Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.06.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13115 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.И К.”
ООД, ЕИК103002253 срещу Р.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на
Заповед № 2650/15.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13115/2020 г. по описа на
ВРС за следните суми: сумата от 558,87 лева, представляваща
незаплатена главница за консумирана вода за периода от 14.07.2016 г. до
12.03.2020 г., по партида с абонатен № 1551676, за обект, находящ
се в гр. Варна, ул. ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 12.06.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 57,92 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, за периода от 17.09.2016 г. до 12.03.2020 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са обстоятелства, че ищцовото дружество в
качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на
ответника ВиК услуги за имот, находящ се
в гр. Варна, гр. Варна, ул. ******. Ответникът бил титуляр на партида с
абонатен номер 1551676, по които се води отчета на консумираната вода. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са
длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Ответникът не заплатил дължимите за услугите суми.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от особения
представител на ответника е депозиран писмен отговор, с който оспорва, че
ответника е потребител на ВиК услуги и е клиент на дружеството. В условията на евентуалност оспорва, че
претендираните ВиК услуги са реално предоставени и потребени от абоната и че
отразените в приложената справка са от реални регулярни отчети, извършени в
присъствието на потребителя и в съответствие с Общите условия на дружеството.
Оспорва, че средството, с което е отчетена доставената и потребена вода за
процесния период, е било в техническа изправност и метрологична годност.
Оспорва представената справка, т.к. като абонат веднъж е посочен Р.П. и втори
път лицето Андон Илийчков. Прави възражение за давност по отношение на
задължението за периода от 14.07.2016 г. до 15.05.2017 г.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора
на частен абонат от 14.10.2020 г., в която за описани задълженията за абонатен
№ 1551676 с титуляр Р.И.П. за периода от 17.08.2016 г. до 13.03.2020г.
Приети по делото са Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Представена от ищеца е справка по лице от
Служба по вписванията – Варна, за вписвания по партидата на Р.И.П., от която е от
която е видно че същият през 2006 г. е придобил собствеността върху процесния
имот с адрес гр.
Варна, ул. „ф.у.№ **, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с трима
продавачи, един от които е Андон Николов
Илийчков.
Представени от ищеца са
още карнетни листи за абонатен № 1551676 и титуляр Андон Николов
Илийчков, като на част от записванията има подпис на абоната.
Съгласно заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване
на ВиК услуги на клиент с абонатен номер 1551676 за периода от 14.06.2016
г. до 12.03.2020 г. възлиза на 558.87 лева по 31 броя фактури, а сумите за
лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до
12.03.2020 г. са в общ размер от 57.92 лева.
Задълженията за периода от 14.06.2017 г.
до 12.03.2020 г. възлиза на 496.47 лева по 31 броя фактури, а сумите за
лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до 12.03.2020
г. са в общ размер от 39.62 лева. По
документи абонат по партиден № 1551676
се води на Р.И.П.. Не е налице плащане по фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са
основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че е предоставил ВиК услуги на обекта в посочените количества за
посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери,
а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
От ответника е оспорено качеството му на
потребител на ВиК услуги за част от процесния период.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Варна.
Установи се от представената справка от
Службата по вписванията, че ответникът е собственик на процесния имот, с оглед
на което е налице облигационна връзка между страните и ответникът се явява обвързан
от Общите условия на ищцовото дружество.
Следващият спорен между страните въпрос
касае предоставянето на процесите услуги и тяхното количество.
Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ ВиК и
чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез
монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения, т.е.
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода,
отчетено от съответния индивидуален водомер.
В чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане
на средствата за търговско измерване
(водомерите) – същото следва да се
извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов
представител. По този начин резултатите от отчитането се
свеждат до знанието на потребителя.
В същото време,
с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си
факт. Последното е от значение,
с оглед доказателствената сила
на карнетния лист – той представлява
частен свидетелстващ документ, поради което се ползва
с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя
му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която
не го е подписала.
В конкретния случай представените по делото карнетни листи за
двата абонатни номера са подписани от лицето, посочено
като абонат или от негов
представител на 10.04.2019г. С подписа,
положен на карнетния лист абонатът не само
удостоверява, че е запознат и е съгласен със начисленото количество ВиК услуги за последния
месец, но е и съгласен с доставеното количество услуги в предходния период, тъй като показанията
за съответния месец на средството
за търговско измерване са сбор
от количеството доставени ВиК услуги
за предходни месеци. Следователно
съдът намира за установено количеството предоставени услуги за периода от 14.07.2016
г. до 10.04.2019г. Извън този период остават само 11 броя фактури, издадени в
периода от 15.05.2019г. до 13.03.2020г. Без значение се явява обстоятелството,
че в карнетния лист като титуляр е вписан Андон Николов Илийчков, доколкото
безспорно карнетът се отнася за процесния обект с абонатен № 1551676.
Няма спор между страните по отношение на
цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги. Съгласно
заключението на ССчЕ дължимата главница по всички процесни фактури за абонатен
номер 1551676 е 558.87 лева. Съдът намира, че от същата следва да се приспаднат
сумите по последните 11 броя фактури в общ размер от 302.29 лева, доколкото същите
се отнасят за периода от 11.04.2019г. до 12.03.2020г., за който не са налице
доказателства за реална доставка на начисленото количеството вода. В този
смисъл дължима е останала сумата от 256.58 лева.
От ответника е
направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част процесните
вземания, което се явява основателно. Предвид, че заплащането
на ВиК услуги
съставлява „периодично плащане” по смисъла
на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по
т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС), то същото
се погасява с тригодишна давност. В случая, искът се
счита за предявен от датата
на депозиране на заявлението – 12.06.2020г., предвид което всички задължения за главница, с падеж преди 12.06.2017г. са
погасени по давност. Съгласно чл.31,
ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор
потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно в настоящия
случай погасени
по давност се явяват дължимите главници по първите пет броя фактури, издадени в периода от
17.08.2016г. до 15.03.2017г.
и които касаят задължения за предоставени ВиК услуги в периода от 14.07.2016г.
до 14.03.2017г. на обща стойност 45.44 лева.
По изложените съображения съдът
намира, че главният иск е основателен досежно дължимостта на сумата от 211.14 лева, представляваща главница за
ползвани ВиК услуги за периода от 14.03.2017г.
до 10.04.2019г. и следва да бъде частично уважен за посочените сума и период и
да бъде отхвърлен за разликата до
претендираната сума от 558.87 лева и за периода от 14.07.2016г. до 14.03.2017г. и за периода от 10.04.2017г. до 12.03.2020г.
С оглед изхода на спора
по главния иск ответникът дължи и обезщетение за забава в плащането
на главниците по фактурите, за които е установена дължимост, а именно по всички издадени
фактури с изключение на последните 11 броя фактури, издадени в периода от
15.05.2019г. до 13.03.2020г. С оглед направеното възражение за давност съдът намира, че погасени по
давност са всички задължения за лихва с падеж
преди 12.06.2017г., тъй като
чл.111, б.”в” от ЗЗД задълженията за лихви се погасяват с тригодишна
давност. В този смисъл погасени по
давност се явяват задълженията за лихва за забава по първите пет фактури,
издадени в периода от 17.08.2016г. до 15.03.2017г. Съгласно заключението на вещото лице дължимите
лихви по съответните фактури за периода от падежа им до 12.03.2020г. е в размер на 36,12 лева.
Предвид изложеното искът за лихва
за забава се явява частично
основателен и следва да бъде уважен
за сумата от 36.12 лева и да бъде отхвърлен за разликата
над тази сума до заявения
размер от 57.92 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съобразно
с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 75 лева за
платена държавна такса, 150 лева за депозит за вещо лице, 300 лева за
възнаграждение за особен представител и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП, от които ответникът
следва да заплати 250.55 лева. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на
75 лева, от които ответникът
следва да заплати 30.07 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Р.И.П., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „В.И К.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 211.14 лева,
представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 14.03.2017г. до 10.04.2019г., по
партида с абонатен № 1551676, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 12.06.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от
36.12 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, за периода от 17.06.2017 г. до 12.03.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед № 2650/15.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13115/2020 г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 211.14 лева до предявения
размер от 558.87 лева и за периодите от 14.07.2016г.
до 14.03.2017г. и от 10.04.2017г. до 12.03.2020г., както и иска за лихва
за забава за разликата над сумата от 36.12 лева до предявения размер от 57.92
лева.
ОСЪЖДА Р.И.П.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „В.И К.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 250.55 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 30.07 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: