Р Е Ш Е Н И Е
№ 4736, 11.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 13.11.2019 г. в публично заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15979 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представляван от пълномощника му ..... К.В.-М., твърди, че на 14.05.2016 г.
между третото лице ........................ и А.И.Н. е сключен Договор за
паричен кредит № ........., по който на последната е предоставен потребителски
кредит за лични нужди в размер на 1000 лева, който е следвало да бъде върнат
ведно с договорна лихва в размер на 197.25 лева на 60 равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 19.95 лева, първата от които платима на 21.05.2016
г., а последната - на 10.07.2017 г. Твърди се още, че с подписване на договора
кредитополучателят изразил съгласие да заплати такса за оценка на кредитно
досие в размер на 50 лева, плащането на която е разсрочено за срока на
договора, както и по негов избор кредиторът се задължил да му предостави и
допълнителна услуга изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита по
неговото местоживеене, за което кредитополучателят се задължил да заплати такса
в размер на 852.97 лева, плащането на която също е разсрочено за целия срок на
договора на равни вноски, платими на падежа на съответната погасителна вноска.
Кредитополучателят не изплатил изцяло дължимия заем към заемодателя, като
погасените от него суми са в общ размер на 120.02лв. На 19.05.2017 г. е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между ........................
и ищеца, по силата на който вземанията по договора са прехвърлени на последния,
като ищецът в качеството му на кредитор на ответницата е начислил и обезщетение
за забава върху дължимата сума в размер на законната лихва за периода
19.05.2017 г. – 30.04.2018 г., възлизащ на 97.56 лева. За това вземане, както и
за непогасените задължения по договора за кредит, възлизащи на : 958.19 лева -
главница, 165.41 лева - договорна лихва за периода 13.06.2016 г. – 10.07.2017
г., 28.20 лева - такса за оценка на досие за периода 13.06.2016 г. – 10.07.2017
г. и 535.81 лева – такса за услуга ............... за периода 13.06.2016 г. - 10.07.2017
г. ищецът се снабдил със заповед за
Продължение на
решение по гр. д. № 15979/18 г. на РСПд – стр. 2/9
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6892 по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. с. за 2018 г.,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 Граждански
процесуален кодекс, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд
указание дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда, по което е образувано ч. гр. д. № 6892/18 г. –
30.04.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски
и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен
представител на ответника А.И.Н. с ЕГН **********, адвокат Я.К., е направил правоизключващо възражение, основаващо се на твърдението,
че клаузата, с която е уговорено плащане на такса за услуга ...............
противоречи на разпоредбата на чл. 143, т. 14 Закон за защита на потребителите
/ЗЗП/, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът/доставчикът не изпълни своите, поради което тази клауза е нищожна
съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. По същата причина е неоснователна и претенцията за
заплащане на такса за оценка на досие, доколкото ищецът не представя
доказателства за извършване на каквато и да е услуга в полза на кредитополучателя.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело
ч. гр. д. № 6892 по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. за 2018 г. на 02.05.2018
г. е издадена Заповед № 3923 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.Б. да заплати
на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД : за сумата от 958.19 лева –
главница ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда – 30.04.2018 г., до окончателното й изплащане; за сумата от 165.41 лева -
договорна лихва за периода 13.06.2016 г. – 10.07.2017 г.; за сумата от 28.20
лева - такса за оценка на досие за периода 13.06.2016 г. – 10.07.2017 г.; за
сумата от 535.81 лева – такса за услуга ............... за периода 13.06.2016
г. - 10.07.2017 г., дължими по Договор за потребителски кредит № ........./14.05.2016
г., сключен с ............., вземанията по който са прехвърлени на 19.05.2017
г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД; за сумата от 97.56
лв. – обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г. – 30.04.2018 г.; сумата от 35.70 лв. държавна такса по
производството и сумата от 50 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт,
която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което в изпълнение на дадено от
Продължение на
решение по гр. д. № 15979/18 г. на РСПд – стр. 3/9
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба
за установяване на вземанията си по заповедта.
Не е налице спор относно процесуално и материалноправната легитимация на ищеца и в частност, че
той е частен правоприемник на ........................ по силата на сключен помежду
им на 19.05.2017 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ по
отношение на вземанията на последното, произтичащи от сключен между него и
ответницата Н. на 14.05.2016 г. Договор за потребителски кредит № .........,
като налице е спор относно дължимостта на процесните вземания с оглед на направените от ответника в
отговора на исковата молба правоизключващи
възражения.
Съобразно постигнатите договорености в Договор за
потребителски кредит № ........./14.05.2016 г., заверен препис на който е приет
като доказателство по делото : третото лице ........................ /наричано
накратко в следващото изложение .../ се е задължило да предостави на Б., в
качеството й на клиент, потребителски кредит в размер на 1000 лв., като от своя
страна последната се е задължила да върне кредита ведно с договорна фиксирана
за срока на договора лихва в размер на 31.82 % годишно, чийто размер за срока
на договора възлиза на 197.25 лв.; страните са уговорили и плащането на такса
за оценка на досие в размер на 50 лв., както и на такса за услуга ............
в размер на 852.97 лв., с които общият размер на дължимата сума по договора
възлиза на 2100.22 лв., която е следвало да бъде изплатена в рамките на
предвидения в договора срок на седмични вноски, всяка в размер на 34.63 лв.,
първото плащане е с падеж - 21.05.2016 г., а денят от седмицата, в който се
дължат плащанията – вторник.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на
кредит под формата на заем, както и от страните по него – юридическо лице,
което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, от една страна и от друга - ответникът, който е
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, то същият има белезите на договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закон за потребителския кредит,
поради което при решаване на настоящия правен спор приложение следва да намерят
правилата на действащия Закон за потребителския кредит, в глава трета на който
са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, за спазването на които съдът следи служебно, тъй като са императивни .
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по я. и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК : „Договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: 1. датата и мястото на сключването му; 2.
вида на предоставения кредит; 3. името, единния граждански
Продължение на
решение по гр. д. № 15979/18 г. на РСПд – стр. 4/9
номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия
адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване
на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо
периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни
разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на
главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на
кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване
на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора
за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15. лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
Продължение на
решение по гр. д. № 15979/18 г. на РСПд – стр. 5/9
момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални и други
такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и
за размера на лихвения процент на ден; 21. информация за правата на потребителя,
произтичащи от чл. 27 и 28, както и
условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване на
кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото
изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите
във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното
използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26. адреса на Комисията
за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на
този закон; 27. подписи на страните.”, като при неспазване на изискванията за
съдържание, визирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 ЗПК, законът – чл. 22, ал. 1 ЗПК, постановява, че
договорът за кредит е недействителен и че в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита -
чл. 23 ЗПК.
При прегледа на договора се установява, че част от
елементите му са представени печатно, а друга част са изпълнени ръкописно,
което е в противоречие с визираното в чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване всички
елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и размер на
шрифта.
Вън от горното в графата „Срок на договора в седмици“
е посочен невъзможнен срок - „35 01“, което води до
невъзможност да бъде определен срокът на договора, а от тук е налице и
нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, постановяваща договорът да е
сключен по я. начин.
В разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
също така, в договора не са посочени нито общата дължима сума от потребителя по
договора за кредит, а също и взетите предвид допускания използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по договора за кредит, определен
на 48 %, липсват данни дали в него са включени и уговорените по договора такса за
оценка на досие и такса за услуга ................
Несъответствието на договора на горните изисквания е
приравнено от законодателя на недействителност на договора.
А щом договорът е
недействителен, то в съответствие с чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само
чистата стойност на кредита в размер на 1000 лв., без уговорените по него възнаградителна лихва и такси, поради което
Продължение на
решение по гр. д. № 15979/18 г. на РСПд – стр. 6/9
установителните искове за тези вземания като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
Ищецът признава в исковата молба, а обстоятелството,
че платените от ответницата по договора суми са в общ размер на 120.02 лв., се
установява и от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, според което платените от ответницата суми са
както следва : 41.91 лв. – главница; 31.84 лв. – договорна лихва; 21.80 лв. –
такса за оценка на досие и 24.57 лв. – такса за услуга ..............., с оглед
на което и предвид приетото в предходния абзац на настоящото изложение, че в процесния случай на връщане подлежи само чистата стойност
на кредита, то след приспадането на заплатените суми по договора от получената
в заем такава, то предявеният иск за установяване на дължимостта
на главницата по договора следва да бъде уважен до размера на сумата от 879.98
лв., като за разликата до пълния претендиран такъв от
958.19 лв. същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И тъй като се касае за
парично задължение, денят за изпълнение на което не е определен /в този смисъл
Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5 от 2017 г./, то
за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен от кредитора съгласно
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За поставянето на длъжника в забава в момент, предхождащ
датата на подаване на исковата молба в съда, която съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК в случая
съвпада с деня на подаване на заявлението в съда, по което е образувано ч. гр.
д. № 6892/18 г. – 30.04.2018 г., по делото не са ангажирани доказателства, с
оглед на което предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 245.55 лв. разноски по
производството съразмерно на уважения иск /214.30 лв. довнесена държавна + 140
лв. депозит за вещо лице + 162.13 лв. депозит за особен представител х 49.29
%/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 49.29 лв. възнаграждение за
защита от юрисконсулт съразмерно на уважения иск, определено на база минимален
размер на възнаграждението от 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за
плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито правна, нито
фактическа сложност и по него бе проведено само едно открито съдебно заседание.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 42.24 лв. разноските по производството по
ч. гр. д. № 6892/18 г. съразмерно на уважения иск /35.70 лв. държавна такса +
50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт х 49.29 %/.
По изложените съображения съдът :
Продължение на
решение по гр. д. № 15979/18 г. на РСПд – стр. 7/9
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.Н. с ЕГН **********, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 879.98 лв., представляваща част от чистата стойност на
кредита по сключен на 14.05.2016 г. между А.Н. и ........................
Договор за потребителски паричен кредит № ........., вземанията по който са
прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г., ведно със законната лихва от 30.04.2018 г.
до окончателното й изплащане и за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед № 3923/02.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6892 по описа на Районен съд –
Пловдив, V гр. с. за 2018 г., като над уважения до пълния предявен размер от 958.19
лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 240, ал. 4 ЗЗД като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че А.И.Н. с ЕГН **********, му дължи
сумата от 165.41 лв. – договорна лихва за периода 13.06.2016 г. – 10.07.2017 г.
по сключен на 14.05.2016 г. между нея и ........................ Договор за
потребителски паричен кредит № ........., вземанията по който са прехвърлени от
последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г. и за което вземане
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед №
3923/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 6892 по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. за 2018 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А.И.Н. с ЕГН **********, му дължи
сумата от 28.20 лв. – такса за оценка на досие за периода 13.06.2016 г. –
10.07.2017 г. по сключен на 14.05.2016 г. между последната и ........................
Договор за потребителски паричен кредит № ........., вземанията по който са
прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
Продължение на
решение по гр. д. № 15979/18 г. на РСПд – стр. 8/9
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.05.2017 г. и за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед № 3923/02.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6892 по описа на Районен съд –
Пловдив, V гр. с. за 2018 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А.И.Н. с ЕГН **********, му дължи
сумата от 535.81 лв. – такса за услуга ............ за периода 13.06.2016 г. –
10.07.2017 г. по сключен на 14.05.2016 г. между нея и ........................
Договор за потребителски паричен кредит № ........., вземанията по който са
прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г. и за
което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед №
3923/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 6892 по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. за 2018 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А.И.Н. с ЕГН **********, му дължи
сумата от 97.56 лв. – обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г. – 30.04.2018
г. по сключен на 14.05.2016 г. между последната и ........................
Договор за потребителски паричен кредит № ........., вземанията по който са
прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г. и за
което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед №
3923/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 6892 по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. за 2018 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.Н. с ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 : сумата от 245.55 лв. разноски по
производството по гр. д. № 15979 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2018 г.; сумата от 49.29 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр.
д. № 15979 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от
42.24 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 6892 по описа на Районен
съд – Пловдив, V гр. с. за 2018 г. съразмерно на уважения иск.
Продължение на
решение по гр. д. № 15979/18 г. на РСПд – стр. 9/9
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7,
ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