РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Карлово, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320101072 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с искова молба от „ГРАНД ПАКТ“ ЕООД ЕИК:
*********, седалище и адрес управление: гр. Карлово, ул. „Парчевич“ № 47,
представлявано от З. П. П. – управител, действащ чрез пълномощника си адв.
С. Д. от САК, л. № ***, съдебен адрес: гр. С.,бул. „***“ №***, ет.***- ***, ап.
***, против Д. И. Т. с ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. К., ул. „****“ №
***.
В исковата молба и уточняващите такива /последната от 20.09.2024 г.,
л.85/ се твърди, че между страните бил сключен договор за продажба на
алкохол и тютюневи изделия, както следва: цигари Marlboro 84s GOLD, 500
броя на стойност 2 375 лв. без ДДС; цигари DUNHILL 100s blue-master blend
250 броя на стойност 1 291 лв. без ДДС; тютюн GOLDEN VIRGINIA 40g., 125
броя на стойност 1 041.66 лв., без ДДС; алкохол whiskey Glenfiddich 12Y 0.7 л.,
5 броя на стойност 191.67 лв., без ДДС. Ищецът-продавач направил на
ответника-купувач търговска отстъпка в размер на 191.67 лв. Издадена била
фактура, като общата сума съгласно фактурата с ДДС възлизала на 5 650 лв.
/пет хиляди шестстотин и петдесет лева/, с ДДС. Съгласно посоченото в нея и
подписано от двете страни, доставчикът-продавач поел задължение за
продажба на посочените стоки, а получателят-купувач се задължил да заплати
дължимата сума, по следния начин: 250 лв. – авансово плащане, а остатъка от
сумата – на 6 равни вноски по 900 лв., платими по банков път. Като крайната
дата на плащането, установена във фактурата, била посочена дата 17.05.2021г.
В изпълнение на поетите задължения получателят-купувач направил
1
авансовото плащане в размер на 250 лв. на 17.11.2020 г. в деня на подписване
на фактурата. Още на следващия ден купувачът получил цялата стока, като
лично той, с осигурен от него автомобил, я взел и я натоварил. Стоките по
фактурата били взети от магазина на продавача-доставчик, намиращ се в гр.
С., ул. „***“ № ***. Продавачът-доставчик „ГРАНД ПАКТ“ ООД притежавал
Разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG003000V5626/30.08.2013r.
на Агенция Митници, териториално митническо управление - Пловдив за
обект: Магазин за продажба на хранителни и нехранителни стоки с адрес: гр.
С., бул. „И. В.“ ***.
В исковата молба се твърди, че фактурата е приета от страна на
ответника чрез конклудентни действия, изразяващи се в извършване на
няколко частични плащания по нея в размер на 1075 лева.
Тъй като дължимата от ответника сума не била изцяло платена,
ищецът подал заявление по чл.410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №544/2024
г. по описа на РС Карлово била издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, срещу която постъпило възражение от длъжника.
С оглед горното за „ГРАНД ПАКТ“ ООД бил налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено че ответникът му дължи следните суми, за които по ч.
гр. д. №544/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 4 575 лв., представляваща остатьчна главница по издадена
фактура № ********** от 17.11.2020г. на обща стойност 5 650.00лв. за
доставени от ищеца стоки, подробно описани във фактурата;
- сумата от 845.10 лв., представляваща лихва за забава за периода от
18.05.2021г. до 13.03.2023г.
- законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 16.03.2023 г., до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото, включително и тези в
заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез
пълномощника си адв. С. М., оспорва иска по основание и по размер.
Оспорва да е получил от ищеца 500 бр. цигари „Малборо“, 250 бр.,
цигари „Дънхил“, 125 бр. тютюн и 5 бр. уиски. Такива стоки никога не му
били предавани.
Признава, че е подписал приложената към исковата молба данъчна
фактура с оглед на постигнато съгласие за доставката на тези стоки, но реално
предаване от страна на доставчика и към настоящия момент не било
осъществено. Данъчната фактура била издадена само и единствено да
обективира постигнатото съгласие и с оглед данъчни цели за доставчика и
поради извършеното авансово плащане по нея, както било посочено в
2
данъчната фактура. При авансово плащане съгласно разпоредбите на ЗДДС и
доколкото ищецът е доставчик на акцизни стоки, винаги се издавала данъчна
фактура, поради което и същата по никакъв начин не удостоверявала
изпълнението на задължението на доставчика да предаде стоките на
получателя, което категорично оспорва.
Индиция за неизпълнението било обстоятелството, че на 17.11.2020 г.
ищецът не разполагал с посочените в данъчната фактура количества от
посочените стоки.
С оглед на гореизложеното, ответникът заявява, че разваля договора
по фактура № ********** от 17.11.2020 г., поради неизпълнението на ищеца
да му предаде 500 бр. цигари „Малборо“, 250 бр., цигари „Дънхил“, 125 броя
тютюн и 5 бр. уиски.
Евентуално, прави възражение за задържане по чл.90 от ЗЗД до
предаване от страна на ищеца на посочените стоки на ответника. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката, който факт не бил осъществен в конкретния
случай. Освен това и съдържанието на данъчната фактура не отговаряло на
действителността, доколкото в нея един път било посочено, че датата на
плащане и на данъчното събитие е 17.11.2020 г,. а пък в същото време било
посочено, че следва да се плати на шест равни месечни вноски, не по късно от
181 дни от издаването й – до 17.05.2021г.
Ответникът твърди, че обективираният в данъчната фактура договор
противоречи на императивни разпоредби на ЗАДС предвид това, че
счетоводният документ е издаден за търговия с акцизни стоки по смисъла на
ЗАДС в значителни количества т. е. на едро, каквото разрешение ищецът
нямал. Видно от партидата на ищеца в Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, основният му предмет на дейност е
търговия на дребно с други нехранителни стоки, некласифицирана другаде.
Оспорва и акцесорния иск за лихва за забава като недоказан.
Оспорва счетоводството на ищеца като нередовно водено.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 544/2023 г. на РС Карлово е
видно, че по заявление на ищцовото дружество от 16.03.2023 г. е била
издадена Заповед № 292/23.03.2023 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за
следните суми: 4575.00 лева – главница; 845.10 лева – лихва за забава за
периода от 18.05.2017 г. до 13.03.2023 г.; 108.40 лева – разноски по делото за
заплатена държавна такса; 685.20 лева – адвокатско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от доставка на стоки
на обща стойност 5650.00 лева, за което е издадена фактура № ********** от
17.11.2020 г.
3
Срещу заповедта е постъпило възражение в законовия срок и след
дадени от съда указания, ищецът е предявил иск за установяване на вземането
си. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и е допустим.
Не е спорно наличието на облигационни отношения между страните
по повод сключен между тях неформален договор за продажба на алкохол и
тютюневи изделия.
Представено копие от фактура № ********** от 17.11.2020 г.,
подписана срещу „Доставил“ от управителя на ищцовото дружество З. П. и от
ответника – срещу „Получил“. Това обстоятелство също не е спорно по
делото. Наименованието на стоките и услугите е отразено във фактурата,
както следва: цигари Marlboro 84s GOLD, 500 броя, на стойност 2 375 лв., без
ДДС; цигари DUNHILL 100s BLUE-MASTER BLEND, 250 броя, на стойност
1291 лв., без ДДС; тютюн GOLDEN VIRGINIA 40g., 125 броя, на стойност
1041.66 лв., без ДДС; whiskey Glenfiddich 12Y 0.7 l - * BOX, 5 броя на
стойност 191.67 лв., без ДДС. Посочено е, че след търговска отстъпка в размер
на 191.67 лева, сумата за плащане възлиза на 5650 лева, с ДДС. Във фактурата
е уговорен следният начин на плащане: 250 лева – авансово плащане, а
останалите 5400 лева – на 6 равни вноски по 900 лева, платими по банков път.
Срокът за плащане на фактурата е посочен до 181 дни от издаването й – до
17.05.2021 г.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът я кредититра изцяло. След извършена проверка
в счетоводството на ищеца, вещото лице е констатирало, че по фактура №
**********/17.11.2020 г. са извършени 11 плащания в общ размер на 1525.00
лева. Първото плащане е на стойност 250 лева, направено в деня на издаване
на фактурата – 17.11.2020 г., а последното – на 15.08.2022 г., на стойност 375
лева. Сумите са осчетоводени в сметка 503 Разплащателна сметка в
левове/Оборотна ведомост на „Гранд пакт“ ООД в периода от 01.01.2020 г. до
05.03.2025 г.
В резултат на направените плащания, дължимата главница по фактура
№ **********/17.11.2020 г. е в размер на 4125 лева, а лихвата за забава за
периода от 18.05.2021г. до 13.03.2023г. е 843.43 лева.
При установените по делото факти, за съда се налага извод, че между
страните са съществували валидни търговски правоотношения, възникнали
със сключването на неформален договор за търговска продажба от 17.11.2020
г., по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника собствеността върху
определени стоки, а последният е имал задължението да заплати договорените
продажни цени.
За да формира горните изводи, които са в разрез със застъпваната от
ответника позиция, съдът изхожда преди всичко от констатациите на вещото
лице по приетата по делото експертиза и от многобройната задължителна за
съдилищата съдебна практика по чл.290 от ГПК по въпросите, свързани с
фактурирането и осчетоводяването на задълженията по търговските
4
продажби.
По делото бе доказано, че за извършената доставка на стоки от страна
на ищеца е издадена фактура, която е подписана от двете страни по сделката.
Установи се, че фактурата е осчетоводена от продавача, включил я е в
дневниците за продажби съответния период, а купувачът е извършил няколко
частични погашения, чрез плащане. Така извършените от ответника действия,
който твърди, че е платил единствено аванс от 250 лева за недоставена стока,
представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното
съществуване. Признаването на длъжника може да бъде изразено и с
конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг на
кредитора. В този смисъл са Решение №100 от 20.06.2011г. по т.д. №194/2010г.
