№ 428
гр. Горна Оряховица, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100261 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Клон България" КЧТ твърди, че между него и ответника ЕЛВ.
АТ. СТ. бил сключен договор за потребителски кредит № CREX-17232472/16.08.2019
г., по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер
1 239,33 лв. за закупуване на стоки на изплащане за срок от 12 месеца. Твърди, че на
датата на сключване на договора за кредит била сключена и застраховка „Защита на
плащанията“ при „Кардиф Животозастраховане“, Клон България, КЧТ при
застрахователна премия от 102,33 лв., платена от ответницата при сключване на
договора. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да предостави заетата сума
чрез превеждането й на търговски партньор, а за ответника възникнало задължение за
погасяването й до 20.08.2020 г., ведно с възнаградителната лихва, на 12 равни месечни
вноски, всяка от 120,62 лв. Ищецът сочи, че ответницата не заплатила нито една от
вноските, което съгласно договорните условия породило правото на ищеца да
превърне кредита в предсрочно изискуем от датата на падежа на втората поредна
неплатена вноска – 20.10.2019 г. Сочи, че за допуснатата от ответника забава се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, което за периода на претенцията – от
1
20.10.2019 г. – 16.10.2020 г. е в размер на 52,19 лв. Моли за постановяване на решение,
с което да се приеме за установено съществуването на вземанията му по договор за
потребителски кредит № CREX-17232472/16.08.2019 г. от ответника, за сумите както
следва: 1 239,33 лв. – главница, ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до
окончателното й изплащане; 64,45 лв. – възнаградителна лихва за периода от
20.09.2019 г. до 20.08.2020 г.; 52,19 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода
от 20.10.2019 г. – 16.10.2020 г., за които е издадена заповед № 276/29.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1670/2020 г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва да се дължат
претендираните суми на посочените от ищеца основания. Възразява, че договорът за
кредит е недействителен, тъй като не отговаря на специалните изисквания на ЗПК –
размерът на шрифта на някои части от договора е по-малък от 12; не са посочени
взетите предвид допускания при изчисляване на годишния процент на разходите и не е
ясен начина, по който той е определен, в т.ч. и какви компоненти са включени и
договорът не съдържа информация за правото на ответницата при погасяване на
главницата да получи безвъзмездно извлечение от сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, съдържащ и разбивка на всяка
погасителна вноска. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва е неясно определен
в договора и сключена ли е посочената в договора застраховка. Оспорва, че ищецът е
заплатил цената на закупените стоки на упълномощения търговски партньор
„Технополис България“ ЕАД. Посочва, че представените документи съдържат
признание от ищеца за заплащане на 200 лв., което опровергава твърденията му за
липса на погашения по кредита. Твърди, че до ответницата не е достигнало изявление
на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението, а ако се счете, че това е сторено с исковата молба – посочва, че особеният
представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, не може да бъде надлежен адресат
на такова изявление. Счита, че ищецът е имал възможност да предяви претенция пред
застрахователя, а като не го е сторил, сам се е лишил от възможността да получи
извънсъдебно удовлетворяване на вземанията. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
С определение № 646/16.06.2021 г., влязло в сила на 06.07.2021 г.
производството по предявените от ищеца в условията на евентуалност искове за
присъждане на исковите суми на основанието, претендирано и по исковете по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, е прекратено като недопустимо.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
2
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за
установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит, за които
е издадена заповед за изпълнение. На тях са противопоставени насрещни възражения с
правно основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК – за
недействителност на договора за потребителски кредит поради неспазване на
специалните изисквания на ЗПК. Уважаването на исковете, с оглед твърденията на
ищеца и възраженията на ответника, е предпоставено от кумулативното установяване
на следните материалноправни предпоставки: че между страните е възникнало
правоотношение по сключен договор за потребителски заем № CREX-
17232472/16.08.2019 г. с твърдяното от ищеца съдържание; че шрифтът на текста на
договора е не по-малък от 12; че договорните условия включват посочване на
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към чл.11, ал.1, т.10 ЗПК начин и информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
посочващ дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните
разходи, а когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит – посочване, че
информацията, съдържаща се в погасителния план, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит; че ищецът е изпълнил задължението си да предостави заетата сума по
твърдения начин – чрез заплащането й на упълномощен търговски партньор; че
ответникът е уведомен за упражняване на правото на ищеца да превърне кредита в
предсрочно изискуем, както и размерът на непогасения остатък от главница и
договорната лихва и размерът на обезщетението за забава.
От договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиващ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
17232472/16.08.2019 г. се установява, че ищецът се задължил да предостави на
ответника кредит за закупуване на пералния „Vestfrost“, модел „VA” на стойност
319,00 лв., готварска печка „Beko“, модел „FSM” на стойност 629 лв. и хладилник
3
„Beko“, модел „RCSA365” на стойност 689,00 лв., както и за заплащане на
застрахователна премия от 102,33 лв. за застраховка „Сигурност на плащанията“ за
включване в групова полица № 5/2008 г. В договора е удостоверено, че ответникът
заплатил първоначална вноска от 500 лв., а остатъкът от 1 239,33 лв. следвало да бъдат
предоставен от ищеца чрез плащане на упълномощените търговски партньори (чл.1 от
условията по договора). Съгласно параметрите на договора и чл.1 и 2 от условията по
него, ответникът дължал връщане на главницата от 1 239,33 лв., ведно с
възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент за срока на договора от 29,04 %,
платими на 12 равни месечни вноски от по 120,62 лв. всяка, първата – дължима на
20.09.2019 г., а последната – на 20.08.2020 г. В чл.3 от условията по договора било
уговорено, че в случай на забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората непогасена
вноска, вземането ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е
необходимо изпращане на съобщение до длъжника. В чл.4 от договора била уговорена
последователност на погасяване на вземанията – разноски, лихви, главница. Видно
съдържащите се в кредитното досие сертификат № PLUS-17232472/16.08.2019 г. и
Общите условия за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ на
кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане, с посредничеството
на ищеца, ответникът бил застрахован при „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ по договор за застраховка
„Закрила на плащанията плюс“ срещу застрахователна премия от 9 % от
финансираната сума, дължима еднократно, която съгласно чл.7 от Общите условия е
платима от застрахования.
Съществените елементи на съдържанието на правоотношението – възмездно
предоставяне на заем на физическо лице, необслужващ търговската, професионалната
или стопанската му дейност, сочат, че сключеният между договор по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1
ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите на
специалния закон. Чл.10, ал.1 ЗПК урежда императивното изискване всички елементи
на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от
12. Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, текстът на договора
за кредит е изпълнен с компютърен шрифт „Garamond” с височина на кегела 10 pt, а
текстът на условията по договора – с компютърен шрифт „Garamond” с височина на
кегела 9,5 pt. Посоченото нарушава посоченото по-горе изискване и съгласно чл.22
ЗПК прави договора за кредит недействителен. Тази последица възниква от неспазване
и само на едно от правилата, към които препраща чл.22 ЗПК, като във всички случаи
тя е идентична по съдържание, поради което обсъждането на останалите доводи на
4
ответника в тази връзка, е безпредметно. Съгласно чл.23 ЗПК в тази хипотеза
потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, но не и заплащане на
лихва или други разходи по кредита. Така ответникът дължи връщане само на сумата,
получена в заем (главица), но не и уговорената възнаградителна лихва.
От представения с кредитното досие дубликат на фактура №
**********/16.08.2019 г. на „Технополис България“ ЕАД, носеща неоспорения по
авторство подпис на ответницата, е видно, че цената на пералния „Vestfrost“, готварска
печка „Beko“ и хладилник „Beko“ на обща стойност 1 637,04 лв., е заплатена на
продавача както следва: 500,04 лв. – в брой и 1 137 лв. – с кредитна карта на ищеца.
Посоченото дава основание на съда да заключи, че ищецът е изпълнил задължението
си да предостави кредита до 1 137 лв. чрез плащане на продавача на стоките, по
начина, уреден в чл.1 от условията по договора и да приеме оспорванията в тази връзка
за неоснователни. Понеже фактурата установява, че цялата първоначална вноска от
500,04 лв. е платена на продавача на стоката в брой, няма основание да се приеме, че
застрахователната премия е платена изцяло с тази вноска, както твърди в молбата на
ищеца от 05.07.2021 г. Аргумент за същото следва и от размера на застрахователната
премия – 102,33 лв., или 9 % от финансирана сума 1 137 лв., а не съобразно
твърденията на ищеца – от 1 239,33 лв. Че застрахователната премия не е платена при
сключване на договора се установява и от заключението по заключението по задача №
1 на съдебно-счетводната експертиза, сочещо начинът на усвояване на кредита –
плащане на 1 137,00 лв. на „Технополис България“ ЕАД и предоставяне на застраховка
с премия в размер 102,33 лв. Тъй като заплащането на застрахователната премия е част
от финансираните с договора услуги, усвояването на тази част от кредита е
предпоставено от установяване, че ищецът е изпълнил задължението на ответника по
чл.7 от Общите условия за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ на
кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане. Такова плащане
ищецът не твърди (защото сочи, че премията е платена от ответницата), поради което
съдът не дължи указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК за този факт (така напр. Решение
№ 429/21.06.2010 г. по гр.д. № 1151/2009 г. на I Г.О. на ВКС). Твърденият от ищеца
начин на усвояване на кредита над 1 137 лв. до 1 239,33 лв. – по сметна на търговеца,
не се установи, а доказателства за заплащане на застрахователната премия от 102,33 лв.
не се съдържат нито в кредитното досие, нито се извеждат от другите ангажирани
доказателства. Всичко изложено дава основание на съда да приеме, че кредитът е
усвоен в размер 1 137 лв. и това е главицата, чието заплащане ответникът е дължал.
Представеното извлечение по кредит CREX-17162368 съдържа извънсъдебното
признание на ищеца за частично погасяване на кредита с плащане от 29.04.2020 г. в
размер 200 лв., което преценено по реда на чл.175 ГПК се явява съответно
заключението по задача № 4 на експертизата. Съобразно погасителния план и
5
посоченото в констативно-съобразителната част на заключението, към 29.04.2020 г. са
били падежирали 8 вноски, съответно дължимото обезщетение за забава в плащането
по главницата било в общ размер 24,43 лв., изчислено по формулата на чл.3 от
договора и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения. Съобразно определената от
страните поредност на погасяване на задълженията, обезщетението за забава е било
погасено изцяло, а главницата – частично със сумата 175,57 лв., погасяваща изцяло
първата вноска и частично – до 89 лв., втората вноска. С доклада по делото на
ответника бе възложено в тежест, с оглед твърденията на ищеца, установяването, че е
погасил задължението за връщане на заетата сума, ведно със законната лихва, като му
бе указано на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за това. Той нито
въведе твърдения за плащане, нито от събраните доказателства такова се установи. При
липса на наведени насрещни твърдения за факт, за чието установяване ответникът носи
тежест за главно доказване, съдът следва да кредитира заключението по експертизата,
установяващи по данни от ищеца, че ответникът не е извършвал плащания по кредита,
освен обсъденото по-горе.
С оглед изложеното, обективната предпоставка за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, предвидена в чл.3 от условията към договора – просрочие или
неплащане на две месечни вноски, е била осъществена към 20.12.2019 г., когато
съгласно договора е настъпил падежът на вноска № 4. Ищецът не твърди да е уведомил
ответника за упражняване на правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Макар в договора да е уговорено, че не се дължи уведомяване на длъжника за
упражняване на правото на кредитора да отнеме преимуществото на срока, съгласно
разрешението в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, приложимо за ищеца предвид качеството му, изискуемостта настъпва
не само с обективния факт на неплащане на определен брой вноски, но след обявяване
на длъжника на предсрочната изискуемост. Именно с обявяването, той упражнява
потестативното си право на едностранна промяна на договора. Едва след като
кредиторовото уведомление е достигнало до длъжника, настъпват неблагоприятните за
него последици от загубване на преимуществото на срока, ако към този момент са
били налице и обективните предпоставки за възникване на това право (така и Решение
№ 23/24.03.2015 г. по т.д. № 1717/2013 г. на I Т.О. на ВКС; Решение № 161/08.02.2016
г. по т.д. № 1153/2014 г. на II Т.О. на ВКС). Понеже липсва форма за посоченото
уведомяване, не само нарочната покана, но и всяко изходящо от кредитора изявление,
че поради неплащане на определения от договорните условия брой погасителни вноски
(или други уговорени обстоятелства), ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. По тези съображения
исковата молба също би могла да съставлява такова уведомление за упражняване на
6
правото, като връчването й е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост
(така напр. Решение №139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на I Т.О. на ВКС; Решение
№114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015 г. на ВКС, на II Т.О. на ВКС и мн.др.).
В случая няма основание да се счете, че вземането на ищеца е станало изискуемо
преди срока, защото не се твърди, а и не се установява ответникът да е получил от
ищеца уведомление за упражняване на правото да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Исковата молба не би могла да се счете за уведомление, защото е предявена
след изтичане на крайния срок на договора (след 20.08.2020 г.), с настъпване на който
вземането е станало изискуемо на това основание.
Макар и изискуемо на различно от заявеното основание, вземането на ищеца по
договора за кредит съществува, поради което не може да бъде отречено в
производството по чл.422 ГПК (в същия смисъл Решение № 15/09.05.2017 г. по търг.д.
№ 60034/2016 г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г.
на II Г.О. на ВКС; Решение № 184/04.07.2017 г. по гр.д. № 60361/2016 г. на IV Г.О. на
ВКС). Посоченото е така, защото предметът на исковото производство по чл.422 ГПК
се определя от правното твърдение на ищеца (кредитор) в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение (приетото в т.17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид размера на главницата (1 137 лв.) и след приспадане на извършеното
плащане с това основание (175,57 лв.), остават дължими 961,43 лв. Неизпълнението на
задължението за плащането на главницата на падежните дати, уговорени в
погасителния план и до изтичане на срока на договора, предпоставя съгласно чл.3 от
условията по договора и на общо основание – чл.86, ал.1 ЗЗД дължимост на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, но за периода от 30.04.2020 г.
(защото до 29.04.2020 г. обезщетението е било платено изцяло) до края на срока
съобразно претенцията – 16.10.2020 г. При съобразяване на размера на отпуснатия
кредит, дължимия остатък от главницата и уговорения начин на погасяването й (на
вноски с размери, съгласно приетото в констативно-съобразителната част на
заключението, от които първата е платена изцяло, а втората – частично), както и с
оглед формулата по чл.3 от условията по договора, съдът на основание чл.162 ГПК
определи размера на обезщетението на общо 40,19 лв. (за периода от 30.04.2020 г. до
16.10.2020 г.: по неплатената част от вноска № 2 /3,72 лв./ – 0,18 лв., по вноска № 3 –
4,51 лв.; по вноска № 4 – 4,62 лв.; по вноска № 5 – 4,73 лв., по вноска № 6 – 4,85 лв., по
вноска № 7 – 4,96 лв., по вноска № 7 – 5,08 лв. и по останалите вноски за периода от
падежа на всяка до 16.10.2020 г.: по вноска № 9 – 4,46 лв.; по вноска № 10 – 3,71 лв., по
вноска № 11 – 2,84 лв. и по вноска № 12, дължима в размер на 15,43 лв., съставляващ
7
разликата между вноската и 102,33 лв. – 0,25 лв.).
Възражението на ответника, че ищецът е могъл да избегне водене на делото като
изиска плащане от застрахователя, не е от естество да отблъсне претенциите,
доколкото няма правопогасяващ ефект. Ответникът не би могъл да черпи аргументи от
бездействието на ищеца, тъй като е могъл и сам да предяви застрахователна претенция
– арг. от чл.382, ал.1, изр. посл. КЗ, съотв. чл.383, ал.3, изр.посл. КЗ.
Така ответникът дължи на ищеца по договора за потребителски кредит №
CREX-17232472/16.08.2019 г. заплащане на сумите 961,43 лв. – главница и 40,19 лв. –
обезщетение за забава в плащането за периода от 30.04.2020 г. до 16.10.2020 г.
Исковете следва да бъдат уважени до посочените размери, а в останалата част – да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се
присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно
на уважената част от исковете. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в размер
на 77,12 лв. (27,12 лв. за заплащане на държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение), от които му се следват пропорционално 56,96 лв. В исковото
производство ищецът е сторил разноски от общо 225 лв. (27,12 лв. за дължимата
държавна такса съобразно чл.72, ал.1 ГПК, 300 лв. възнаграждение за особен
представител и 350 лв. за възнаграждения за вещи лица). Доколкото ищецът е
представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер, съгласно
посочената норма, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния
размер съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба, поддържане на иска и изразяване
на становище чрез молба, без явяване в отрито съдебно заседание, съдът определи
дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв. Така общият размер на
разноските, направени от ищеца в исковото производство пред настоящата инстанция е
777,12 лв., от които пропорционално на уважената част от исковете, му се следват
574,04 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК , че ЕЛВ. АТ. СТ.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С************ дължи на „БНБ
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, акционерно дружество, регистрирано в
Търговския и фирмен регистър при Търговския съд в гр.Париж, Франция под №
********* чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ"
КЧТ, ЕИК 20491****, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Младост,
ж.к. *************, представлявано поотделно от Д.Т. Д. и Ж.М.С., както следва:
сумата от 961,43 лв. /деветстотин шестдесет и един лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
№ CREX-17232472/16.08.2019 г., ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 40,19 лв. /четиридесет лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането в размер на законната
лихва за периода от 30.04.2020 г. до 16.09.2020 г., за които е издадена заповед №
276/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1670/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ исковете
в частта за сумата над присъдените 961,43 лв. /деветстотин шестдесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/ до претендираните 1 239,33 лв. /хиляда двеста тридесет и
девет лева и тридесет и три стотинки/, или за сумата от 277,90 лв. /двеста седемдесет
и седем лева и деветдесет стотинки/ – главница; изцяло за сумата 64,45 лв.
(шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки) – възнаградителна лихва за
периода от 20.09.2019 г. до 20.08.2020 г.; в частта за сумата над присъдените 40,19 лв.
/четиридесет лева и деветнадесет стотинки/ до претендираните 52,19 лв. /петдесет и
два лева и деветнадесет стотинки/, или за сумата от 12,00 лв. /дванадесет лева/, както
и за периода 20.10.2019 г. – 29.04.2020 г. – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА ЕЛВ. АТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.С************ да заплати на „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“,
акционерно дружество, регистрирано в Търговския и фирмен регистър при Търговския
съд в гр.Париж, Франция под № ********* чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК 20491****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район Младост, ж.к. *************, представлявано поотделно
от Д.Т. Д. и Ж.М.С. сумата от 56,96 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство съразмерно на уважената
част от исковете и сумата от 574,04 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и
четири стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса, възнаграждения на особен представител и вещи лица и юрисконсултско
9
възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10