№ 556
гр. Варна, 13.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Ив. Петрова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500371 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби на „Инекс консулт“ ООД, ЕИК ********* с вх. № 260961/31.03.2025г. и
на А. Т. С., Й. Р. М., С. Р. М., С. Р. М., К. Р. М., А. Р. С., Н. Р. М. и А. Р. М. с вх.
№ 261255/05.05.2025г. против решение № 260005/10.03.2025г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 925/2020г., при участие на трети лица-помагачи и с
което: 1./ „Инекс Консулт“ ЕООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД са осъдени
солидарно да заплатят на А. Т. С. сумата от 37 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на
сина й Манол Р. М., починал на 08.04.2015 г. в резултат на срутването на хотел
„Вероника“, КК „Св. Константин и Елена“, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
08.04.2015 г. до окончателното плащане на сумата, като исковете й по чл.49
ЗЗД в частта за разликата над сумата от 37 500 лв. до претендирания размер от
150 000 лв., както и по отношение на „Планекс“ ЕООД, ЕИК *********, са
отхвърлени; 2./ “Инекс Консулт“ ЕООД и „Бултранспорт груп“ ЕООД са
осъдени солидарно да заплатят на А. Т. С., Й. Р. М., С. Р. М., С. Р. М., К. Р. М.,
А. Р. С., Н. Р. М., А. Р. М., в качеството им на правоприемници на починалия в
хода на съдебното производство ищец Райчо М. Стефанов, б. ж. на гр. Варна,
сумата от 37 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина му Манол Р. М., починал
на 08.04.2015 г. в резултат на срутването на хотел „Вероника“, КК „Св.
Константин и Елена“, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 08.04.2015 г. до
окончателното плащане на сумата, като исковете по чл.49 ЗЗД в частта за
разликата над сумата от 37 500 лв. до претендирания размер от 150 000 лв.,
1
както и по отношение на „Планекс“ ЕООД, ЕИК *********, са отхвърлени.
„Инекс Консулт“ ООД, чрез процесуалния си представител обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която дружеството е осъдено да
заплати горните суми, както и по отхвърлената искова претенция за
солидарното осъждане и на „Планекс“ ЕООД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение
на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост на така обжалваното от него решение. Твърди се, че съдът
неправилно не е зачел наведеното възражение за изтекла погасителна давност
на вземанията за главниците и лихви. Позовава се на мотивите на ТР № 5/2006
г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВС на ВС. Твърди се също така,
че съдът не е изследвал в пълнота относимите критерии за опреД.е на
справедливия размер на следващото се обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди и че не е отчел обстоятелства, способствали
ускоряването на преодоляването на негативните преживявания на
пострадалите лица, в резултат на което определените размери от по 150 000
лева са прекомерни. Оспорва се и определения от съда размер на
съпричиняване на вредите от страна на починалото лице, излагайки доводи, че
вместо 75% в действителност починалото лице е имало принос от 90% за
собствената си кончина. Счита за неправилен и извода на съда за липсата на
основания за ангажиране солидарната отговорност на „Планекс“ ЕООД. Сочи
се, че наличието на оправдателна присъда за конкретни служители не е
обстоятелство, изключващо възможността да бъдат извършени нарушения от
страна на други негови служители и подизпълнители, които деяния не са
обхванати от силата не пресъдено нещо на присъдата. Твърди се също така, че
възлагането на СМР на подизпълнител не освобождава изпълнителя от
задължението да създаде безопасни и здравословни условия на труд на
служителите, фактически изпълняващи строителните работи. Освен това, не е
отчетено, че дори и при възлагането на част от строителните работи на
подизпълнител по чл.163, ал.4 ЗУТ, главният изпълнител на строежа е запазил
контролната си функция при изграждане на строителния обект, поради което
също следва да понесе отговорност. Твърди се, че настоящия случай не попада
в хипотезата на т. 3 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г., тъй като извършваната
работа не е била под контрола и организацията на подизпълнителя. Сочат се
конкретни норми, неспазването на които съставляват допуснати от „Планекс“
ЕООД нарушения на правилата за безопасност. Наведени са и оплаквания за
нарушение на съдопроизводствените правила – недопусната СТЕ, с която биха
се установили нарушения от страна на „Планекс“ ЕООД, водещи до
ангажиране на неговата отговорност.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна обжалваното
решение в частта, в която дружеството-въззивник е осъдено и отхвърляне на
предявените искове, а в случай, че същите не бъдат отхвърлени, да бъде
солидарно осъден и ответника „Планекс“ ЕООД.
2
С жалбата са направени и доказателствени искания - за допускане на
СТЕ с посочена задача и за служебно изискване на свидетелство за съдимост
на починалия, които искания сочи, че са били отказани от първостепенния съд.
В срока по чл. 263 ГПК ищците като насрещна страна са подали писмен
отговор, в който излагат становище за основателност на жалбата, в частта й
относно поискано солидарно осъждане и на ответника „Планекс“ ЕООД. В
останалата й част, по подробни доводи оспорват същата като неоснователна.
Предмет на подадената от А. Т. С., лично и в качеството й на наследник
на починалия в процеса Райчо М. Стефанов, както и от останалите наследници
на последния – Й. Р. М., С. Р. М., С. Р. М., К. Р. М., А. Р. С., Н. Р. М. и А. Р. М.
въззивна жалба е първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна
част. Наведените оплаквания са за необоснованост и неправилност поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се
приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
Манол М., както и липсата на основания за ангажиране отговорността и на
ответника „Планекс“ ЕООД. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доводи и
възражения на страните. Въз основа на аргументи по съществото на спора се
твърди, че не е отчетена причинно-следствената връзка между настъпилата
смърт и установени по делото допуснати нарушения на строителните правила
и норми, в т.ч. и от „Планекс“ ЕООД, сред които са липса на адекватен
архитектурен и конструктивен проект, проект по ЗБУТ, проучване, липса на
строителен и конструктивен надзор, вместо ремонт, реконструкция и
модернизация по същество се извършвало събаряне/разрушаване на хотел
„Вероника“, при което е допуснато извършване на СМР, за които нямало
дадени указания в инвестиционния проект и заповедната книга, не била
посочена последователността на премахване на конструктивните елементи
над кота +0. Наведени са оплаквания за неправилно тълкуване на договора за
строеж и договора за превъзлагане от 21.03.2015 г. по отношение на
задължението за опреД.е на координатор по безопасност и здраве на работа на
етапа на изпълнение на строежа, което също е обусловило направата на
оспорения извод относно отговорността на „Планекс“ ЕООД. Излагат се и
доводи срещу приетото съпричиняване в резултат на проявена груба
небрежност от страна на Манол М., а в заключение считат исковете си за
доказани и основателни.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в
оспорената от тях част и вместо това да постанови акт за уважаване на
исковете в предявените размери и срещу всички ответници. Поискано е и
назначаване на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
обосновано с довод за неправилното му недопускане от първостепенния съд.
Срещу тази жалба в срок са постъпили писмени отговори от
„Международен панаир Пловдив“ АД, „Планекс“ ЕООД, „Инекс Консулт“
ООД и от третото лице-помагач „ЗАД „Алианц България““ АД, с които
жалбата се оспорва като неоснователна.
3
„Бултранспорт груп“ ЕООД и третото лице – помагач „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД не са подали отговори.
Така докладваните жалби са подадени в срок и от страни с правен
интерес от предприетото обжалване. Същите отговарят на изискванията
за редовност, поради което и следва да бъдат насрочени за разглеждане в
о.с.з.
С оглед задължението за служебна проверка по допустимостта на
обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът намира,
че следва да бъде извършена справка в НБД за родствени връзки относно
посоченото като наследник починало дете на първоначалния ищец Райчо М. –
Кунче М..
На необжалвалия „Бултранспорт груп“ ЕООД следва да бъде указана
възможността по чл. ГПК за присъединяване към въззивната жалба на
„Инекс Консулт“ ООД.
По направените доказателствени искания съдът приема следното:
Посочените въпроси на задачата на поисканата от „Инекс Консулт“
ЕООД СТЕ, а именно: 1./ спазени ли са от страна на строителите
технологичните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд към момента на настъпване на инцидента; 2./ спазени ли са
правилата за безопасност съгласно Приложение № 6 към Наредба № 2 от
22.03.2004 г.; 3./ по какъв начин е следвало да бъде разрушена съществуващата
сграда съгласно разпоредбите на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи и одобрената проектна документация и
спазени ли са тези процедури; 4./ кой е следвало да следи за спазване на
изискванията за безопасност и здраве по време на строителството и 5./ кой е
назначен за координатор по безопасност и здраве по време на строежа по реда
на чл. 12, ал. 2 вр. чл. 13 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., са били част от
поисканата пред първоинстанционния съд експертиза, искането за
провеждането на която е оставено без уважение с мотив, че същите касаят
установяването на механизма на настъпване на аварията, причинила смъртта
на Манол М., по който въпрос са постановени влезлите в сила актове в
наказателното производство.
Настоящият състав намира, че обвързващата сила по см. на чл.300 ГПК
на наказателната присъда обхваща и приетите за установени конкретни
нарушения на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия
на труд, съответно за липсата на такива нарушения, съставляващи част от
фактическия състав на повдигнатите обвинения и в резултат на които
нарушения е настъпил вредоносния резултат. В същото време действително
между страните не е налице спор относно механизма на настъпване на
произшествието – започнало събаряне отдолу нагоре и при ръчно въздействие
върху на носещи конструктивни елементи, довели до срутването на сградата и
смъртта на намиращия се вътре М.. С оглед на това и при липса на конкретни
4
твърдения от „Инекс Консулт“ ООД за други фактически
действия/бездействия от страна на служители на останалите ответни
дружества, поставените под № 1 до № 3 въпроси се явяват разрешени с
влезлите в сила присъди. Отговорите на въпрос № 4 и № 5 не изискват
специални знания, а следва да бъдат направени въз основа на
доказателствения материал и приложимия закон.
Ето защо, макар и с допълнени мотиви спрямо тези на окръжния съд,
искането за провеждане на СТЕ, включващо посочената по-горе задача, е било
неоснователно и като краен резултат правилно е оставено без уважение.
Правилно като краен резултат е било оставено без уважение и искането
за изискване на свидетелство за съдимост на починалия Манол М.. Това
искане е било основано с довод, че се отнася към релевантен за опреД.ето на
справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД критерий /молба с вх. № 11659 и
261843/09.05.2024г./. Следва да се отчете обаче, че в случая предметът на
исковете са заплащане на обезщетения за претърпени от родителите на
починалия неимуществени вреди /загуба на дете/, поради което и
обстоятелството дали същият е бил осъждан или не, е изцяло неотносимо.
Релевантните критерии по чл.52 ЗЗД /конкретни факти и обстоятелства/ се
извеждат за всеки случай съобразно характера на деликта и претендираните за
обезвреда неимуществени вреди.
Не се установяват предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и по отношение
на направеното от ищците искане за назначаване на КСППЕ. Същото е било
заявено пред първоинстанционния съд във второто по ред открито съдебно
заседание, след като в предходно заседание е бил изготвен доклад по чл.146
ГПК и доказателствената тежест е била надлежно разпределена. В същото
време искането не е било обусловено от факти и обстоятелства, изложени от
разпитаните свидетели, ангажирани от ищцовата страна за установяване на
твърдените неимуществени вреди. С оглед на това и изводът на
първоинстанционния съд, че искането за назначаване на КСППЕ е
преклудирано и поради това е недопустимо, е правилен и законосъобразен.
В заключение направените доказателствени искания и в двете въззивни
жалби са неоснователни.
Искания по доказателствата от останалите участници в процеса не са
направени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по доказателствата, обективирани в
подадените въззивни жалби.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.11.2025 г. от 9:15 часа,
5
за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на „Бултранспорт груп“ ЕООД, че на основание чл.265, ал.1
ГПК до датата на съдебното заседание може да се присъедини към подадената
от „Инекс Консулт“ ООД въззивна жалба, с писмена молба, с преписи за
останалите страни.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД за родителите на Кунче Р. М., ЕГН
**********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6