РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20241880100047 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „.......” ЕАД срещу М. В. К., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 563, 72 лева - главница, представляваща
стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за обект, находящ
се в гр. С., общ. С., ул. „....“ № ...., вх. ...., таванско помещение ...., за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2020 г. и от м.05.2021 г. до м.04.2022 г.; 52, 72 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г.,
дължима върху главницата за разпределена и доставена топлинна енергия; 33,
25 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; 6, 74 лева – мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение, дължима за периода 16.07.2020 г. – 14.06.2023
г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на
депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК / 20.06.2023 г./ до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 335/ 07.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 547 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге. /сумите са
индивидуализирани съгласно молба вх. № 2947 от 15.08.2024 г./
Ищецът твърди, че извършва производство и пренос на топлинна
енергия на територията на гр. С., като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на
1
топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия.
Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в
гр. С., общ. С., ул. ......“ № ...., вх....., таванско помещение ...., има качеството на
клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период от 15.09.2020
г. до 14.06.2023 г. се дължи мораторна лихва в размер на 52, 72 лева върху
сума за доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия за обекта на адрес: гр. С., общ. С., ул. „.......“
№ ....., вх......, таванско помещение ......
Ищецът посочва също, че собствениците в сградата – етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „.........“
АД. Твърди се също, че „...” ЕАД е сключила договор при общи условия с „...“
АД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите на ищеца в сградата- етажна собственост, в която се намира
процесният имот. Посочва се, че през процесния период „....“ ЕАД е
остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни,
предоставяни от „.......“ АД. Сочи се, че във връзка с предоставената от „.....“
АД услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, ответникът дължи
сума в размер от 33, 25 лева, представляваща главница за услугата дялово
разпределение, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и сума в
размер от 6, 74 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение,
дължима за периода 16.07.2020 г. – 14.06.2023 г. Посочва, че за процесните
суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № ..../
07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 547 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге.
Същата била връчена на ответника лично, който е подал възражение по реда
на чл. 414, ал. 1 ГПК в законоустановения едномесечен срок, поради което за
ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на
вземането по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така предявената
искова претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
С Определение № 62 от 20.02.2024 г. на Районен съд- Своге, „.....“ АД е
конституиран като трето лице- помагач на страната на ищеца по предявените
от него искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът, чрез своя процесуален
представител, е подал отговор на исковата молба. Оспорват се исковите
претенции, като се поддържа, че вземанията на ищцовата страна са погасени
по давност.
В депозирана молба вх. № 1457 от 18.04.2024 г. третото лице- помагач
„......“ АД изразява становище за основателност на претендираните от ищеца
вземания за дялово разпределение на топлинна енергия и представя писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
2
Видно от приложеното ч. гр. д. № 547/ 2023 г., по описа на Районен съд
Своге, образувано по депозирано от „....“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
335/ 07.09.2023г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника на 20.11.2023г., като в месечен срок от получаването й е подадено
възражение по реда на чл. 414 ГПК (на дата 20.12.2023г.). Предвид това са
дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в
законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на
топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител
(собственик или ползвател на топлоснабдения имот) на услугите за обект,
находящ се на адрес: гр. С., общ. С., ул. „......“ №....., вх......, таванско
помещение.....; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи
размера на претенциите.
В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за
главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и
разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление и
битово- гореща вода и услуга за дялово разпределение.
Преди да се пристъпи към обсъждане на другите аспекти от настоящия
правен спор, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува
съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно предприятие-
доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от
потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената,
съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се
дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на
ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от
05.12.2019г. по съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17, по отправени
преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е отразено,
че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
3
своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав
счита, че не се касае за непотърсена услуга и за нелоялна търговска практика,
упражнявана от ищцовото дружество.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. №
7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва да бъдат
публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което на съдът е служебно известно, че е сторено преди
процесния период. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ,
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Изложеното води до
извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Обстоятелството, че именно ответникът М. В. К. е титуляр на правото на
собственост върху процесния имот, находящ се на адрес: гр. С., общ. С., ул.
„.......“ № ...., вх...., таванско помещение .... е факт, който безспорно се
установява от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имот № ....., том...., рег. № ....., дело № ..../2018 г. на Е. З. –
нотариус с район на действие Софийски районен съд, съгласно който
процесният топлоснабден имот е продаден на ответника от трето за процеса
лице на 20.02.2018 г. В допълнение, по делото е представено заявление-
декларация, подадено от ответника до Изпълнителния директор на „........“
ЕАД, в което посочва, че желае партидата за топлоснабден имот на адрес: гр.
С., общ. С., ул. „....“ № ...., вх...., ателие /таванско помещение/ 1, да бъде
променена на негово име. Заявлението е саморъчно подписано от ответника,
същият не го е оспорил, следователно съгласно чл. 180 ГПК, то се ползва с
формална доказателствена сила. Впрочем, обстоятелството, че е собственик
на топлоснабдения имот не се оспорва и от ответника.
Отделно от гореизложеното, то доколкото се изяснява, че процесният
имот е топлоснабден (обстоятелство, което ще бъде коментирано подробно в
следващата част от настоящото изложение), то договорът за доставка на
топлинна енергия следва да се счита за сключен с конклудентни действия –
арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. №
7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ).
В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи и че самото
присъединяване към абонатната станция или нейно самостоятелно
4
отклонение и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот,
установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни
действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В
това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената и разпределена топлинна енергия.
От гореизложеното следва, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за
процесния период и ответникът е потребител на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот.
Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че
ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга,
поради което и за последното съществува право да претендира суми за
доставена, съответно отдадена топлинна енергия, както и за услугата дялово
разпределение. След като през процесния период ответникът е бил титуляр на
собствеността върху имота (и не са налице вещни ползватели), именно той
носи отговорност за заплащането на генерираните задължения за доставена и
разпределена топлинна енергия (т. 1 от Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ).
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно определяне обема на доставена
топлинна енергия и нейното остойностяване са приети заключенията на в.л. А.
Ц. по изготвените съдебно – техническа експертиза и допълнителна съдебно-
техническа експертиза.
От заключенията на в.л. А. Ц., които се кредитират от съда изцяло като
обективни, пълни и обосновани се установява, че през процесните периоди (от
м.07.2019г. до м.04.2020г. и от м.05.2021 г. до м.04.2022 г.), сградата, в която се
намира процесният имот е била непрекъснато топлоснабдявана. Посочено е,
че „.....“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер в етажната
собственост, който е преминал периодичен метрологичен контрол, като за
сметка на ищеца са отчислявани ежемесечно технологични разходи за АС.
Отбелязано е, че дяловото разпределение, извършвано от „....“ АД за сградата
етажна собственост и за имота на ответника, е извършено в съответствие с
методиката за дялово разпределение, описана в действащия Закон за
енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването,
издадена от Министъра на енергетиката. Посочено е, че направените
изчисления за отдадената топлинна енергия са извършени съгласно
методиката за дялово разпределение, описана в действащия ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. Съобразно приетото заключение по изготвената
5
допълнителна съдебно-техническа експертиза, ведно с поясненията, дадено от
вещото лице в о.с.з. от 13.03.2025 г., за процесните периоди от м.07.2019г. до
м.04.2020г. и от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. потребената топлинна енергия е
начислена съгласно методиката за дялово разпределение, описана в
действащия ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването, като изравнителната сума
за процесния период е в размер от 563, 20 лева с ДДС за доплащане. Посочено
е също, че извършените ежемесечни изчисления, отчисляване на
технологични разходи в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребената топлинна енергия за имота на адрес: гр. С.,
общ. С., ул. „...“ № ...., вх....., таванско помещение ...., с титуляр на партидата
М. В. К., са в съответствие с нормативните актове и цени за топлинна енергия,
действащи през процесния период. По зададените въпроси в открито съдебно
заседание от 13.03.2025 г., вещото лице поясни, че стойностите за потребена
топлинна енергия и услуга за дялово разпределение са начислени коректно.
Горепосочените изводи се затвърждават и от приетите по делото
заключения по изготвените ССчЕ и допълнителна ССчЕ. В експертните
заключения, е посочено, че за процесния период от м.07.2019 г. до м.04.2020 г.
дължимата сума за доставена топлинна енергия е 0, 54 лева, а за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2022 г. дължимата сума за доставена топлинна енергия е в
размер от 563, 18 лева. Посочено е, че мораторната лихва върху главното
вземане за доставена топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2020 г.
до 14.06.2023 г. е в размер от 59, 46 лева. Отразено е, че сумата, която се
дължи за дялово разпределение е в размер от 33, 25 лева, дължима за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., върху която се дължи мораторната лихва в размер
от 6, 74 лева, дължима за периода от 16.07.2020 г. до 14.06.2023 г. Съдът
кредитира в цялост заключенията на вещото лице, като счита същите за
обективни, обосновани и пълни.
Предвид горепосоченото, то се изяснява, че ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на
количеството отдадена топлинна енергия.
За пълнота на изложението, по отношение на отдадената топлинна
енергия от сградната инсталация, съдът счита за нужно да акцентира върху
следното: съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал.
3 от Закон за енергетиката - топлинната енергия отдадена
от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части
на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти. Вертикалната
топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата и
същата се явява обща част по естеството си. Предвид това, всеки собственик
на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, дължи
заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му
съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия (в
която връзка са постановени горецитираните тълкувателно решение и
6
решение на СЕС по отправено преюдициално запитване). Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по естеството си. Следва да се посочи, че
дори и в случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители в сграда- етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Допълнително, приложимата за процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на енергетиката и
приложмата към нея Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост не противоречи с Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Посоченият нормативен
акт е и в пълно съответствие с практиката на СЕС, обективирана в Решение
по дело С-708/17 и С-725/17 ( образувано по повод на преюдициално
запитване), съобразно което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент.
Съобразно гореизложеното, досежно претенцията за главница за
топлинна енергия, то дължимата сума за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г.
е в размер от от 563, 18 лв. (съобразно отразеното във фактура № .... от
30.06.2022г. –л .29 от делото и стр. 5- та от заключението на вещото лице с вх.
№ 855/ 04.03.025г.). За периода от м.07.2019г. до м.04.2020г. оставащата
дължима сума (след издадената изравнителна сметка) възлиза на 0, 54 лв.,
отново съобразно отразеното в таблицата на стр. 5- та от заключението на
вещото лице с вх. № 855/ 04.03.025г.
Ответникът своевременно е заявил по делото – с депозирания писмен
отговор на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност за
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че вземанията на топлоснабдителните
дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо. В чл.33, ал.1 от Общите
условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г., е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да настъпи
7
изискуемостта на задължението.
Предвид обстоятелството, че искът се смята предявен на 20.06.2023 г.
/когато е подадено заявлението по чл. 410 ГПК в съда/, то на основание чл.422,
ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията,
предмет на делото, които са станали изискуеми три години преди завеждане на
делото – в конкретния случай това е вземането за топлинна енергия за сумата
от 0,54 лева, за периода от м.07.2019г. до м.04.2020г.
Съобразно изложеното, исковата претенция за доставена топлинна
енергия следва да бъде уважена за сумата от 563, 18 лв., дължима за периода
от м.05.2021г. до м.04.2022г. и отхвърлена за разликата от 563, 18 лева до
пълния претендиран размер от 563, 72 лева и за периода от м.07.2019г. до
м.04.2020г., като погасена по давност.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия, съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че в чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 –
дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да настъпи изискуемостта на задължението. С исковата
молба се претендира мораторна лихва в размер от 52, 72 лв. за периода от
15.09.2020г. – 14.06.2023г. Вече бе коментирано, че претенцията за главница за
доставена топлинна енергия е основателна за сумата от 563, 18 лв. за периода
от м.05.2021г. до м.04.2022г. За заплащането на най- ранното вземане за
главница ответникът е изпаднал в забава считано от 16.07.2021г. Съдът
определя размера на мораторната лихва, изчислена съобразно представеното
от ищеца счетоводно извлечение за абонат .... /л. 31 от делото/, като същата за
периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2023 г. е в размер от 54, 36 лева. Доколкото
ищецът претендира мораторна лихва в размер от 52, 72 лева, то съобразно
принципът на диспозитивното начало в гаржданския процес, искът за
мораторна лихва следва да е уважен в претендирания размер от 52, 72 лева.
Предвид това, претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена
за сумата от 52, 72 лв. за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2023 г. и отхвърлена
единствено досежно периода от 15.09.2020г. до 15.07.2021г.
По отношение на вземането за дялово разпределение, то по силата на
чл. 22 от Общите условия на ищеца, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
8
приложението към нея.
В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „....“ АД, страните
са договорили заплащане от „....“ ЕАД на извършваните услуги съгласно
Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за
дялово разпределение в тях. Уговорено е цената да се определя първоначално
при сключване на договора, както и че може да се актуализира ежегодно в
срок до 30-ти април за следващия отчетен период.
Въпреки че искът за заплащане на цената за услугата за дялово
разпределение е доказан в своето основание, няма достатъчно данни за
неговия размер. В тази връзка, съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен
в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Съгласно изготвените по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-
счетоводни експертизи, вземането за дялово разпределение за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е в размер от 33, 25 лева. По делото не са събрани
данни колко е месечно дължимата сума за дялово разпределение, но същата
може да бъде изчислена като сумата от 33, 25 лева бъде разделена на
съответния брой месеци в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. При
разделянето се получава дължима месечна сума в периода от 1, 39 лева.
Подобно месечно разпределение е необходимо да се осъществи доколкото
ответникът е сторил възражение за погасяване по давност на главницата за
дялово разпределение. Съдът счита, че вземането за дялово разпределение е
периодично по своя характер. По отношение на това вземане в Общите
условия не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да
иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо, погасителната давност
следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението /в този
смисъл Решение от 21.04.2022 г. по в.гр.д. № 5310 по описа за 2021 г. на СГС/.
В случая, задължението за месец май 2020 г. е станало изискуемо незабавно.
Същевременно заявлението по чл. 410 е подадено в съда на 20.06.2023 г. Ето
защо, вземането за главница за дялово разпределение за м.05.2020 г. за сумата
от 1, 39 лева е погасено по давност.
С оглед гореизложеното, искът за заплащане на услугата дялово
разпределение за процесния имот следва да бъде уважен за сумата от 31, 86
лева., дължима за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г. и отхвърлен за
разликата от 31, 86 лева до претендираната сума в размер от 33, 25 лева за м.
05.2020 г.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение, съдът счита, че такава не се дължи, доколкото не са
9
ангажирани доказателства по делото, че длъжникът е поставен в забава. За
разликата от вземането за потребена топлинна енергия, по отношение на
задължението за заплащане на услугата дялово разпределение няма установен
срок. Предвид това важи общото правило, че за да бъде поставен длъжникът в
забава, то следва да е налице нарочна покана за заплащане на съответното
главно вземане. След като по делото не са представени доказателства да е
изпратена покана до ответника за заплащане на главното вземане за услуга за
дялово разпределение, то и същият не е поставен в забава и претенцията за
сумата от 6, 74 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
14.06.2023 г., следва да бъде отхвърлена.
Съобразно гореизложените съображения, то размерът на дължимите
суми е, както следва: искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
за сумата в размер от 563, 18 лв., представляваща главница – стойност на
доставена от ищеца топлинна енергия за имота на отвеника, находящ се на
адрес: гр. С., общ. С., ул. „....“ № ...., вх....., таванско помещение ...., за периода
от м.05.2021г. до м.04.2022г. и да бъде отхвърлен за периода от м.07.2019г. до
м.04.2020г. и за разликата от 563, 18 лева до пълния претендиран размер от
563, 72 лева, като погасен по давност.
Както беше посочено по- горе, основателна се явява акцесорна
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на мораторна
лихва върху вземането за топлинна енергия за сумата от 52, 72 лв. за периода
от 16.07.2021г. до 14.06.2023 г., като същата следва да бъде отхвърлена
единствено досежно периода от 15.09.2020г. до 15.07.2021г.
С оглед установеното по делото, както и съгласно изготвените по делото
ССчЕ, вземането за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. е в размер от 33, 25 лева, като исковата претенция за заплащане на
услугата дялово разпределение следва да бъде уважена за сумата от 31, 86
лева, дължима за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г. и отхвърлена за
разликата от 31, 86 лева до претендираната сума в размер от 33, 25 лева за м.
05.2020 г., като погасена по давност.
Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в
размер от 6, 74 лева, за периода от 16.07.2020 г. до 14.06.2023 г., върху
дължимата главница за услугата дялово разпределение, следва да бъде
отхвърлен като недоказан по основание (ответникът не е поставен в забава,
доколкото срок за изпълнение на задълженито не е определен в общите
условия на ищцовото дружество и по делото не са представени доказателства
да е поканен да плати сумата).
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковите претенции. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
10
размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение за
исковото производство в размер на 100 лв. Допълнително, от ищеца са
сторени разходи за изготвяне на съдебно-счетоводни експертизи - 500 лв.,
съдебно-технически експертизи- 761, 84 лв., държавна такса за исковото
производство в размер от 175 лв., държавна такса за заповедното
производство- 25 лв. и юрисконсулско възнаграждение за заповедното
производство- 100 лв.
Предвид изложеното и съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 1639, 89 лв. ( в
общата сума на дължимите разноски се включват и тези, сторени в
заповедното производство, тъй като на основание т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за тях исковият съд дължи изрично
произнасяне ).
При този изход на спора, право на разноски има и ответникът на
основание чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции. Същите са, както следва: 400 лв. заплатен адвокатски хонорар за
исковото производство, за заплащането на който е представен договор за
правна защита и съдействие № .... от 27.03.2024 г. С молба вх. № 80/
09.01.2025г. ищцовото дружество своевременно е сторило изрично
възражение за прекомерност на договерения и заплатен от ответника
адвокатски хонорар, което съдът счита за неоснователно. Договореният и
заплатен адвокаткси хонорар за исковото производство не се явява
прекомерен. В рамките на исковия процес са проведни множество открити
съдебни заседания като адв. И. е положил процесуални усилия в насока
охраняване позицията на своя доверител. Същевременно, входираният
отговор на исковата молба съдържа оспорвания свързани с исковата
претенция.
Съобразно гореизложеното и предвид отхвърлената част от исковите
претенции, ищцовото дружество следва да заплати на ответника разноски за
процесуално представителство в размер от 5, 28 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
В. К., ЕГН ********** дължи на „....” ЕАД, ЕИК:...., на основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 563, 18 лева,
представляваща главница – стойност на доставена от ищеца топлинна енергия
за обект, находящ се в гр. ., общ. С., ул. „....“ №...., вх....., таванско помещение
....., дължима за периода м.05.2021г. до м.04.2022г.; сумата от 52, 72 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2023 г.; сумата от 31, 86 лева,
представляваща главница за услугата за дялово разпределение за периода от
м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главните
вземания за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение,
считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
/20.06.2023 г./ до окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за доставена топлинна енергия за
разликата от 563, 18 лева до пълния претендиран размер от 563, 72 лева и за
периода от м.07.2019г. до м.04.2020г. ; иска с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД касаещ претенцията за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия единствено за периода от 15.09.2020г. до
15.07.2021г.; иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за главница за услугата дялово разпределение за разликата от 31,
86 лева до пълния претендиран размер от 33, 25 лева и за м.05.2020 г., както и
иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер от 6,
74 лева, за периода от 16.07.2020 г. до 14.06.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 335/
07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 547 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на „....” ЕАД, ЕИК: .... сумата от 1639, 89 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство и по
заповедното производство по ч.гр.д. № 547 по описа за 2023 г. на Районен съд
Своге.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, ЕИК: ... да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на М. В. К., ЕГН ********** сумата от 5, 28 лв., представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство и по заповедното
производство по ч.гр.д. № 547 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
София в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „.....“
АД на страната на ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните.
12
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
13