№ 127
гр. Пещера, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20235240101227 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.
Д. В., ЕГН: **********, от гр. ****, чрез адв. И. Г. П. от АК - Пазарджик,
против К. Х. П., ЕГН: **********, гр. ****, и Г. И. В., ЕГН: **********, гр.
***, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответниците да премахнат металното ограждение, преграждащо поземлен
имот с идентификатор 02837.11.286, да осигурят непрекъснат и
безпрепятствен достъп до имота на ищеца - поземлен имот с идентификатор
02837.11.285 и възможност ищеца да ползва по предназначение като
съсобственик поземлен имот с идентификатор 02837.11.286.
Ищецът твърди, че той и ответниците са съсобственици при равни права
на поземлен имот с идентификатор 02837.11.286 по КККР на гр. Батак, с
адрес: гр. Батак, местност Дълбок дол, площ: 120 кв. м. трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: "За
селскостопански, горски, ведомствен път“, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 090087, съседи: 02837.11.282, 02837.11.285,
02837.11.284, 02837.11.1124, 02837.11.283.
Сочи, че предназначението на имота е да бъде „път“ и да осигурява
достъп на имотите на страните: поземлен имот с идентификатор 02837.11.283
- собственост на ответницата П., поземлен имот с идентификатор 02837.11.284
- собственост на ответника В. и поземлен имот с идентификатор 02837.11.285
- собственост на ищеца, до общински публичен път - поземлен имот с
идентификатор 02837.11.1124.
Твърди, че през месец май 2021 г. двамата ответници без негово знание и
1
съгласие монтирали метално ограждение, изцяло преграждащо съсобствения
им поземлен имот и възпрепятстващо свободното преминаване през него и
достъпа до имота на ищеца. Сочи, че металното ограждение е с размери 3 м х
1,80 м. и е разположено на разстояние около 1,5 м. от от общинския публичен
път.
На следващо място излага твърдения, че по повод действието на
ответниците е подал сигнал в РУ- Пещера, по който била образувана преписка
с вх. № 315000-5764/06.12.2021 г., в хода на която ответниците признали пред
полицейския инспектор, че са монтирали процесното метално ограждение
през месец май 2021 г., но това направили, за да не влизат безстопанствени
животни и да не нанасят материални щети по имотите.
Поддържа, че процесното метално ограждение му пречи да упражнява
правото на собственост върху неговия поземлен имот, както и да ползва по
предназначение съсобствения на страните поземлен имот. Счита, че
преграждането е незаконосъобразно, тъй като пътят не следва да бъде
преграждан. Сочи, че желае да разполага с непрекъснат и безпрепятствен
достъп до републиканската пътна мрежа.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да
премахнат металното ограждение, преграждащо поземлен имот с
идентификатор 02837.11.286, като осигурят непрекъснат и безпрепятствен
достъп до имота на ищеца - поземлен имот с идентификатор 02837.11.285 и
възможност на ищеца да ползва по предназначение като съсобственик
поземлен имот с идентификатор 02837.11.286.
Ангажира писмени доказателства, прави доказателствени искания,
претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата К. Х. П., чрез назначения й особен представител чрез адв. Л. Г. -
Т. от АК - Пазарджик, в който твърди, че предявеният иск е неоснователен.
Ответницата сочи, че металното ограждение е било поставено по
взаимно съгласие на тримата съсобственици, като на 04.01.2022 г. на ищеца
бил предоставен ключ за вратата от ответника В. в присъствието на инспектор
И. Ч.. Сочи, че след като ищецът е разполагал с ключ за металната врата,
същият е имал непрекъснат и безпрепятствен достъп до собствения си
поземлен имот, поради което ответниците не са извършили неоснователни
действия, с които да са създали обективни пречки на ищеца да ползва имота
си по предназначение. Не се противопоставя на доказателствените искания,
направени в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника Г. В., който на първо място счита, че искът е
недопустим, като посочва, че между страните по делото е била налице
взаимна уговорка да се постави врата, която да отделя имотите от
обслужващия път. Сочи се, че от момента на поставяне на тази врата, същата е
2
ползвана многократно от ищеца. Алтернативно оспорва иска като
неоснователен, оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че металното
ограждение изцяло прегражда съсобствения на страните имот, като се сочи, че
на място е налице преместваема врата и същата може да бъде премахната.
Сочи се, че на ищеца е връчен ключ от вратата в присъствието на
полицейският служител И. Ч. от РУ Пещера. Формулирани са доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание ищецът А. В., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения от него процесуален представител – адв. П.,
поддържа исковата молба и ангажира доказателства. В депозирани по делото
писмени бележки пълномощникът акцентира върху това, че в процесния
случай решението на мнозинството от съсобственици е вредно за общата вещ,
тъй като с преграждането на пътя се променя начинът на трайно ползване на
вещта, която от път се превръща в обикновен поземлен имот, което пречи на
ищеца. Сочи, че дори и да се приеме, че на ищеца са давани ключове, то това
не решава конфликта, тъй като автомобилите на противопожарна служба и
бърза помощ не могат да достигнат до имота на ищеца, тъй като водачите им
нямат ключове. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В открито съдебно заседание участие взима ответницата К. П., която се
явява лично и с пълномощника адв. Г. – Т.. Ответницата оспорва предявения
иск и моли съда за отхвърлянето му като неоснователен, претендира разноски.
В писмени бележки поддържа чрез процесуалния си представител, че с
поставената ограда по никакъв начин не се пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост в пълен обем. Сочи, че вратата е поставена след
решение на всички съсобственици и единствено с цел да се възпрепятства
достъпа на диви и питомни животни, тъй като имотът се намира в гора.
Акцентира върху това, че от свидетелските показания и извършените
експертизи се доказва, че процесната врата не препятства достъпа на хора и
автомобили, както и че на ищеца е предлаган ключ. Твърди, че монтирането на
вратата не променя начинът на трайно ползване на процесния път, който е
частен и обслужва частни имоти.
Ответникът Г. В. се явява в открито съдебно заседание лично и с
процесуалния си представител – адв. М., като оспорва иска като недопустим,
алтернативно като неоснователен, и моли за отхвърлянето му, претендира и
разноски. В депозираните по делото писмени бележки сочи, че вратата е
поставено при взето общо решение на тримата съсобственици с цел
ограничаване навлизането на животни и случайни граждани. Акцентира върху
това, че в случая не е налице метално заграждение, а преместваема врата,
разположена върху панти, която може да бъде премахната, включително и от
ищеца. Освен това сочи, че от свидетелските показания категорично се
установява, че вратата никога не е била заключвана, както и че ищецът
разполага с ключ от вратата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
3
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото документ за
собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и
идеална част от недвижим имот № 117, т. I, дело № 104/2018 г. на нотариус с
рег. № 387 в НК, се установява, че на 09.05.2018 г. ищецът А. В. е придобил
собственост върху следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
02837.11.285 по КККР на гр. Батак, с адрес: гр. Батак, местност Дълбок дол,
площ: 1003 кв. м. трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 090086, съседи: 02837.11.282,
02837.11.273, 02837.11.279, 02837.11.284, 02837.11.286, както и собственост
върху 1/3 идеална част от следния недвижим имот - поземлен имот с
идентификатор 02837.11.286 по КККР на гр. Батак, с адрес: гр. Батак,
местност Дълбок дол, площ: 120 кв. м. трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: "За селскостопански, горски,
ведомствен път“, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
090087, съседи: 02837.11.282, 02837.11.285, 02837.11.284, 02837.11.1124,
02837.11.283.
Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците и
ищецът са съсобственици при равни права (по 1/3 идеална част за всеки от
тях) на поземлен имот с идентификатор 02837.11.286.
Освен това не е спорно между страните, че ответницата К. П. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 02837.11.283, а ответникът Г.
В. ползва поземлен имот с идентификатор 02837.11.284.
Установява се от представените по делото Разрешение за строеж №
54/28.12.2018 г., издадено от Община Батак, скица-проект и проект за
изменение на КК, че ищецът е предприел действия по застрояване на
притежавания от него поземлен имот с идентификатор 02837.11.285 с три
двуетажни къщи за гости.
От приложената по делото полицейска преписка № 3150000-
5764/06.12.2021 г. по описа на РУ – Пещера се установява, че същата е
образувана по жалба на ищеца А. В. от 06.12.2021 г., в която са изложени
твърдения, че ответницата К. П. е поставила метална врата на съсобствения
им път, което ограничава достъпа му до неговия имот. В хода на проверката са
снети обяснения от двамата ответници, които са посочили, че вратата е
поставена с цел да се предпазят имотите на тримата съсобственици и че всеки
съсобственик разполага с ключ от нея. Резултатите от проверката са обобщени
в докладна записка от 11.01.2022 г. от полицейски инспектор в участък Батак
към РУ – Пещера – И. С. Ч., който е отразил, че на две различни дати –
30.12.2021 г. и 04.01.2022 г. в негово присъствие е предлаган ключ от вратата
4
на ищеца А. В. съответно от К. П. и Г. В., като ищецът приел предадения му от
Г. В. ключ. Полицейската проверка приключила с издаването на протокол за
предупреждение на ответницата П. да не не ограничава достъпа до имота на
ищеца, и с издаването на протокол за предупреждение на ищеца В. да не се
саморазправя с ответницата П..
По делото е прието като писмено доказателство и писмо с изх. № Бт-11-
00-449/21.11.2024 г., издадено от Регионална дирекция за национален
строителен контрол Пазарджик, адресирано до ответницата К. П.. В писмото е
посочено, че във връзка с подадената от ответницата жалба не е могла да бъде
извършена проверка на място в имота й с идентификатор 02837.11.283, поради
нейното отсъствие и възпрепятстван достъп за улицата тупик, поради
заграждения и заключена врата, изпълнена от метални елементи.
По делото е прието заключение на вещото лице инж. Г. П. по
назначената съдебно – техническа експертиза с направената корекция от
вещото лице в съдебното заседание, проведено на 25.02.2025 г. От същото се
установява, че при оглед на място е констатирано, че в поземлен имот с
идентификатор 02837.11.286 по КККР на гр. Батак, с адрес: гр. Батак,
местност „Дълбок дол“ е построено метално заграждение, представляващо
метална врата, захваната за метални колони с квадратно сечение 10/10 см.,
бетнонирани за бетонова основа 25/25 см., с размери на вратата както следва:
ширина 3,10 см., височина 1,74 см., като от тази височина плътната част е 0,60
см., нагоре ажурната част е 1,14 м. Посочено е, че от тази метална врата
отваряемата част е с размери 1,15/1,74 м. (ширина 1,15 м. и височина 1,74 м.),
като тази отвареяма част се заключва с катинар и метален синджир и със
секретен ключ. Вещото лице е посочило, че преминаване на превозно
средство не е възможно, поради малкия отвор за същото, а преминаването на
хора е възможно само ако отваряемата част от вратата е отключена по двата
начина. В тази връзка вещото лице е заключило, че достъпът до имота на
ищеца е възпрепятстван без да изложи изрично мотиви в отговора си на този
въпрос. При изслушването си в открито съдебно заседание, проведено на
25.02.2025 г. вещото лице П. коригира изготвеното от нея заключение, като
посочи, че през процесната метална врата е възможно преминаването на
превозно средство, като се повдигне щифта от вътрешната страна на
вътрешното крило. Въпреки че промени част от заключението си вещото лице
изрично заяви, че поддържа отговора по поставената задача номер 3, а именно,
че достъпът до имота на ищеца с идентификатор 02837.11.285 е
възпрепятстван като посочи, че при бедствия и аварии, когато трябва да мине
пожарна или линейка, свободният достъп е ограничен, поради това че
преминаването следва да се осъществи през един секретен ключ на малката
врата, отваряне на катинара с металния синджир на голямата врата, след което
влизане отвътре, повдигане на щифта и чак тогава отваряне на голямата врата.
По делото е допусната и изслушана допълнителна съдебно-техническа
експертиза от вещото лице инж. А. П., от заключението на която се
установява, че след оглед на място вещото лице е констатирало, че металното
5
ограждение представлява метална двукрила врата, която се отваря в двете
посоки и няма стационарна част. Посочено е че ширината на вратата е 2,98 м.,
като на дясната част на вратата е монтирана секретна брава за заключване, а
лявата част на вратата се застопорява в терена посредством резе с пружина,
което може да бъде повдигнато от всеки без особени затруднения. В
повдигнато положение резето се застопорява с натегната пружина, за да може
спокойно да се отваря и затваря вратата. При отворено положение вратата
осигурява проходимост почти в пълния размер на ширината на тупика 2,98 м.
– по кадастрална карта 3,00 м., като по този начин е възможно преминаването
на превозни средства през него. При изслушване в съдебно заседание вещото
лице П. поясни, че двете крила на процеснта двукрила метална врата се
събират като по-голямото крило се застопорява в терена с шифт. Заключва се с
монтирана секретна брава, която при застопорено голямо крило заключва
малкото крило към голямото.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел на
страната на ищеца И. Г.Ф., от показанията на когото се установява, че е
дългогодишен приятел на ищеца А. В. и знае за имота му в Цигов чарк, тъй
като в края на 2021 г. е ходил да му помага при извършването на
довършителни работи по оградата и двора. Свидетелят посочи, че, когато са
посещавали имоти на ищеца, не са минавали през улицата тупик, тъй като
същата била затворена с врата и не можело да се влезе, затова преминавали
през поляната на съседен имот. Свид. Ф. заяви пред съда, че са работили в
имота на ищеца в продължение на 15-20 дни, като за този период вратата към
улицата била заключена през цялото време, но в същото време свидетелят
посочи, че само веднъж са проверили дали вратата е заключена и при
следващите посещения в имота са минавали директно през поляната без да
проверяват всеки път дали процесната врата към улицата е била заключена.
Свид. Ф. заяви, че докато е работил в имота на ищеца, е виждал почиващи
хора в съседния имот на ответника В., като изказа предположение, че същите
са влизали през вратата, тъй като през поляната било трудно проходимо.
По делото е разпитан в качеството на свидетел на страната на ответника
Г. В. – В.К.М., който е извършвал строителни дейности в имота на ответника в
Цигов чарк. От показанията на свидетеля се установява, че за времето през
което е работил на обекта за период от 3-4 месеца, е имал свободен достъп до
него, като е влизал пеша през зелената врата, отваряйки едната й част.
Свидетелят М. заяви, че е виждал през процесната врата да минават и коли.
В хода на съдебното следствие е разпитана в качеството на свидетел,
воден от ответницата П., В.Ш., дългогодишна приятелка на ответницата. В
показанията си пред съда свид. Ш. заяви, че често – поне веднъж в седмицата,
посещава имота на П., като е преминавала свободно през двойната врата,
която при посещенията й винаги е била отключена. Свидетелката посочи, че
през тази врата директно се влиза и в имота на ответницата, който нямал
ограда.
6
По искане на ответниците по делото е призован и разпитан в качеството
на свидетел И. Ч. - полицейският инспектор към участък Батак при РУ –
Пещера, извършил проверка по жалбата на ищеца В. за възпрепятстван достъп
до имота му. От показанията му се установява, че във връзка с подадени
сигнали от ищеца В. през 2022 г., е снел обяснения от страните и ги е
предупредил да не се саморазправят. Освен това свид. Ч. заяви, че на място и в
негово присъствие ответникът В. е дал ключ за процесната врата на ищеца В.,
като свидетелят не можа да си спомни дали ищецът го е приел. Предвид
изминалият период от време от събитията, за които свид. Ч. даде показания, на
същия бе предявена приложената като писмено доказателство по делото
докладна записка от 11.01.2022 г., който след прочитането й заяви, че е
изготвена и подписана от него и потвърждава написаното в нея.
В хода на съдебното следствие по делото беше изслушан и ищецът А. В.,
който заяви, че вратата е поставена без негово знание и съгласие, че никога не
му е предаван ключ от нея и че вратата е винаги заключена. Ищецът заяви, че
му е прекъснат изцяло достъпа до имота, както и на клиентите, които ще
идват впоследствие и няма да имат 24-часов свободен достъп.
Съдът приема гласните доказателства, обективирани в свидетелските
показания на В. М., В.Ш. и И. Ч. за достоверни, тъй като те са
последователни, кореспондират си, взаимно се допълват и не са налице
съществени противоречия помежду им. Показанията са дадени
безпристрастно и от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото.
Съдът не следва да кредитира с доверие показанията на свид. Ф. в частта, в
която заяви, че в период от 15-20 дни, докато е помагал в имота на ищеца,
процесната врата е била постоянно заключена, доколкото самият свидетел сам
призна, че не е проверявал всеки път дали вратата е била заключена, тъй като
с ищеца са минавали през друго място. В този смисъл няма как свидетелят да е
възприел обстоятелството дали вратата е била заключена всеки път за тези 15-
20 дни, тъй като не е минавал през нея. В останалата част съдът кредитира
показанията на свид. Ф., тъй като намери същите за последователни и
незаинтересовани. Съдът не кредитира с доверие и обясненията на ищеца в
частта, в която същият заяви, че никога не му е предаван ключ от процесната
метална врата. Това негово твърдение категорично се опроверга от
показанията на свид. И. Ч., който заяви пред съда, че лично в негово
присъствие ответникът В. е предложил ключ от вратата на ищеца. За разлика
от ищеца свидетелят Ч. е непредубеден и незаинтересован от изхода на
делото, поради което съдът възприе показанията му за обективни и
достоверни.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
С иска по чл. 109 от ЗС собственикът на един недвижим имот търси
защита срещу неоснователни действия, които му пречат да упражнява правото
си на собственост спокойно, в пълен обем (съобразно правата си в имота) и
7
съобразно предназначението на вещта, като нарушението може да бъде
извършено с действие, с бездействие или с поддържане на създадено
състояние в резултат на действията. Доколкото вещното субективно право е
абсолютно, то изисква от всички правни субекти да се въздържат от действия,
с които пречат на упражняването му.
Наред с това с иска по чл. 109 от ЗС е допустимо защита да потърси и
съсобственик, който може да поиска от друг съсобственик да преустанови
извършване на неоснователни действия в общия имот, ако тези действия му
пречат да упражнява правото на собственост по предназначение и в обема
права, които притежава (в този смисъл са Решение № 139/23.11.1985 г. по гр.д.
№ 111/1985 г. на ОСГК на ВС; Решение № 299/15.06.2010 г. по гр.д. №
500/2009 г. на ВКС; Решение № 33/06.04.2010 г. по гр.д. № 27/2009 г. на ВКС).
В този смисъл съдът намира предявеният от ищеца иск по чл. 109 от ЗС
срещу ответниците – съсобственици за допустим, поради което намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника В.
за недопустимост на иска. Още повече, че възражението за недопустимост,
поради това че тримата съсобственици заедно са взели решение за поставяне
на металната врата е по основателността на претенцията, а не по нейната
допустимост.
Разгледан по същество, съдът намира искът за неоснователен по
следните съображения:
В процесния случай, за да бъде уважена претенцията по чл. 109 от ЗС в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 02837.11.285, че страните са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор 02837.11.286, както и че
ответниците възпрепятстват упражняването на правото му на собственост в
пълен обем. Възпрепятстването следва да е налице и към момента на
завеждане на исковата молба в съда, а не в предходен момент.
В разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от
06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, е посочено, че двете
задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС са:
неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем
или смущаване на това право. Ако действията на ответника са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и когато въздействието не
е по-голямо от обикновеното съгласно чл. 50 от ЗС, като преценка за това кой
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело.
В случая и с оглед твърденията на страните по делото спорът между тях
е концентриран върху това основателни ли са били действията на ответниците
по ограждане на съсобствения между страните имот и това въздействие върху
общата вещ нарушава ли правото на собственост на ищеца, упражнявано
както във връзка със съсобствения им имот, така и във връзка с неговия
8
собствен имот.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС предвижда, че общата вещ се
използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ. В ал. 2 на същата норма е посочено че
ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е
вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от
съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно,
назначава управител на общата вещ.
В чл. 50 от ЗС е прието, че собственикът на недвижим имот не може да
извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за
използуването на съседния имот по-големи от обикновените.
С оглед събраните доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност
се установява, че ищецът и ответниците са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 02837.11.286 по КККР на гр. Батак, с адрес: гр. Батак,
местност Дълбок дол, площ: 120 кв. м. трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: "За селскостопански, горски,
ведомствен път“, като всеки от тях притежава по 1/3 идеална част от правото
на собственост. Установи се, че поземлен имот с идентификатор 02837.11.286
осигурява достъп на страните до собствените им имоти – ПИ с идентификатор
02837.11.283 на ответницата П., ПИ с идентификатор 02837.11.284 на
ответника В. и ПИ с идентификатор 02837.11.285 на ищеца В.. Установи се, че
въз основа на взето от ответниците решение през 2021 г., е монтирана метална
двукрила врата напречно на съсобствения на страните ПИ с идентификатор
02837.11.286.
Предвид на това, че ответниците притежават общо 2/3 идеални части от
ПИ с идентификатор 02837.11.286, т.е. повече от половината, съдът намира, че
същите са овластени от закона (съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС) да вземат решение
за поставяне на процесната метална врата, дори и ищецът да не е участвал при
вземане на това решение или да не е бил съгласен с него. Съдът не споделя
възражението на ищеца, че това решение е вредно за общата вещ, тъй като с
него се променя начинът на трайно ползване на вещта. Общата вещ
представлява частен поземлен имот в урбанизирана територия с начин на
трайно ползване „за селскостопански път, горски, ведомствен път“, а не част
от транспортната техническа инфраструктура, регламентирана в ЗУТ, така
както навежда пълномощникът на ищеца. Освен това с поставяне на
металната врата по никакъв начин не се променя начинът на трайно ползване
на вещта, а именно на ведомствен път, доколкото не се установи по делото
вратата да възпрепятства използването на пътя по предназначението му, а
именно за преминаване на хора и превозни средства до трите имота, с които
общият поземленен имот граничи. Такава промяна би била налице в хипотеза
на застрояване на поземления имот, служещ за път, в обем, в който същият
вече не може да се ползва по предназначение, тъй като не осигурява
възможност за движение на хора и превозни средства през него. Такова
9
застрояване не се твърди от ищеца, а и не се установи по делото. Вместо това
се установи, че е монтирана една метална двукрила врата, без стационарна
част, която се отваря в двете посоки и при отворено положение осигурява
проходимост почти в пълния размер на ширината на тупика – 2,98 м., по
кадастрална карта – 3,00 м. съгласно заключението по изготвената
допълнителна техническа експертиза, което настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и обосновано, дадено от вещо лице, притежаващо
необходимата компетентност по изследвания въпрос. Несъстоятелно е
твърдението на ищеца за евентуална невъзможност за преминаване на
автомобилите на противопожарна служба и бърза медицинска помощ,
доколкото водачите им няма да разполагат с ключ от вратата, тъй като в
крайна сметка се касае за достъп до частен имот, а не до имот, който е
държавна публична или общинска собственост и в този смисъл е в рамките на
законосъобразното упражняване на правото на собственост преминаването
през същия да се осигурява чрез врата. С поставянето на вратата ответниците
са преследвали абсолютно допустима от закона цел, а именно предпазване на
съсобствената на страните вещ.
От заключението на изготвената по делото от вещото лице П. съдебно-
техническа експертиза с направената в съдебно заседание от 25.02.2025 г.
корекция се установи, че е възможно преминаването през монтираната
метална врата на превозни средства и хора, ако вратата е отключена. От
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице П. се установи, че металната врата се състои от две крила,
които се събират и заключват посредством секретна брава, монтирана на по-
малкото крило. Установи се също, че двукрилата врата няма стационарна част
и се отваря в двете посоки, като при отворено положение осигурява
проходимост почти в пълния размер на ширината на тупика – 2,98 м., по
кадастрална карта – 3,00 м. При анализа на заключенията по изготвените
експертизи, които съдът кредитира като обективни и обосновани, настоящата
инстанция достигна до извод, че единствената пречка ищецът да достигне до
своите имоти, респ. да упражни правото си на собственост върху тях, би била
ако процесната метална врата е заключена и ищецът не разполага с ключ за
нея. Респективно, ако същият разполага с ключ, не би имал никакъв проблем
да стигне до собствения си имот, включително и с превозно средство. От
показанията на свидетеля Ч. се установи, че лично в негово присъствие
ответникът В. е предложил ключ от вратата на ищеца В.. От изготвената от
свид. Ч. докладна записка, за която свидетелят потвърди написаното в нея, се
установява, че ответницата П. също е предлагала ключ на ищеца, но
последният отказал да го приеме, както и че впоследствие е приел ключът
предоставен му ответника В..
В този смисъл съдът намира, че поставянето на врата, която да
ограничава достъпът до съсобствената вещ на страните и до техните имоти от
трети лица, и от която е предоставен ключ на ищеца, не представлява
неоснователно действие, което да пречи на ищеца да използва съсобствения
10
имот и собствения си имот. Неправомерно ограничение на упражняването на
правото на собственост на ищеца от страна на ответниците би имало, ако те
отказваха да му предоставят ключ от монтираната от тях метална двукрила
врата и в този смисъл достъпът му щеше да бъде обективно възпрепятстван,
тъй като за да влезне в имота си ищецът следва да премине през вратата. Но
доколкото по настоящото дело категорично се установи, че ответниците са
предоставили ключ на ищеца, то достъпът на същия по никакъв начин не може
да се счете за възпрепятстван, а оттам и да е налице някакво ограничаване или
смущаване в упражняване на правото му на собственост както върху
съсобствения на страните имот, така и върху имота с идентификатор
02837.11.285, собственост на ищеца. Поставянето на металната врата е в
резултат на взето решение от мнозинството съсобственици и има за цел
единствено да предпази имотите на страните и съсобствения им имот.
В случая не е налице и хипотезата на чл. 50 от ЗС, тъй като поставянето
на врата в съсобствения между страните имоти не е действие, което да създава
пречка на ищеца да ползва собствения си имот, тъй като използвайки
предоставения му ключ същият може свободно и безпрепятствено да
преминава през процесната врата в случаите, в които същата е заключена.
Следва да се обърне внимание и на трайната практика на ВКС, която
макар и формирана във връзка с казуси на етажната собственост по
отношение на общите части, може да се приложи по аналогия и в конкретния
случай, доколкото се касае за преграждане на съсобствена между страните
вещ. В подобни хипотези върховната инстанция приема, че когато ответникът
неоснователно пречи за ползването на общите части, достъпът до тях следва
да бъде осигурен чрез предоставянето на ключ за вратата, преграждаща
свободния достъп, а не премахване на вратата (този извод се извежда от
следните решения: Решение № 50 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2019
г., I г. о., ГК, Решение № 68 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2017 г., I г.
о., ГК, Решение № 60125 от 5.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1158/2021 г., II г.
о., ГК; Решение № 50018 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2022 г., I г.
о., ГК).
Освен това практиката на върховната инстанция е константна и по
отношение на въпроса, че защитата по чл. 109 от ЗС трябва да съответства на
нарушението (в този смисъл: Решение № 170 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 65/2018 г.; Решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г.;
Решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г.; Решение №
135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г.) В този смисъл защитата на
ищеца в настоящата хипотеза, при която се установи, че ответниците са
монтирали метална врата в съсобствения на страните поземлен имот, би
следвало да се осъществи не чрез премахване на вратата, а чрез предоставяне
на ключ за достъп през нея. Доколкото вратата има за цел както предпазване
на съсобствения на страните имот, така и предпазване на техните собствени
имоти, премахването й от своя страна било имало негативно отражение върху
правото на собственост на ответниците, които като притежаващи повече от
11
половината от общата вещ, са взели законосъобразното решение за
поставянето й. Обстоятелството че ищецът възнамерява да построи вилни
къщи в собствения си имот, които да отдава под наем на различни лица, е без
отношение към конкретния казус, доколкото както ищецът ще осигури достъп
на гостите до самите къщи, по същият начин ще осигури достъп и при
преминаване през вратата на общия на страните имот.
Тъй като по делото безспорно се установи, че ответниците са предлагали
на ищеца ключ от процесната врата, то в случая не може да се направи извод,
че е налице каквото и да е било неоснователно действие от тяхна страна,
ограничаващо упражняването на правото му на собственост. Обстоятелството
дали ищецът е взел предлаганият му ключ или не е ирелевантно при преценка
на поведението на ответниците, които добросъвестно са му осигурили
полагащият му се по закон достъл. В случай че ищецът е отказал
предоставеният му ключ или го е взел, но отказва да го използва, той не може
да черпи права от собственото си противоправно поведение, което на практика
би се случило, ако съдът осъди ответниците да му предоставят ключ за достъп
от вратата, който вече веднъж са му предлагали. В такъв случай в тежест на
същите неоснователно ще бъдат възложени и сторените по делото разноски. В
този смисъл настоящият съдебен състав намира че единственият
законосъобразен изход на делото би бил отхвърляне на ищцовата претенция
по чл. 109 от ЗС като неоснователна.
В обобщение на изложеното дотук съдът счита, че предявеният от
ищеца иск следва да бъде оставен без уважение, доколкото в конкретния казус
не се установи ответниците да са осъществили неоснователно действие, което
да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат ответниците.
В полза на ответницата К. П., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва
да бъдат присъдени сторените от нея разноски за депозит за изготвяне на
допълнителната съдебно-техническа експертиза в размер на 150,00 лв.
Въпреки че с протоколно определение от 25.02.2025 г. е указано на
ответницата П. в едноседмичен срок да довнесе сумата от 50,00 лв. за
възнаграждение на вещото лице, същата не го е сторила, поради което сумата
от 50,00 лв. не следва да й се присъжда. Ответницата е представила договор за
правна помощ и съдействие от 15.10.2024 г. видно от който е уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 лв., поради което
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата К. П. сторените от
нея разноски в общ размер на 1450,00 лв.
Също на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника Г. В. следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски за депозит за изготвяне на
допълнителната съдебно-техническа експертиза в размер на 200,00 лв. По
делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ответника е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона
12
за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, накратко наричана
Наредбата. С представения по делото списък адв. М. претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т.
4 от Наредба № 1, т.е. за представителство по неоценяем иск. В конкретния
случай обаче настоящият съдебен състав счита, че доколкото с предявения от
ищеца иск по чл. 109 от ЗС се претендира ответниците да бъде осъдени да
извършат определени заместими действия (премахване на металната врата),
цената на иска е паричната оценка на разходите за труд, необходими за
осъществяване на действието, т.е искът е оценяем, който извод е в
съответствие и с т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по
т. д. № 4/2015 г., ОСГК. В случая съдът, след като се е запозна със
заключението на вещото лице А. П. и придоби визуална представа как
изглежда металната врата, прецени на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК, че за
премахването й е достатъчно същата да бъде демонтирана от пантите й, за
което действие счита, че внесената сума от ищеца за държавна такса в размер
на 50,00 лв. е напълно достатъчна. От това следва, че след като предявеният
иск е оценяем, то възнаграждението на адв. М. следва да се определи по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 в размер на 400,00 лв. На основание чл. 7,
ал. 3 от наредбата в полза на адв. М. следва да се възложи и сумата от 500 лв.
предвид броя на проведените съдебни заседания с негово участие. Предвид
изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. М. за
осъщественото от него процесуално представителство адвокатско
възнаграждение в размер на 900,00 лв.
Тъй като ответницата К. П. не е довнесла сумата от 50,00 лв. за
възнаграждение на вещото лице П. по изготвената от него експертиза тази
сума следва да се заплати на вещото лице от бюджета на Районен съд –
Пещера. От своя страна и предвид отхвърлянето на ищцовата претенция
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пещера
сумата от 50,00 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице А. П. по
изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. В., ЕГН: **********, от гр. ****,
против К. Х. П., ЕГН: **********, от гр. ****, и Г. И. В., ЕГН: **********, от
гр. ***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да
премахнат металното ограждение, преграждащо поземлен имот с
идентификатор 02837.11.286, да осигурят непрекъснат и безпрепятствен
достъп до имота на ищеца - поземлен имот с идентификатор 02837.11.285 и
възможност ищеца да ползва по предназначение като съсобственик поземлен
имот с идентификатор 02837.11.286, като неоснователен.
13
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Д. В., ЕГН: **********,
от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. П., ЕГН: **********, от гр. ****, сумата в
размер на 1450,00 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева) - разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за допълнителна съдебно-техническа
експертиза по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Д. В., ЕГН: **********,
от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. В., ЕГН: **********, от гр. ***, сумата в
размер на 200,00 лв. (двеста лева) - разноски за депозит за допълнителна
съдебно-техническа експертиза по делото.
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН: **********, от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. С. Й. М. от АК - Пазарджик, с личен № **********, със служебен адрес:
гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, бл. Б, ет. 1, ап. 10, сумата в общ
размер на 900,00 лв. (деветстотин лева) - адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗА.
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН: **********, от гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Пещера сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) -
възнаграждение на вещото лице А. П. по изготвената допълнителна съдебно-
техническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице А. П. от сметката на Районен съд –
Пещера сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) - възнаграждение по изготвената
от него допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14