Р А З
П О Р
Е Ж Д
А Н Е № 122
Гр. Стара Загора, 25.03.2022 г.
Старозагорският административен съд, осми състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретар
Николина Николова като разгледа
докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 182 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.276 и
сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искане
от лишения от свобода К.С.Д.,***, с искане да бъдат отменени фактически
действия по налагане на запор върху личната му партида в затвора. Претендира се
незаконосъобразност в действията на длъжностно лице при финансова служба в
Затвора – Стара Загора, тъй като лишеният от свобода е уведомен за наложен
запор само на трудовото възнаграждение, но не и на личната партида. Наложеният
запор възпрепятства близките на лишения от свобода да му изпращат средства.
Самият той не разполага със средства за вещи и принадлежности от първа
необходимост, с което обосновава бедстващо си и унизително положение и чувство за безпомощност. Твърди
неправомерна удръжка на сумата от 300 лв., преведена по личната партида от
сестра му Р.С.Д., като оспорва наличието на основание за това действие. В
съдебно заседание, лишеният от свобода поддържа искането си, като не се
противопоставя на наложения запор на трудово възнаграждение, за който е
уведомен, но иска отмяна на наложения запор върху средствата по личната
партида, за което не е бил уведомен. Претендира, че предоставяните от затвора
хигиенни принадлежности не са с добро качество и има потребност да закупи
други, като например паста за зъби. Заявява, че засега не работи в затвора,
няма деца, на които да дължи издръжка.
Ответникът – Началник на Затвора Стара Загора,
чрез юр.С. в съдебно заседание оспорва подаденото искане като неоснователно. Позовава
се на получено на 04.01.2021 г. в Затвора гр. Стара Загора като трето задължено
лице запорно съобщение от ЧСИ Н.К., с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение, включително на сумите по личната
партида на л.св. К.С.Д., за задължение на длъжника в полза на взискателите ТД
на НАП Пловдив и П.Б.. На това основание на 20.01.2022 г. от Затвора – Стара
Загора по сметка на ЧСИ е извършен превод на сума в размер на 300 лв.,
постъпила по личната партида на длъжника. Обосновава, че в случая
затворническата администрацията, респективно Началникът на Затвора, нямат право
да преценят законосъобразността на действията на ЧСИ. Затвора Стара Загора не е
страна по изпълнителното дело, не може да упражнява вместо длъжника правото му
на процесуална защита по изпълнителното дело. Намира, че бездействието на
длъжника не може да бъде санирано чрез оспорване действие или бездействие на
третото задължено лице в едно изпълнително производство. Цитира задълженията,
основани на разпоредбата на чл. 508, ал.1 от ГПК на третото задължено лице,
респ. последиците по чл.452, ал.3 и чл. 512, ал.4 от ГПК, които биха настъпили
при неизпълнение на разпореждането на ЧСИ със запорното съобщение. Позовава се
на забраната по чл.507, ал.2 и ал.3 от ГПК, вписана в съобщението, Затвора –
Стара Загора да предава на длъжника К.Д. запорираните суми. Поради липсата на
изменение или отмяна на наложените обезпечителни мерки по съответния
процесуален ред, същите преценява като задължителни за изпълнение за Затвора –
Стара Загора, респ. не могат да бъдат определени като незаконосъобразни. По
тези доводи моли процесното искане да бъде отхвърлено като неоснователно.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Лишеният от
свобода К.С.Д. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара
Загора.
На
04.01.2022 г. в Затвора гр. Стара Загора е получено Запорно съобщение с изх.№ 78624/30.12.2021г.
по изп.д.№20179290402096
от частен съдебен изпълнител Н.К., в което е посочено, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 03.06.2016г. от Районен съд Хасково на основание
съдебно решение по ГД № 65 от 2015 г. на РС-Хасково е образувано изпълнително
дело № 20179290402096 срещу К.С.Д., по което лицето дължи сумата от 5673,37лв.,
от които главница в размер на 1426,05
лв. със законна лихва в размер на 1013,18 лв. за периода 13.01.2015 г. –
13.01.2022 г., 895 лв. неолихвяеми вземания, 585 лв. присъдени разноски в полза
на взискателите ТД на НАП Пловдив, офис Хасково и П.К.Б., както и такси и
разноски в размер на 856,67 лв., съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ
към 30.12.2021 г., и присъединени публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в
размер на 897,47 лв. в полза на държавата. Със запорното съобщение е наложен
запор върху получаваното от К.С.Д. трудово възнаграждение, както и върху всяко
друго възнаграждение получавано от длъжника, включително и запор на сумите по
личната партида на л.св. К.С.Д., до погасяване на задължението към
взискателите.
След
получаване на запорното съобщение, на 18.01.2022 г. по банковата сметка за
чужди средства на затвора е получен превод на сума за лични нужди на лицето К.С.Д.
в размер на 300 лв. Сумата е отразена като приход и разход по личната партида
на лицето в затворническата система. Цялата сума е била удържана и преведена по
сметка на ЧСИ Н.К. с платежно нареждане № 4/20.01.2022 г. по указаната в
запорното съобщение банкова сметка *** /л.15 от делото/.
По
делото не са налице данни лишеният от свобода да е полагал труд в Затвора – гр.
Стара Загора, за което да му е било изплащано възнаграждение по смисъла на чл.
78, ал. 1 от ЗИНЗС. Не са налични и доказателства Д. да е осъден с влязло в
сила решение да заплаща законна издръжка на свои деца или съпруга.
С
оглед така установените факти и обстоятелства, съдът намира от правна страна
следното:
Искането
е допустимо, тъй като възможността за предявяването му не е ограничена във
времето и изхожда от лице, което твърди, че незаконосъобразното фактическо действие
по налагане на запор върху средствата по личната му партида в затвора, респ. удръжка
на получен паричен превод от близки без основание за това, е довело до
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода /предвид поддържаните оплаквания, че е лишен от възможността да получи
средства за вещи и принадлежности от първа необходимост/, респ. е засегнато от
твърдяно от него нарушение на забраната по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Разгледано
по същество, същото е неоснователно, поради следните съображения:
От
доказателствата по делото безспорно се установява наложен запор върху
средствата по личната партида на лишения от свобода Д. от ЧСИ Н.К., съгласно запорно
съобщение изх.№ 78624/30.12.2021г. по образуваното срещу К.С.Д. изпълнително
дело № 20179290402096 по описа на ЧСИ К., с взискатели ТД на НАП-Пловдив, офис
Хасково и П.К.Б.. В изпълнение на това
запорно съобщение на 20.01.2022 г. е била удържана и преведена на ЧСИ
постъпилата на 18.01.2022г. по банковата сметка за чужди средства на затвора сума
за лични нужди на лицето К.С.Д. в размер на 300 лв. Същата с оглед твърденията
на К.Д. е преведена от сестра му с цел задоволяване на лични потребности и
закупуване на хигиенни принадлежности от първа необходимост като паста за зъби.
От гледна точка на ГПК действията на затворническата
администрация при Затвора Стара Загора, като трето задължено по изпълнителното
дело лице, са изцяло законосъобразни. Това е така, защото в случаите, когато
третото задължено лице извърши плащане на длъжника въпреки полученото запорно
съобщение, взискателят и присъединените кредитори разполагат с процесуална
възможност да искат от него (третото задължено лице) направеното плащане.
Законодателят е предвидил солидарна отговорност както на третото задължено
лице, така и на лицата от органите му на управление – чл.452, ал.3 ГПК, като
нововъзникналите права на взискателя се реализират в рамките на същото
изпълнително производство, в което не е изпълнен запорът. Т.е. в случай, че
администрацията на Затвора Стара Загора, въпреки полученото запорно съобщение
на ЧСИ Н.К., е извършвала плащане към длъжника по внесените му по личната
партида от негови близки суми, би се поставила в положение на солидарно
отговорна страна по това правоотношение. Следователно затворническата администрация
е действала законосъобразно като в изпълнение на полученото на 04.01.2022г.
запорно съобщение и в съответствие с разпоредбата на чл. 508 от ГПК, с оглед
посочения изпълнителен способ, е извършила следващите се от това фактически
действия, в т. ч. удържането и превеждането на сумата от 300 лв. на 20.01.2022
г. на ЧСИ. Ищецът не е включен в трудова дейност, не получава възнаграждение,
върху което да се правят удръжки, както и че не е осъден да заплаща издръжка,
поради което нормата на чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС във връзка с чл. 446 от ГПК не
е намерила приложение.
Според
чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки,
съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се
възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките за задължения
за издръжка. В случая не се наблюдават незаконосъобразни действия във връзка с
неправилно изчисление на секвестируем доход, представляващ трудово
възнаграждение, тъй като, както се посочи, Д. не полага трудова дейност в
Затвора-Стара Загора, за която съответно да получава възнаграждение по смисъла
на чл. 78, ал. 1 от ЗИНЗС. Изпратените отвън пари представляват дарение на
лицето, лишено от свобода, те не представляват средства за издръжка, тъй като
лицето е пълнолетно и издръжката му, като лишено от свобода, е поета изцяло от
държавата. Относно оплакването за лишаване от възможност чрез направената
удръжка да си закупи необходими вещи от първа необходимост, следва да се каже,
че правото на лишените от свобода да получат определени вещи е гарантирано от
разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, в която е посочено, че лишените от
свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности. С ПМС
№321/2009г. е приета и Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна
издръжка за един лишен от свобода. Съобразно чл.4, ал.1, т.3 от тази наредба стандартът за годишната бюджетна издръжка за един
лишен от свобода включва осигуряването и на санитарно-хигиенни материали. От
съдържанието на посочените разпоредби се установява, че в разглеждания случай за
хигиенни принадлежности, които лишеният от свобода не е могъл да си закупи
поради наложения му запор, е налице
задължение за администрацията на Затвора Стара Загора да му ги осигури
безплатно. Релевираното възражение за недостатъчно добро качество на
предлаганите в затвора хигиенни принадлежности е лична преценка на лицето и не
обосновава различни от горните изводи.
Съществуващата възможност за Д. да получи безплатно
посочените вещи изключва каквато и да е форма на страдание или унижение, тъй
като по никакъв начин не се застрашава физическото му или психическо
съществуване, нито възможността му да преживява нормално през периода на
изтърпяване на наказанието, независимо, че е лишен от получаване на средства от
свои близки поради наложения запор, включително върху средствата по личната му
партида в затвора.
Поради
това, действията по изпълнение на конкретното запорно съобщение чрез наложения
запор на средствата по личната партида в затвора на лицето и извършения превод
на сумата от 300лв., постъпила за лични нужди на лишения от свобода, като
действия на органа по изпълнение на наказанието, не води до нарушаване на
забраната на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като същите в случая са съобразени със
задълженията на затворническата администрация, посочени в чл. 508 от ГПК и с
предоставените й правомощия да извършва удръжки от сумите на лишените от
свобода, съгласно действащите закони.
Водим
от изложените мотиви, съдът приема, че искането за отмяна на фактическите
действия по налагане на запор върху средствата на К.С.Д. ***, следва да бъде
отхвърлено като неоснователно. Фактическите действия са извършени законосъобразно
въз основа на надлежно наложен от ЧСИ запор върху средствата по личната партида
на лишения от свобода. За получателя на запорното съобщение – Затвора гр. Стара
Загора, не съществува законова възможност да преценява законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител, в т.ч. и наложения запор, тъй като законът
предвижда процесуален ред, по който длъжникът може да се защити срещу
принудителното изпълнение – пред съответния окръжен съд по реда на чл.435 от ГПК, в т.ч. и да претендира обезвреда за претърпени вреди в случай на
незаконосъобразно принудително изпълнение /арг.чл.441 от ГПК/.
Така
мотивиран и на основание чл.280, ал.2,
т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р А
З П О
Р Е Д
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеното на основание чл.276 от ЗИНЗС искане от К.С.Д., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора - Стара Загора, за отмяна на фактическите действия на
длъжностно лице при финансова служба към затвора – Стара Загора по налагане на
запор върху средствата по личната партида на К.С.Д. ***, като неоснователно.
Разпореждането може да се обжалва
пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в срок от 3 дни от
съобщаването му на страните, съгласно чл.281 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: