Решение по дело №1290/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от М.А.Ш. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А.Г., насочена срещу Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и цена на иска 1000 (хиляда) лева.

В исковата молба се твърди, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0351-000122 от 24.07.2023г. издадена от Б.П.Б.на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ – Свиленград, на ищеца била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелство за управление на м.п.с. на водача, до решаване въпроса за отговорността.

Срещу тази ЗППАМ от страна на ищеца била подадена жалба по административен ред до Директора на ОДМВР Хасково с вх.№272000-16490 от 05.09.2023 г. Във връзка с оспорването по административен ред ищецът бил направил разходи в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.09.2023г.

Оспореният по административен ред незаконосъобразен административен акт не бил отменен от по-горестоящия административен орган, поради което ищецът оспорил същия и по съдебен ред.

На основание жалбата до съда срещу ЗППАМ, било образувано адм.дело №1097/2023 г. на АС – Хасково. С окончателно Решение №927 от 27.11.2023 г. по това дело съдът отменил обжалваната ЗППАМ. Със същото решение съдът присъдил на жалбоподателя направените от него съдебни разноски за оспорването на административния акт пред съда. Поради липса на процесуална възможност за това, съдът не присъдил в полза на жалбоподателя разноските, които същият бил направил във връзка с оспорването на административния акт по административен ред.

Твърди се, че в случая били налице фактическите предпоставки за реализиране отговорността на Държавата на основание нормата на чл.1 от ЗОДОВ. Цитираната ЗППАМ съставлявала акт на административен орган, който е издаден при изпълнението на нормативно възложени на същия задължения, свързани с административната му компетентност. Незаконосъобразността на ЗППАМ била установена посредством влязлото в сила съдебно решение, с което тя била отменена. ЗППАМ била административен акт, който на основание разпоредбата на чл.81 от АПК подлежал на оспорване по административен ред пред по-горестоящия административен орган, от която възможност ищецът се бил възползвал. Във връзка с упражняване на правото си да оспори административния акт по административен ред ищецът бил направил разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, което бил заплатил на процесуалния си представител да го представлява в административното производство по оспорване на заповедта.

Цитира се разпоредбата на чл.8, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение и се сочи, че в хода на административното производство по оспорване на ЗППАМ по административен ред ищецът бил направил разходи, свързани със заплащането на адвокатски хонорар, в размер, адекватен на полаганите от процесуалния представител усилия и характера на производството, който размер също така не надвишавал минималния такъв по Наредбата. Твърди се, че тези разходи съставлявали имуществени вреди за ищеца, тъй като довели до неговото обедняване, т.е. до напускане на активи от неговия патримониум. Несъмнена била и причинната връзка между претърпените вреди и отменения административен акт. Първите били пряка и непосредствена последица от признатия за незаконосъобразен акт на административния орган, тъй като сключването на договора за правна защита и съдействие с адвоката било породено от необходимостта на лицето да се защитава срещу издадения по отношение на него административен акт. Вредите били причинени при упражняване на законно признати права на ищеца. Взаимовръзката между издадения административен акт и потърсената от засегнатото от акта лице адвокатска защита била пряка и непосредствена, те се намирали в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданинът нямало да потърси адвокатска помощ, ако срещу него не е бил издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

Излагат се доводи, че АПК не предвиждал друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на жалбоподателя, оспорил административен акт по административен ред, разноските, които е направил във връзка с това оспорване, включително заплатено адвокатско възнаграждение, а липсата на такава възможност била условие по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ за приложението на чл.1, ал.1 от същия закон. В същия смисъл било ТР №1 от 15.03.2017 г. по ТД №2/2016 г. на ВАС.

По изложените в исковата молба съображения се моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000 лева, претърпени от незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0351-000122 от 24.07.2023г. издадена от Б.П.Б.на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ – Свиленградкоито вреди се изразяват в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на административния акт по административен ред.

Ответникът, Областна дирекция на МВР – Хасково, не ангажира становище по иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за доказана както по основание, така и по размер, и изразява становище същата да бъде уважена.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба са приложени изброени в 4 точки писмени доказателства, между които и описаният под т.3 Договор за правна защита и съдействие от 05.09.2023г.Същият е представен (л.8) в оригинал, саморъчно попълнен на бланка образец на Хасковска адвокатска колегия (без попълнени номер и дата), сключен между клиент М.А.Ш. и и адвокат Г.Р.Г., с предмет: „оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в оспорване по административен ред на ЗПАМ №23-0351-000122 от 24.07.2023г. на Б.Б.на дл.мл.автоконтрольор към МВР Хасково, РУ Свиленград и процес.представителство пред горестоящия адм.орган“. В раздел III Договорено възнаграждение е вписано „1000 (словом) хиляда лева; начин и срок на плащане: в брой; платена сума: 1000 (словом) хиляда лв., от които в брой 1000 (словом) хиляда лв. Договорът съдържа подписи за клиент и за адвокат и дата 05.09.2025г.

По делото е приложено и адм.дело №1097/2023г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно с всички съдържащи се в него доказателства, включително представените от ищеца такива, изброени под т.1, т.2 и т.4 от исковата молба.

От прегледа на писмените доказателства, приети в хода на настоящото съдебно производство и тези съдържащи се в приложеното адм.дело №1097/2023г.по описа на Административен съд – Хасково, се установява следното:

От мл.автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОДМВР Хасково Б.П.Б.е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000122 (л.8 от адм.дело №1097/2023г.), с която на М.А.Ш. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. В Заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок по административен ред пред Директора на ОДМВР и по съдебен ред пред Административен съд – Хасково. Съгласно подписаната Разписка, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от последната е получен от М.А.Ш. на 05.09.2023г.

Под вх.№272000-16490 от 05.09.2023 г. в Областна дирекция – Хасково на МВР е регистрирана Жалба (л.32)от М.А.Ш., действащ чрез адвокат Г.Р.Г. от АК – Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000122 от 24.07.2023г. адресирана до Директора на ОДМВР Хасково. В жалбата е вписана дата 05.09.2023г., посочено е място гр.Свиленград и същата е подписана с електронен подпис от подателя й. Съдържа се и следния текст: „Прилагам копие адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие.“ Със същата жалба е представено и пълномощно(л.33) с посочена в същото дата 05.09.2023г., с което подписаният М.А.Ш. с посочени ЕГН и постоянен адрес, упълномощава адвокат Г. Г. от Адвокатска колегия – гр.Хасково и адрес: *** да го представлява (защитава), по административно дело по описа на АС-Хасково за 2023г., до приключването му във всички инстанции, като стандартният текст в бланката по образец е допълнен саморъчно с текста „да оспори по административен и по съдебен ред ЗПАМ №23-0351-000122 от 24.07.2023г. на Б.П.Б.на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ – Свиленград и да ме представлява в административното и съдебното производство“. Пълномощното има саморъчно вписана дата и е подписано от Упълномощител и от Адвокат. Пълномощното е представено на органа във вид на заверен с електронен подпис препис.

Върху Жалба вх.№272000-16490 от 05.09.2023 г. има поставена подписана резолюция – „Н-к РУ – Свиленград“ с дата 05.09.2023г. и „В.Станков“ с дата 15.09.2023г.

От адвокат Г.Г., действаща като процесуален представител на М.А.Ш. е депозирана (л.4 от адм.дело №1097/2023 г.) жалба до Административен съд – Хасково, подадена чрез Б.П.Б.на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ Свиленград, заведена с рег. № 351000-6709 от 19.09.2023г. при РУ Свиленгрд, ОДМВР-Хасково. Жалбата е насочена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0351-000122 от 24.07.2023г. на мл.автоконтрольор при РУ Свиленград към ОДМВР-Хасково. В текста й е посочено следното: „Прилагам адвокатско пълномощно и документ за платена държавна такса“. Приложен е (л.5 от адм.дело №1097/2023г.) екземпляр на Пълномощно с дата 05.09.2023г. идентичен с екземпляра на Пълномощното, описано по-горе, налично на лист 8 от настоящото дело в оригинал, което е било приложено в идентичен като съдържание вид към жалбата, постъпила в Областна дирекция – Хасково на МВР под вх.№272000-16490 от 05.09.2023г.(л.33).

Заверен препис на цялата административна преписка, образувана по повод оспорения в съдебното производство акт, във връзка с което е било образувано адм.дело № 1097/2023г. по описа на АдмС-Хасково производството акт е бил представена в съда на 04.10.2023г. (л.2 от адм.дело №5/2023 г.) на Началника на РУ – Свиленград, като преписката се съдържа на листи от 6 до л.7 в делото.

С окончателно Решение № 927 от 27.11.2023г. (л.49 от адм.дело №1097/2023 г.), съдът е обявил за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000122 от 24.07.2023г.на мл.автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОДМВР Хасково. Със същото решение съдът е осъдил ответника по делото ОДМВР Хасково да заплати на адв.Георгиева 1000 лева за адвокатско възнаграждение, което в мотивите на съда е прието за дължимо предвид осъществяваната от процесуалния представител адвокатска защита по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният в производството осъдителен иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.

Първият елемент на фактическия състав и условие за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен или общински орган и длъжностни лица. Наличието на този елемент в случая е безспорно доказано, като са събрани доказателства, че представляващата индивидуален административен акт по своя характер Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0351-000122 от 24.07.2023г. е обявена за нищожна с влязъл в законна сила съдебен акт.

Доколкото твърденията на ищеца са, че е претърпял имуществени вреди, произтичащи от тази Заповед, то исковата претенция е допустима за разглеждане, тъй като е налице условието за допустимост на иска, предвидено в чл.204, ал.1 от АПК – искът да е предявен след отмяната(съответно прогласяването на нищожността) на административния акт по съответния ред.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая липсва предвиден в закон или указ специален начин на обезщетение по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в които случаи последният закон не се прилага. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към реда на АПК относно обжалването на заповедите по ал.1, т.е. тези за налагане на принудителни административни мерки, поради което няма законова забрана обжалването на ЗППАМ да се извършва и по реда на Глава шеста от АПК „Оспорване на административните актове по административен ред“. В разпоредбите на тази глава – чл.81 и сл. от АПК, е предвидена възможността оспорването на индивидуален административен акт пред по-горестоящ орган да се извършва и чрез подаване на жалбата от пълномощник, но не е регламентиран ред за изплащане на адвокатските възнагражденията за защита във фазата на административното обжалване, за разлика от тази на съдебното оспорване, където отговорността за разноски е изрично уредена. Ето защо е допустимо ищецът да предяви претенцията си за платено от него възнаграждение за адвокатска защита при оспорване на административен акт пред по-горестоящия административен орган в производство по чл.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.205, ал.1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник, като Областна дирекция на МВР е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2, предл.второ от ЗМВР, и няма спор, че административният орган, издал отменената ЗППАМ – мл.автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОДМВР Хасково, е включен в структурата на ответника.

Твърденията на ищеца са, че е претърпял имуществени вреди, като е заплатил на адвокат сума от 1000 лева за обжалване по административен ред на ЗППАМ, която впоследствие е отменена от съда като незаконосъобразна.

От приложения към исковата молба Договор за правна защита и съдействие е видно, че страните по него – ищецът като клиент и адвокат Г.Г., са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за обжалване на ЗППАМ №23-0351-000122 от 24.07.2023г. по административен ред и са обективирали в договора текст, че същият размер е изплатен в брой.

Въпреки, че това писмено доказателство не е оспорено, съдът приема, че само от представянето му с подаване на исковата молба на 30.11.2023г. не може да се установи по несъмнен начин, че същият Договор е бил сключен между страните по него преди и по повод депозирането на Жалба с вх.№ 272000-16490 от 05.09.2023г. в Областна дирекция – Хасково на МВР.

Този Договор не е бил приложен към жалбата депозирана по административен ред и не е част – гръб на приложеното към същата Пълномощно с дата 05.09.2023г. Договорът не е част от административната преписка, изпратена в съда, не е представен по адм.дело №1097/2023г., като изрично в писмо вх.№ 844/31.01.2024г. (изх.№ 272000-2269 от 31.01.2024г.(л.52) Директрът на ОДМВР-Хасково е удостоверил, че към подадената жалба вх.№ 272000-16490 от 05.09.2023г. не се съдържа адвокатско пълномощно в оригинал, нито оригинал на договор за правна защита и съдействие , в каквато насока са твърденията на ищеца в писмо вх.№ 172/08.01.2024г.(л.24) Освен това е налице несъответствие между съдържанието на Пълномощното с дата 05.09.2023г. и Договора от същата дата, тъй като с първото ищецът е упълномощил адвокат И. А. Д. да оспори не само по административен, но и по съдебен ред процесната заповед, както и да го представлява в двете производства – пред съда и пред административния орган. Тези несъответствия пораждат съмнение в достоверността на датата на сключване на Договора за правна защита и съдействие със саморъчно вписана дата 05.09.2023г. от заплащането на който ищецът твърди да е претърпял имуществени вреди. Този договор е представен едва в хода на настоящото съдебно производство, като приложение към исковата молба в оригинал, подписан на бланка по образец – без номер и дата, и липсват несъмнени доказателства същият да е бил приложен към жалбата, подадена срещу ЗППАМ по административен ред.

Тук е мястото да се посочи, че съдът принципно споделя съображенията на ищеца, че ползването на адвокатска защита е гарантирано от закона право на гражданите, включително в производството по обжалване на административен акт по административен ред, както и че размерът на възнаграждението на адвоката се определя в договор между последния и клиента.

По аргумент от мотивите, изложени към т.1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че писмената форма на договора за адвокатска услуга между клиент и адвокат е форма за доказване, и с този договор се удостоверява заплащането в брой на договорено възнаграждение, но само в случаите, когато самият договор е приложен по делото. Отнесено към процесния случай, Договорът би могъл да има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, но същият следваше да е представен пред по-горестоящия административен орган, за да е удостоверена датата му на частен документ и съставянето му във връзка с конкретното производство.

В процесния случай, дори да се приеме, че с плащането в брой на уговорения в Договора с дата 05.09.2023г. адвокатски хонорар е настъпило намаляване на имуществото на ищеца със сумата от 1000 лева, то липсват несъмнени доказателства, че платеният адвокатски хонорар се явява непосредствена последица от издадения административен акт и неговото обжалване по административен ред.

Недоказана се явява последната изискуема от закона предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ, тъй като не е доказано претърпяната вреда да е настъпила като пряк резултат от отменения като незаконосъобразен административен акт.

Като допълнителен аргумент към този извод може да се посочи, че в случая ищецът, макар да е упълномощил за свой представител адвокат, т.е. лице с висококвалифицирани правни знания, не е изчакал изтичането на предвидения в чл.97, ал.1 от АПК срок, в който компетентният горестоящ административен орган следва да се произнесе по подадената жалба по административен ред, за да продължи производството по реда на чл.98, ал.2 от АПК, а още на 19.09.2023г. (в последния ден на срока, в който горестоящия орган е можело да се произнесе)е депозирал чрез същия пълномощник жалба и до съда. В този случай е налице хипотезата на чл.129, ал.1 от АПК и жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда, а производство по обжалване по административен ред на практика няма проведено. Това опровергава и заявеното от ищеца съображение, че за оспорването на ЗППАМ по административен ред той бил направил разходи за заплащането на адвокатски хонорар в размер, адекватен на полаганите от процесуалния представител усилия и характера на производството.

В същия смисъл и практиката на Върховен административен съд по идентичен случай, между същите страни, изразена в Решение № 2461/05.03.2024г. по адм.дело № 129/2024г. – Трето отделение. В последното изрично е възприето, че договорът за правна защита и съдействие, като частен документ има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал.1 от ГПК, а именно „от деня в който е заверен“ или от деня на смъртта на лицето, което е подписало документа, или от деня , в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа“. В случая не е налице нито една от посочените хипотези.

В тази насока е и трайната практика на Върховен административен съд по сходни случаи, макар и с предмет претенция за вреди от незаконосъобразно издадени НП – Решение № 10217/02.07.2019г. постановено по адм.дело № 3317/2019г., Решение № 1711/10.02.2021г. постановено по адм.дело № 9190/2020г., Решение № 2254/27.02.2024г. постановено по адм.дело № 10364/2023г. и мн.други.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ и заявената искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Ш. *** срещу Областна дирекция на МВР – Хасково иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева за претърпени от незаконосъобразен административен акт – Заповед №23-0351-000122 от 24.07.2023г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОДМВР Хасково, имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на заповедта по административен ред.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните.

 

Съдия: