№ 78
гр. гр. Червен бряг, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20234440101312 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 357 във връзка с чл.344, ал.1, т.3, чл. 222,
ал.3, чл.220, ал.1, чл.225, ал.1 и чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Г. У., от гр. Червен
бряг, ЕГН:********** против ***, гр. Червен бряг, ЕИК***, представлявано
от директора А. Ш., с която са предявени следните обективно съединени
искове, с които се претендира:
1. Ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 14 561,64
лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, дължима на
основание чл. 31, ал.1, т.4 от Колективен трудов договор (КТД) № Д-01-
269/06.12.2022 г. и Вътрешните правила за работната заплата на ***, гр.
Червен бряг, определена като разликата от изплатената й сума от 9540,96 лева
до дължимата и такава в размер на 24 102,60 лева, формирана като 8,5 брутни
заплати на база актуализирано месечно трудово възнаграждение, в размер на
2040,00 лева-основна работна заплата, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното и изплащане. Претендира, че има право
на актуализиране на трудовото й възнаграждение и предвид, че е с
непрекъснати членски права в Синдиката на българските учители, последното
и дава основание да получи обезщетение за 8,5 брутни трудови
възнаграждения.
1.1. При условията на евентуалност по отношение на така
предявения осъдителен иск, в случай, че съдът приеме, че не е запазила
синдикалното си членство, ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от
7474,64 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, в размер на
6 брутни трудови възнаграждения на база актуализирано месечно трудово
възнаграждение, в размер на 2040,00 лева основна работна заплата, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и
1
изплащане. В случая сумата е определена като разликата от изплатеното й
обезщетение от 9540,96 лева до претендираното такова в размер на 17015,60
лева.
2. Ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 4081,04 лева,
представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ на основание КТД № Д-01-
269/06.12.2022 г. и Вътрешните правила за работната заплата на ***, гр.
Червен бряг, определена като разликата от изплатената й сума от 1590,16 лева
до действително дължимата й такава в размер на две актуализирани брутни
работни заплати, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното и изплащане. Претенцията си основава на правото си за
актуализиране на трудовото възнаграждение и предвид, че е с непрекъснати
членски права в Синдиката на българските учители, което й дава право на
обезщетение за 2 брутни трудови възнаграждения.
2.1. При условията на евентуалност по отношение на така
предявения осъдителен иск в т.2, в случай, че съдът приеме, че не е запазила
синдикалното си членство, ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от
1245,44 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, в размер
доплащане към изплатеното 1 брутно трудово възнаграждение на база
актуализирано месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.
3. Ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1578,72 лева,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е
останала без работа поради уволнение, за периода 21.06.2022 г.-21.07.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и
изплащане.
4. Ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1555,48 лева,
представляваща незаконно удържана една брутна работна заплата, получена
като обезщетение по чл.220, ал.1 КТ при възстановяването й на работа с
решение № 260007 / 25.09.2020 г. по гр. дело № 256 / 2020 по описа на
Районен съд – Червен бряг, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното и изплащане. Позовава се на неоснователно
прихващане от работодателя, извършено от обезщетението по чл.224 КТ.
5. Ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2438,65 лева,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неползван отпуск, на база
актуализирано възнаграждение за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и
01.01.2023 г.-29.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното и изплащане.
Претендира съдебни разноски.
Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение е било прекратено
в деня след възстановяването й на работа по отменено от Районен съд Левски
незаконно уволнение. Посочва, че по този начин работодателят не й е
осигурил възможност да отработи отправеното й едномесечно предизвестие,
възползвайки се от законовата възможност да й го заплати и за нея е
възникнала щета, тъй като последната актуализация на заплатата й е била
извършена с допълнително споразумение № РД-18-1030/21.01.2019 г.
Отбелязва, че прекратяването на трудовото правоотношение преди изтичането
на срока на предизвестието обуславя недобросъвестно упражняване на
2
трудови права и задължения, в нарушение на чл.8 КТ. (Позовава се на решение
№ 359/17.06.2010 г. по гр. дело № 1448/2009 г. на Върховния касационен съд,
IV, г.о., ГК.) Твърди, че ответникът й е нанесъл щета и след като е приел
неоснователно, че не е синдикален член, тъйкато е загубила членските си
права поради неплащане на членски внос. Това е рефлектирало върху броя на
брутните трудови възнаграждения, които е следвало да получи като
обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл. 220, ал.1 КТ.
Заявява, че при изплатеното й обезщетение във връзка с
предходното й уволнение, отменено с решение № 143/05.07.2022 г. по гр. дело
№ 178/2022 г. на Районен съд – Левски, не е било решено със СПН търсеното в
настоящото производство обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода
21.06.2022 г. – 21.07.2022 г.
Позовава се на решение № 260073/19.03.2021 г. по гр. дело №
869/2020 г. на Окръжен съд – Плевен, който е приел, че с признаване на
уволнението за незаконно не отпада правото на работника да получи
обезщетение за не спазено предизвестие. Такова се дължи защото
работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 326, ал.2 КТ. Отмяната на
уволнението като незаконно не санира договорното неизпълнение и не
заличава основанието, поради което неизправната страна е обезщетила
изправната (решение № 18/08.02.2013 г. по гр. дело № 1211/2012 г. на ВКС,
IV, г.о., ГК.).
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът ***,
ЕИК***, чрез адвокат Е. М. изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Излага съображения за невярност на твърденията на ищцата, че
работодателят не й е дал възможност да работи, след като е била възстановена
на работа, за да не й бъде актуализирана основната заплата.
Посочва, че механизмите за определяне основните заплати на
непедагогическия персонал в училищата, които прилагат системата на
делегираните бюджети, се договарят от директора съобразно колективен
трудов договор и/или вътрешни правила за работната заплата въз основа на
годишните средства за заплати в рамките на утвърдения бюджет на
институцията и се определят в индивидуалния трудов договор.
Отбелязва, че съгласно КТД минималните заплати се договарят от
работодателя, като договореното се прилага за работниците и служителите
членове на синдикалната организация. С анекс № Д01-192/10.08.2023 г. е
изменен чл.27 КТД, като е посочено, че предвидените средства от държавния
бюджет на Република България се изразходват единствено и само за
увеличение от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищно образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал. Изрично е посочено, че средствата,
които се използват за увеличение на индивидуалните работни заплати на
непедагогическия персонал целят достигане на не по-малко от минималните
основни месечни заплати по чл.28 КТД. Налага се извода, че увеличението за
заплатите на непедагогическия персонал се извършва за достигане на една
гарантирана минимална основна месечна заплата на полагащия труд
непедагогически персонал. Получаваното от ищцата възнаграждение още при
3
неговото последно индексиране през 2019 г. е надвишавало значително (два
пъти) минималната основна заплата, както по КТД и анексите към него, така и
по вътрешните правила за работната заплата. Така например при минимална
работна заплата за страната за 2022 г. (т.е. три години по-късно) в размер на
710,00 лева и минимална основна месечна заплата (125% от МРЗ), т.е. 887,50
лева, основната заплата на ищцата без добавен клас и прослужено време е в
размер на 1144,00 лева, а с добавени клас и прослужено време в размер на
1590,16 лева е значително над минимално изискуемия размер. За 2023 г.
съотношението е 975,00 лева (125% от 780,00 лева) към 1144,00 лева и е в
съответствие с растежа на заплатите на непедагогическия персонал, нает в
сферата на администрацията на училището. За никоя от длъжностите
специалист ТРЗ, счетоводител-касиер, главен-счетоводител, завеждащ
административна служба, технически изпълнител не е извършено увеличение
за годините 2021, 2022 и 2023 години.
Ответникът акцентира, че брутното трудово възнаграждение на
ищцата за целия период 2019 – 2023 г. с добавения клас и прослужено време,
възлизащо на 1590,16 лева е било значително над основните заплати на
педагогическите специалисти, които следва да са по-високи от тези на
непедагогическия персонал.
Развива доводи за неоснователност на твърденията на ищцата, че
работодателят я е ощетил като е приел, че тя не е синдикален член. Посочва,
че същите твърдения са били въведени и с исковата молба по гр. дело №
178/2022 г. по описа на Районен съд Левски, където в решението си
първоинстанционният съд, а след това въззивният съд са приели, че от
доказателствата по делото не се установява ищцата да е била член на
синдикална организация. Доказателства, които да сочат на синдикално
членство липсват и по настоящото дело. Към ***, гр. Червен бряг има две
синдикални организации: Синдикална организация към КТ „Подкрепа“ и
Съюз на българските учители към КНСБ. И на двете синдикални организации
ищцата не е член. Твърденията й, че е член на СБУ се опровергават от
удостоверението на ръководството на синдикалната организация, че през 2020
г. същата е загубила членски права поради неплащане на членски внос.
По изложените съображения ответникът моли да бъдат
отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 19-974/20.01.2021 г. трудовото правоотношение
между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. С
решение № 260007 / 25.09.2020 г. по гр. дело № 256 / 2020 г. РС Червен бряг
(влязло в сила на 10.11.2021 г.) заповедта за уволнение е била отменена и
ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен
счетоводител“ в ***, гр. Червен бряг. Със заявление № РД 25-429/20.12.2021 г.
ищцата Д. У. е подала заявление до директора на училището-работодател да
бъде допусната до работното си място. На 20.12.2021 г. е получила
предизвестие № РД 25-263/20.12.2021 г., с което трудовото й правоотношение
е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в
4
щата, считано от 21.01.2022 г. Впоследствие са издадени две заповеди за
прекратяване на трудовия договор на ищцата, отменени с решение № 143 /
05.07.2022 г. по гр. дело № 178 / 2022 г. на Районен съд Левски, оставено в
сила с решение № 513 / 25.11.2022 г. по гр. дело № 648 / 2022 г. ОС Плевен. С
определение № 2381 / 07.08.2023 г. по гр. дело № 710 / 2023 г. Върховният
касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.
Междувременно в хода на висящите съдебни производства ищцата
У. е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и такава
й е била отпусната с разпореждане №**********/01476/21.12.2022 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Плевен (с.196),
считано от 27.09.2022 г. на основание чл. 68, ал.1 и ал.2 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
След като на 23.08.2023 г. на ищцата е било съобщено, че е
възстановена на работа и следва да се яви в двуседмичен срок на работното си
място тя е уведомила своя работодател, че ще се върне на работа на 29.08.2023
г. На тази дата са й връчили заповед за възстановяване на длъжността и
веднага след това предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ, както и заповед за прекратяване при
условията на чл.220, ал.1 КТ със заплащане на обезщетение за неспазения
срок на предизвестието.
Изплатени са и обезщетения на основание чл. 224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. – 28 дни, което по-
късно е било увеличено на 43 дни поради допусната техническа грешка.
Сумите са получени по банкова сметка от ищцата.
Изплатени са били и обезщетения по чл.222, ал.3 КТ.
Дължимите суми са били изчислени от работодателя на база брутно
трудово възнаграждение на работника в размер на 1590,16 лева.
Общо начислените възнаграждения и обезщетения на ищцата У.
през месец август 2023 г. са в размери на 3180,33 лева – по чл.224, ал.1 КТ, за
неползван отпуск; 1590,16 лева – по чл.220 КТ, за неспазено предизвестие;
7348,24 лева – по чл.225 КТ, за възстановяване на работа при незаконно
уволнение и 9540,96 лева – по чл.222, ал.3 КТ, за придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
За периода от 01.12.2019 г. до 29.08.2023 г. съгласно Вътрешните
правила за работната заплата в *** основната месечна заплата за
непедагогическия персонал – главен счетоводител и сходната на нея длъжност
счетоводител-касиер е определена в размери, не по-малко от 125% от
минималната работна заплата за страната.
Съгласно заключенията на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата У. поради придобиване право на ЛПОСВ минималната основна
работна заплата по действащите вътрешни правила е възлизала на сумата от
975,00 лева. През годините се е изменяла по следния начин: за 2019 г. -700,00
лева; за 2020 г. – 762,50 лева; за 2021 г. – 812, 50 лева, след което длъжността
главен счетоводител е била съкратена и не фигурира по щатното разписание
на училището.
Общо начисленията, които е получила ищцата при прекратяване на
5
трудовото й правоотношение от 29.08.2023 г. възлиза на сумата от 21659,69
лева, като в тази сума няма възнаграждения за отработено време (няма
работни дни). Удръжките за осигурителни вноски и данък общ доход са
определени в размер на 1567,54 лева като общата сума за получаване е в
размер на 20092,15 лева, която е изплатена на два транша по сметка на Д. У. в
Банка ДСК.
Предвид спецификата на част от заявените искови претенции,
претендиращи обезщетение в рамките на възможното прогнозно развитие на
трудовото възнаграждение на ищцата бе прието и второ-допълнително
заключение на вещото лице, чиято задача бе да изследва варирането на
трудовите възнаграждения на непедагогически персонал и тяхното
увеличение през годините. Вещото лице посочи, че липсва нормативна и
счетоводна обвързаност на възнаграждението на длъжността на главния
счетоводител за годините на нейното съществуване с тази на заместник
директора на АСД, в каквато насока са твърденията на ищцата. Заключението
извърши подробен сравнителен анализ на възнагражденията на длъжностите
на непедагогическия персонал в ***, гр. Червен бряг за периода 2020 г.-2023 г.
и установи липса на синхрон досежно тяхното процентно увеличение. Така
например за длъжностите специалист ТРЗ, счетоводител-касиер, главен-
счетоводител, завеждащ административна служба, технически изпълнител не
е извършвано увеличение за годините 2021, 2022 и 2023 г.. За други
увеличенията варират в рамките на различни проценти през различните
години и са обусловени от заложените във Вътрешните правила за работната
заплата и КТД минимални основни работни заплати.
Съдът като съобрази фактите по спора, обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ дава легално определение на
понятието брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията,
посочвайки че това е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно възнаграждение, доколкото друго не
е предвидено.
Законодателят има предвид брутното трудово възнаграждение за
календарен месец, през който работникът или служителят е работил през
всички работни дни. Когато не е работил през всички работни дни, трудовото
възнаграждение за този, предходния месец, не може да се вземе предвид,
тъйкато то не е месечно, а само за част от работните дни в месеца. (Решение №
490 от 28.06.2010 г. по гр. дело № 342/2009 г., ВКС, IV г.о., ГК) В такъв
случайе необходимо известно „връщане“ назад във времето.“(Коментар на
Кодекса на труда, изд. Сиби, София 2005, В.Мръчков, К.Средкова,
А.Василев,стр.651-652)
Задължението на работодателя за изплащане на обезщетението
възниква независимо от конкретното правно основание за прекратяване на
трудовия договор. Поради това, правното основание по Кодекса на труда няма
значение и обезщетението е дължимо от работодателя при всички видове
основания за прекратяване.
6
Съгласно чл.17 и чл.18 от Наредба №4/20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда индивидуалните основни месечни работни заплати на
лицата от непедагогически персонал в институциите при нормална
продължителност на работното време се договарят в размери не по-ниски от
минималната работна заплата за страната. Механизмите за определяне на
основните работни заплати на непедагогическия персонал се договарят в
колективен трудов договор и/или вътрешните правила за работната заплата на
всяка от институциите, като конкретните размери на индивидуалните основни
работни заплати, които прилагат системата на делегираните бюджети, се
договарят от директора съобразно колективния трудов договор и/или
вътрешните правила за работната заплата въз основа на определените
годишни средства за заплати в рамките на утвърдения бюджет.
В правомощията на директора на училище е да определя
самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди
ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет. Новото или
променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от
директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не е
необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по
образование. (Тълкувателно решение № 4 от 12.12.2011 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2011 г., ОСГК).
Съгласно чл.9 от Вътрешните правила за работната заплата на ***,
гр. Червен бряг (в сила от 01.01.2023 г.) основната месечна работна заплата на
непедагогическия персонал е възнаграждение за изпълнението на трудови
задължения, присъщи на длъжността в съответствие с уговорената в
индивидуалния трудов договор продължителност на работното време.
Основните месечни работни заплати се определят в размери, не по-ниски от
минималната работна заплата за страната в зависимост от длъжността и
квалификацията и съгласно КТД, като за главен – счетоводител е не по-малко
от 125% от минималната работна заплата. Подобна е правната уредба,
залегнала във вътрешните правила за работната заплата на училището-
работодател и за предходните години. Същото е посочено и в чл.30, ал.1, т.5 от
Колективния трудов договор №01100/11.06.2018 г. (с.133).
Разпоредбата на чл.10 от Вътрешните правила за работната
заплата на ***, гр. Червен бряг сочи, че конкретните размери на
индивидуалните основни работни заплати се договарят между работодателя и
работниците по трудовото правоотношение, в рамките на средствата за
работни заплати и се определят в индивидуалния трудов договор. Ако
достигнатия размер на индивидуалната заплата е по-висок от минималната
заплата за заеманата длъжност, то същият не се намалява.
С §71 от Закона за държавния бюджет на Република България за
2008 г. считано от 1 януари 2008 г., всички училища в системата на народната
просвета прилагат система на делегирани бюджети. Делегираният бюджет е
бюджет, чрез който се дава право на директора на училището: 1. на
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а в общините с районно
деление - второстепенен или третостепенен разпоредител с бюджетни кредити
по решение на кмета на общината, при условие че второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити е кметът на район; 2. да извършва
компенсирани промени по плана на приходите и разходите, като уведомява
7
първостепенния разпоредител с бюджетни кредити за това; 3. да се
разпорежда със средствата на училището; 4. да определя индивидуалните
възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи
и паралелки съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни
актове; 5. самостоятелно да определя числеността на персонала,
обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно определените по
реда на § 70, ал. 5 средства за финансиране на съответните училища.
С анекс № Д01-192/10.08.2023 г. е изменен чл.27 от Колективния
трудов договор като е предвидено, че средствата от държавния бюджет на
Република България са изразходват единствено и само за увеличение от
01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал, като за последните е уточнено за достигане на не
по-малко от минималните основни месечни заплати по чл.28 от КТД.
Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не установи
пропуски и неточности при калкулиране на основната работна заплата на
ищцата, отчитайки нейното изпреварващо нарастване в предходните години и
посочи че законосъобразно е приет по-благоприятния за нея размер на брутно
трудово възнаграждение при изплащане на полагащите й се обезщетения.
Вещото лице посочи, че липсва нормативна и счетоводна
обвързаност на възнаграждението на длъжността на главния счетоводител, за
годините на нейното съществуване, с тази на заместник директора на АСД, в
каквато насока са твърденията на ищцата. Липсват увеличения на
възнагражденията на длъжностите на непедагогическия персонал в ***, гр.
Червен бряг за периода 2020 г.-2023 г. над минимално предвидените във
Вътрешните правила за работната заплата и КТД стойности, на които
включително и през 2023 г. определената за длъжността на ищцата основна
заплата от 1144,00 лева (без добавен клас и прослужено време) отговаря.
Видно от представено по делото становище на председателя на
синдикалната организация на СБУ към ***, гр. Червен бряг е, че съгласно
Устава на СБУ, отчитайки че ищцата У. е спряла плащането на членския си
внос, считано от 01.01.2020 г., нейните членствени права са прекратени.
Заявените две двойки претенции (т.1 и т.1.1. – с правно основание
чл.222, ал.3 КТ; т.2 и т.2.1.- с правно основание чл.220, ал.1 КТ) са
диференцирани от ищцата единствено на база твърдените от нея факти за
наличие или отсъствие на членствено правоотношение в СБУ. Различните
фактически установявания не могат да обособят самостоятелни искове.
Процесуалната правна доктрина и съдебната практика изясняват
понятието иск като предявено пред съда искане да се разреши граждански
спор със сила на пресъдено нещо, за да се защити накърнено материално
право. При осъдителните искове търсената защита не се изчерпва само със
сила на пресъдено нещо (СПН), а включва освен признаването на
съществуването на неудовлетворено притезание, но и неговото принудително
удовлетворяване (осъждане), което обогатява решенията на съдебните
юрисдикции и с т.нар. изпълнителна сила.
Предметните предели на претенциите за обезщетения по чл. 222,
ал.3 от КТ не могат да бъдат диференцирани в заявеното от ищцата
8
съединяване при условията на евентуалност защото се касае за едно
накърнено материално право, но в различен размер, детерминиран от
установените (доказани) в хода на съдебната му защита факти. Същото се
отнася и за заявеното от ищцата съединяване при условията на евентуалност
на претенциите по чл. 220, ал.1 КТ.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
квалифицира претенциите по чл.222, ал.3 КТ и чл. 220, ал.1 КТ не като две
двойки, заявени при условията на евентуалност, а като два, единични,
самостоятелни иска.
По иска по чл.222, ал.3 КТ:
Ищцата Д. Г. У., от гр. Червен бряг претендира да бъде осъден
ответника – ***, гр. Червен бряг да й заплати сумата от 14 561,64 лева,
представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, дължима на основание
чл. 31, ал.1, т.4 от Колективен трудов договор (КТД) № Д-01-269/06.12.2022 г.
и Вътрешните правила за работната заплата на ***, гр. Червен бряг,
определена като разликата от изплатената й сума от 9540,96 лева до
дължимата и такава в размер на 24 102,60 лева, формирана като 8,5 брутни
заплати на база актуализирано месечно трудово възнаграждение, в размер на
2040,00 лева-основна работна заплата, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното и изплащане.
Искът по чл. 222, ал.3 КТ е подаден от надлежна страна, в
предвидения от чл. 358, ал. 1, т.3 КТ давностен срок, при наличие на правен
интерес и процесуална легитимация.
Съгласно чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, тойима право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея
може да се изплаща само веднъж.
Съгласно чл.16, предл. трето от Вътрешните правила за работа на
***, гр. Червен бряг при прекратяване на трудово правоотношение с
непедагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия
си стаж са работили при един и същ работодател в сферата на образованието
за нечленуващи в синдикалната организация е предвидено обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни заплати. Сходна правна хипотеза, но
касаеща допълнително обезщетение е уредена за синдикални членове и в
чл.33 от КТД.
Отчитайки обстоятелството, че ищцата У. не е била член на
синдикална организация към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение за същата не са налице основания за получаване на по-голям
размер обезщетение от предвидения по чл. 222, ал.3 КТ.
Развитата в исковата молба правна теза, че след като не е спазил
срока за предизвестие ответникът е нарушил чл.8, ал.1 КТ, защото е упражнил
недобросъвестно трудовите си права и задължения и затова дължи
9
обезщетение на база полагащо се трудово възнаграждение, което ищцата би
получила ако същото беше актуализирано не се споделя от настоящия съдебен
състав. За работодателя не съществува задължение за актуализиране на
трудовото възнаграждение на ищцата, доколкото същото е определено и
отговаря на нормативните изисквания, по които се калкулира основната
заплата за длъжността. Позоваването на решение № 359/17.06.2010 г. по гр.
дело № 1448/2009 г. на Върховния касационен съд, IV, г.о., ГК е извадено от
контекста на разглеждания по него спор. По него не само, че не е налице
значително и изпреварващо растежа на основната минимална работна заплата
в съответната институция възнаграждение, но и към момента на изплащане на
обезщетенията последното получено брутно трудово възнаграждение е три
пъти по-малко от минималната работна заплата на педагогическия персонал.
По изложените съображения предявения иск по чл.222, ал.3 КТ
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл.220, ал.1 КТ:
Ищцата Д. Г. У., от гр. Червен бряг претендира да бъде осъден
ответника – ***, гр. Червен бряг да й заплати сумата от 4081,04 лева,
представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ на основание КТД № Д-01-
269/06.12.2022 г. и Вътрешните правила за работната заплата на ***, гр.
Червен бряг, определена като разликата от изплатената й сума от 1590,16 лева
при уволнението й със заповед от 29.08.2023 г. до действително дължимата й
такава в размер на две актуализирани брутни работни заплати, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане. Претенцията си основава на правото си за актуализиране на
трудовото възнаграждение и предвид твърденията й, че е с непрекъснати
членски права в Синдиката на българските учители, което й дава право да
калкулира обезщетение от 2 брутни трудови възнаграждения.
Искът по чл. 220, ал.1 КТ е подаден от надлежна страна, в
предвидения от чл. 358, ал. 1, т.3 КТ давностен срок, при наличие на правен
интерес и процесуална легитимация.
Съгласно чл. 220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за не спазения срок на предизвестието.
С оглед фактическите установявания във връзка със синдикалните
членствени права ищцата допуска уважаване на исковата претенция и до
размера само на едно актуализирано брутно трудово възнаграждение. Фактите
по спора сочат, че Д. У. не е член на нито една от синдикалните организации в
училището, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
както и няма отработен предходен месец. В заключението на съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице сочи, че през месец август 2023 г.
(момента на възстановяването й на работа и последващо прекратяване на
трудовото й правоотношение) ищцата има промяна в процента клас
прослужено време. По предоставена ведомост от ***, гр. Червен бряг за месец
август трудовият й стаж възлиза на 39 години, 9 месеца и 21 дни, за които се
полагат 39%. Приемайки за база основната работна заплата на ищцата от
10
1144,00 лева плюс 446,16 лева клас прослужено време, общият размер на
брутното трудово възнаграждение възлиза на сумата от 1590,16 лева и
съответно това е размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ. Установената
за страната минимална работна заплата е 780,00 лева и съотнесена към
изчисления размер обезщетение отговарят на изискванията на чл.19, ал.2
НСОРЗ.
Основанията за липса на предпоставки за актуализиране на
брутното трудово възнаграждение са същите както и при иска по чл.222, ал.3
КТ.
По изложените съображения предявения иск по чл.220, ал.1 КТ
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ:
Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 1578,72 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
периода 21.06.2022 г.-21.07.2022 г., през който е останала без работа във
връзка с уволнението й с предходна заповед № РД18-636/28.01.2022 г. на
директора на ***, гр. Червен бряг, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
С решение № 143/05.07.2022 г. по гр. дело № 178/2022 г. Районен
съд – Левски е признал уволнението за незаконно и го е отменил по заведения
между страните иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Възстановил е Д. У. на заеманата
от нея длъжност преди прекратяване на трудовото правоотношение и е
присъдил обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7348,24 лева за периода
от 20.01.2022 г. – 21.06.2022 г. (за 5 месеца).
С предявения в настоящото съдебно производство иск по чл.344,
ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ ищцата У. претендира обезщетение за периода от
21.06.2022 г. до 21.07.2022 г., който не е бил предмет на иска по
трудовоправния спор по гр. дело № 178/2022 г. по описа на Районен съд –
Левски. С исковата молба по делото пред Левченския районен съд
първоначално е бил заявен целия шестмесечен период, но видно от протокол
№ 127/21.06.2022 г. по приложеното дело на районния съд е било допуснато
изменение на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ
като е била предявена за сумата от 7965,36 лева и за периода 20.01.2022 г. –
21.06.2022 г., в които предметни предели са се произнесли съдебните
инстанции.
Искът за обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ
поначало се предявява с някойот исковете за оспорване на уволнението по
чл.344, ал.1, т.1 или т.2 КТ, но тойможе да се предяви и отделно, след
уважаването на тези искове.
Съгласно чл. 225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Предпоставките за това обезщетение са признаване уволнението
на работника или служителя за незаконно и възстановяването му на работа,
както и оставането му без работа за уредения от фактическия състав на
нормата период от време за не повече от шест месеца. Вредата се съизмерва с
11
пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението и
по естеството си представлява пропусната полза, чийто размер е ограничен от
законодателя до 6 месеца.
По делото не се установи ищцата У. да е полагала труд по трудово
правоотношение за периода 21.06.2022 г.-21.07.2022 г.. Уволнението и със
заповед № РД18-636/28.01.2022 г. на директора на ***, гр. Червен бряг е
признато за незаконно и отменено като такова. Възстановена е на заеманата
преди уволнението длъжност. Обстоятелството, че по гр. дело № 178/2022 г.
по описа на Районен съд – Левски е водила иск по чл.225, ал.1 КТ за периода
от 20.01.2022 г. до 21.06.2022 г. (т.е. за 5 месеца) не преклудира възможността
да търси дължимото й обезщетение за още един месец до общо възможните
шест след уволнението.
Искът по чл.225, ал.1 КТ е подаден от надлежна страна, в
предвидения от чл. 358, ал. 1, т.3 КТ давностен срок, при наличие на правен
интерес и процесуална легитимация.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да
даде заключение за размера на дължимото обезщетение за процесния един
месец от 21.06.2022 г. до 21.07.2022 г.. Съобразявайки относимите разпоредби
на чл.228 КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата вещото лице е изчислило от последното трудово възнаграждение на
Д. У. среднодневното възнаграждение и въз основа на него брутното трудово
възнаграждение преди периода на уволнението и е дало заключение за
дължимия размер, определяйки го на 1415,19 лева, до който размер съдът
счита, че следва да уважи предявения иск.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
претенцията по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ поради разрешаване
на същия спор със сила на пресъдено нещо с решение № 143/05.07.2022 г. по
гр. дело № 178/2022 г. по описа на Районен съд – Левски. Позоваването на
решение № 216/20.12.2019 г. по гр. дело № 4437/2018 г. на Върховния
касационен съд, III г.о., ГК е неточно. Последното касае различен предмет на
спора с изчерпване на целия шестмесечен период по иска по чл. 225, ал.1 КТ,
докато в случая е налице произнасяне както от Районен съд – Левски, така и от
въззивната инстанция – Окръжен съд – Плевен единствено за период от 5
месеца от 20.01.2022 г. до 21.06.2022 г..
Силата на пресъдено нещо не е разпростряла своите обективни и
субективни предели досежно заявената защита на материалното право на
обезщетение за оставане без работа за времето от 21.06.2022 г. до 21.07.2022 г..
По иска по чл.224 КТ вр. с чл.220 КТ:
Ищцата Д. Г. У., от гр. Червен бряг претендира да бъде осъден
ответникът – ***, гр. Червен бряг да й заплати сумата от 1555,48 лева,
представляваща незаконно удържана една брутна работна заплата, получена
като обезщетение по чл.220, ал.1 КТ при възстановяването й на работа с
решение № 260007 / 25.09.2020 г. по гр. дело № 256 / 2020 по описа на
Районен съд – Червен бряг, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното и изплащане. Позовава се на неоснователно
прихващане от работодателя от дължимото й обезщетението по чл.224 КТ.
12
По делото (виж т.3 от ССчЕ, стр.255) е установено, че през месец
януари 2020 г. при прекратяване на трудовото правоотношение на Д. У. е
изплатено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 1555,84 лева. През януари
2022 г. във ведомостите за заплати е удържана процесната сума, чрез
прихващане от дължими суми за обезщетение по чл.224 от КТ, с мотиви, че
при възстановяване на лицето от съда съгласно решение № 260007 /
25.09.2020 г. по гр. дело № 256 / 2020 по описа на Районен съд – Червен бряг
изплатеното обезщетение по чл. 220 КТ от месец януари 2020 г. се дължи на
работодателя. Страните не спорят по тези факти.
Спорът е дали прихващането е извършено законосъобразно и
съответно дължима ли е удържаната от работодателя сума от обезщетението
по чл.224 КТ.
Налице е неполучено обезщетение по чл.224 КТ поради
осъществено прихващане, чиято преюдициална преценка дали е извършено
законосъобразно е предпоставка за изхода на спора по така предявения иск.
Юридическите факти досежно посочените обезщетения
произтичат от уволнението на ищцата със заповед № РД-19-974/20.01.2020 г.
на директора на ***, гр. Червен бряг и уважените нейни претенции по чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ с решение №260007/25.09.2020 г. по гр. дело № 256/2020
г. по описа на Районен съд – Червен бряг. Те са възникнали след
възстановяването й на работа и са плод на едностранни действия на
работодателя на основание чл.103 от Закона за задълженията и договорите. С
писмо РД25-390/24.01.2022 г. ищцата е уведомена за всички неправомерно
получени от нея суми, както и такива, които следва да възстанови. Начислено
й е обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на
незаконното й уволнение и от същото е прихваната процесната сума.
Обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ се дължи безусловно към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение и не е в зависимост от
законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа,
работникът или служителят вече не може да претендира реалното ползване на
отпуска. С признаване на уволнението за незаконно не отпада и правото на
работника да получи обезщетение за неспазено предизвестие. Такова се дължи
защото работодателят не е изпълнил задължението си да предизвести ищцата
30 дни за безсрочен трудов договор в съответствие с чл.326, ал.2 КТ, преди
прекратяване на договора, в който месец тя би получавала трудово
възнаграждение. Отмяната на уволнението като незаконно не санира
договорното неизпълнение и не заличава основанието, поради което
неизправната страна е обезщетила изправната (решение № 18/08.02.2013 г. по
гр. дело № 1211/2012 г., ВКС, IV, г.о., ГК). Извършеното прихващане не касае
насрещни задължения и е незаконосъобразно, поради което претенцията на
ищцата по чл. 224 КТ е основателна.
В този смисъл, макар и при условията на още нереализирано
прихващане от страна на работодателя, а във връзка с направено от него
възражение се е произнесла и въззивната инстанция по гр. дело № 869/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Плевен.
По иска по чл.224, ал.1 КТ:
Предявеният иск е за сумата от 2438,65 лева, представляваща
13
разликата от изплатеното обезщетение за неизползван отпуск на база
актуализирано възнаграждение съгласно КТД и Вътрешни правила за
работната заплата в ***, гр. Червен бряг за периодите от 01.01.2022 г. –
31.12.2022 г. и 01.01.2023 г.-29.08.2023 г.
Съгласно чл. 224 КТ при прекратяване на трудово правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Обезщетението се изчислява към деня на
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.177 КТ от
полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът
или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
съобразено с действително притежавания такъв към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение, при условията на допусната последваща
корекция досежно действителния период от 43 дни.
Приетата съдебно-счетоводната експертиза дава заключение за
вярно съобразяване на брутното трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец. Общият размер на сумата за неползван отпуск за 2022 г. и
2023 г. възлиза на сумата от 3180,33 лева, която е получена от ищцата по
банков път.
Не са налице основания за нейното актуализиране, което прави
предявения иск по чл. 224, ал.1 КТ неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Червен
бряг държавна такса върху размера на уважените искове и съответстващата
част от платения депозит на вещото лице, които възлизат на общ размер от
171,00 лева. Ищцата съгласно чл.359 КТ е освободена от заплащане на
дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство,
независимо от изхода на делото. Тя обаче не е освободена от репариране на
разноските на ответника, при отхвърляне на исковете и в нейна тежест на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде поставена сумата от 3520,00 лева,
отчитайки платения от ответника адвокатски хонорар(стр.94 и списък за
разноски). Предвид фактическата и правна и сложност на производството,
неоснователно се явява възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар направено от процесуалния представите на ищцата.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски по делото има и
ищцата съобразно уважените претенции и съответстващите им части от
заплатения адвокатски хонорари на процесуалния й представител (стр.10 и
списък по чл.80 ГПК) в размер на 180,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. У., от гр. Червен бряг, с
14
ЕГН:********** против ***“, гр. Червен бряг, ЕИК***, представлявано от
директора А. Ш., осъдителен иск, с който претендира да й бъде заплатена
сумата от 14 561,64 (четиринадесет хиляди петстотин шестдесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 222,
ал.3 от КТ, определено като разликата от изплатената й сума от 9540,96 лева
до претендираната такава в размер на 24 102,60 лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. У., от гр. Червен бряг, с
ЕГН:********** против ***“, гр. Червен бряг, ЕИК***, представлявано от
директора А. Ш., осъдителен иск, с който претендира да й бъде заплатена
сумата от 4081,04 (четири хиляди и осемдесет и един лева и четири стотинки)
лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ на основание КТД №
Д-01-269/06.12.2022 г. и Вътрешните правила за работната заплата на ***,
определена като разликата от изплатената й сума от 1590,16 лева до
действително дължимата й такава в размер на две актуализирани брутни
работни заплати, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от
Кодекса на труда ***, ул.“***, ЕИК:***, представлявано от директора А. Ш.,
да заплати на Д. Г. У., ЕГН:**********, с адрес: гр. Червен бряг, ул.“***
сумата от 1415,19 (хиляда четиристотин и петнадесет лева и деветнадесет
стотинки) лева, представляваща обезщетение за оставането на Д. Г. У. без
работа поради отмененото като незаконно уволнение със заповед № РД18-
636/28.01.2022 г. на директора на *** за периода 21.06.2022 г. - 21.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 13.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния претендиран от
ищцата размер от 1578,72 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от
Кодекса на труда ***, ул.“***, ЕИК:***, представлявано от директора А. Ш.,
да заплати на Д. Г. У., ЕГН:**********, с адрес: гр. Червен бряг, ул.“***
сумата от 1555,48 (хиляда петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки) лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224 от
Кодекса на труда, поради направено прихващане по чл.103 от Закона за
задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба 13.11.2023 г. до
окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. У., от гр. Червен бряг,
ЕГН:********** против ***“, гр. Червен бряг, ЕИК***, представлявано от
директора А. Ш., осъдителен иск, с който претендира да й бъде заплатена
сумата от 2438,65 (две хиляди четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет
и пет стотинки) лева, представляваща разликата над изплатеното обезщетение
по чл. 224, ал.1 КТ на база актуализирано възнаграждение, за неизползван
отпуск за периода 01.01.2022 г. – 29.08.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. У., от гр. Червен бряг, ЕГН:********** да заплати
на ***“, гр. Червен бряг, ЕИК***, представлявано от директора А. Ш. сумата
от 3520,00 (три хиляди петстотин и двадесет) лева, разноски по делото,
15
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА ***, ул.“***, ЕИК:***, представлявано от директора А.
Ш. да заплати на Д. Г. У., ЕГН:**********, с адрес: гр. Червен бряг, ул.“***
сумата от 180,00 (сто и осемдесет) лева, разноски по делото, както и на
основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Червен бряг
сумата от 171,00 (сто седемдесет и един) лева, дължима държавна такса за
разглеждане на предявените искове и за депозит за вещо лице, съразмерно на
уважената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
16