№ 86
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Н. Махмудиева
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000501118 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 274104/11.03.2022 г. (по регистратурата на СГС ) на
ищцата Н. Х. И. от град *** срещу решение № 260672 от 24.02.2022 г. на
Софийски градски съд , ГО I- 22 състав по гр.д.№ 13846/2019 г., с което са
отхвърлени предявените от нея : осъдителен иск по член 134,ал.1 от ЗЗД във
връзка с член 199а ,ал.1 от КЗ ( отм.) срещу „ Групама животозастраховане “
ЕАД, град София за заплащане в полза на съищеца „ Банка ДСК“ АД, град
София на застрахователна сума в размер от 36 793,90 лева по групова
застраховка „ Живот, свързана с банков кредит “ № 3270868 от 16.10.2015 г.,
сключена за обезпечаване на задължението на наследодателя П. И. П. -
застраховано лице съгласно сертификат № 4005000121874 - по договор за
кредит за текущо потребление от 16.10.2015 г., равняваща се на непогасения
към настъпване на застрахователното събитие остатък от кредита от общо 83
вноски за главница и лихва и осъдителен иск за заплащане в полза на
ищцата на сумата от 443,30 лева - заплатена от нея при настъпване на
застрахователното събитие една месечна вноска по издължаване на кредита.
Въззивникът оспорва извода в решението , че застрахователният
1
договор е прекратен. Първоинстанционният съд е приел, че писмото на
застрахователя е достигнало до адресата - кредитополучател при условията на
фингирано уведомяване в нарушение на правилата в ОУ относно връчването
на кореспонденция, както и че съдържа покана за плащане на неплатената
вноска по застрахователната премия в несъответствие с предмета и обхвата на
удостоверителното изявление на куриера. Приетото от съда, че вноската не е
платена на падежа , е неправилно също поради необсъждане на твърдените от
ищцата факти, че застрахованият дал съгласие за плащането на вноските по
застрахователната премия чрез директен дебит по същата разплащателна
сметка, чрез която кредитът се обслужва и върху която кредитополучателят
учредил залог в полза на банката за пълния размер на вземанията от главница,
лихви и разноски по кредита и че банката има задължението и отговорността
за изпълнението на нареждането за директен дебит и доказателствата от
заключението на ССЕ, че вноската по застрахователната премия е включена
във вноската по издължаване на кредита, а всички вноски са заплащани на
падежните дати, посочени в погасителния план. Настоява се за цялостна
отмяна на решението и уважаване на исковете .
Въззивникът „ Банка ДСК“ АД, град София изразява становище, че
обжалваното решение е правилно .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна - „ Групама
животозастраховане “ ЕАД, град София - отговаря, че решението е правилно с
оглед неоснователността на довода на въззивника , че вместо застрахования,
банката е носител на задължението за заплащане на вноската по
застрахователната премия с падеж 16.04.2017 година и правилността на
извода на първоинстанционния съд, че застраховката е прекратена на
основание Глава II, член 9,ал.6,т.2 от ОУ, считано от 16.04.2017 г. с оглед
доказаното по делото уведомяване на застрахования за поканата да плати
невнесената вноска при условията на глава I, член 13,ал.3 от ОУ и че с
последвалата прекратяването на застраховката смърт на застрахованото лице
е осъществено основанието по глава I, член 8,ал.1 от ОУ за изключване
отговорността на застрахователя.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в
2
друга част .
Предявени от Н. Х. И. срещу „ Групама животозастраховане “ ЕАД, град
София са следните искове : иск по член 134,ал.1 от ЗЗД във връзка с член
199а,ал.1 от КЗ ( отм.), по който като съищец е конституирана „ Банка ДСК“
АД, град София, за сумата от 36 793,90 лева и осъдителен иск, квалифициран
от въззивния съд като такъв по член 242,ал.1 от КЗ ( отм.) за сумата от 443,30
лева при твърдения, че ищцата е съпруга и единствен наследник на П. И. П.,
починал на 8.09.2018 г., с качество на кредитополучател по договор за кредит
за текущо потребление , сключен на 16.10.2015 г. с „ Банка ДСК“
АД, град София; за обезпечаване задължението му по договора банката и „
Групама животозастраховане “ ЕАД, град София са сключили Групов
застрахователен договор „ Живот, свързан с банков кредит “ № 3270868 от
16.10.2015 г., по който кредитополучателят е застраховано лице и длъжник по
застрахователната премия съгласно подписан сертификат № 4005000121874
за застрахователната сума от 35 000 лева ; след смъртта на кредитополучателя
ищцата заплатила една месечна вноска по издължаване на кредита в размер от
443,30 лева без основание и банката дължи връщането й ( становище с вх.№
264020/13.01.2021 г. на л.88 от делото на СГС ); за плащането на дължимите
от наследодателя вноски по застрахователната премия е имало дадено от него
в полза на застрахователя съгласие за директен дебит от разплащателна
сметка IBAN № ***, чрез която е обслужван кредитът ; всички вноски по
кредита са платени без забава до датата на смъртта на кредитополучателя ;
вноските по застрахователната премия с падежи до 16.04.2017 г. са платени ;
неплатена е останала само вноската с падеж 16.04.2017 г. ; неплащането й не
е по причина на недостатъчна наличност по сметката , а поради бездействието
на банката като доставчик на платежната услуга – изпълнение на директен
дебит ; кредитополучателят не е уведомяван за неплащането й - изпратеното
на 18.04.2017 г. писмо от застрахователя не е доставено ; към датата на
подаване на исковата молба застрахователният сертификат не е прекратен;
застрахователят отказва да заплати уговорената застрахователна сума до
размера на непогасения остатък от кредитния дълг.
Ответникът „ Групама животозастраховане “ ЕАД, град София
поддържа възражения, че индивидуалното застрахователно покритие е
прекратено считано от 16.04.2017 г. на основание член 9,ал.6,т.2 от Глава II
3
на ОУ- не е платена вноската по застрахователната премия с падеж
16.04.2017 г. в срока, определен в поканата, изпратена от
ответника на съобщения от застрахованото лице адрес по сертификата при
изпълнено задължение за уведомяване съгласно по член 13,ал.2 от Глава I на
ОУ ; че е налице изключен застрахователен риск по отношение на причината
за смъртта на застрахования кредитополучател съгласно член 9, т.4 от Глава I
на ОУ – заболяване , което е премълчано от кредитополучателя в
декларацията за здравословно състояние ; оспорва легитимацията на ищцата
като кредитор на банката с вземане, произтичащо от платен от нея в
качеството й на наследник на застрахования остатък по кредита.
Във въззивното производство не се оспорват установените от
първоинстанционния съд обстоятелства, че за обезпечаване задължението на
наследодателя на ищцата по договора за кредит от 16.10.2015 г. , същият е
включен в групата на застрахованите лица по сключена между кредитодателя
- „ Банка ДСК“ АД и застрахователя – „ Групама животозастраховане “ ЕАД,
град София застраховка „ Живот, свързан с банков кредит “, че подписал със
застрахователя сертификат № 4005000121874 и поел задължение за
заплащане на годишна застрахователна премия на разсрочени месечни вноски
въз основа на дадено от него в полза на застрахователя съгласие за директен
дебит от разплащателната му сметка, открита при банката – кредитодател,
както и че настъпилата на 8.09.2018 г. смърт на кредитополучателя е по
причина на заболяване - умеренодиференциран аденокарцином на жлъчния
мехур, което е с давност между година и година и половина от оперативната
интервенция на 14.05.2018 г. , , т. е. след сключване на застраховката .
Оспорени от въззивницата – ищца са установените от съда
обстоятелства, с които ответникът е обосновал възражението си за прекратено
индивидуално застрахователно покритие .
В съгласие с глава ІІ , член 8, ал.6 от Общите условия по застраховка „
Живот, свързана с банков кредит “ при неплащане на всяка следваща ( след
първата ) разсрочена вноска до или на падежа й, застрахователят поканва
писмено застрахованото лице да я плати в срок, който не може да бъде по –
малък от един месец , считано от получаване на поканата. А според член
9,ал.6, т.2 от ОУ индивидуалното застрахователно покритие се прекратява
предсрочно в случай на неплащане от застрахованото лице на всяка следваща
4
( след първата ) премия / разсрочена вноска на премията до или на падежа й и
в срока по член 8 ,ал.6, считано от датата на падежа на неплатената премия.
Според член 13, т.2, т.3 и т. 5 от ОУ застрахованият има задължение да
уведомява писмено застрахователя за всяка промяна на адреса си; всички
съобщения на застрахователя до него се изпращат на последно съобщения
адрес; а при неизпълнение на задължението на застрахования по член 13,т. 2,
се счита, че той е уведомен със съобщението, изпратено на последния
известен на застрахователя адрес на датата на неговото изпращане.
В исковата молба ищцата , също като ответника , е твърдяла, че
вноската по застрахователната премия с падеж 16.04.2017 г. не е платена.
Обратното твърдение във въззивната й жалба , че вноската по
застрахователната премия, като включена във вноската по издължаване на
кредита, е заплатена на падежа съгласно погасителния план, не следва да се
обсъжда от въззивната инстанция. В исковата молба и в становище с вх.№
264020/13.01.2021 г. ищцата е твърдяла, че наследодателят й не е уведомен за
неплащането на вноската, тъй като изпратеното от застрахователя на
18.04.2017 година писмо не е доставено съгласно направена „ справка до
куриерската фирма “ и той не е променял адреса, който е посочил. Във
въззивната жалба е направено за пръв път оспорване на съдържанието на
куриерската пратка. То не следва да се обсъжда от въззивната инстанция -
член 266,ал.1 от ГПК. Видно от „ уведомление “ на куриера „Стар пост “
ООД от 2.07.2019 г. писмото, с което застрахователят уведомява
застрахования за неплатената вноска и го кани да я плати в едномесечен срок,
е изпратено на посочения в застрахователния сертификат адрес . То не е
доставено по причина за ненамиране на адресата на посочения адрес .
Съдебната практика ( решение № 148 по т.д.№ 2072/2015 г. на I т.о. и
решение № 293 по т.д.№ 2201/2017 г. на II т.о. на ТК на ВКС ) приема, че при
оспорване на удостовереното връчване на документ, съдържащ волеизявление
на страна по частноправно правоотношение, преценката за редовността на
връчването се извършва от съда след обсъждане на конкретните възражения и
при тълкуване на договорните клаузи. Допустимо е страните да предвидят, че
изявлението на една от тях ще се счита за достигнало до другата страна без
фактически същото да е получено , ако съответната уговорка ясно разписва
определени предпоставки и/ или фактически констатации , при наличието на
5
които ще се счита, че е положена дължимата грижа от изпращащия, както и
ако според уговорките опитът за предаване на съобщението ( на адрес или
адресат ) се приравнява на фактическото му получаване .
Тълкуването на правилата на член 13 от ОУ налага извода, че когато
съобщението е изпратено на адрес, който не е променен, но не е удостоверено
доставянето му , същото не се счита за получено . В тези правила не са
посочени съответните предпоставки или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа от
изпращащия и че опитът за предаване на съобщението ( на адрес или на
адресат ) се приравнява на фактическото му получаване . Следователно
обратно на приетото от първоинстанционния съд , не е налице редовно
връчване на съобщението с поканата по член 8, ал.6 от ОУ и не е настъпило
предсрочно прекратяване на индивидуалното застрахователно покритие на
основание член 9,ал.6, т.2 от ОУ.
Със заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че при настъпване на застрахователното събитие – 8.09.2018 г. въззивницата е
заплатила кредитната вноска с падеж - 27.09.2018 г. в размер 515,07 лева, а
непогасеният остатък от кредита възлиза на 27 576 ,40 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи относно обжалваното решение в частта на отхвърления косвен
иск : въззивницата – ищца е кредитор на банката - съищец въз основа на
правото й да получи обратно платената от нея след датата на настъпване на
застрахователното събитие вноска и пълно погасяване на кредитното
задължение към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Настъпилата на 8.09.2018 г. смърт на кредитополучателя е покрит от
застраховката риск и поражда отговорността на застрахователя да заплати на
банката – кредитор по застрахователния договор - застрахователна сума до
размера на непогасения кредитен дълг- - член 199а, ал.1 от КЗ ( отм. ).
Банката , в чиято полза е сключен застрахователният договор , не е насочила
искането си за плащане на застрахователната сума до размера на непогасения
кредитен дълг към застрахователя и с това си бездействие заплашва
удовлетворяването на ищцата. Банката – съищец има право да получи
застрахователната сума в размера по член 7, т.1.1 от ОУ, равняващ се на
27 576,40 лева . Поради това предявеният иск по член 134 от ЗЗД във връзка с
6
член 199а,ал.1 о КЗ ( отм. ) е основателен до този размер.
Второ, относно обжалваното решение в частта на отхвърления иск по
член 242,ал.1 от КЗ ( отм. ) . Разпоредбата подлежи на корективно тълкуване
по съображенията , изложени в Решение № 53 от 29.04.2022 г. по т.д.№
893/2021 г. на I т.о. на ВКС . Тя урежда суброгацията в правото на банката
спрямо застрахователя на физическо лице, което е застраховано по
застраховката по член 119а от КЗ ( отм. ) и при настъпил спрямо него покрит
застрахователен риск е платило обезпеченото със застраховката свое
задължение . При настъпил покрит застрахователен риск по застраховката „
Живот“ суброгацията настъпва в полза на наследниците на длъжника , които
са платили надлежно неговото задължение и кредиторът е удовлетворен .
Предмет на суброгацията не е правото да се получат обратно платените след
датата на настъпване на застрахователното събитие погасителни вноски по
кредита, а правото да се получи съответната на тях застрахователна сума .
Въззивницата като наследник на длъжника, по отношение на който е
настъпил покритият застрахователен риск, е заплатила част от неговия дълг
към банката – кредитодател и на основание член 242,ал.1 от КЗ ( отм. ) има
право да получи от застрахователя съответна на него част от
застрахователната сума . Съединеният осъдителен иск за по – малката сума в
размер от 443,30 лева е изцяло основателен.
Изложените правни изводи налагат отмяна на решението относно
отхвърляне на косвения иск до размера от 27 576 ,40 лева и относно
цялостното отхвърляне на втория иск и потвърждаване на решението относно
отхвърлянето на косвения иск за съответната горница .
С оглед променения изход по спора въззиваемият – ответник по
исковете има право на част от разноските, сторени в първоинстанционното
производство - съразмерно с отхвърлената част – от 148,52 лева вместо
присъдените общо 600 лева. Въззивницата няма право на разноски за
първоинстанционното производство , защото не е доказала да е сторила
разноски за адвокатско възнаграждение от 3 500 лева , както е посочила по
списъка, но има право на разноски за въззивното производство от платеното
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете в
размер от 3 009, 86 лева. На въззиваемото дружество следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лева по член 78,ал.8 от ГПК за защитата от
7
юрисконсулт. То дължи следващата се държавна такса в размер от 1 153,06
лева в съгласие с член 78,ал.6 от ГПК .
Воден от горните съображения , ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260672 от 24.02.2022 г. на Софийски градски съд
, ГО I- 22 състав по гр.д.№ 13846/2019 г. в частта, с която предявеният иск с
правно основание член 199а,ал.1 от КЗ ( отм.) във връзка с член 134,ал.1 от
ЗЗД е отхвърлен до размера от 27 576 ,40 лева и в частта, с която предявеният
иск с правно основание член 242,ал.1 от КЗ ( отм. ) е отхвърлен и в частта
относно осъждането на Н. Х. И. за разноски над размера от 148,52 ( сто
четиридесет и осем лева и петдесет и две стотинки ) лева, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “ Групама животозастраховане “ ЕАД, град София, с ЕИК
********* да заплати на основание член 199а,ал.1 от КЗ ( отм.) на „ Банка
ДСК“ АД, град София с ЕИК : ********* сумата от 27 576 ,40 ( двадесет и
седем хиляди петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки )
лева , съставляваща застрахователна сума по групова застраховка „ Живот,
свързана с банков кредит “ № 3270868 от 16.10.2015 г. и сертификат №
4005000121874,, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за
кредит за текущо потребление от 16.10.2015 г., сключен между наследодателя
П. И. П. и „ Банка ДСК“ АД, град София , по иска на Н. Х. И., ЕГН:
********** от град ***.
ОСЪЖДА „ Групама животозастраховане “ ЕАД, град София, с ЕИК
********* да заплати на основание член 242,ал.1 от КЗ ( отм. ) на Н. Х. И.,
ЕГН: ********** от град *** сумата от 443,30 ( четиристотин четиридесет и
три лева и тридесет стотинки ) лева , ведно със законната лихва от 24.10.2019
г. до окончателно плащане , съставляваща застрахователна сума по
посочената по – горе застраховка , съответна на платената при настъпване на
застрахователното събитие вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА „ Групама животозастраховане “ ЕАД, град София, с ЕИК
********* да заплати на Н. Х. И., ЕГН: ********** от град *** сумата от
8
3 009, 86 ( три хиляди и девет лева и осемдесет и шест стотинки ) лева
разноски за въззивното производство .
ОСЪЖДА Н. Х. И., ЕГН: ********** от град *** да заплати на
Групама животозастраховане “ ЕАД, град София, с ЕИК ********* сумата от
100 (сто)лева, възнаграждение за защита от юрисконсулт на основание член
78,ал.8 от ГПК .
ОСЪЖДА „ Групама животозастраховане “ ЕАД, град София, с ЕИК
********* да заплати по сметка на САС дължащата се държавна такса в
размер от 1 153,06 ( хиляда сто петдесет и три лева и шест стотинки )лева на
основание член 78,ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, освен в
частта по иска по член 242,ал.1 от КЗ ( отм. ) пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9