№ 29515
гр. София, 21.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110104392 по описа за 2024 година
след изпълнение разпоредбата на чл. 131 ГПК, и на основание чл. 140, ал. 1
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в първо открито съдебно заседание
на 27.09.2023 г. от 16.00 часа, за която дата да се призоват страните, като им
се връчат преписи от настоящото определение.
На „***“ ЕООД да се връчи и препис от писмения отговор на искова
молба по чл. 131 ГПК, подаден по куриер от В. С. Д. чрез адвокат Д. Н. срещу
насрещните искове на 07.05.2027 г., входиран в Софийски районен съд на
08.05.2024 г. и от приложенията към него.
ПРЕДЯВЕНИ СА от В. С. Д. срещу „***“ ЕООД обективно кумулативно
съединени
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 008 от 01.12.2023 г. на ответника
„***“ ЕООД чрез ***, с която е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на В. С. Д. дисциплинарно
наказание УВОЛНЕНИЕ, връчена й на 06.12.2023 г., като незаконосъобразно,
1
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на „***“ ЕООД, че Трудов договор № 014 от
05.05.2021 г., сключен между В. С. Д. и „***“ ЕООД, е прекратен едностранно
от служителката В. С. Д., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
10.11.2023 г.;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ – за допускане
поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца,
като вместо неправилно вписаното основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, се впише
вярното основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ и се впише правилната дата на прекратяване 10.11.2023 г., вместо
погрешно записаната – 08.12.2023 г.;
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за общата сума от 18902.50
лв. – неплатено в срок трудово възнаграждение за периода от 07.05.2021 г. до
31.07.2023 г., включително, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 24.01.2024 г. до окончателното й плащане;
иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 780 лв. –
парично обезщетение за срока на предизвестие, дължимо поради прекратяване
на трудовия договор от страна на В. С. Д. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, с
писмено изявление, достигнало до работодателя на 10.11.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 24.01.2024 г. до
окончателното й плащане;
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 1970.52 лв. –
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо за 48 дни в
периода от 2021 г. до 2023 г., включително, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 24.01.2024 г. до окончателното й
плащане;
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, заедно с писмения отговор на
исковата молба от 20.03.2024 г., от страна на „***“ ЕООД се предявяват
срещу В. С. Д.
НАСРЕЩНИ обективно кумулативно съединени
иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 780 лв. –
2
парично обезщетение за срока на предизвестие, дължимо поради прекратяване
на трудовия договор със В. С. Д., поради дисциплинарно уволнение, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на насрещната искова молба –
20.03.2024 г. до окончателното й плащане както и
иск с правно основание чл. 228, ал. 3 КТ, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
за сумата от 30.72 лв. – законна лихва върху обезщетението по чл. 221, ал. 2
КТ в размер на 780 лв. за периода от 08.12.2023 г. до 19.03.2024 г.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ДОПУСКА като писмени доказателства в процеса описаните в исковата
молба и приложени към нея, в заверен от страната препис, документи.
ДОПУСКА като писмени доказателства в процеса описаните в
писмения отговор на исковата молба и приложени към него от документи, в
заверен от страната препис.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, с оглед заявените от страна на В. С.
Д. оспорвания на приложените към отговора на исковата молба молби за
ползване на платен годишен отпуск от 02.09.2021 г., от 28.12.2021 г., от
29.08.2022 г., от 29.12.2022 г. и от 26.06.2023 г., подадени от В. С. Д. (лист от
52 до 56, включително от делото), УКАЗВА на ответника „***“ ЕООД, че
негова е тежестта за доказване, че същите са подписани от В. С. Д., в каквато
насока понастоящем не се сочат доказателства.
В тежест на В. С. Д. е да установи в процеса, че след 05.10.2023 г.
включително и до 03.11.2023 г. незаконно не е била допускана от ответника до
работа, след като се е явявала, за да полага труд по съществуващото трудово
правоотношение.
НА ИЩЦАТА В. С. Д. ДА СЕ ИЗДАДАТ поисканите с писмения
отговор на насрещната искова молба в т. 8 и т. 9 СЪДЕБНИ
УДОСТОВЕРЕНИЯ.
3
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на В. С. Д. най – късно в насроченото
първо открито съдебно заседание да представи по делото документите, за
снабдяване с които й се издават поисканите две съдебни удостоверения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С. Д. за събиране на гласни
доказателства за обстоятелствата, посочени в т. 7 от писмения отговор на
насрещната искова молба, като неотносими към предмета на делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА „***“ ЕООД най –
късно в насроченото първо открито съдебно заседание да представи по делото
Вътрешни правила за работната заплата, действали при „***“ ЕООД в периода
от 05.05.2021 г. до 06.12.2023 г., включително, ако такива съществуват при
ответника и са надлежно утвърдени от лицето, натоварено с работодателската
власт в предприятието.
ДОПУСКА НА ОТВЕТНИКА един свидетел при довеждане за
установяване на обстоятелството, че в периода от 20.10.2023 г. до 03.11.2023 г.
В. С. Д. не се е явявала на работа.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника „***“ ЕООД да доведе
допуснатия му свидетел най – късно в насроченото първо открито съдебно
заседание на 27.09.2024 г. от 16.00 часа, като в противен случай и на
основание чл. 158, ал. 1 ГПК, делото ще се гледа без така допуснатите гласни
доказателства, а същите ще бъдат заличени.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от ответника с писмения
отговор на исковата молба искането за събиране на гласни доказателства за
обстоятелствата, че на В. С. Д. е изплащано ежемесечно в брой трудовото
възнаграждение, като недопустимо, на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1
ГПК, вр. чл. 270, ал. 3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от ответника с писмения
отговор на исковата молба искането за събиране на гласни доказателства за
„съществуването на загубените документи – ведомости за заплати и фишове,
от трудовото досие на ищцата“, тъй като в отговора на исковата молба не се
твърди тези документи да са загубени, а се излага твърдение, че ищцата е
4
взела ведомостите за изплатените й трудови възнаграждения от работодателя
и ги укрива с цел да постави работодателя в невъзможност да докаже, че й е
изплатено трудово възнаграждение – последното е тежко умишлено
престъпление, за което пострадалата страна в случай, че е коректна в
изявленията си, следва да сезира надлежните държавни органи, какъвто в
случая не е гражданския съд. В настоящия процес се иска събиране на гласни
доказателства за „съществуването на загубените документи – ведомости за
заплати и фишове, от трудовото досие на ищцата“, които обстоятелства не
кореспондират с твърденията на защитата по предявените искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ – за неплатени в срок трудови възнаграждения.
Липсват твърдения и надлежно ангажирани доказателства „ведомостите за
заплати и фишове, от трудовото досие на ищцата“ да са загубени или
унищожени не по вина на работодателя, поради което и в случая е
неприложима нормата на чл. 165, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЗАЯВЕНОТО С ИСКОВАТА МОЛБА
искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, тъй като за установяване дължимост и плащане
на парични суми по трудовия договор и по повод прекратяването му, както и
за установяване на последния пълен работен месец на служителя и размера на
последното получено брутно трудово възнаграждение от служителя през този
месец не са необходими специални знания, по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК,
каквито съдът няма.
В тежест на ищеца е да установи размера на уговореното трудово
възнаграждение и полагане на труд в периода, за който се претендира същото,
а в тежест на ответника е да установи действително плащане на трудовото
възнаграждение на служителя за процесния период, съобразно изискванията
на чл. 270 ГПК.
Неотносимо към предмета на делото е плащането на осигуровки на
служителя в периода от 2021 г. до 2023 г., тъй като същите не са предмет на
делото, а и е недопустимо да са такъв предмет, с оглед нормите на КСО.
Искането на ответника за поставяне на съдебно – счетоводната
експертиза на задачите, посочени в т. ІІ от доказателствените искания в
отговора на исковата молба, е при условията на евентуалност, съобразно т.
5
ІІІ.1. от становището по доказателствените искания на ищеца, поради
което и на това основание не следва да се допуска.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни в процеса до
насроченото първо открито съдебно заседание – 27.09.2024 г. от 16.00 часа ДА
АНГАЖИРАТ насрещни доказателства в подкрепа на своите доводи и
възражения.
В случай, че се представят документи, приемането, на които се иска
като писмени доказателства, същите следва да бъдат придружени от
точен опис на документите – със съответни преписи за насрещната
страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6