на ВКС, ІІ т.о.; Решение №98 от 26.07.2013г. по т.д. №851/2012г. на ВКС, І т.о.,
Решение №161 от 03.02.2016г. по т.д. №1934/2014г. на ВКС, І т.о. Вън от
съмнение, е че плащането по едно съществуващо задължение съставлява
конкудентно действие по неговото потвърждаване от длъжника – Решение
№255 от 26.03.2013г., по т.д. №145/2012г. на ВКС, ІІ т.о. От изложеното дотук
следва извод, че извършените частични плащания от ответника по банковата
сметка на ищцовото дружество, по фактура № **********/17.11.2020 г. на
практика съставлява признание за съществуването на вземането.
Обстоятелството, че фактурата носи подписа и на продавача, и на
купувача, подкрепя горната преценка, макар сама по себе си, издадената
фактура не е основание за плащане – цената се дължи не защото е издадена
фактура, а защото е извършена доставка и купувачът дължи цена при
предадена стока. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ
е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата – стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили
продажбата, чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява
доказателство за сключването на договора и за породените от него права и
задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието на
изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е
основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради
неформалния характер на продажбата, преценката за сключване на договора
не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва
да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези,
относно предприети от страните действия по изпълнение на договора, които
при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за
съществуването на облигационната връзка. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения, като например: Решение №42 от 19.04.2010г. на ВКС по т. д.
№593/2009г., II т. о.; Решение №211 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д.
№1120/2010г., II т.о.; Решение №92/07.09.2011г. по т. д.№478/2010г. на ВКС, II
5
т. о.; Решение №109/07.09.2011г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.
В контекста на изложеното, съдът приема, че по делото бе проведено
нужното доказване в посока, че плащанията по процесната фактура са
дължими. От заключението на вещото лице е видно, че размерът на
неизплатените суми е по-нисък от исковите претенции, включително и по
отношение на лихвата за забава, поради което за разликата до претендираните
суми, искът следва да се отхвърли. Неоснователен е искът за законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
16.03.2023 г., до окончателното плащане, тъй като такава претенция липсва в
заявлението и съответно – няма произнасяне в този смисъл в заповедта по
чл.410 ГПК.
Изявлението на ответника, че разваля договора по фактура №
********** от 17.11.2020 г., поради неизпълнението на ищеца и евентуалното
възражение за задържане по чл.90 от ЗЗД, се явяват неоснователни, тъй като
не ищецът, а той е неизправната страна по процесния договор.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1, на ищеца следва да присъдят сторените в
настоящото производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от иска. В исковото производство ищецът е реализирал разноски в размер на
1258.40 лева – 108.40 лева за заплатена държавна такса, 850 лева за адвокатско
възнаграждение и 300 лева за депозит за вещо лице. Съразмерно с уважената
част от иска му се полагат разноски в размер на общо 1153.53 лева.
Следва съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ищеца да се присъдят и разноските по ч. гр.
д. № 367/2024 г. съразмерно с уважената част от иска – 727.47 лева от общо
сторени разноски в размер на 793.60 лева.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска или 66.67 лева от общо 800 лева за
адвокатско възнаграждение в исковото производство /в заповедното
производство разноски от ответника не са сторени/.
По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца 1086.86 лева
– разноски в исковото производство и 727.47 лева – разноски в заповедното
производство, или общо 1814.33 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. Т. с ЕГН: **********, с
настоящ адрес гр. К., ул. „***“ № ***дължи на „ГРАНД ПАКТ“ ЕООД ЕИК:
*********, седалище и адрес управление: гр. Карлово, ул. „Парчевич“ № 47,
представлявано от З. П. П. – управител, действащ чрез пълномощника си адв.
С. Д. от САК, л. № ***, съдебен адрес: гр. С.,бул. „***“ №***, ет.***-
6
надпартерен, ап. 6 следните суми, за които по ч. гр. д. №544/2023 г. по описа
на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 4125 лева, представляваща остатьчна главница по издадена
фактура № ********** от 17.11.2020г. на обща стойност 5650.00лв. за
доставени от ищеца стоки, подробно описани във фактурата;
- сумата от 843.43 лева, представляваща лихва за забава за периода от
18.05.2021г. до 13.03.2023г.,
КАТО до пълния претендиран размер за главница от 4575 лева, за
лихва за забава от 845.10 лева, начислена за периода от 18.05.2021г. до
13.03.2023г., както и по отношение на претенцията за законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.03.2023 г., до
окончателното плащане, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. И. Т. с ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. К., ул.
„***“ № ***да заплати на „ГРАНД ПАКТ“ ЕООД ЕИК: *********, седалище
и адрес управление: гр. Карлово, ул. „Парчевич“ № 47, представлявано от З.
П. П. – управител, сумата от общо 1814.33 лева, представляваща разноски по
делото, от които 1086.86 лева – разноски в исковото производство и 727.47
лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №544/2023 г. по описа
на РС Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7