Определение по дело №1020/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 893
Дата: 18 юни 2020 г.
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20205300501020
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №893

гр. Пловдив, 18.06.2020 г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                            

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 1020 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, чрез юрисконсулт И.Н. срещу определение № 3265/11.03.2020 г. по частно гражданско дело № 2314/2020г. по описа на РС Пловдив, VІІІ гр.с., с което е върнато заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. №10586/12.02.2020г. и е прекратено производството по това.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 ал.1 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Възражението на жалбоподателя за неправилност на извода на  РС Пловдив за прекратяване на производството е основателно. Както е посочено и в т.1 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК разпоредбите на  чл. 410 и чл. 411 ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл. 128 ГПК, но не и към чл.129 ал.2 ГПК откъдето следва, че заповедният съд е длъжен да следи за редовността на заявлението, но не и да дава указания за поправянето му и именно поради това несъобразяването на заявлението с изискванията на чл. 410 /който препраща към чл.127 и 128 ГПК/ систематично е уредено в чл.411 ал.2 т.1 ГПК като основание за неговото отхвърляне. Промените в чл.411 ал.2 т.1 ГПК задължаващи съда да дава указания за поправяне на нередовностите в заявлението в три дневен срок с нищо не променя горните правни изводи, че заповедният съд няма правомощие да прилага чл.129 от ГПК, а всякога дължи произнасяне по същество на заявлението. Като е приложил в казуса чл.129 РС Пловдив е нарушил закона и е прекратил производството по делото, при условие, че е бил длъжен да се произнесе по съществото на заявлението. По така изложените съображения, частната жалба се намери за основателна, а обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на РС Пловдив за произнасяне по същество. Поради което съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение № 3265/11.03.2020 г. по частно гражданско дело № 2314/2020г. по описа на РС Пловдив, VІІІ гр.с.

ВРЪЩА делото на РС Пловдив за произнасяне по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                              2.