Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ***,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 183 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 530488-F560869/07.08.2020г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите ,с което на „РОСИ ЕРДЖИ“ЕООД ЕИК ***,седалище и адрес на управление: гр.*** улица „***“ № **1,представлявано от управителя М.К.С.,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът развива съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление,тъй като е нарушен материалният закон,а при съставянето на акта и издаването му,са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила.Обективираните в жалбата на въззивника аргументи за незаконосъобразност на атакуваното НП се свеждат до следното:1.Не е нарушена посочената правна норма;2.не става ясно колко на брой са извършените нарушения;3.не става ясно на коя дата е извършено нарушението;4.описаното в наказателното постановление не се подкрепя от доказателствата по преписката и 5.дори формално деянието да съдържа признаците на предвиденото в закона административно нарушение,поради своята малозначителност следва да се приеме за маловажен случай.В хода на делото по пренията процесуалния представител на въззивника изтъква и нови аргументи,че лицата по чл.3 от Наредбата нямат задължението да отпечатват дневен финансов отчет от фискално устройство,тъй като към момента е действаща по-благоприятна за дееца разпоредба,при която е отпаднало посоченото задължение.
Административнонаказващия орган,редовно призован,участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител,който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.
Контролиращата страна-РП-гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
От фактическа страна с акт за установяване на административно нарушение № F560869 от 23.07.2020г. съставен от Р.Т.Р.–на длъжност инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП при извършена проверка на 18.07.2020г. на обект представляващ ***,част *,находящ се в гр.***,къмпинг „***“,стопанисван от „Роси Ерджи“ЕООД с ЕИК *** е констатирано,че „Роси Ерджи“ЕООД с ЕИК *** в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата.Не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство /ФУ/ модел: ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ ЕD295258 и ИН на ФП 44295258 за всеки ден,през който в устройството са регистрирани продажби.При отпечатване на КЛЕН/отчет контролна лента/ от ФУ се установява,че:-на дата 13.06.2020г. има издаден фискален бон с № 0004550/13.06.2020г. на стойност 2,00 лева,но не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет;-на дата 14.07.2020г. има издадени 11 броя фискални бонове с реализиран оборот на стойност 68,00 лева,но не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет.Нарушението е открито на 18.07.2020г. и е документирано с ПИП сер.АА 0073789/18.07.2020г. и не води до неотразяване на приходи.Квалифицирано е като нарушение разпоредбите на чл.39 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
АУАН е подписан от представляващия „Роси Ерджи“ЕООД,без да са отбелязани възражения в АУАН.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е постъпила молба от „Роси Ерджи“ЕООД при определяне на санкцията по съставения АУАН с № F560869 от 23.07.2020г. да се има предвид,че с действията си дружеството по никакъв начин не е ощетило бюджета,взети са мерки за недопускане на пропуск за отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране,като е въведено и СУПТО.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „РОСИ ЕРДЖИ“ЕООД ЕИК ***,седалище и адрес на управление: гр.*** улица „***“ № **,представлявано от управителя М.К.С.,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-Р.Т.Р.,М.Ф.М.,Г.М. М.,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 530488-F560869/07.08.2020г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите,акт за установяване на административно нарушение № F560869 от 23.07.2020г.,Протокол за извършена проверка сер.АА 0073789/18.07.2020г.,Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. и ЗЦУ-928/05.07.2018г.
При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.Т.Р.,М.Ф.М.,Г.М. М.,които потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са безпротиворечиви,логични,поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.
При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността на АУАН,съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,отделно и като административнонаказателен състав по чл.185 ал.2 от ЗДДС,налице са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правния субект-нарушител,съгласно правно-организационната му форма.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от търговеца.Обективно налице са посочени ,както дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открито.Още повече,в конкретиката на случая АУАН е бил предхождан от констативен протокол за проверка,в чието съдържание също фигурират вписани,сочените фактически обстоятелства и др. и същите могат да се ценят,като допълващи констатациите на АУАН.
От друга страна преценката за законосъобразността на НП,по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,досежно описанието на нарушението ,се свежда до това изложени ли са фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено.И тъй като последното очевидно е сторено,в самия санкционен акт е налице и изрично позоваване на протокола от извършената проверка в обекта/цитиран е и номер/ няма как да се приеме,че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил,за което и се наказва.Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото процесуално нарушение на правилата на ЗАНН.Ето защо,липсва каквото и да е било процесуално нарушение.
Материалната компетентност на органите-актосъставителя и тази на АНО издал процесното НП не се оспорва от жалбоподателя,същата и се доказва от приложените Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. и ЗЦУ-928/05.07.2018г.По пряк аргумент от чл.193 ал.2 от ЗДДС-органите по приходите-инспекторите в ТД на НАП са оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗДДС,от тук и вкл.подзаконовите актове по неговото приложение-Наредба № Н-18/06г. на МФ и др.данъчни закони.
Обжалваното Наказателно постановление решаващият съдебен състав намери за материалноправно законосъобразно.Същото е издадено при правилно приложение на материалния закон-ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,както вярна е възведената правна квалификация на нарушението и приложена за същото е санкция,на съответното правно основание.Материалноправната норма за нарушението на която нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност е тази по &21 ал.2 от ПЗР към Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.Съгласно цитираната разпоредба в редакцията действала към датата на извършване на проверката и установяване на нарушението,до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39 ал.1,но не по-късно от 30.09.2020г.,лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден/всеки 24 часа/,през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.От събраните по делото доказателства безспорно се установяват релевантните факти,обуславящи съставомерността на деянието,а именно,че не е отпечатан пълния дневен финансов отчет с нулиране на запис за 13.06.2020г. и 14.07.2020г. за обект представляващ ***,част *,находящ се в гр.***,къмпинг „***“,стопанисван от „Роси Ерджи“ЕООД с ЕИК ***,в които дни има регистрирани продажби във фискалното устройство.Неизпълнението на това задължение,доколкото осъществява състав на административно нарушение по чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е основание за ангажиране на имуществената отговорност на търговеца предвид санкционната разпоредба на чл.185 ал.2,във връзка с ал.1 от ЗДДС,съгласно която извън случаите по ал.1,на лице,което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане,се налага глоба-за физически лица,които не са търговци,в размер от 300 до 1000 лева,или имуществена санкция-за юридическите лица и едноличните търговци,в размер от 3000 до 10 000 лева.Когато нарушението не води до неотразяване на приходи ,се налагат санкциите по ал.1.Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е нормативен акт по прилагане на чл.118 ал.4 от ЗДДС.От изложеното по-горе следва,че в конкретния случай правилно е определен субекта на отговорността,а нарушението е безспорно доказано от обективна страна и правилно е квалифицирано от наказващия орган,като правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 ал.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС,тъй като в случая нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Що се касае до описанието на нарушението и изложените в жалбата оплаквания за несъобразяване с изискванията на чл.18 от ЗАНН,съдът намира същите за неоснователни.Нарушението се свежда до това,че не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство /ФУ/ модел: ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ ЕD295258 и ИН на ФП 44295258 за всеки ден,през който в устройството са регистрирани продажби.Няма пречка установявайки няколко нарушения,които в процесния случай са на дати 13.06.2020г. и 14.07.2020г. наказващият орган да предпочете да санкционира нарушителя само за едно от тях,това е негово правомощие и за несанкционирането на нарушителя за другото нарушение,не може да се държи сметка.Съмненията,че с обжалваното наказателно постановление дружеството е санкционирано само с налагането на едно наказание се разколебават и с оглед на това,че на няколко места в съдържанието на АУАН и на наказателното постановление наказващият орган е акцентирал на обстоятелството,че не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство /ФУ/ модел: ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ ЕD295258 и ИН на ФП 44295258 за всеки ден,през който в устройството са регистрирани продажби.В случая извършеното нарушение е само едно и то се изразява в това,че не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство /ФУ/ модел: ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ ЕD295258 и ИН на ФП 44295258 за всеки ден,през който в устройството са регистрирани продажби,което представлява нарушение на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21ал./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,а конкретните несъответствия на изискванията на дати 13.06.2020г. и 14.07.2020г. са само отделните основания за последния извод.
Наложеното на жалбоподателя-„Роси Ерджи“ ЕООД с ЕИК *** наказание,е определено правилно по вида си,съобразно приложимият санкционен състав-чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС,но е индивидуализирано в размер на 600 лева,т.е. над законоустановения минимум от 500 лева. Така проведената индивидуализация,според съда не е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,доколкото АНО не е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства.Установени по делото са такива със смекчаващ ефект и в частност нарушението е първо по ред и инцидентно за субекта,при липса на данни за извършени други нарушения от същия вид на Наредба № Н-18/2006г. на МФ,за които да е бил санкциониран с влезли в сила НП,доколкото доказателства за обратното АНО не ангажира,съобразно носената от тях доказателствена тежест.Ето защо отчитайки наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства,съдът прецени, че справедливо и съответно на тежестта на извършеното ще бъде наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева-равна на законоустановения минимум.
Целите на наложените наказания визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати,а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Административно наказателната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци е безвиновна,обективна такава,по смисъла на разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН,поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.
Извършеното от „Роси Ерджи“ЕООД с ЕИК *** нарушение не представлява „маловажен случай“ на административно нарушение.В конкретиката на настоящия случай настоящия съдебен състав не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.Фактът,че от нарушението не са настъпили вреди за фикса е ирелевантно ,тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС в случаите когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи.С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.185 ал.2,изр. второ от ЗДДС като привилигерован състав на нарушение,поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство.Още повече,че в случая се касае за формално нарушение и с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици,достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената правна норма административно наказателна санкция.Същевременно нарушаването на правилата относно отчетността на паричните суми и касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения,обект на защита от посочените разпоредби,поради което и не може да се приеме,че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Що се отнася до изтъкнатите от процесуалния представител на въззивника аргументи,че лицата по чл.3 от Наредбата нямат задължението да отпечатват дневен финансов отчет от фискално устройство,тъй като към момента е действаща по-благоприятна за дееца разпоредба,при която е отпаднало посоченото задължение,настоящия съдебен състав намира същите за неоснователни по следните съображения: След изменението на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ/ред.ДВ бр.52/2019г. в сила от 02.07.2019г./ отпада задължението за лицата по чл.3,които използват ФУ и ИАСУТД,да отпечатват дневен финансов отчет.С това изменение на чл.39 ал.1 от Наредбата са приети преходни и заключителни разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,в сила от 02.07.2019г.В & 21ал./2//ред.ДВ бр.68 от 2020г. в сила от 31.97.2020г./ от ПЗР се сочи,че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39 ал.1,но не по-късно от 30 септември 2020г.,лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден/за всеки 24 часа/,през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.Изискванията на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г./ДВ бр.8 от 2020г./,съгласно последното изменение,са всяко фискално устройство,включително вградено в автомат на самообслужване,както и ИАСУТД да генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен ден/от №:00 до 24:00 часа/,през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции,в случаи когато не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа;или когато е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
За обезпечаване на новопредвидената функционалност в & 21ал.1 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. е въведено изискване в срок до 30 октомври 2019г.- производителите/вносителите на ФУ да представят за функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера,осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден/за всеки 24 часа/,през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции,в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3.
Тази правна регламентация обосновава извода,че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие,а именно до привеждане на фискалното устройство в съответствие с норма на чл.39 ал.1 но не по-късно от 30 септември 2020г.Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН,за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт който е бил в сила по време на извършването му.От това правило е въведено изключение в чл.3 ал.2 от ЗАНН в случаите когато до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,се прилага онази от тях,която е по-благоприятна за нарушителя.Производството понастоящем е висящо и наказателното постановление не е влязло в сила.С оглед промяната в чл.39 ал.1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. задължението на жалбоподателя като лице по чл.3 ползващо фискално устройство,да отпечатва дневни отчети ще отпадне ако фискалното му устройство притежава съответната функция за автоматично генериране на отчета.Въпреки това съдът намира,че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл.3 ал.2 от ЗАНН.Когато бъдат изменени административнонаказателните норми,се прилага по-благоприятната разпоредба,но това правило не се отнася до случаите на изменение на правилата,които запълват бланкетната административнонаказателна норма и уреждат съответните обществени отношения/арг. от Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. 8/82г. на Пл. на ВС.В случая санкцията на чл.185 ал.2 вр.с ал.1 от ЗДДС не е отпаднала.
Същата се налага на лице,което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане.Не е отпаднало и задължението за наличието на ДФО,а е променен способът за неговото изпълнение-автоматично генериране от ФУ,вместо ежедневно отпечатване с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН.Правилото на & 21ал.2 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г./ДВ бр.52/2019г./ определя условия и срок,при който задължените по чл.3 ал.1 от Наредбата лица могат да се освободят от задължението да отпечатват ДФО.Дори и да се ангажират от нарушителя доказателства за поставена нова версия на софтуера на фискалното му устройство,това дава основание за отпадане на задължението да отпечатва ДФО в бъдеще,но не изключва отговорността му за предходно извършено нарушение.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултска защита.По реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.78 ал.8 от Гражданския процесуален кодекс,чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ/обн.ДВ бр.5 от 17.01.2006г./,настоящия състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран при горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,настоящия съдебен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 530488-F560869/07.08.2020г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите ,с което на „РОСИ ЕРДЖИ“ЕООД ЕИК ***,седалище и адрес на управление: гр.*** улица „***“ № **,представлявано от управителя М.К.С.,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,като за това нарушение НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „РОСИ ЕРДЖИ“ЕООД ЕИК ***,седалище и адрес на управление: гр.*** улица „***“ № **, да заплати на Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 80/осемдесет/ лева,представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: