РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Девня, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100110 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 127 ал. 2 вр. ал. 1, чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 и чл. 149 ал. 1
от СК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от С. Ю.
С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Д*********, чрез проц.
представител - адв. Д. П. от АК - Варна срещу О. С. О., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. Р******** с искане за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето Ю. О. С., ЕГН: ********** на
майката, определяне местоживеенето на детето при майката и определяне на
режим на лични контакти на бащата с детето с конкретно посочени в исковата
молба параметри; за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето
месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска на
основание чл. 143 от СК и за осъждане на ответника да заплати в полза на
детето издръжка за минал период в размер на от по 300 лева месечно, считано
от 01.02.2022 г. до 01.02.2023 г., или общо сумата от 3 600 лева, на основание
чл. 149 от СК.
Твърди се в молбата, че страните са родители на детето Ю. О. С.,
ЕГН: **********, което ищцата отглежда сама от около две години, когато
ответникът О. е напуснал семейството си под предлог, че заминава да работи
в чужбина и на практика не се е върнал в общия им дом. Сочи се, че ищцата е
1
разбрала от социалните мрежи, че ответникът има нова връзка и няма
намерение да се завръща в България. Излага се, че от момента на раждането
на детето до предявяване на иска за него се грижи само и единствено неговата
майка и нейните родители. Твърди се, че всички грижи за детето и
задоволяване на неговите нарастващи нужди за издръжка се заплащат със
средства на ищцата и нейните близки. От момента на раждането ищцата
живее заедно с детето в жилище на своите родители, съвместно с тях, където
е обособила детска стая и създала всички условия за отглеждането му. От
раждането на детето до датата на исковата молба от страна на ответника в
полза на детето не са налице опити за помощ с парични средства и същия не е
купувал нищо от многобройните и необходими за първоначалното и
последващо отглеждане на детето нужди. Предвид липсата на контакт с
ответника и в условията на пълното му дезертиране по отношение на грижи и
внимание за детето, ищцата моли съдът да се произнесе с положително
решение по исканията й. Претендира разноски по делото за държавни такси и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особен
представител на ответника, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорват се всички твърдения, изложени в
исковата молба, като се сочи в отговора, че същите не са подкрепени с
каквито и да било доказателства. Излага се, че предложения в исковата молба
режим на лични отношения между детето и бащата не е съобразен с
интересите на детето и в максимална степен ограничава възможността за
изграждане на здравословна емоционална връзка между бащата и сина.
Предлага се по - разширен режим на лични контакти. Оспорва се размера на
претендираната издръжка - както за бъдещ период, така и тази за минало
време, като се сочи, че същият не е съобразен с възрастта и нуждите на детето
и е прекомерно завишен.
В проведените по делото съдебни заседания ищцата се явява лично
и с процесуалния си представител, а ответникът се представлява от
назначения му особен представител. Изслушана лично от съда ищцата
заявява, че ответникът ги е напуснал когато детето е било на двумесечна
възраст и от тогава не е виждал сина си, нито го е чувал, тъй като ги бил
блокирал в социалните мрежи и Вайбър. Твърди, че от тогава до настоящия
момент грижи за детето полага единствено тя като родител, подпомагана от
своята майка. Заявява, че ответникът не е търсил детето, както и че в
социалните мрежи видяла, че той се оженил за друга жена.
В хода на устните състезания пълномощникът на ищцата пледира за
уважаване на предявените искове.
Особения представител на детето не оспорва иска за предоставяне
2
упражняване на родителските права на майка, но твърди, че предложения в
исковата молба режим би довел до отчуждение на бащата от детето, поради
което моли за по – разширен режим на лични контакти на бащата с детето.
Претенцията за издръжка в претендирания размер намира за недоказана и
моли съда да определи минимална издръжка. Искът с правно основание чл.
149 от СК намира за недоказан и моли за неговото отхвърляне.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” –
Девня в с. з. представител не се явява.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0834/12.05.2021 г. се установява, че детето Ю. О. С., ЕГН:
********** е родено на 10.05.2021 г. в гр. Варна от родители ищцата С. Ю. С.
и ответникът О. С. О..
От Удостоверение изх. № 045/11.09.2023 г., издадено от Управителя
на дружеството, в което ищцата работи като чистач е, че за периода от
01.01.2023 г. до 31.08.2023 г. ищцата е получила средно нетно
възнаграждение в общ размер на 2 291, 13 лева.
Ищцата притежава и недвижим имот – апартамент с площ от 59, 85
кв. м. с прилежащо избено помещение с площ от 6, 30 кв. м., находящ се в гр.
Д********** придобит чрез покупко – продажба, видно от нот. акт №
*********** дело №506 от 05.07.2018 г.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Девня се
установява, че след раздялата на страните детето Ю. се отглежда от майката –
ищцата С. С. при добри жилищни условия в дома на нейните родители в гр.
Девня, които я подпомагат в отглеждането на детето. Потребностите на
детето с оглед възрастта му са напълно задоволени от майката, като бащата не
участва в отглеждането и възпитанието му. Същият е имал много малко
контакти с детето след раздялата с неговата майка, тъй като живее в чужбина
и рядко търси сина си. Към настоящия момент ищцата е в неплатен отпуск за
отглеждане на дете, възнамерява да се върне на работа във фирмата на
родителите си в най – скоро време. Подпомагана е по чл. 7 ал. 1 от ППЗЗД в
размер на 50 лева месечна помощ за дете. Финансово я подкрепят нейните
родители, които работят.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Я. А. и
С.Ж.Д.се установява, че след раздялата на родителите единствено майката
полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Бащата не е търсил
детето си откакто е напуснал семейството, не заплаща издръжка. Веднъж е
пратил дрешки на детето по своя брат.
3
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на
детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за
определяне на издръжка, дължима от бащата, са предявени от страна на
майката, като ответникът не взема участие в делото, в хипотезата на чл. 47 ал.
6 от ГПК му е назначен особен представител.
Установи се по делото, че родителите на детето са живели за кратко
на семейни начала и са разделени малко след неговото раждане. Грижите по
отглеждането и възпитанието на детето от тогава до настоящия момент се
полагат от ищцата.
Основен критерий за решението при кого от двамата да живее
детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото
осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание,
внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич,
топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от
всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и
само интересите на самото дете. Под "интереси на децата", както е разяснено
в ППВС № 1/1974 г. /чиито указания са запазили силата си и при действащия
СК/, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, както и
материалните интереси на детето, свързани с обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и други. Решаващо значение при преценката на интересите
на детето има цялата съвкупност от интереси, както и тези, свързани с
всестранното развитие на детската личност.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от
двамата родители да предостави упражняването на родителските права,
единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички
относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските
качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето,
изразената му готовност да живее с детето /по настоящото дело единствено
ищцата е изразила готовност да отглежда и възпитава детето /, анализирайки
данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого
от двамата родители в по - голяма степен детето е привързано, както и дали
4
родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да
живее детето - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите
родителя лица, жилищно - битовите му условия на живот, финансовите
възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на
детето /в случая детето е момче на 2 години – възраст/, при която възраст
ежедневната непосредствена майчина грижа е необходима и незаменима - чл.
59 ал. 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само
при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските
права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя,
комуто не са предоставени родителските права. Изброяването на
обстоятелствата в цитираната разпоредба на СК, както и в цитиранато ППВС
е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет
предвид при изследване на най - добрия интерес на детето по смисъла на § 1 т.
5 от ДР на ЗЗДт.
Съблюдаването на интересите на децата при разрешаване
разногласията между техните родители, освен прокламираните в Семейния
кодекс принципи, следва и от редица други норми. В чл. 3 от Конвенцията за
правата на детето е прогласен принципът, че висшите интереси на детето са
първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи.
В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира, че по – добър потенциал да възпитава своето дете, да полага
адекватни грижи за него притежава майката. Същата има и желание да го
прави, което демонстрира пред съда. Съдът няма никакво основание да се
съмнява в родителския капацитет на ищцата, тъй като доказателствата по
делото сочат точно обратното – че тя отлично се справя с отглеждането и
възпитанието на детето и то без участието на другия родител от самото му
раждане до настоящия момент. Доказва се по делото, че детето живее при
добри битови условия в дома на майката и нуждите му са напълно
задоволени. Както е изяснено в цитираното по - горе ППВС, майката е по -
пригодна от бащата за отглеждане на деца в ниска възраст. Този ранен етап от
развитието на всяко дете е свързан със задоволяване на физиологични
потребности, изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най -
дълбока връзка на детето с външния свят е тази с неговата майка. Съвкупното
обсъждане на посочените по - горе условия налага извод, че интересът на
детето ще е охранен най - добре, ако упражняването на родителските права
5
бъде предоставено на майката с регламентиране на режим на лични
отношения с бащата, съобразени с възрастта на детето, за да бъде
възстановена емоционалната връзка между този родител и детето.
Като последица от предоставянето на родителските права на
майката, местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея на
адреса, на който живее.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем
на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с
другия. Той следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи
потребността на детето и от двамата родители. Семейният кодекс не разписва
правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с
детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава
свобода на съда да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с
оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по - горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне
възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на
двамата си родители. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт
с двамата му родители. Поддържането на лични отношения между бащата и
детето в настоящия случай е жизнено необходимо за него и с оглед неговия
пол и създаване на възможност чрез общуване с бащата то да развива чувство
на обич, привързаност, доверие, самостоятелност, отговорност, авторитети,
което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие.
Тук следва да се отбележи, че съдът подлага на критика
способностите, възможностите и готовността на бащата да прояви
всеотдайността и любовта си към детето и да поддържа връзка с него.
Твърденията на ищцата, че бащата не проявява интерес към детето си и не го
е търсил от месеци не се опровергават по делото. Затова и предвид факта, че
детето на практика не познава своя баща съдът намира, че при срещите му с
бащата следва да присъства и неговата майка, която то припознава като най –
близкия си възрастен. При положени взаимни усилия от страна на двамата
родители ще се възстанови както емоционалната връзка между бащата и
детето, така и нормалната комуникация помежду им, което определено ще
повлияе положително на детето. Ако настъпят обстоятелства, променящи
коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното
положение също да се промени, като се приведе в съответствие с
новосъздадената обстановка. По принцип развитието на децата трябва да се
извършва при грижата, подкрепата и авторитета на двамата родители. Всеки
един от тях в името на благополучието на детето следва да съдейства то да
живее, доколкото е възможно, най - близко до семейната среда. Затова и
съдът намира предложения в исковата молба режим на лични отношения на
6
детето с бащата за съобразен с неговите интереси, като същият следва да се
разшири единствено с празничните дни, летните месеци и личните празници
на детето и тези на бащата. При неефективност на така определените мерки
законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или
определянето на нови.
Съдът счита, че следва да бъде определен следният режим на лични
отношения между детето Ю. О. С. и неговия баща:
1. До навършване на 5 годишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от месеца в събота или неделя за времето от
10, 00 часа до 13, 00 часа и за времето от 15, 00 часа до 18, 00 часа, без
приспиване, в присъствието на майката;
- всяка година по двадесет дни през лятото, разделени на две части,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като дните да се определят по
споразумение между родителите, а ако такова не се постигне: от 01.07. до
10.07. и от 20.08. до 30.08. от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
последния ден от периода;
- на рождения ден на детето в четна година - за времето от 10, 00
часа до 13, 00 часа и за времето от 15, 00 часа до 18, 00 часа, в присъствието
на майката.
2. След навършване на 5 годишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от месеца за времето от 10, 00 часа в събота
до 18, 00 часа в неделя, с преспиване при бащата;
- всяка година по тридесет дни през лятото, разделени на две части,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като дните да се определят по
споразумение между родителите, а ако такова не се постигне: от 01.07. до
15.07. и от 15.08. до 30.08. от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
последния ден от периода;
- По време на Новогодишните празници /31 декември и 1 януари/ – с
преспиване за времето от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
следващия ден през нечетна година;
- на рождения ден на детето за времето от 10, 00 часа до 19, 00 часа
през четна година;
- на рождения ден на бащата за времето от 10, 00 часа до 19, 00 часа
всяка година.
3. Бащата да осъществява аудио и видеоконферентна връзка с детето
два пъти всяка седмица в удобно за него време за време
от половин астрономичен час, като връзката да се провежда до 20, 00 часа на
съответния ден и през време, в което детето не посещава детско заведение.
7
4. При срещите с бащата детето следва да се взема от дома на
майката и ще се връща в дома на майката.
Като последица от предоставяне родителските права на майката,
бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и
материално състояние те следва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите
родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по - малък от минимума,
предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера
на минималната работна заплата за страната. Ирелевантно е дали заплащането
на издръжка би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл.
143 ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се
осигурят на всяко дете финансова стабилност и начин на живот, позволяващи
му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация.
Нормата на чл. 143 ал. 2 от СК е императивна и вменява в задължение на
родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са
работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат, т. е. при
всички случай родителите дължат издръжка по силата на закона.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с
ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка
се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираността на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
8
Ю. е на 2 години, не страда от хронични заболявания, няма данни за
здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. За
определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на дете на тази
възраст, което обуславя повишена нуждата от разходи за облекло, обувки,
храна заради бързия растеж. За да определи размера на месечната издръжка за
детето на страните, отчитайки в съвкупност неговите нужди и възможностите
на двамата им родители /за които не се установява да дължат издръжка на
друго дете освен на детето Ю./, съдът намира, че общата текуща месечна
издръжка, която ищцата и ответникът са длъжни и могат да осигуряват на
малолетното си дете възлиза на 350 лева месечно, за да бъдат подходящо
посрещнати не само базовите нужди на детето от облекло, храна, отопление,
медицински грижи и медикаменти, занимателни пособия, но също така
свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от
социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за
наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли
единствено да достигнат по - висок ръст, не и да намалеят. При разпределяне
този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители
съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на
сумата от 250 лева месечно, която сума съдът преценява като напълно
съобразена с възможностите му с оглед данните по делото, че същият работи
в Германия, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват
от майката, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да
се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от
отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по - малък дял от
паричната издръжка.
Чл. 149 от СК гласи, че издръжка за минало време може да се търси
най - много за една година преди предявяване на иска. Предпоставките,
обуславящи размера на издръжката на детето за периода от 06.02.2022 г. до
06.02.2023 г. не се различават от обсъдените по - горе обстоятелства, поради
което същата следва да се фиксира на сумата от 250 лв. месечно. Ответникът
не представя доказателства за плащане на каквито и да било суми за нуждите
на сина си през посочения период, поради което предявеният срещу него иск
за присъждане на издръжка за минало време следва да се уважи до размера от
3 000 лева, а за горницата – до претендираните 3 600 лева да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Обстоятелството, че през периода или част от
него ответникът е бил безработен дори и да е вярно, не го освобождава от
задължението му да осигури издръжката на своето дете, още повече, че той е
в трудоспособна възраст и няма данни да страда от някакво заболяване,
ограничаващо неговата работоспособност.
9
Поради уважаването на исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в
полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в общ
размер на 1 125 лева, съгласно представения списък и разписки за заплатени
от ищцата адвокатски хонорар и депозит за особен представител. На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда
дължимата държавна такса върху исковете за издръжка. Относно искът с
правно основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от СК, съгласно
разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични
платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 %
върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на
ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня общо сумата от 360
лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК. На същото основание ответникът
дължи и държавна такса по иска с правно основание чл. 149 от СК. Същата,
изчислена върху уважения размер на този иск от 3 000 лева, възлиза на сумата
от 120 лева. Или по тези искове ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавни такси в общ размер на 480 лева.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта, с която се уважава иска за
присъждане на издръжка.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето Ю. О. С., ЕГН: ********** на майката С. Ю. С., ЕГН:
**********, на основание чл.127 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ю. О. С., ЕГН: **********
при майката С. Ю. С., ЕГН: ********** на адрес: гр. Д********.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения на
бащата О. С. О., ЕГН: ********** с детето Ю. О. С., ЕГН: **********, както
следва:
1. До навършване на 5 годишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от месеца в събота или неделя за времето от
10, 00 часа до 13, 00 часа и за времето от 15, 00 часа до 18, 00 часа, без
приспиване, в присъствието на майката;
10
- всяка година по двадесет дни през лятото, разделени на две части,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като дните да се определят по
споразумение между родителите, а ако такова не се постигне: от 01.07. до
10.07. и от 20.08. до 30.08. от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
последния ден от периода;
- на рождения ден на детето в четна година - за времето от 10, 00
часа до 13, 00 часа и за времето от 15, 00 часа до 18, 00 часа, в присъствието
на майката.
2. След навършване на 5 годишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от месеца за времето от 10, 00 часа в събота
до 18, 00 часа в неделя, с преспиване при бащата;
- всяка година по тридесет дни през лятото, разделени на две части,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като дните да се определят по
споразумение между родителите, а ако такова не се постигне: от 01.07. до
15.07. и от 15.08. до 30.08. от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
последния ден от периода;
- По време на Новогодишните празници /31 декември и 1 януари/ – с
преспиване за времето от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
следващия ден през нечетна година;
- на рождения ден на детето за времето от 10, 00 часа до 19, 00 часа
през четна година;
- на рождения ден на бащата за времето от 10, 00 часа до 19, 00 часа
всяка година.
3. Бащата да осъществява аудио и видеоконферентна връзка с детето
два пъти всяка седмица в удобно за него време за време
от половин астрономичен час, като връзката да се провежда до 20, 00 часа на
съответния ден и през време, в което детето не посещава детско заведение.
4. При срещите с бащата детето следва да се взема от дома на
майката и ще се връща в дома на майката, на основание чл. 127 ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА бащата О. С. О., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
Р******* ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето Ю. О. С., ЕГН:
********** чрез неговата майка и законен представител - С. Ю. С., ЕГН:
********** в размер на 250 /двеста и петдесет лв., 00 ст./ месечно, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено плащане,
с падеж до 5 - то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 06.02.2023 г. до навършване на пълнолетие на
детето или до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, на
11
основание чл. 143 ал. 1 и 2 вр. чл. 142 от СК.
ОСЪЖДА бащата О. С. О., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
Р******* ДА ЗАПЛАТИ на С. Ю. С., ЕГН: ********** издръжка за минало
време за периода от 06.02.2022 г. до 06.02.2023 г. в размер на 3 000 лева /три
хиляди лв., 00 ст./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
влизане на решението в сила до окончателното погасяване, на основание чл.
149 ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА О. С. О., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
Р******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Ю. О. С., ЕГН: ********** чрез
неговата майка и законен представител - С. Ю. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Д******* сумата от 1 125 лева /хиляда сто двадесет и пет
лв., 00 ст./, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА О. С. О., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
Р******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС - Девня сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лв., 00 ст./,
представляваща държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл. 78
ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на
предварително изпълнение на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
12