атакува две сделки –
9
упълномощителната и прехвърлителната сделка, то съдът е длъжен да разгледа
основанията, на които се претендира недействителност на всяка от сделките.
На първо място, макар да е атакувана упълномощителната сделка с аргументи за
нейната унищожаемост, но доколкото тя предхожда прехвърлителната сделка и
нейната вaлидност предпоставя извода за това, дали пълномощникът е разполагал с
нужната представителна власт, то съдът намира, че следва да се занимае и дължи
произнасяне най-напред по иска, предявен на това основание.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си. По въпроса за допустимостта на иска предвид наличието или липсата на
условието по чл. 31, ал. 2 ЗЗД приживе на лицето да е поискано поставянето му под
запрещение е налице установена съдебна практика, съгласно която искът по чл. 31, ал.
2 от ЗЗД следва да се разгледа по същество, независимо от това, че приживе не е
поискано поставяне на лицето под запрещение, тъй като не се касае за процесуална
предпоставка за предявяването на иска. Аргумент в тази насока се излага, че е
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, която допуска установяване на недееспособността
от съдържанието на самия договор.
В настоящия случай предявеният иск за унищожаване на упълномощителната
сделка, при твърдения, че доказването на недееспособността на упълномощителката се
установява от самата едностранна сделка предвид това, че към момента на нейното
реализиране здравословното състояние на последната е било изключително тежко в
степен до невъзможност последната да формира правнорелеванта воля.
Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната
страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е
могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на
това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на
сделката и по-специално - дали това състояние е било такова, че да позволи на
сключилия сделката - да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без
външна намеса да формира и да изрази волята си. При извършването на преценката за
това - тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички
съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от
значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст,
здравословно състояние, начин на живот, зависимости, включително и от трети лица и
други. Затова - при преценката си - съдът следва да отчете значението на всички
ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания,
експертизи, обяснения на страните/, съобразно изискванията на чл. 235 и сл. от ГПК,
без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Тяхната
тежест /преценена съобразно правилата на чл. 195 и сл. от ГПК/ - е колкото тази на
всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване на съдебния
акт - те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото
доказателства, които имат значение за решаване на спора. /Така Решение № 698 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г., III г. о., ГК/.
Процесното пълномощно няма спор, че е подписано с пръстов отпечатък на
10
упълномощителката, поради факта, че тя е със силно нарушено зР.е, поради което
безспорно е и че произхожда от лицето, посочено в него като негов автор. Спорен
въпрос по делото се явява възможността на упълномощителката да формира своята
воля към този момент. Съобразно събраните свидетелски показания, които в
зависимост от това от чия страна се ангажираха, заемат различни позиции. Всички са
единодушно единствено по отношение на това, че Я. Г. е била с напълно нарушено зР.е
и не е можела да се грижи сама за себе си в последните години от живота си. Едната
група свидетелски показания, дадени от Д.Х.Ч., С.Р.Н., Й.Х.Й., свидетелстват в посока,
че са имали контакт с Я. Г. преди смъртта й и са разговаряли с нея, като не забелязали
дефицит в спомените й, нито пък дезориентация или проблеми при разпознаване на
хората. Другата група свидетелски показания, формирани от разпита на Н.И.К., Р.М.С.,
Я.И.Я. (съпруг на ищцата, преценени при условията на чл. 172 от ГПК), говорят за
това, че упълномощителката Я. Г. е страдала от деменция в последните години от
живота си, като симптомите за това, според свидетелите са, че не знаела какво говори
и къде отива, била на легло, говорела несвързано за неща, които не са актуални в
нехронологичен ред и не разпознавала хората. Според личния й лекар Т. Н. Й.
поставената диагноза в медицинското направление /по искане на М./ „съдова
деменция“ представлява обобщена информация относно състоянието на пациентката.
Споделя, че е забелязал прием на лекарства, изписани от д-р Янев – невролог, касаещи
мозъчно-съдова болест и съдова деменция, или по-скоро за предотвратяване на това
състояние. Дългогодишната хипертонична болест и напредналата възраст на
пациентката обяснява, че са два високи рискови фактора за развитие на мозъчно-
съдова болест и съдова деменция. Същевременно прави разяснението, че за поставяне
на диагнозата старческа или съдова деменция е необходимо да се осъществи анамнеза-
статус на пациента, както и невропсихологични изследвания, каквито не са
извършвани за Я. Г. и тя е лекувана в домашни условия от невролог на частно, без да е
постъпвала в болнично заведение. Когато ходил на домашни посещения при
пациентката, тя го познавала, но е отговаряла по-бавно на въпросите му. Описва, че
болестта настъпва бавно и постепенно и има два аспекта. Единият е когницията, тоест
на познанието, а другият - на поведението. Поведението включвало постепенно
нарушаване във възможностите на пациента да се организира, да се обслужва, да се
грижи за личната си хигиена, да си изготвя план за деня и да си купува лекарства, а
когнитивният аспект - забавена мисловна дейност и ограничен речников ресурс.
Посочва, че между хипертоничната болест и съдовата деменция връзката е пряка, тъй
като увреждането на съдовете, в частност кръвообращението е еднакъв проблем за
всички органи и системи и една дългогодишна хипертония, според свидетеля,
позволява усложнения на мозъчно-съдова болест. Съгласно съдебно-психиатричната
експертиза не може да се направи категорично заключение относно психичните
годности на Я. Г. към 02.10.2020 г. да разбира свойството и значението на извършените
от нея действия по изготвяне и подписване на пълномощното и да ръководи
действията си. Вещото лице е изследвало и анализирало цялата медицинска
документация, от която не установява поставена диагноза „деменция“. Единствено по
данни на д-р Янев – невролог са констатирани дементни промени, за които е назначено
съответното медикаментозно лечение. Съгласно експерта изписаното лекарство
11
Рисперидон се използва в ниски дози при прояви на обърканост, дезориентация,
характерни за деменцията. Обобщеният анализ на вещото лице насочва към вероятно
наличие на дементен синдром при Я. Г., но без данни за давността и тежестта на това
състояние. В заключението е потвърдено и изложеното от свидетеля Т. Й., че
диагностицирането на заболяването е изключително клинична и е вследствие на
подрбона анамнеза и невропсихологично изследване.
Анализът на събраните доказателства по въпроса сочат единствено за
теоретични вероятности на протичане и прогресиране на хипертоничната болест на
упълномощителката в такава, обосноваваща диагнозата „съдова деменция“. При
наличието единствено на теории и вероятности, които не са категорично потвърдени и
доказани, то те не могат да станат основание на съда да приеме, че безспорно се
установява разстройство на съзнанието на лицето, което е довело до опорочаване на
неговата воля при формиране на решението му – да сключи упълномощителната
сделка. Свидетелските показанията на никоя от двете групи относно заболяването на
Я. Г. не намира превес над другата, за да опровергае и обоснове еднозначен отговор на
въпроса – медицинското й състояние било ли е това, обуславящо нейната
невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си. Едната група свидетели не са установили проблем с общуването си с
нея, като излагат нейното състояние да е продиктувано най-вече от липсата на зР.е, а
другата група свидетели описват повърхностно, че тя е имала тази диагноза, тъй като
не можела да се обслужва и да се изразява свързано и правилно. Съдебно-
медицинската експертиза, както и свидетелските показания, дадени от личния лекар на
Я. Г., сочат индиции за дементни прояви, но поради липсата на изследвания и
задълбочен преглед, не могат да заключат, дали е коректно да се постави диагнозата
„съдова деменция“, а дори и да се постави – каква е нейната степен на тежест, давност
и доколкото нейното проявление е достатъчно, за да опорочи способността на лицето
да формира валидно воля. При недоказаност на твърденията, че волята на Я. Гоергиева
е била опорочена, поради неустановяване на медицинския и съответно юридическия
критерий за това, обосноваващи извод в противната насока, то предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
По повод констатираната от д-р Т. Й. диагноза за лицето Я.В. Г. „съдова
семенция“ е открито производство по чл. 193 от ГПК относно оспорване на
истинността на медицинския документ медицинско направление с изх. №
212/02.10.2023г., изготвен от д-р Т. Й., касаещо визираното съдържание. Съдът, след
като се запозна с доказателствата по делото, установи, че поставянето на диагнозата е
продиктувано от предположенията на медицинския специалист за вероятното развитие
на болестта „хипертония“, но без да са правени задълбочени изследвания на
пациентката. Д-р Й. се обосновава с наличието на индиции, които стоят в основата на
това негово заключение, сред които са прием на лекарства, изписани от д-р Янев,
касаещи мозъчно-съдова болест, съдова деменция или по-скоро за предотвратяване на
това състояние, както и наличието на хипертонична болест с 20-годишна давност,
съчетана с възрастта на пациентката. Тези индиции са само предпоставки за
евентуалната проява на диагнозата „съдова деменция“, поради което не могат да
послужат за поставяне на категорично заключение в този смисъл. А дори и проявата
12
на тази диагноза, то определянето на нейната степен и давност биха били определящи
за способността на лицето да формира воля. Поради изложеното, съдът намира, че
оспорването истинността на визирания документ в тази му част е основателно.
По така предявения иск за нищожност на прехвърлителната сделка поради
противоречието й със закона – чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съобразно нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона. Сделката е нищожна на това основание, когато противоречи
на императивни правни норми. В случая противоречието на закона е обосновано с
твърдения за неспазване на изискването за договаряне сам със себе си по по чл. 38 от
ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД постановява, че представителят не може да
договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице,
което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
Въведеното правило е проявление на общия принцип за защита интересите на
представлявания, в т.ч. забрана за представителя да договаря в негова вреда – чл. 40 от
ЗЗД. Правилото на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД е диспозитивно, а не императивно.
