ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 570
гр. Х., 06.06.2023 г.
Административен
съд Х. в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря,
като разгледа адм.д. №1131 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано е по
искане депозирано от адв. Ж.Д., в качеството и на пълномощник на ЕТ „Д-р С. К.“,
гр. Х., за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските, чрез присъждане на пълния размер на възнаграждението от 1000 лева.
Ответната страна –
директор на РЗОК Х. с депозирана по делото молба вх. №4242/05.06.2023г. прави
възражение за неоснователност на искането.
С Решение №339 от
09.05.2023г., постановено по адм. дело №1131/2022г. по описа на Административен
съд – Х., съдът, сезиран с жалба от ЕТ „Д-р С. К.“, гр. Х., е изменил Заповед
за налагане на санкции № РД-08-1152#4/01.11.2022г., издадена от директора на
Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Х., в частта и по т.1.1, с която на
ЕТ„Д-р С. К.“, изпълнител на ПИМП, е наложена санкция финансова неустойка в
размер на 200 лева, на основание чл. 414 ал.2 от НРД за МД за 2020-2022г., като
намалил размера на санкцията финансова неустойка от 200 лева на 100 лева и
отменил посочената заповед, в частта на наложената санкция по т.1.2. С оглед
изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът е осъдил РЗОК – Х. да
заплати на ЕТ„Д-р С. К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Х., ул.“С. п.“ №**-**, ап.**, представлявано от д-р С. К., разноски за
производство в размер на 363.00 лева, определени съобразно уважената част от
жалбата. Посочено е, че решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Съобщението за така
постановеното решение е получено от пълномощника на жалбоподателя адв. Д. на
12.05.2023г. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена по ел. поща
на Административен съд Х. на 26.05.2023г.
Съгласно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
С оглед горното,
искането е процесуално допустимо, вкл. и като подадено от надлежна страна.
Разгледано по
същество основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, приложима
съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК сочи, че заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за едни адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В
посоченото по-горе съдебно решение, чето изменение се иска, с оглед изхода на
спора, съдът е присъдил на жалбоподателя претендираните разноски, съобразно
уважената част от жалбата, но при изчисляването им е допуснал грешка.
Видно от представеното
по делото Пълномощно от 18.11.2022г./ л.27 по делото / първоначално е договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева между адв. Д. и ЕТ„Д-р С. К.“,
което е платено в брой при подписването му. В последствие по делото от адв. Д.
е представен и Договора за правна защита и съдействие от 06.04.2023г. /л.64 по
делото/ за допълнително договорено адвокатско възнаграждение и платено в брой в
размер на 500 лева. От адв. Д. е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който като направени разноски са посочени 50 лева – държавна такса и
адвокатско възнаграждение общо в размер на 900 лева. В тази връзка следва да
бъде посочено, че не отговаря на истината посоченото от адв. Д. в молбата по
чл.248 от ГПК, че направените по делото разноски са в общ размер на 1000 лева,
тъй като соченото не е подкрепено с надлежни доказателства по делото.
С оглед
на посочените по-горе писмени доказателства и направеното своевременно искане
за присъждане на сторените по делото разноски, съдът счита, че е налице
основание за изменение на Решение №339/09.05.2023г., постановено по адм. дело
№1131/2022г. по описа на Административен съд – Х. в
частта за разноските, като Районна здравноосигурителна каса – Х. следва да бъде
осъдена да заплати на ЕТ„Д-р С. К.“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Х., ул.“С. п.“ №**-**, ап.**, представлявано от д-р С. К. освен
присъдената с решението сума от 363.00 лева, допълнително сумата от 270.30 лева
/ двеста и седемдесет лева и 30 стотинки/, тъй като общо дължимите разноски по
делото, изчислени съобразно уважената част от жалбата са в размер на 633,33
лева.
В заключение следва да
се посочи, че погрешно е схващането на адв. Д. за дължимост на цялото
претендирано от нея възнаграждение без да се има предвид изхода на спора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №339/09.05.2023г., постановено по
адм. дело №1131/2022г. по описа на Административен съд – Х., като допълва
същото в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА РЗОК – Х. да заплати на ЕТ„Д-р С. К.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Х., ул.“С. п.“ №**-**, ап.**,
представлявано от д-р С. К., допълнително сумата от 270.30 / двеста и
седемдесет лева и 30 стотинки/ разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване постановеното по
делото решение в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд на Р.България.
СЪДИЯ: