№ 1723
гр. Варна , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503645 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод молба с вх. 6511/06.04.2021 г., подадена от Д. В. Д., чрез адв.
Д.П., в която е обективирано искане за изменение на Решение № 544/15.03.2021 г. в частта за
разноските.
В обстоятелствената част на молбата се посочва, че съдът е осъдил Д. В. Д., да
заплати на М. М. М., сумата от 3000 лв., представляващи сторени във въззивното
производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, без да отчете направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Посочва, че в проведеното на 16.02.2021
г. открито съдебно заседание, М.М. е представлявана от адв. В., който е изготвил отговора
на въззивната жалба, и от адв. Андонов, но адвокатското възнаграждение за въззивната
инстанция е заплатено само на адв. Андонов. Отправено е искане до съда да измени
постановеното по делото решение, като намали размера на адвокатското възнаграждение до
предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер.
Насрещната страна М. М. М. не изразява становище по молбата в срока по чл. 248, ал.
2 от ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от
надлежна страна, обосновала правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
С Решение № 544/15.03.2021 г. ВОС е потвърдил Решение № 261117 от
10.11.2020 г., постановено по гр. д. № 7575/2019 г. по описа на ВРС, 47-ми
състав, с което на основание чл. 23, ал. 1 СК, е прието за установено в отношенията между
М. М. М. и Д. В. Д., че процесните недвижими имоти, са лична собственост на М. М. М..
1
Въз основа на това произнасяне, в полза на М.М. са присъдени сторените във
въззивното производство разноски в размер на 3000 лева, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
В проведеното на 16.02.2021 г. открито съдебно заседание, Д. В. Д., чрез процесуален
представител адв. Д.П., е направил възражение за прекомерност на претендираното от М.М.
адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗАдв., който
препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Във въззивното производство е представен Договор за правна защита и съдействие от
15.02.2021 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Андонов, в
размер на 3000 лв. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в написване на
отговор на въззивна жалба и процесуално представителство по делото, а на гърба на
договора се съдържа пълномощно от М.М., с което упълномощава адв. Антон Андонов да я
представлява и защитава във въззивното производство. В настоящия случай, видно и от
материалите по делото, отговорът на въззивната жалба е изготвен от адв. П.В., а адв.
Андонов е осъществил само процесуално представителство на М.М. в проведеното на
16.02.2021 г. открито съдебно заседание.
Като съобрази това, съставът на ВОС, намира за основателно направеното от
процесуалния представител на Д.Д. възражение за прекомерност на заплатеното на адв.
Антон Андонов адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на
спора и обема на извършените процесуални действия. Дължимото в полза на М.М.
адвокатско възнаграждение, следва да бъде редуцирано до минималния размер, определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно - 1031.11 лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и
решението следва да бъде изменено в частта относно присъдените разноски в полза М. М.
М., като същите бъдат намалени до 1031.11 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 544/15.03.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 3645/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Свети Свети Кирил и Методий“ № 2, община
Белослав, област Варна, от 3000 лева /три хиляди лева/ на 1031.11 лева /хиляда тридесет
и един лева и 11 ст/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3