Следователно двойното представителство, което само по себе си не е нормативно
отречено, е обусловено от обема на представителната власт на пълномощника. Обемът
на представителната власт на пълномощника спрямо трети лица се определя от
изявената от упълномощителя воля, която трябва да бъде изрично изразена за
конкретно предвидени в ЗЗД представителни правомощия, а именно: възможността на
представителя да договаря сам със себе си (чл. 38, ал. 1 от ЗЗД) и правото на
преупълномощаване (чл. 43, ал. 1 от ЗЗД). Преодоляването на забраната по чл. 38, ал. 1
ЗЗД изисква представителят да е бил изрично упълномощен от представлявания да
договаря сам със себе си. При условие обаче, че представителят сключи сделка сам със
себе си, без да е дадено предварително съгласие за това от представлявания, същата
може да породи действие за страните при последващото й одобР.е от представлявания.
С потвърждаването представляваният отрича наличието на конфликт на интереси.
Тази възможност обосновава и извода, че се касае за висяща недействителност, а не за
абсолютна такава по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Т. е., договор, сключен в нарушение на
забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД е недействителен, в състояние на висяща
недействителност и не поражда последиците, които законът свързва с него. Макар, че
по делото е установено, че в пълномощно с рег. № 4036 и 4037, том 1, № 121 от
02.10.2020 г. липсва съгласие на упълномощителя, респ. липсва овластяване на
пълномощника С.Г. Н. да договаря сам със себе си, то съдът намира, че предвид всичко
гореизложено този пропуск не води до нищожност на сделката на соченото основание.
В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк.
д. № 5/2014 г., ОСГТК. Естеството на разпоредбата по чл. 38 от ЗЗД е диспозитивна и
сключената сделка в противоречие с разпоредбата би обосновала висяща
недействителност при липсата на потвърждение от представлявания, като аргументи
относно недействителността на сделката биха могли да намерят място в съдебния акт в
случай на отхвърляне и на останалите искове за нищожност. Поради гореизложеното,
съдът намира, че искът по чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.
13
По предявения иск за нищожност на прехвърлителната сделка поради
накърняването на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Претенцията на ищцовата страна за оспорване на сделката на това основание се
обосновава с накърняване на добрите нрави поради значителна нееквивалентност на
насрещните престации, довело до сделка, сключена във вреда на представлявания – по
чл. 40 от ЗЗД.
Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. В практиката си ВКС приема, че тази неравностойност би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В конкретния
случай прехвърлените с процесния нотариален акт от 17.12.2020 г. идеални части от
недвижими имоти, а именно: 4/6-ти от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1315 кв.м.,
включено в УПИ VIII-51 в кв. 74 по плана на селото при граници: улица, УПИ VII-52,
УПИ VI-52, УПИ IX-50, ведно с 4/6-ти ид.ч. от изградените в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 151 кв.м., ГАРАЖ със застроена площ от 32 кв.м. и
НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ със застроена площ от 40 кв.м. и 1/3-та ид.част от
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1200 кв.м., включено в УПИ VI-52 в кв. 74 по плана на
селото при граници: улица, УПИ VII-52, УПИ IV-53, УПИ III-53, УПИ IX-50 и УПИ
VIII-51 е осъществено за сумата от общо 4200 лева, изплатена на продавача от
купувача в брой. Данъчната оценка на посочените идеални части по сделката е в
размер на 4214,93 лева. Съобразно изготвената съдебно-оценителна експертиза към
датата на изповядване на сделката – 17.12.2020 г. пазарната стойност на процесните
имоти е на обща стойност от 41 525 лева, разпределена по обекти, както следва:
Дворно място, представляващо УПИ VIII-51, кв. 74 в с. К., общ. П. – 7 964,00 лева; 2.
Жилищна сграда в посоченото дворно място – 20 877 лева; 3. Гараж в посоченото
дворно място – 4 316 лева; 4. Навес, находящ се в посоченото дворно място – 691
лева; 5. УПИ VI-52, кв. 74 на с. К., общ. П. – 7676 лева. Следователно стойността на
процесните идеални части възлиза в размер на 25 123,99 лева, от които 22 565,33 лева
за първия имот и 2 558,66 лева за втория имот. Същевременно изготвената
допълнителна експертиза, имаща за цел да остойности дяловете на наследодателката в
случай на разглеждане на иска по чл. 30 ЗН, съгласно която актуалните стойности на
имотите УПИ VIII-51, кв. 74 в с. К., общ. П. с построените в него жилищна сграда с
площ 151 кв.м., гараж с площ 32 кв.м. и навес с оградни стени с площ 40 кв.м. към
13.07.2021 г. са 24 900 лева, в т.ч. земя в размер на 5 220 лева, а към 08.01.2025 г. са 38
800 лева, в т.ч. земя в размер на 7 600 лева. Или иначе казано стойността на
процесните идеални части от дворното място, представляващо УПИ VIII-51, кв. 74 в с.
К., общ. П., ведно с построените сгради в него към 13.07.2021 г. е в размер на 16 600
лева. Това значително разминаване в стойностите при наличието на ноторно
известните за съда инфлационни процеси след датата на сключване на сделката
/17.12.2020 г./ до датата на открИ.е на наследството следва да се вземе предвид при
кредитиране на експертните заключения. При наличието на постоянно нарастване на
цените на недвижимите имоти, особено в селските райони в този период, то не може
да се приеме, че стойността на имотите, определена в заключението по
първоначалната експертиза, е реалистично да е по-висока от тази на имотите в бъдещ
14
момент. Затова съдът намира, че следва да определи за меродавна стойността на
идеалните части от имотите, средноаритметичната между тази определена от
първоначалната експертиза към дата 17.12.2020 г. и тази определена с допълнителната
към дата 13.07.2021г. По този начин пазарната стойност за идеалните части от имота
дворното място, представляващо УПИ VIII-51, кв. 74 в с. К., общ. П., ведно с
построените сгради в него към 13.07.2021 г. се приема, че към 17.12.2020 г. е била в
размер на 19 582,66 лева. При прилагане същия коефициент на намаление и спрямо
идеалните части от дворното място, представляващо УПИ VI-52, кв. 74 на с. К., общ.
П., доколкото то е разположено в съседния имот, неговата пазарна стойност към
17.12.2020 г. е била в размер на 2 220,41 лева. От това следва, че общата пазарна
стойност на идеалните части от двата имота е в размер на 21 803,07 лева. Това води до
извода, че сделката е сключена при цена за имотите пет пъти по-ниска от пазарната им
стойност и при цена, равна на данъчната оценка.
С пълномощното, използвано за целите на сделката, упълномощителката е дала
свобода на договаряне на пълномощника си, който да уговори продажната цена и да
получи плащането й. С това действията на пълномощника са изцяло в дадената му
представителна власт. В пълномощното е дадена и свобода на представителя да избере
вида на сделката – даР.е, замЯ., продажба и пр. Съгласно Решение № 615 от 15.10.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о. нарушение на добрите нрави е налице при
нееквивалентност на престации, в който случай сключената сделка е нищожна, поради
нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и
представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на
представлявания. За неморално е прието пълномощникът да уговаря над дванадесет
пъти по-ниска стойност на продаваните имоти, договаряйки сам със себе си, макар да
има пълномощно от собственика на имотите да извърши продажбата "на купувач и на
цена, каквито намери за добре". Съдът, изследвайки волята на страните, намира, че
сключената сделка не може да се приема, че уврежда интереса на представлявания.
Нарушението на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите,
в който случай сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основния
принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на
задължението на представителя да действа в интерес на представлявания, а не във
вреда на представлявания съгласно чл. 40 ЗЗД. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който не е изрично формулиран законодателно, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Законодателят има
предвид правни принципи, които са от значение за обществото като цяло, а не с оглед
на индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Когато се преценява, дали една
сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното
формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали
последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала
следва да се прогласяват само тези сделки, които по своето съдържание, цели и начин
на извършване явно и грубо нарушават основни принципи на пазарното стопанство и
свободата на участие в стопанския живот при равни възможности.
15
Защитата на ответника се реализира чрез посочване на факта, че Я. Г. се е
разпоредила с притежавания от нея недвижим имот - нива в полза на Г. Я.в Я.в
/другият й внук и син на ищцата/ чрез даР.е. Това следвало да се отчита при
разглеждане на действителността на процесната сделка, тъй като се сочи за такова
обстоятелство, балансиращо еквивалентността на разпоредителните сделки, сключени
в полза на различните страни. По този начин, се счита, че е постигната
равнопоставеност в правата на наследниците й и съответно е избегнато засягането на
добрите нрави. Съдът намира, че така направеното възражение не обосновава
еквивалентността на престациите, тъй като правоотношенията са съвем отделни и
произтичат от различни сделки и разглеждането на действителността на процесната
сделка не се повлиява по някакъв начин от съществуването на други такива в полза на
други лица. Единствено това възражение навежда на извода, че действителната воля
на прехвърлителката е била да овъзмезди с притежаваното от нея приживе своите
низходящи по начин, който тя е намира за справедлив.
Отделно от това, при преценка на еквивалентността на престациите, от
ответниковата страна се въведоха твърдения, че следва да се вземе предвид и фактът,
че прехвърлителката към момента на сделката е била предимно под грижите и надзора
на своя син С.. Това бе непротиворечиво потвърдено от ангажираните по делото
доказателства - след влошаването на здравословното състояние на Я. Г., семейството
на С. Н. заживяло с нея и предимно то се грижело за битовите и хигиенните й нужди.
В тази връзка, следва да се отчете и фактът, че ищцата М. Я. също се е отзовавала при
нужда и в свободното си време, за да окаже помощ и грижи спрямо Я. Г.. Съдът
намира обаче, че тези действия са такива, продиктувани от личния дълг на всяко дете
към неговия родител. Макар да не могат да бъдат остойностени и да не са намерили
израз в сделката, доколкото тя не е с предмет „прехвърляне срещу издръжка и
гледане“, а е с предмет „покупко-продажба“, то те са все пак индикации за това, че
действителната воля на представляваната прехвърлителка е била за уговорка при
престация - цена по-ниска от пазарната стойност на имота, вземайки предвид грижите,
оказвани й и предвид това че другата страна по сделката е нейният син.
На следващо място се въвежда и възражението, че С. Н. и А. Н.и са направили
множество подобР.я в имота през годините, в които са съжителствали с Я. Г.. За това
говорят и свидетелските показания от свидетелите, водени и от двете страни.
Ремонтните дейности и разходите по поддържането на имота, закупуването на нови
уреди били посрещани от С. и А. Н.и, поради което се обосновава още един аргумент
за отражението върху волята на превърлителката при формиране на решението
относно продажната цена. Това възражение е относимо към разглеждане въпроса
относно липсата/наличието на нарушение на добрите нрави, но доколкото не бяха
доказани по категоричен начин обемът и стойността на извършваните ремонтни
дейности и периода на тяхното извършване, то тяхното отражение не може да бъде
преценено от съда и съотнесено към пазарната стойност на прехвърленото. Още
повече, че и такава уговорка в договора за покупко-продажба – прихващане с
насрещно задължение на прехвърлителката с цел обосноваване намаляването на
продажната цена не е направено. Въпреки това, съдът намира, че и тези фактори са
определящи за волята на упълномощителката, респ. прехвърлителката при съгласуване
16
цената по договора.
Същевременно в съдебната практика се утвърждава разбирането, че като
критерий за неравностойността не следва да са единствено нейните конкретни
цифорови изражения, а следва да се преценява действителната воля на страните –
преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с удовлетворяване на значим,
допустим от закона интерес. Прието е, че значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може да се тълкува като
противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата
на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана
и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността на
двустранните възмездни договори относно това, дали са накърнени добрите нрави,
съдът следва да вземе предвид действителната воля на страните, защото нормата на чл.
20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната
обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната
им връзка и целта на договора. Преценката, дали нееквивалентността е значителна
следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е.
удовлетворяване на значим допустим от закона интерес /Така решение № 119 от
22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС/.
Ето защо, в разлеждания случай констатираната нееквивалентност на
престациите, отчитайки преследваната от страните цел, съдът намира, че не е в
значителна степен и не противоречи на възмездния характер на сделката, поради което
не може да се приравни на липса на насрещно задължение, обуславящо нищожност на
продажбата поради противоречие с добрите нрави, довело и до сделка, сключена във
вреда на представлявания – по чл. 40 от ЗЗД. По изложените съображения
предявеният, на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, иск следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за обявяване за нищожен на договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 17.12.2020 г., обективиран в НА № 52, том V, рег.
№ 3102, дело 796/2020 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в
регистъра на НКРБ, като привиден и прикриващ договор за даР.е, на основание
чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. последно от ЗЗД.
Правната норма на предявения иск обявява за нищожни привидните договори -
при абсолютна или относителна симулация. Симулативни са договорите, при които
страните по него не са изразили действително, а само привидно намеР.е за пораждане
правните последици на учреденото съглашение. Когато волята на страните по
облигационното правоотношение е насочена не към пораждане на правното действие
на съответната правна сделка, а само да се създаде привидна правна обвързаност,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
различен начин от обективираното в съглашението намеР.е, симулацията е
относителна. В конкретния случай са наведени твърдения за относителна симулация,
като се желае обявяването за нищожен на договора за покупко-продажба и разкрИ.е на
сключен договор за даР.е. Доказателствената тежест за установяване привидността на
оспорената сделка принадлежи на страната, която навежда това правно твърдение - в
настоящия процес ищецът следва чрез пълно и главно доказване, да установи, че
17
процесната възмездна транслативна сделка е симулативна, т. е. съвпадането на двете
насрещни волеизявление с тъждествен предмет да е привидно, без страните по
сделката да са целели нейното правно действие, нейните правни последици. Когато в
съдебния процес, образуван по установителен иск за обявяване на правна сделка за
нищожна поради нейната симулация, предявен от една от страната в оспореното
облигационно правоотношение, се представи документ, обективиращ признание от
другата страна по същото правоотношение, че оспореното съглашение - по отношение
на неговите съществени правни признаци (страни и предмет) е привидно, т.е. налице т.
нар. обратно писмо, то чрез него се установява по несъмнен начин симулативността на
сделката и свидетелски показания в този случай не биха били допустими. От друга
страна, ГПК е въвел забрана за установяване привидност на сделката по иска на една
от страната по нея чрез свидетелски показания, като отклонение от този принцип е
въведено с правилото на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК, което допуска страната да доказва
симулацията със свидетели, когато по делото е налице само начало на писмено
доказателство. Това е обаче документ, изходящ от другата страна и удостоверяващ
обстоятелства, които правят вероятно основателен доводът за наличие на привидност,
т. е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията, но от предметното му
съдържание може да са извлече доказателствен факт (индиция), че страните по
сделката не са желали настъпването на правните й последици, като са изразили
привидно воля по нея. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и
въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение
№ 94 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5791/2014 г., IV г. о., ГК. Следователно,
допустимо е разкрИ.е на симулацията да се извърши чрез свидетелски показания, само
когато ответната страна по делото е съставила документ, който удостоверява индиции
за привидност, но не разкрива пряко твърдЯ.та симулация.
Към писмените доказателва по делото не са представени нито т.нар. обратно
писмо, нито е налице начало на писменото доказателство.
При привидните /симулативни/ договори страните нямат намеР.е да бъдат
обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в
правната действителност, които стават известни на трети лица, но в действителност те
съзнателно изобщо не желаят настъпването на правните последици/абсолютна
симулация/ или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха
се породили от външно изразената им воля/относителна симулация/. Самите страни
създават по своя воля и с постигнатото между тях съгласие тази двойственост, като
симулацията е насочена към трети лица.
В настоящия случай обстоятелството, че страните по договора са роднини по
права линия и че продажната цена е равна на данъчната стойност на имоте, не
установява факта, че към момента на сключване на сделката е било налице намеР.е за
симулация и желание на страните да прикрият действителната си воля от външния свят
и това да ги е мотивирало да сключат привидния договор. Сумата по договора е
отбелязано, че е платена в брой и получена. Не бяха ангажирани доказателства в
подкрепа на твърденията за симулативността на сделката, поради което те остават
недоказани.
18
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че ищецът не установи
наличието на относителна симулация на сделката, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
При тези изводи, съдът не следва да разглежда и предявеният под условие иск
по чл. 30 от ЗН за намаляване на дарствено разпореждане от 17.12.2020 г., извършено
от Я.В. Г., поч. на 13.07.2021 г., чрез пълномощник С.Г. Н., обективирано в НА № 52,
том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в
регистъра на НКРБ и за възстановяване на запазената част от наследството до размера
на запазената част на М. Г. Я., доколкото е обусловен от уважаването на иска по чл. 26,
ал. 2, изр. 1-во, предл. последно от ЗЗД.
По иска за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.12.2020 г., обективиран в НА № 52, том V, рег. № 3102, дело
796/2020 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в регистъра на НКРБ,
като сключен от лицето С.Г. Н. без наличието на валидно учредена
представителна власт за това, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД;
Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди, като за потвърждаването се изисква
същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Договор, сключен без представителна власт, е недействителен, тъй като за валидиране
на сделката, последната се нуждае от изричното потвърждаване от страна на мнимо
представлявания в изискуемата форма и до момента на това потвърждаване сделката
не поражда целените с нея правни последици, както за мнимо представляваното лице,
така и за съконтрагента му. Договорът е във "висящо" състояние, т. е. в състояние на
"висяща недействителност" до потвърждението му от представлявания, в който случай
с обратна сила поражда присъщите му последици от момента на сключването му.
Отказът от потвърждаване е равнозначен на позоваване на порока на сделката и когато
бъде извършен висящата недействителност се трансформира в окончателна, без да
съставлява нито нищожност, нито относителна недействителност.
Понятието "без представителна власт", използвано в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,
обхваща множество хипотези, сред които е и твърдЯ.та - представителната власт е
била учредена, но сключеният чрез представителя договор е бил извън нейните
предели. В тази група попадат всички случаи на действия на пълномощника,
извършени извън обема и границите на представителната власт, очертани чрез
волеизявленията на упълномощителя, обективирани в пълномощното. Разпоредбата
на чл. 38 от ЗЗД постановява, че представителят не може да договаря от името на
представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Въведеното
правило е проявление на общия принцип за защита интересите на представлявания, в
т.ч. забрана за представителя да договаря в негова вреда – чл. 40 от ЗЗД. Обемът на
представителната власт на пълномощника спрямо трети лица се определя от изявената
от упълномощителя воля, която трябва да бъде изрично изразена за конкретно
предвидени в ЗЗД представителни правомощия, а именно: възможността на
представителя да договаря сам със себе си (чл. 38, ал. 1 от ЗЗД) и правото на
19
преупълномощаване (чл. 43, ал. 1 от ЗЗД). В хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД
засилената защита на интересите на представлявания е обусловена от възможния
конфликт на интереси между него и представителя. Преодоляването на забраната по
чл. 38, ал. 1 ЗЗД изисква представителят да е бил изрично упълномощен от
представлявания да договаря сам със себе си. При условие обаче, че представителят
сключи сделка сам със себе си, без да е дадено предварително съгласие за това от
представлявания, същата може да породи действие за страните при последващото й
одобР.е от представлявания. Ако бъде потвърден от представлявания договорът
поражда последиците, които законът свърза с него още от сключването му, предвид
обратното действие на потвърждаването.Тази възможност обосновава и извода, че до
потвърждение на сделката тя е в състояние на висяща недействителност и не поражда
последиците, които законът свързва с него, т.е. ако договорът има за предмет
прехвърляне на вещни права върху имот, той няма и транслативен ефект.
Позоваването на недействителността от страна на представлявания е равнозначно на
отказ от потвърждаване и може да бъде направено чрез иск или пък под формата
преюдициално възражение в исков процес, вкл. и по предявен иск за собственост.
В настоящия случай по делото се установява, че в пълномощно с рег. № 4036 и
4037, том 1, № 121 от 02.10.2020 г. липсва съгласие на упълномощителя, респ. липсва
овластяване на пълномощника С.Г. Н. да договаря сам със себе си, на основание чл. 38
от ЗЗД. Същевременно сделката, обективирана в договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.12.2020 г. - НА № 52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по
описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в регистъра на НКРБ, е сключена от Я. Г.,
чрез пълномощника й С. Н., от една страна, договорял със себе си в лично качество, от
друга страна. От упълномощителната сделка става ясно, че той не е разполагал с
такива права, като по делото не е представено и последващо одобР.е/съгласие от
представлявания в изискуемата от закона форма.
При положение, че не се установява забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД да е
преодолЯ. при сключване на договора за покупко-продажба, респ. да е налице
последващо потвърждаване, то следва да се приеме, че договорът е недействителен и
не е породил правни последици. Доколкото на тази недействителност може да се
позове само лицето, в чиято полза е установена – лицето, от името на което е сключен
договора или нейн универсален правоприемник, то искът с правна квалификация по
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД може да бъде упражнен от всеки от наследниците съразмерно дела
му от наследството.
След като Я.В. Г. не е прехвърлила чрез валиден акт своите 4/6 ид. ч. от
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1315 кв.м., включено в УПИ VIII-51 в кв. 74 по плана на
селото при граници: улица, УПИ VII-52, УПИ VI-52, УПИ IX-50, ведно с 4/6-ти ид.ч.
от изградените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 151 кв.м., ГАРАЖ
със застроена площ от 32 кв.м. и НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ със застроена площ от
40 кв.м. и 1/3 ид.ч. от от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1200 кв.м., включено в УПИ VI-
52 в кв. 74 по плана на селото при граници: улица, УПИ VII-52, УПИ IV-53, УПИ III-
53, УПИ IX-50 и УПИ VIII-51 на С.Г. Илиев, то същите са останали в нейния
патримониум, а след смъртта й са преминали в равни части към двамата наследници
по закон от първи ред – нейните син и дъщеря С.Г. Н. и М. Г. Я.. След смъртта на С.Г.
20
Н. неговата част от идеалните части от недвижимите имоти се наследява от неговите
наследници по закон, а именно: А. В. Н. /неговата съпруга/ и Я. С. Н. /синът му/,
последните ответници по делото. В случая М. Г. Я. се позовава на недействителността
на сделката на осноавние чл. 42, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, но другият
наследник С.Г. Н. и в частност неговите наследници А. В. Н. и Я. С. Н., предвид
тяхното процесуално поведение и позиция, зачитат сделката като действителна. При
отсъствието на позоваване на недействителност по чл. 38, ал. 1 ЗЗД за следващата се
на наследниците на С.Г. Н. 1/2 от идеалните части от прехвърлените с процесната
сделка недвижими имоти, то за тази идеална част настъпва ефекта на потвърждаване
на сделката.
Поради изложеното, съдът намира, че договорът за покупко-продажба,
обективиран в НА № 52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по описа на нотариус Зоя
Аврамова-рег.№ 333 в регистъра на НКРБ, е сключен в нарушение на забраната по чл.
38, ал. 1 от ЗЗД, извън пределите на учредената представителна власт, което обуславя
основателността на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД до размера на ½-ра от прехвърлените
права досежно посочените недвижими имоти.
Поради уважаване на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, искът за разваляне на
договора по чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗД не подлежи на разглеждане, доколкото е
предявен при условията на евентуалност и е обусловен от отхвърляне на предходните
искове.
По разноските:
С оглед изхода на спора – частичното уважаване на иска, отправеното
своевременно искане, представените доказателства, на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата стоР.те по делото
разноски в общ размер от 1051,76 лева.
Направено е възражение за прекомерност срещу размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответниковата страна, което съдът намира за
неоснователно. Това е така, защото на основание чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с интерес между 1000 и 10 000 лева, който в случая е 4214,93 лева,
възнаграждението е 721,50 лева. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Доколкото в настоящия
случай ответниците организират защитата си по общо 7 иска, то възнаграждението в
размер от 2000 лева далеч не надхвърля седмократния размер на сумата от 721,50 лева.
Отделно от това следва да се има предвид и че чл. 7, ал. 2 от Наредбата гласи, че при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 250 лв., а в производството по делото се проведоха общо 4
съдебни заседания. С оглед изложеното, възражението на ищцата съдът намира, че
следва да остави без уважение. С оглед изхода на спора и частичното отхвърляне на
иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответниците сумата в размер от 1480,00 лева.
21
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Н.В.“ № 1 срещу А. В. Н., ЕГН ********** и Я. С. Н., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К. и М.: № 96, ет. 3, ап. 5 за унищожаемост на пълномощно с
нотариално завеР. подпис и съдържание с рег. № 4037 и рег. № 4036 от 02.10.2020 г. по
описа на нотариус Илко Кънев с рег. № 225 на НКРБ, като подписано от дееспособно
лице Я.В. Г., поч. на 13.07.2021 г., която не е могла да разбира или да ръководи
действията си, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Н.В.“ № 1 срещу А. В. Н., ЕГН ********** и Я. С. Н., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К. и М.: № 96, ет. 3, ап. 5 за прогласяване на нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2020 г., обективиран в НА №
52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333
в регистъра на НКРБ, поради противоречието му със закона, като сключен от лицето
С.Г. Н., без да има право да договаря сам със себе си, на основание чл. 38, ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Н.В.“ № 1 срещу А. В. Н., ЕГН ********** и Я. С. Н., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К. и М.: № 96, ет. 3, ап. 5 за прогласяване на нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2020 г., обективиран в НА №
52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333
в регистъра на НКРБ, поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Н.В.“ № 1 срещу А. В. Н., ЕГН ********** и Я. С. Н., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К. и М.: № 96, ет. 3, ап. 5 за прогласяване на нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2020 г., обективиран в НА №
52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333
в регистъра на НКРБ, като привиден, прикриващ договор за даР.е, на основание чл. 26,
ал. 2, изр. 1-во, предл. последно от ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 17.12.2020 г., обективиран в НА № 52, том V, рег. № 3102, дело 796/2020 г. по
описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в регистъра на НКРБ, по силата на който
Я.В. Г., ЕГН 30082110950 от с. К., общ. П., чрез пълномощника си С.Г. Н., ЕГН
********** от гр. П. е продал на С.Г. Н., ЕГН ********** от гр. П. следните идеални
части от недвижими имоти находящи се **********, както следва:
1/ 4/12-ти ид. части от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1315 кв.м., включено в
УПИ VIII-51 в кв. 74 по плана на селото при граници: улица, УПИ VII-52, УПИ VI-
52, УПИ IX-50, ведно с 4/12-ти ид.ч. от изградените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 151 кв.м., ГАРАЖ със застроена площ от 32 кв.м. и НАВЕС С
ОГРАДНИ СТЕНИ със застроена площ от 40 кв.м.
22
2/ 1/6-та ид.част от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1200 кв.м., включено в УПИ
VI-52 в кв. 74 по плана на селото при граници: улица, УПИ VII-52, УПИ IV-53, УПИ
III-53, УПИ IX-50 и УПИ VIII-51.
Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на М. Г. Я., ЕГН ********** от гр. П.,
по предявения иск от М. Г. Я., ЕГН ********** от гр. П. срещу А. В. Н., ЕГН
**********, гр. П. и Я. С. Н., ЕГН **********, гр. П., на осн. чл. 42, ал.2 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обявяване на недействителността на договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 17.12.2020 г., обективиран в НА № 52, том V, рег. № 3102, дело
796/2020 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова-рег.№ 333 в регистъра на НКРБ по
отношение на М. Г. Я., ЕГН ********** за следните идеални части от недвижимите
имоти, както следва: 4/12-ти ид. части от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1315 кв.м.,
включено в УПИ VIII-51 в кв. 74 по плана на селото при граници: улица, УПИ VII-52,
УПИ VI-52, УПИ IX-50, ведно с 4/12-ти ид.ч. от изградените в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 151 кв.м., ГАРАЖ със застроена площ от 32 кв.м. и
НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ със застроена площ от 40 кв.м. и 1/6-та ид.част от
ДВОРНО МЯСТО с площ от 1200 кв.м., включено в УПИ VI-52 в кв. 74 по плана на
селото при граници: улица, УПИ VII-52, УПИ IV-53, УПИ III-53, УПИ IX-50 и УПИ
VIII-51.
ОСЪЖДА А. В. Н., ЕГН ********** и Я. С. Н., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К. и М.: № 96, ет. 3, ап. 5 ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Г. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Н.В.“ № 1 сумата от 1051,76 лева, от които 500 лева
възнаграждение за процесуално представителство, както и 551,76 лева
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Н.В.“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на А. В. Н., ЕГН ********** и Я. С. Н., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К. и М.: № 96, ет. 3, ап. 5 сумата от 1480,00 лева, от които
1000 лева възнаграждение за процесуално представителство, както и 481,00 лева
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
23