мотиви към
присъда №260051,постановена по НОХД №1762/2020г. по описа на Русенски районен съд, \/-ти наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимия С.Ц.Ц. в това, че на 30.10.2019 г, в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство марка „Пежо", модел „207" с рег. № Р 8853 ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата: - чл. 20 от ЗДвП: ал. 1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и ал. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението"; чл. 120, ал. 1 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: т. 2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването -да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека", като не пропуснал движещата се по пешеходната пътека Н.Й.И.,***, в резултат на което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни- престъпление по чл. 343, ал.З пр.последно, буква „а", пр.2 във вр. ал.1 вр. чл,342, ал.1, пр.З от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият се признава за виновен и признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:
Подсъдимият С.Ц.Ц. е роден на *** ***, със средно образование, разведен, работи, неосъждан/реабилитиран/, ЕГН: **********.
Подсъдимият работел като таксиметров шофьор и на 30.10.2019г., около 19:00 часа, превозвал свидетелите Л. Я. и И. Н. с таксиметров лек автомобил „Пежо 207" с рег. № Р 8853 ВМ по ул.„Чипровци". Било тъмно, пътната настилка била мокра, уличното осветление работело, като имало нормална видимост за пътните условия. На кръстовището с ул."Тича"
подсъдимият привел автомобила в покой, като изчаквал разрешен сигнал от светофарната уредба за преминаване през кръстовището. Когато светнал зелен сигнал, Ц. предприел маневра завой на ляво по улица „Тича". В същото време на пешеходната пътека на зелен сигнал на светофарната уредба пресичали свидетелите Н.И. и Т. Т. от ляво на дясно спрямо посоката на движение на подсъдимия. Ц. възприел пешеходците, но решил да не ги пропусне, а да премине преди тях, поради което ускорил движението на управлявания от него автомобил, но не успял да премине преди тях по пътя и блъснал свид.И. с предната част на автомобила. Тя паднала на пешеходната пътека и получила изкълчване на лява раменна става, авулзионно счупване на левия малкопищялен малеол, с което й било причинено трайно затрудняване на движенията на лявата ръка и левия крак за срок повече от тридесет дни. За случая били уведомени органите на МВР и била оказана медицинска помощ на пострадалата.
Изложената фактическа обстановка се установява по напълно непротиворечив начин от самопризнанията на подсъдимия, свидетелските показания, както и от приложените по делото доказателства и доказателствени средства- протоколи за оглед, справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и заключенията на назначените и приети по делото експертизи.
Тази фактическа обстановка и изложените във връзка с установяването й доказателства и доказателствени средства налагат безспорния правен извод, че с описаното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.З пр.последно, буква ,,а", пр.2 във вр. ал.1 вр. чл,342, ал.1, пр.З от НК, тъй като на 30.10.2019 г, в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство марка „Пежо", модел „207" с рег. № Р 8853 ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата: - чл. 20 от ЗДвП: ал. 1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и ал. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението"; чл. 120, ал. 1 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: т. 2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването -да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека", като не пропуснал движещата се по пешеходната пътека Н.Й.И.,***, в резултат на което по непредпазливост й; причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни. От субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението при пряк умисъл по отношение на нарушаването на правилата за движение, тъй като той съзнавал, че управлява МПС, приближавайки пешеходна пътека, съзнавал е възрастта на пресичащата в този момент пътното платно пешеходка, като съзнавал обществената опасност от това си поведение и искал настъпването на обществено опасните последици от него. Вследствие на това поведение подсъдимия причинил по непредпазливост под формата на небрежност средна телесна повреда на пострадалата, като не предвиждал настъпването на този престъпен резултат, но бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия за облагодетелстване по неправомерен начин.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия следва да се приложи правилото на чл.373, ал.2 от НПК и наказанието да се определи при условията на чл.58а от НК. При индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, тежкото му материално положение и малкия брой нарушения по ЗДвП предвид продължителния му стаж на водач на МПС. Отегчаващо вината
обстоятелство се явява самонадеяното поведение на подсъдимия при извършване на престъплението, застрашило живота и здравето на повече от едно лице. Съдът намира, че при тези обстоятелства, превес сред което имат смекчаващите такива, наказанието следва да се определи в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията следва да се определи в размер на една година. Целите на наказанието ще се постигнат и с условното осъждане на лицето, поради което изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три години. При същите индивидуализиращи вината обстоятелства следва да се определи и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца.
Подсъдимия, със снетата по- горе самоличност, следва да и заплати по сметката на ОД на МВР- Русе сумата от по 682лв. за разноски на досъдебното производство.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
