РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000363 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №5262/18.04.2024г. от В. Т. В., ЕГН
**********, от гр. К., ул. "В." **, със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № *, офис
** – чрез пълномощника му адв. П. К. против Решение № 102 от 22.03.2024г.
постановено по т.д. № 490/2023г. по описа на ОС – Стара Загора, поправено с
Решение №144 от 19.04.2024г. по т.д. №490/2023г. по описа на ОС – Стара
Загора, с което е отхвърлен предявения от В. Т. В., ЕГН **********, от гр. К.,
ул. "В." ** против ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ** иск за заплащане на сумата 25 500 лева,
частично от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от ********г., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и с което е осъден В. Т.
В., ЕГН **********, от гр. К., ул. "В." ** да заплати на ЗК "Л. и." АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № **
сумата 1230 лева – разноски по делото, сторени в първоинстанционното
производство.
1
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и моли същото
да бъде отменено, а по същество – постановено друго, уважаващо изцяло
исковата претенция. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно
приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта.
Твърди се, че съдът не е изяснил релевантни за спора въпроси като не е
допуснал повторна /допълнителна автотехническа експертиза, макар че
искането за това е било своевременно направено и е основал решението си на
оспореното заключение на първоначалната такава. Счита, че съдът превратно
е ценил, кредитирал и обсъждал доказателствата по делото, както и че
неправилно е допуснал само един свидетел за установяване на претърпените
от ищеца болки и страдания. Иска се решението да бъде отменено, а
претенцията уважена в размер на 25 500 лева, частично от 30 000 лева.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от ЗК „Л. и.“ АД – гр. С., бул.
„С. ш.“ № ** * – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт З. Т., с
който се изразява становище за нейната неоснователност. Претендира
потвърждаване на решението и присъждане на разноски във въззивното
производство.
Поддържа се твърдение, че отговорността на застрахователя е пряко
обусловена от отговорността на застрахования, а отговорност на последния за
ПТП не се установява, доколкото не се установява допуснато от водача В. Г.
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Ищецът В. Т. В., ЕГН **********, от гр. К., ул. "В." **, със съдебен
адрес: гр. К., ул. „С.“ № *, офис ** – чрез пълномощника си адв. П. К. твърди,
че на 31.10.2022 г. около 10.50 ч., по ул. „** П**“ № ***, до бензиностанция
„Е.“ в гр. К., е настъпило ПТП, при което л. а. марка и модел „М. Ц ***“, с рег.
№ ** **** **, управляван от водача В. В. Г., е нарушил правилата за движение
по пътищата и е допуснал сблъсък с л.а. марка и модел „Т. Я.“ с рег. № ** ****
**, управляван от В. В.. Твърди, че причина за ПТП е виновното и
противоправно поведение на водача Г., който се е движил с несъобразена
скорост и не е бил с повишено внимание. Твърди, че е пострадал вследствие
на ПТП. Посочва, че е получил травматични увреждания: фрактура тибие
синистра, травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес.
2
Твърди, че на 01.11.2022г. му е извършена оперативна интервенция –
репозиция, имобилизацио, поставена е гипсова имобилизация – крачол на
крайника. Твърди, че е бил временно неработоспособен през периода
********г. – ********г., като през това време не е могъл да изпълнява
служебните си задължения и е бил лишен от обичайния си начин на живот. За
дълъг период от време не е могъл да се грижи сам за себе си и е разчитал на
своите близки. Изживял е силен страх и стрес, безпокойство, нервност и
напрежение, които са се отразили негативно и на неговите придружаващи
заболявания – хипертонично сърце. Твърди, че тези увреждания са пряка и
непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Посочва, че към датата на ПТП гражданската отговорност на твърдяния
причинител на вредите – водачът на лек автомобил марка и модел „М. Ц ***“,
с рег. № ** **** ** - е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника ЗК „Л. и.“ АД – гр. С..
Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от
застрахователя. Моли съда да осъди ответника ЗК „Л. и.“ АД – гр. С. да му
заплати сумата 25 500 лева, частично от 30 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от ********г., ведно със
законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Л. и.“ АД – гр. С., бул. „С. ш.“ № ** * – чрез
пълномощника на дружеството юрисконсулт З. Т. оспорва предявения иск.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност” по отношение на лекия автомобил
марка и модел „М. Ц ***“, с рег. № ** **** **, управляван от водача В. В. Г..
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди, че водачът Г.
не е нарушил правилата за движение, поради което липсва негово
противоправно поведение. С оглед на това счита, че и застрахователят не
следва да отговаря по претенцията. Излага съображения, че ищецът търси на
практика обезвреда за собственото си неправилно поведение. Оспорва
твърденията за настъпили неимуществени вреди, както и за причинно
следствена връзка между вредите и описаното събитие. Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, поради това, че не е съобразил поведението си с пътен знак Б2,
3
не е спрял и е отнел предимството на другия участник в ПТП, както и поради
това, че не е бил с поставен обезопасителен колан към момента на ПТП.
Евентуално – ако съдът намери иска за основателен - счита, че размерът на
претендираното обезщетение за вреди е прекомерен с оглед на твърдяните
болки и страдания. Счита, че съдът – ако намери искът за основателен –
следва да отчете наличието на съпричиняване като редуцира съществено
размера на обезщетението. Оспорва претенцията за заплащане на лихва върху
обезщетението и началната дата, от която се претендира такава, тъй като не е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие от посочената в
исковата молба дата – 07.11.2022г.
Първоинстанционният съд е намерил, че от доказателствата по делото не
може да се установи противоправно поведение на водача на лекия автомобил
марка и модел „М. Ц ***“, с рег. № ** **** ** – В. Г.. Поради това е намерил,
че болките и страданията на ищеца не подлежат на обезщетяване от
застрахователя.
По допустимостта на иска: Правото на иск на В. Т. В. се определя от
твърдението му, че е претърпял болки и страдания вследствие увреждания
при ПТП, причинено виновно и противоправно от водач, чиято отговорност е
предмет на застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответника.
Дали е възникнала отговорност на застрахования и дали са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, е въпрос по
същество на спора. Видно от представеното писмо – отговор изх.
№305/11.01.2023г. и известие за доставяне от 30.12.2022г. на посочената дата -
30.12.2022г. от страна на ищеца е предявена претенцията пред застрахователя.
С отговора от 11.01.2023г. ответникът е уведомил ищеца, че няма основание за
заплащане на обезщетение, поради това, че именно пострадалият е виновният
за настъпването на ПТП водач. Не се спори, че обезщетение не е определено и
заплатено. Това обуславя възможността на ищеца за предявяване на иск за
обезщетение по съдебен ред.
От представената справка от информационния регистър на Г* за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /стр.15 от делото на РС/ се
установява, че за лекия автомобил марка и модел „М. Ц ***“, с рег. № ** ****
** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
покритие от 07.12.2021 г. до 06.12.2022г., издадена от ответника. Налице е
4
застрахователно правоотношение между ответника и лицето, за което се
твърди да е причинител на увреждането. В. Г. като водач на лекия автомобил
марка и модел „М. Ц ***“, с рег. № ** **** ** се явява застрахован при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило
и увреждането при ПТП, представляващо твърдяното застрахователно
събитие.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №***-*****-**-**-* от ********г. на посочената дата ПТП е посетено от
служител на МВР при РУ – гр. К.. Описано е като ПТП, настъпило в 10.50 ч. в
гр. К., по бул. „** П**“ № ***, до бензиностанция „Е.“. Като обстоятелства и
причини за настъпване на същото е посочено, че участник 1 – описан като
ППС с рег. №** **** **, марка и модел Т. Я. с водач В. Т. В. не съобразява
поведението си с пътен знак Б2, не спира и отнема предимството на участник
2 – описан като ППС марка и модел „М. Ц ***“, с рег. № ** **** ** с водач В.
В. Г.. Като пострадал от ПТП е посочен ищеца В. – с фрактура на ляв крак
/подбедрица. На същата дата на ищеца е издаден и АУАН №****** на
основание чл.6 т.1 от ЗДвП.
Видно от заключението на вещото лице инж. В. С. К. по допуснатата от
първоинстанционния съд съдебна автотехническа експертиза ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието, на ********г. На хоризонтален
прав участък по бул. „** П**“се е движил лек автомобил „М. Ц ***“, с рег. №
** **** **, управляван от В. Г. в посока запад – изток със скорост около 62
км/ч. Пътят е двулентов, с двупосочно движение. Бул. „** П**“ е път с
предимство съгласно пътен знак Б3 „Път с предимство“. Лек автомобил Т. Я. с
рег. №** **** **, с водач В. Т. В. се е движил по ул. „Б.“ в посока юг – север.
Улицата е сигнализирана с пътен знак Б2 „Спри ! Пропусни движещите се по
път с предимство!“. Водачът на л.а. Т. Я. е предприел навлизане в
кръстовището с маневра за ляв завой, при което е настъпил удар между двата
автомобила.
Според вещото лице причина за ПТ е навлизането на л.а. Т. Я. в
кръстовището пред л.а. М Ц*** на разстояние по-малко от опасната зона за
спиране на М.. Водачът на л.а. Т. не се е съобразил с въведената организация
на движение през кръстовището. Той не се е съобразил със знак Б2 „Спри !
5
Пропусни движещите се по път с предимство!“ и не е осигурил предимство за
преминаване през кръстовището на л.а. М.. Водачът на л.а. М. е нямал
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП при
скорост от 62 км/ч, с която се е движил, но също и при скорост 50 км/ч,
разрешена при градски условия.
В съдебно заседание на 12.12.2023г. при приемане на заключението му
вещото лице е пояснил, че е определил времето за реакция на шофьора на л.а.
М. като 1 секунда, което въз основа на неговите знания и опит е правилното
време за реакция. Ако времето за реакция се определи на 0.8 сек., тогава при
скорост 50 км/ч. ПТП би могло да бъде предотвратено от водача на л.а. М..
Моментът на възникване на опасността е когато предна челна част на л.а. Т.
навлиза в лентата за движение в посока изток. Когато л.а. Т. е спрял на знак
„Стоп“ той не представлява опасност за движещия се по път с предимство л.а.
М..
Пред въззивната инстанция е прието заключение на вещото лице инж.
П. П. по допусната от ПАС съдебна автотехническа експертиза - с цел
отстраняване на процесуалното нарушение на първоинстанционния съд по
отказа да допусне такава при оспорване заключението на вещото лице инж.
К..
От заключението на инж. П. се установява, че както при хипотеза, че л.а.
Т. е преминал покрай знака „Стоп!“, без да спира, така и при хипотеза, че е
потеглил от знака „Стоп!“ причините за възникване на ПТП са предприетото
от водача на л.а. Т. навлизане в платното за движение на л.а. М. в момент, в
който л.а. М. се е намирал в опасна близост /на разстояние, съизмеримо с
дължината на опасната му зона за спиране/, както и липсата на своевременна
реакция от водача на л.а. М.. Според експерта, както със скорост от 64 км/ч,
така и при скорост 50 км/ч л.а. М. би могъл да предприеме действия по
спиране, тъй като л.а. Т. е бил ясно различим участник в движението, който е
проявявал признаци на опасност и е следвало да бъде възприет като такава от
водача на л.а. М..
В съдебно заседание на 16.05.2025г. при приемане на заключението му
вещото лице инж. П. е пояснил, че възможностите на водача на л.а. М. да
предотврати сблъсъка са анализирани от него от гледна точка на екстремно
задействане на спирачна система и спиране преди мястото на удара.
6
Обстоятелството, че той два пъти е реагирал с волан, означава, според вещото
лице, че е имал 1 -2 секунди преди сблъсъка, в които е възприел опасността и е
реагирал на нея и е реагирал с волан, но не може да се изключи и да е
реагирал със спирачки. Технически не е правилно обаче водач да създаде
такава обстановка на движение, която да налага някой друг от участниците да
реагира екстремно или да налага промяна в скоростта му на движение или в
траекторията.
Според настоящата инстанция събраните доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, заключения по две съдебно – технически
експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие и албум към същия – не
установяват различни обстоятелства във връзка с механизма на ПТП. Няма
противоречие в крайното заключение на вещите лица по двете експертизи
относно причините и обстоятелствата за ПТП. Не установяват и различни
обстоятелства относно приетата в констативния протокол за ПТП липса на
противоправно поведение във връзка с ПТП на водача Г..
Причините за възникване на ПТП са предприетото от водача на л.а. Т.
навлизане в платното за движение на л.а. М. в момент, в който л.а. М. се е
намирал в опасна близост. Именно водачът на л.а. Т. не се е съобразил с
въведената организация на движение през кръстовището. Той не се е
съобразил със знак Б2 „Спри ! Пропусни движещите се по път с предимство!“
и не е осигурил предимство за преминаване през кръстовището на л.а. М.. Без
значение е дали изобщо не е спрял на знака „Стоп!“ или е спрял и след това е
навлязъл, когато това не е било безопасно. Не може да се изисква от водача на
л.а. М. да възприема л.а. Т. като опасност и да предприема екстрено спиране,
доколкото той се движи по път с предимство и следва да се очаква обратно –
че останалите участници ще съобразят поведението си с това обстоятелство и
с въведена в тази връзка организация на движението. Това обаче не означава,
че след като не е могъл да спре от момента, в който е забелязал, че л.а. Т.
проявява признаци на опасност, той е допринесъл или предизвикал ПТП.
Напротив – той се е опитал да направи възможното – вещото лице П.
отбелязва две завъртания на волана и не изключва намаляване на скоростта
чрез задействане на спирачки. Това не довело до избягване на сблъсъка. Такъв
не би имало, ако водачът на л.а. Т. се е съобразил със знак Б2 „Спри !
Пропусни движещите се по път с предимство!“ и е осигурил предимство за
преминаване през кръстовището на л.а. М.. В тази връзка вещото лице К. е
7
категоричен, че водачът на л.а. М. е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП при скорост от 62 км/ч, с която
се е движил, но също и при скорост 50 км/ч, разрешена при градски условия.
Това е така, тъй като – и според двете експертизи – той е имал само 1 -2
секунди преди сблъсъка, в които е възприел опасността и е реагирал на нея. А
това време за реакция е недостатъчно, тъй като докато л.а. Т. е спрял на знака
„Стоп!“ за водача на л.а. М. той не представлява опасност, с която да се
изисква съобразяване.
Ето защо съдът приема, че по делото не е установено водачът Г. да е
нарушил правилата за движение по пътищата и виновно и противоправно да е
предизвикал или допринесъл за настъпване на ПТП. Съгласно чл.432 ал.1 от
Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл.380 от КЗ. Това пряко право на увреденото лице възниква едновременно с
правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него.
Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание,
основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право
и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в
съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този
смисъл е разрешението в ТР №1/ 2016 г. от 30.01.2017г. на ОСГТК на ВКС.
В случая увреденото лице не установява наличие на свое притезание,
основаващо се на гражданската отговорност на застрахования, за да обоснове
основателността на прекия си иск спрямо застрахователя.
Гореизложеното прави исковата претенция неоснователна. Това
изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение и дали е налице съпричиняване.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното Решение № 102 от
22.03.2024г. постановено по т.д. № 490/2023г. по описа на ОС – Стара Загора,
поправено с Решение №144 от 19.04.2024г. по т.д. №490/2023г. по описа на ОС
– Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от В. Т. В., ЕГН **********,
8
от гр. К., ул. "В." ** против ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ** иск за заплащане на сумата
25 500 лева, частично от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от ********г., ведно със законната лихва,
считано от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и с което е
осъден В. Т. В., ЕГН **********, от гр. К., ул. "В." ** да заплати на ЗК "Л. и."
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“
№ ** сумата 1230 лева – разноски по делото, сторени в първоинстанционното
производство.
От страна на въззиваемото дружество е направено искане за присъждане
на разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
То следва да се определи в размер на 360 лева – на основание чл.37 от ЗПП и
чл.25 от НЗПП. Същото е дължимо на основание чл.78 ал.8 във връзка с чл.78
ал.3 от ГПК.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102 от 22.03.2024г. постановено по т.д. №
490/2023г. по описа на ОС – Стара Загора, поправено с Решение №144 от
19.04.2024г. по т.д. №490/2023г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е
отхвърлен предявения от В. Т. В., ЕГН **********, от гр. К., ул. "В." **
против ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „С. ш.“ № ** иск за заплащане на сумата 25 500 лева, частично от
30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП от ********г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата и с което е осъден В. Т. В., ЕГН
**********, от гр. К., ул. "В." ** да заплати на ЗК "Л. и." АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № **
сумата 1230 лева – разноски по делото, сторени в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН **********, от гр. К., ул. "В." ** да заплати на
9
ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С. ш.“ № ** сумата 360 лева – разноски, сторени във въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10