Определение по дело №48/2021 на Административен съд - Монтана

                     O   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                              № 33/28.01.2021г.

                        

Административен съд - Монтана, І-ви състав в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:  

 

                                                                  Председател : Огнян Евгениев

 

като разгледа Административно дело №48/2021г. по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл.197 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.28 и сл. от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ)

Образувано е по жалба на П.П.П. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В., срещу Решение №АСД-22-1/07.01.2021г. на Областния управител на Област Монтана, с което е прекратено производството по Заявление вх.№АСД-22-6/31.12.2020г., с което оспорващия е поискал предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и се претендира присъждане на разноски по воденото производство.

Настоящата съдебна инстанция счита, че жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като доводите са следните:

Със Заявление вх.№АСД-22-6/31.12.2020г. (л.14 по делото), оспорващия е поискал от Областния управител на Област Монтана да му предостави обществена информация по реда на ЗДОИ. С обжалваното срещу Решение №АСД-22-1/07.01.2021г. на Областния управител на Област Монтана е прекратено производството по Заявление вх.№АСД-22-6/31.12.2020г. Административния орган е приел, че от една страна със заявлението не се иска информация по реда на ЗДОИ, а извършване на административна услуга по реда на §1, т.2 от Закон за администрацията (ЗА) във вр. с чл.21 от АПК мотивирал административния акт, а от друга страна е приел, че исканата информация не съответства на изискването на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като не е свързана с обществения живот в Република България и не би могла да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на областния управител.  Незаконосъобразно в случая е посочено, че се касае за искане извършване на административна услуга по смисъла на §1, т.2 от ДР ЗА. Това е така, тъй като със Заявление вх.№АСД-22-6/31.12.2020г., оспорващия не е заявил извършване на административна услуга по смисъла на §1, т.2 от ДР ЗА, а предоставяне на конкретна информация, която е свързана с дейността на административния орган. Искането по Заявление вх.№АСД-22-6/31.12.2020г. не може да бъде отнесено към нито една от хипотезите на §1, т.2, б.“а,б, в, г, д“ от ДР ЗА, а изрично посочва конкретни обстоятелства и факти по отношение на които оспорващия иска да получи информация.

На следващо място, незаконосъобразно в случая е прието като основание за недопустимост на искането, че исканата информация не съответства на изискването на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като не е свързана с обществения живот в Република България и не би могла да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на областния управител. Това е така, тъй като обстоятелството дали исканата информация е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ не е основание да се прекрати производството по подаденото заявление, тъй като същото е подадено от лице с активна легитимация по предвидения ред и необходимата форма. Административния орган е дължал произнасяне по основателността на искането с надлежен административен акт, с който е следвало или на основание чл.34 от ЗДОИ да предостави исканата информация или на основание чл.37 от ЗДОИ да предостави исканата информация. С оглед изчерпателност следва да се посочи, че ако при разглеждане на искането за предоставяне на обществена информация се установи, че засяга трети лица, в съответствие с изискването на чл.31 от ЗДОИ е необходимо тяхното съгласие за предоставянето и на заявителя, но във всички случай административния орган е длъжен да се произнесе с административен акт или на основание чл.34 от ЗДОИ или на основание чл.37 от ЗДОИ, но не и да прекратява производството по предоставяне на обществена информация.

С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане за присъждане на разноски по спора, ответника следва на основание чл.143, ал.1 от АПК да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на 10 лева, който са заплатени като държавна такса за образуването му.      

Водим от горното и на основание на чл.200, ал.1 от АПК във вр. с чл.28 и сл. от ЗДОИ, като счете, че жалбата на П.П.П. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В., срещу Решение №АСД-22-1/07.01.2021г. на Областния управител на Област Монтана е основателна и на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответника следва да заплати сторените по делото разноски, I-ви състав на Административен съд Монтана

 

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ Решение №АСД-22-1/07.01.2021г. на Областния управител на Област Монтана, с което е прекратено производството по Заявление вх.№АСД-22-6/31.12.2020г., с което оспорващия е поискал предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ.

ИЗПРАЩА преписката на Областния управител на Област Монтана за произнасяне по Заявление вх.№АСД-22-6/31.12.2020г. подадено от П.П.П. ***.

ОСЪЖДА Областния управител на Област Монтана, ЕИК * да заплати на П.П.П. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 10 (десет) лева.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните участващи в производството по реда на чл.200, ал.2 от АПК.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: