О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /12.04.2019 год.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1916 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
В срока за постановяване на
решение по същество на делото, съдът установи следното:
Производството е по чл.36 ал.1
т.4 и ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ вр. чл.146 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от М.Г.Я. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв. м.
К. ***, против Заповед №1371/12.04.2018г на кмета на Община Варна, с която в
изпълнение на решения №1061-2 и №1061-2-1 по Протокол №26 от заседание на
Общински съвет - Варна от 31.01.2018 г. е наредено да се прекрати
съсобствеността между Община Варна и жалбоподателката върху имот ПИ
10135.1030.298, чрез замяна на собствеността на Община Варна върху апартамент №
23, ведно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални части от
общите части на сградата, находяща се в
гр. Варна, *********************************, срещу собствените на
жалбоподателката 39 кв.м. ид.ч. от недвижимия имот, в който е построена
сградата, и доплащане от жалбоподателката на разликата между продажните цени на
двата имота в размер на 117 782,00 лв., данъци и режийни разноски. Заповедта се
оспорва като незаконосъобразна с твърдения за липса на правно основание за
издаването ѝ с оглед факта, че жалбоподателката като съсобственик на
имота е била изключена от процедурата по учредяване право на строеж за
изградената в него сграда, част от която е ап.23. Алтернативно се иска от съда
да отмени заповедта в частта относно
определените пазарни оценки на престациите, които страните следва да си
разменят, като се твърди, че определената пазарна стойност на притежаваните от
оспорващата идеални части от ПИ 10135.1030.298 е занижена, а цената на
апартамент № 23, ведно с избеното помещение и припадащите му се части от общите
части на сградата, е завишена. Иска се от съда да отмени заповедта на кмета
изцяло или поне в конкретно посочените части. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от адв.К. по изложените в нея съображения, настоява се за отмяната й и
се претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответната страна кмета на
Община Варна чрез процесуалния си представител поддържа становище в обратен
смисъл и на свой ред претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактология:
С нотариален акт /НА/ №161, том ІІ, дело №
747/1976г., по дарение от родителите си жалбоподателката М.Г.Я. е придобила 1/3
ид. част от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, **************, заедно с
1/6 от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 234 кв.м.
Със Заповед № 1391/2.1.04.1987 г. на осн. чл.98 от ЗТСУ (отм.) имотът е
отчужден за реализиране на мероприятие: „Жилищен блок 108 на бул. „Карл Маркс“
в 14 м. р. на гр.Варна. В процедурата по отчуждаване на посочения имот
праводателите на Я. са обезщетени с жилище, а за нея е определено парично
обезщетение. Във връзка с искане на жалбоподателката за прекратяване на
съсобствеността кметът на Община Варна е постановил Отказ №
РД-2-94-М/13.06.2002 г. Този отказ е оспорен по съдебен ред и е отменен с
решение от 23.02.2004г. по адмд.№1330/2002г на ОС – Варна, в законна сила на
25.10.2004г., с което е възстановена съсобствеността върху новообособения имот
между Община Варна и М.Я..
Началото на настоящото производство е
поставено след заявление от М.Я. и въз основа на предложение от кмета на Община
Варна до Общински съвет – Варна, който със свое Решение №4626-3 по Протокол №50
от заседанието си на 24.01.2007г., е дал съгласие за ликвидиране на
съсобствеността между Община Варна и М.Я. върху УПИ ІІІ, отреден „за жилищно
строителство и магазини“, в кв. 535 по плана на 14 м.р. на гр. Варна, актуван с
Акт за общинска собственост /АОС/ № 2840/10.11.2003 г., чрез замяна, като срещу
притежаваните от нея 39 кв.м. ид.ч. от имота Я. ще придобие собствеността върху апартамент № 23 със
застроена площ от 90,70 кв.м. на V етаж в новостроящия се блок, съгласно
одобрен архитектурен проект. Според същото решение замяната ще се извърши по
пазарни цени, определени от лицензиран експерт-оценител, като разликата в
цените на имотите – предмет на разпоредителната сделка, да бъде за сметка на
заменителката Я..
За приетото решение жалбоподателката е
уведомена с писмо изх. № РД 12003497ВН -062ВН от 14.11.2014г. (стр.5 по
преписката), с което изрично ѝ е указано да изрази становище дали приема
условията за прекратяване на съсобствеността според решението на Общинския
съвет или не. Я. е получила писмото на 17.11.2014г. лично, на ръка, видно от
саморъчно направения запис. В отговор оспорващата, чрез пълномощник, е
изпратила до Община Варна писмо вх. № РД-12003497ВН -063ВН от 03.02.2015г.
(стр.8-9 по преписката), с което е изразила съгласие процедурата по
прекратяване на съсобствеността да се извърши по реда, одобрен от Общинския
Съвет-Варна.
С цел довършване на процедурата
жалбоподателката е внесла в общинския бюджет необходимата сума за изготвяне на
пазарна оценка от независим оценител на вещите, предмет на разпоредителната
сделка, с оглед разпоредбата на чл.41 ал.2 от ЗОбС. Предвид това, че
процедурата не е финализирана, а са изминали повече от шест месеца от изготвяне
на доклада за оценката от независимия оценител, до оспорващата е изпратено
писмо рег. № ОСИСД16004998ВН_006ВН от 04.04.2017г. С него директорът на
Дирекция Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ е поканил М. Я.
да внесе повторно сумата, необходима за изготвянето на нова оценка на
заменяните вещи. С платежно нареждане от 19.04.2017 г. (л.75 от адм. преписка)
по сметка на Община Варна повторно е внесена сума от 180 лв.
С Договор Рег. № Д17001171ВН от
31.07.2017г. (л. 78 и 79 от преписката) на лицензиран оценител е възложено да
извърши пазарна оценка на общински недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *********************************,
с идентификатор 10135.1030.298.1.2,3 със застроена площ 90,91 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение №23 с площ от 6,95 кв.м., както и 0,7470 ид. части
от общите части на сградата и от правото на строеж. Оценката е изготвена и е
предадена на възложителя на 08.08.2017г. (приемо-предавателен протокол на стр.
91 от преписката). За изпълнение на поставената задача вещото лице е използвало
метода на пазарните аналози и ликвидационния метод. Видно от заключението на
експерта, пазарната стойност на описания по-горе обект – частна общинска
собственост, е определена в размер на 66 071 евро или 129 224, 00 лв.
С друг Договор рег. № Д17001172ВН (стр. 92
и 93 от преписката) също от 31.07.2017г. на друг лицензиран независим оценител
е възложено да изготви пазарна оценка на частен недвижим имот, на основание НА
№ 161, т. ІІ, дело № 747/1976 г. и Решение от 23.02.2004 г. на ВОС по адм. дело
1330/2002 г., представляващ 39,00 кв.м. идеални части от УПИ № 10135.1030.298,
14 м.р., кв. 535, целият с площ от 3069 кв.м. Такава оценка е изготвена и е
предадена на възложителя с приемо-предавателен протокол от 09.08.2017г. И в
този случай независимият оценител е посочил в доклада си, че е използвал два
метода – сравнителният (метод на пазарните аналози) и методът на остатъчната
стойност. С тази оценка пазарната стойност на притежаваните от М.Я. 39 кв.м.
ид.ч. от УПИ ІІІ, отреден „за жилищно строителство и магазини“, в кв. 535 по
плана на 14 м.р. на гр. Варна, е определена в размер на 11 442,00 лв.
Във връзка с производството с писмо рег. №
ОСИСД180021220ВН_001ВН/27.03.2018г. (л.112 - 114 от преписката) директорът на
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е предоставил удостоверения за
данъчните оценки на недвижимите имоти, предмет на замяната. Видно от
Удостоверение изх. № **********/23.03.2018г. данъчната оценка на притежаваните
от оспорващата 39 кв.м. ид. части от ПИ № 10135.1030.298, 14 м.р., кв. 535 в
гр. Варна, възлиза на 2 436,70 лв. От представеното със същото писмо
Удостоверение изх. № **********/23.03.2018г. е видно, че данъчната оценка на
обект, находящ се в гр. Варна, *********************************, с
идентификатор 10135.1030.298.1.23 със застроена площ 90,91 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение №23 с площ от 6,95 кв.м., както и прилежащите му
ид. части от общите части на сградата възлиза на 114 309,60 лв.
Към административната преписка е приложен
Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6961/09.05.2012г. за 868,18 кв.м. от ПИ № 10135.1030.298, цялото с площ
от 3 069 кв.м. Видно от същия,
останалите съсобственици на имота са „Варнафарма Холдинг“ ООД с 2 161,82
кв. м. (съгл. Договор от 30.10.2008г и приложения към него на стр.88-134 по
делото), и оспорващата М.Я. с 39 кв.м. Приложен е и АЧОС № 8003/ 20.10.2014г.,
според който апартамент №23 със
застроена площ 90,91 кв.м. е частна общинска собственост.
Между страните по делото не се спори, че
сградата, находяща се в гр. Варна, *********, е надлежно въведена в
експлоатация, което се установява от приложеното на стр.4 от преписката
Разрешение за ползване № ДК-07-В-106/21.08.2014г.
С Решение № 1061-2 по Протокол №
26/31.01.2018г. Общинският съвет- Варна е приел посочените по-горе пазарни
оценки на заменяемите вещи, и на кмета на общината е възложено да извърши
всички действия, необходими за финализирането на процедурата по прекратяване на
съсобствеността между Община Варна и жалбоподателката М. Я. върху УПИ №
10135.1030.298, 14 м.р., кв. 535 в гр. Варна. Според писмото рег.№ОСИСД18001476ВН-001ВН/26.02.2018г
от председателя на ОбС до директора на Дирекция „Общинска собственост,
икономика и стопански дейности“ при Община Варна, (стр.82 по делото), решението
не е обжалвано от Я. в законоустановения срок и е влязло в сила.
Въз основа на така влязлото в сила решение,
с оспорената си в настоящото производство Заповед №1371/12.04.2018г. на
осн.чл.36 ал.3 от ЗОбС кметът на Община Варна е наредил да се прекрати
съсобствеността между Община Варна от една страна и М.Г.Я. от друга страна
върху ПИ № 10135.1030.298, находящ се в гр. Варна, *********. Посочени са и
условията за прекратяване на съсобствеността – чрез замяна на собствеността на
община Варна върху самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1030.298.1.23,
представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. Варна, *********, *********,
със застроена площ от 90,91 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 23 с
площ от 6,95 кв.м., както и 0,7470 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж, със собствеността на М.Я. върху 39,00 кв.м. ид. части от ПИ
№ 10135.1030.298 на основание НА №161/05.03.1976 г. В т. VІ от заповедта са
посочени сумите, които заменителката Я. *** за финализиране на сделката:
1).Разликата между продажните цени на двата имота в размер на 117 782,00
лв.; 2).Данък на осн. чл.47, ал.2 от ЗМДТ в размер на 2,6 % върху продажната
цена на имота – 3 359,82 лв.; 3). ДДС на осн. чл.45, ал.7 и §1, т.5, буква
„б“ от ДР на ЗДДС в размер на 20%, начислен върху продажната цена, след
приспадане на дължимото от Общината ДДС по т.V, т.2 от заповедта –
23 556,40 лв.; и 4). Режийни разноски на осн. чл.79, ал.1, т.1 от НРПУРОИ
в размер на 2% върху продажната цена на имота
- 2 584,48 лв. Общата стойност на дължимите от Я. суми по
извършване на замяната възлизат на 147 282,70 лв. В заповедта е посочено
също, че тези суми следва да бъдат заплатени от Я. в 30-дневен срок от датата
на връчването й, а при невнасянето им заповедта следва да бъде отменена и
преписката – прекратена.
При тези данни съдът в този си състав
намира, че неправилно е разгледал по същество жалбата на М.Я. против Заповед №1371/12.04.2018г
на кмета на Община Варна.
Съгл.чл.36 ал.1 от ЗОбС прекратяването на
съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или
юридически лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с
наредбата по чл.8 ал.2, чрез: 1. делба; 2. продажба на частта на общината; 3.
откупуване частта на физическите лица или на юридическите лица; 4. замяна.
Според ал.2 на текста при прекратяване на съсобствеността по ал. 1 се прилагат
разпоредбите на Закона за собствеността и на Гражданския процесуален кодекс. Ал.3
на текста предвижда, че въз основа на решението на общинския съвет кметът на
общината издава заповед и сключва договор.
Съгласно чл.36 от ЗОбС вр. чл.8 ал.11 от ЗОС и ТР №5 от 10.12.2008г. по т.д. № 20/2007г. по описа на ОС на ВАС, именно
решението на общинския съвет, с което се предвижда прекратяване на
съсобствеността на общината с физическо лице и се одобрява цената, която
физическото лице следва да доплати в този случай на осн.чл.36 ал.1 т.4 от ЗОбС,
за да придобие ап.23 – частна общинска собственост, е индивидуалният административен
акт по разпореждане с общинско имущество, който пряко и непосредствено засяга
съсобственика и който подлежи на обжалване по реда на АПК, т.е. това е подлежащият
на оспорване акт по реда на АПК пред административния съд. Единствено в случай,
че решението на ОбС за одобряване на сумата, която съсобственика следва да
заплати за прекратяване на съсобствеността си с общината, не му е съобщено
изобщо, и му е станало известно едва от съдържанието на заповедта на кмета по
ал.3 на чл.36 от ЗОбС, жалбата срещу тази заповед би била допустима като
предявена от лице с правен интерес от обжалването й. (решение №667/17.01.2018г по адм.д.№9303/2016г на ВАС – София, ІІІ отд.).
Настоящият казус обаче не е такъв. Въпреки
липсата на съобщение за връчване на Решение № 1061-2 по Протокол №
26/31.01.2018г. на ОбС – Варна на жалб.Я., от приетото като доказателство по
делото писмо рег.№ ОСИСД18001476ВН-001ВН/26.02.2018г от председателя на ОбС до
директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“
при Община Варна, (стр.82 по делото) се установява, че решението не е обжалвано
от Я. в законоустановения срок и е влязло в сила през м.02.2018г. Заповедта на
кмета от 12.04.2018г само възпроизвежда съдържанието на това решение относно
главните елементи на двустранната сделка – пазарните цени на насрещните
престации, съответно – цената, която жалбоподателката следва да заплати, за да
придобие ап.23 – частна общинска собственост, и които вече са й станали
известни след запознаване с решението на ОбС, което тя не е обжалвала.
При тези данни се налага извод, че
предявената от М.Я. жалба против Заповед 1371/12.04.2018г на кмета на Община
Варна е процесуално недопустима в хипотезата на чл.159 т.1 от АПК. Изложеното
налага отмяна на определението за даване ход на делото по същество на осн.чл.253
от ГПК вр.чл.144 от АПК, след което – прекратяване на производството пред
настоящия съд на осн.чл.159 т.1 от АПК.
Предвид изложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
на осн.чл.253 от ГПК
вр.чл.144 от АПК протоколно
определение от 12.03.2019г за даване ход по същество на делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима на осн.чл.159 т.1 от АПК жалбата на М.Г.Я., ЕГН **********,***, против
Заповед №1371/12.04.2018г на кмета на Община Варна, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д.№1916/2018 год. по описа на
Административен съд-Варна, ХХVІ с-в, и
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок
от съобщаването му.
Преписи от определението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: