Решение по дело №70389/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8062
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20211110170389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8062
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110170389 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание
по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и с правно основание по чл.422
ГПК, вр чл.92, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [фирма
/понастоящем [фирма]/ срещу АНГ. СП. Т. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 41397/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен
договор за мобилни услуги от 08.03.2019г. с предпочетен номер +[телефонен номер] по
програма „Тотал 31,99 с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона
ЕС“, за срок от 24 месеца. Въз основа на процесния договор, ищецът поддържа да е
предоставял мобилни услуги на ответника, но последния не изпълнил задълженията си
за заплащане на абонаментните такси и ползваните услуги за периода от 15.06.2019 г.
до 14.08.2019 г. С оглед предходното към общо дължимата сума от 68,86 лева била
начислена и неустойка в размер на 79,98 лева, равна на три месечни абонаментни
такси. Ищецът твърди още, че на 08.03.2019 г. между същите страни бил сключен и
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +[телефонен номер] по програма
„Тотал 31,99 с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“, за
срок от 24 месеца. Въз основа на процесния договор, ищецът поддържа да е
предоставял мобилни услуги на ответника, но последния не изпълнил задълженията си
за заплащане на абонаментните такси и ползваните услуги за периода от 15.06.2019 г.
до 14.08.2019 г. С оглед предходното към общо дължимата сума от 53,85 лева била
1
начислена и неустойка в размер на 79,98 лева, равна на три месечни абонаментни
такси. Поддържа още, че за потребените от абоната услуги и неплатени месечни
абонаментни такси и услуги са издадени фактура № **********/15.07.2019 г. за
отчетен период 15.06.2019 г. до 14.07.2019 г. на стойност 76,27 лева, от която поради
частично плащане в размер на 23,63 лева се претендира сумата от 52,64 лева, фактура
№ **********/15.08.2019 г. за отчетен период 15.06.2019 г. до 14.08.2019 г. на стойност
70,07 лева и фактура № **********/15.10.2019 г. за отчетен период 15.06.2019 г. до
14.10.2019 г. на стойност 159,96 лева, представляваща неустойки по двата договора.
Ответникът сочи, че по депозирано заявление е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 41397/2021 г. по описа на СРС, която е връчена на длъжника по реда на чл.47
ГПК, с оглед на което е налице правен интерес от предявяване на установителни
искове за претендираните суми. Иска се постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо
282,67 лева, представляваща дължими суми за неплатени месечни абонаментни такси,
използвани услуги и неустойка по договор за мобилни услуги от 08.03.2019г. с
предпочетен номер +[телефонен номер] и договор за мобилни услуги от 08.03.2019г. с
предпочетен номер +[телефонен номер], ведно със законната лихва, считано от
15.07.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 7733 от 25.01.2022 г. с тези
указания е редовно връчено по месторабота на ответника съгласно разпоредбата на
чл.47, ал.3 ГПК/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове е вероятно основателни, предвид представените в хода на заповедното
производство и към исковата молба доказателства – договор за мобилни услуги, ОУ,
издадени фактури и справка за потребление.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
2
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните по делото е, че ищецът
претендира и е направил разноски за държавна такса в размер на 175,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. С оглед предходното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 475,00 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК включва разноски в общ размер на 385,00 лева
(25,00 лева – платена държавна такса и 360,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение). С оглед изхода на спора сумата от 385,00 лева следва да бъда
възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма] /с предходно
наименование [фирма/, ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] против
АНГ. СП. Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл.422 ГПК, вр.чл.92, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 282,67 лева, от която: сумата от 68,86 лева, представляваща главница
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +[телефонен номер] за неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 15.06.2019 г. до
14.08.2019 г., сумата от 79,98 лева, представляваща неустойка начислена съгласно т.11
от горепосочения договор, сумата от 53,85 лева, представляваща главница по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +[телефонен номер] за неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период от 15.06.2019 г. до 14.08.2019 г. и сумата
от 79,98 лева, представляваща неустойка начислена съгласно т.11 от горепосочения
договор, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.07.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 41397/2021 г. по описа на Софийски районен
съд /с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с разпореждане №
1797/09.01.2022 г./.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АНГ. СП. Т., ЕГН ********** да
3
заплати на [фирма] /с предходно наименование [фирма/, ЕИК [еик], със седалище и
адрес на управление: [адрес] сумата от общо 475,00 лева, представляваща направени
разноски по исковото производство и сумата от общо 385,00 лева, представляваща
направени разноски по производството по ч.гр.д.№ 41397/2021 г. по описа на
Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4