№ 151
гр. Чирпан, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20235540100254 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване
на съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ), подадена от
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева
чрез пълномощника си юрисконсулт И. Н. Н., адрес за съобщения и призовки: гр.София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу М. Т. Б., ЕГН **********,
адрес: **. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че М. Т. Б., с
ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните
суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 77/2023 г. на Районен съд - Чирпан, а именно: 11475.84 лв. (единадесет хиляди и четиристотин
седемдесет и пет лева и 84 стотинки) - частично претендирана сума по договор за потребителски
кредит № PLUS-16551322 сключен на 03.12.2018 г., представляваща главница по 32 броя
неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.06.2020 г. (19-та пог.вн.) до 20.01.2023 г.
(50-та пог.вн.), като на 07.10.2022 г. е обявена предсрочна изискуемост; 4952.80 лв. (четири хиляди
и деветстотин петдесет и два лева и 80 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 20.12.2020
г. (25-та пог.вн.) до 20.09.2022 г. (46-та пог.вн.), падежирали към датата на депозиране на
заявлението; 4618.81 лв. (четири хиляди и шестстотин и осемнадесет лева и 81 стотинки) -
обезщетение за забава, считано от 21.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга. Претендират за направените по
делото разноски, както и разноските по ч.гр.д. № 77/2023 г. на Районен съд - Чирпан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника в който изразява становище, че
предявените искове са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Претендира за
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.дело № 77/2023 г. по описа на РС - Чирпан се установява, че на
основание чл. 411, ал. 3 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил
длъжникът М. Т. Б., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: сумата 11 475.84 лева (единадесет хиляди четиристотин
седемдесет и пет лева и 84 стотинки), представляваща - частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит PLUS 16551322/03.12.2018 г., представляваща главница по 32 броя
неплатени месечни вноски за период от 20.06.2020 г. до 20.01.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 07.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4 952.80 лева (четири хиляди
деветстотин петдесет и два лева и 80 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
20.12.2020 г. до 20.09.2022 г., сумата 4 618.81 лева (четири хиляди шестстотин и осемнадесет лева
и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.06.2020 г. до 07.02.2023 г., както
и държавна такса в размер на 420.95 лева (четиристотин и двадесет лева и 95 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева). По делото е
постъпило възражение от длъжника. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителя е предявил иск относно вземането.
От представения по делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16551322 се
установява, че на 03.12.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ и ответника М. Т.
Б., ЕГН ********** е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който
кредиторът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 50000 лв., която сума
той се задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски от по 657.46 лв., при ГПР 7.88 % и
лихвен процент 6.95 %. Договорени са били също застрахователна премия 9540.00 лв. и такса
ангажимент 1400.00 лв. Срока на погасяване на задълженията по договора, съгласно погасителния
план е 20.10.2028 г. Към договора са приложени Общи условия за договора за кредит, договор за
застрахователно посредничество, застрахователен сертификат и общи условия към него. В
договора и приложенията към него фигурира подпис на ответника.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за цесия от
15.02.2022 г. По силата на този договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ е прехвърлило
възмездно на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД София свои ликвидни и
изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приложение към договора, между които и
процесното вземане. Представено е и потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. На
ответника е изпратено уведомление изх. УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-16551322 от 07.09.2022 г.,
връчено му чрез ЧСИ на 07.10.2022 г.
От заключението на съдебно–счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните се
2
установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ и ответника М. Т. Б. е бил сключен
договор за паричен кредит за сумата от 50 000.00 лв. – главница, за 120 месечен срок за погасяване
при договорена годишна лихва от 6.95% и ГПР - годишен процент на разходите в размер на
7.88%, месечна погасителна вноска от 657.46 лв. и обща сума за погасяване 78 895.20 лева.
Договорената главница по процесния договор е била усвоена чрез банков превод по
банковата сметка на кредитополучателя на 04.12.2018 година, чрез инициираното платежно
нареждане от заемодателя за сумата от 48 600.00 лева, с вписано основание за превода „съгласно
договор PLUS - 16551322“, представляваща разликата между договорената главница в размер на
50 000.00 лева и удържаната /приспадната/ такса за ангажимент от 1400.00 лева договорена в т. 2
на договора.
След подписването на процесния договор ответника по делото е извършил плащания
възлизащи на общата сума от 15 859.36 лева, формираща се от 16 вноски по 657.46 лв. = 10 519.36
лв., 6 вноски по 667.50 лв. = 4 005.00 лв., 1 вноска по 1 335.00 лв. = 1 335.00 лв. С внесените суми
по погасителните вноски са погасени компоненти от задължението, както следва: застраховка - 2
305.50 лв., лихви - 7 491.18 лв., главница - 6 062.68 лв. Или от усвоената главница по кредита в
размер на 50 000.00 лева и след направените погасителни вноски по кредита от ответника по
делото М. Т. Б. е останала непогасена главница в размер на 43 937.32 лева (четиридесет и три
хиляди деветстотин тридесет и седем лева и 32 стотинки).
Общата сума на договорената лихва по процесния договор за потребителски кредит
предмет на настоящето дело възлиза на 20 399.36 лв. (двадесет хиляди триста деветдесет и девет
лева и 36 стотинки).
Сумата на изчисленото обезщетение за периода от 20.06.2020 година - 19 погасителна
вноска до 07.02.2023 година - 50 погасителна вноска, върху главницата по просрочените месечни
погасителни вноски е в размер на 1497.44 лева (хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и 44
стотинки).
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника -
заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне
предоставеният му заем, ведно с договорените лихви и такси, в сроковете уговорени в договора.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните се
установява, че шрифтът, използван при изготвянето на текстовата част на процесния договор по
вид е „Garamond“ с размер 10 пункта по пайк. За общите условия на договора за застраховка за
кредит са използвани два размера на шрифт - 9 пункта и 7 пункта по пайк. Буквите са напълно
четими, като големината на шрифтовете се различават със стойности по-малки от милиметър.
Разликата от шрифт с размер 10 пункта и шрифт с размер 12 пункта е около 0,70мм. (3,51-4,21).
Договорните отношения не са извършени спрямо нормативната уредба, заложена в Закона за
потребителските кредити (ЗПК, изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021г.), чл. 10,
ал. 1 като не са спазени условията всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт.
Не се спори по делото, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ и ответника М. Т.
Б. е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че ответникът е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, поради което за валидност на договора и последици
му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
3
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
712 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ответникът М. Т. Б. се позовава на нищожност на договора за кредит, поради нарушения на
императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 9-12 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК регламентираща съдържанието на договора за
потребителски кредит в т. 10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на потребителя
яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и
да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи своя избор.
По правилата на чл. 19, ал. 1-3 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. По смисъла на ЗПК § 1, т. 1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
В представения по делото договор за кредит е посочен процент на ГПР 7.88 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно – такса ангажимент, която е начислена отделно, а следва да
се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Освен това видно от договора за потребителски паричен кредит от 03.12.2018 г., в раздел
„Параметри и условия“ е уговорена застрахователна премия 9540.00 лв. Между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“ и ответника М. Т. Б. е сключен и договор за застрахователно
посредничество срещу възнаграждение, което е част от застрахователната премия, по силата на
който ответникът е възложил на застрахователния посредник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.“ да посредничи за сключването на застрахователен договор с посочени застрахователи.
Обстоятелството, че такъв договор е сключен се установява от представения сертификат PLUS-
16551322 за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски
паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“. Така общото задължение
по кредита представлява сбор на главница, договорна лихва, такса ангажимент и допълнителното
задължение по застрахователна премия в размер 9540.00 лв., в която е включено и
възнаграждението на застрахователния посредник. Това допълнително задължение е част от
месечна вноска, но не е оповестено от кредитодателя като разход при формиране на оповестения
ГПР 7.88 %, въпреки че е включено в общия дълг и месечните вноски. Договора за застраховка
„Защита на плащанията“ е сключен между застрахователя и застрахованото лице М. Т. Б.. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ е посредник, който не договаря за себе си, а от името и за сметка
4
на застрахователя, съгласно чл. 313 от КЗ. По договора за застраховка правата и задълженията на
застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват направо в неговия.
Правата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ като трето правоимащо лице по договора за
застраховка, но не и като застрахователен агент са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на
вноските по премията. Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“ не е налице вземане за застрахователна премия, което от своя страна да
прехвърли на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
На следващо място, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за представяне на елементите му на шрифт, не по-малък от 12, което се
установи от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Предвид изложеното се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителният
процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, което представлява на нарушение по чл. 22 от ЗПК, водещо до недействителност на
договора. В този случай по правилата на чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
При установеното от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по договора за
заем ответникът е извършил плащания за главница в размер на 6 062.68 лв. и при прилагане на
правилото на чл. 23 от ЗПК за връщане само на чистата стойност на кредита, неиздължената от
ответника сума възлиза на 43 937.32 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения установителен иск е основателен и
доказан за сумата от 11475.84 лв. (единадесет хиляди и четиристотин седемдесет и пет лева и 84
стотинки) - частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № PLUS-16551322
сключен на 03.12.2018 г., представляваща главница по 32 броя неплатени месечни погасителни
вноски за периода от 20.06.2020 г. (19-та пог.вн.) до 20.01.2023 г.(50-та пог.вн.), ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга. В останалата част за претендираните
възнаградителна лихва и обезщетение за забава искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски за исковото производство в размер на общо 474.87 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещи лица и разноски за заповедното
производство в размер на общо 311.30 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
5
От своя страна ищецът дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за
исковото производство в размер на 1473.42 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 28.05.2023 г., в който е договорено изрично - безплатна адвокатска
помощ и съдействие на близък на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, районен съд - Чирпан
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска за главница с правна квалификация чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по отношение на М. Т. Б., ЕГН **********, адрес: **, представлявана
от адв. С. Ж. П. от АК - Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4,
офис 411, тел. **********, с адрес и адресат за призоваване и съобщения: гр. Пловдив, пл.
„Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 съществуването на вземането на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, пълномощник юрисконсулт И.
Н. Н., адрес за съобщения и призовки: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, за сумата в размер на 11 475.84 лева (единадесет хиляди четиристотин
седемдесет и пет лева и 84 стотинки), представляваща - частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит PLUS 16551322/03.12.2018 г., представляваща главница по 32 броя
неплатени месечни вноски за период от 20.06.2020 г. до 20.01.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 07.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
48/08.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 77/2023 г.
по описа на РС – Чирпан, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер относно сумите:
4952.80 лв. (четири хиляди и деветстотин петдесет и два лева и 80 стотинки) - възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2020 г. (25-та пог.вн.) до 20.09.2022 г. (46-та пог.вн.), падежирали към
датата на депозиране на заявлението; 4618.81 лв. (четири хиляди и шестстотин и осемнадесет лева
и 81 стотинки) - обезщетение за забава, считано от 21.06.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Т. Б., ЕГН **********, адрес: **,
представлявана от адв. С. Ж. П. от АК - Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, пл.
„Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411, тел. **********, с адрес и адресат за призоваване и
съобщения: гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 за заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, пълномощник юрисконсулт
И. Н. Н., адрес за съобщения и призовки: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски за исковото производство в общ размер на 474.87 (четиристотин
седемдесет и четири лева и 87 ст.) лв. за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
възнаграждение за вещи лица и разноски за заповедното производство - ч.гр.дело № 77/2023 г. по
описа на РС - Чирпан в общ размер на 311.30 (триста и единадесет лева и 30 ст.) лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, представлявано от
6
изпълнителния директор Юлия Юргакиева, пълномощник юрисконсулт И. Н. Н., адрес за
съобщения и призовки: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт да
заплати на М. Т. Б., ЕГН **********, адрес: **, представлявана от адв. С. Ж. П. от АК - Пловдив
със съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411, тел. **********, с адрес и
адресат за призоваване и съобщения: гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411, разноски
за исковото производство в размер на 1473.42 (хиляда четиристотин седемдесет и три лева и 42
ст.) лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
7