Р Е Ш
Е Н И Е
№ 06.08.2021 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на седми
юли ..........…….................................................
през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д. ...........................................
и в присъствието на прокурора …..…………...........................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............……..........................….......…
гр.д. № 495 по описа
за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - „ЮБЦ“ ЕООД
гр.София твърди, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника е
образувано ч.гр.дело № 1605/2020 г. по описа на съда, като против издадената
заповед постъпило възражение. Не се претендира мораторната лихва от 11,17 лева
по заповедта. Ищецът бил собственик на вземането въз основа на договор за цесия
от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г. прехвърлител „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора. Бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 14731863001 от дата 23.12.2016. г. за ползване на мобилна
услуга за номер ********* при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19.99 лева. Срокът на договорът е бил 24 месеца - до
дата 24.05.2018 г. Ответникът е ползвал предоставяните мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16281620001. Съгласно чл.29 ОУ периодът на
заплащане бил 15 дни след издаване на сметката/фактурата. Издадени фактури №
**********/02.01.2018 г на стойност 19,98 лева, **********/01.02.2018 г., за
периода от 02.12.2017 г. до 31.01.2018 г. на стойност 19,98 лева. Абонатът е потребил и не е заплатил услуги,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месеци 01/2018 и 02/2018
г. на стойност 39.96 лева, от които ищеца има интерес само върху частта за
която е издадена заповедта за изпълнение - 39.21 лв. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал
по клиентски номер № 14731863001 на дата 02.04.2018 г. крайна
фактура № **********. Датата на деактивация на абонамента - 02.03.2018
г. Ответникът подписал договор за далекосъобщителна услуга,
потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена
му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си. Излага съображения относно сключването на договора за цесия и
уведомяването на длъжника, вкл. с исковата молба, към която се прилагало
уведомление. Моли след установяване на изложеното съдът да постанови решение, с
което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на
ответника за сумата от 39,21 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Претендира направени в заповедното производство разноски, както и
направените в настоящото. Моли за постановяване на решение по смисъла на чл.237, ал.1 ГПК при признание
на иска.
ОТВЕТНИКЪТ – Г.И.Г. ***, с който признава иска изцяло. Оспорва
твърдението, че е депозирал възражение по ч.гр.д. № 1605/2020 г., тъй като
съгласно разпореждането на съда, заповедта е връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Представя вносна бележка, установяваща внасяне на сумата по
заповедта, ведно с разноските по заповедното производство. Счита, че в полза на
ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като е признал иска и не е станал
причина за завеждане на делото.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства, във връзка с становищата и исканията на
страните, намери за установено следното:
Ответникът по делото е
депозирал отговор, с който е признал иска, като е представил вносна бележка от
07.06.2021 г. за внасяне в полза на ищеца по посочената в заповедта за
изпълнение банкова сметка ***,21 лева, представляваща главницата по заповедта
за изпълнение и разноските по заповедното производство – ч.гр. № 1605/2020 г.
Моли в полза на ищеца по настоящото производство да не се присъждат разноски, тъй
като е признал иска и не е станал причина за завеждане на делото.
С молба за откритото
съдебно заседание, с оглед отговора на ответника и направеното признание на
иска, ищецът моли да се вземе предвид извършеното от ответника плащане в хода
на производството, съгласно чл.235, ал.3 ГПК, поради което моли за
постановяване на решение при признание на иска и присъждане на разноските по
настоящото исково производство.
С оглед на изложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
Не са налице отрицателните предпоставки по
чл.237, ал.3 ГПК, поради което и съдът на основание чл.237, ал.1 и 2 ГПК,
следва да постанови решение при признание на иска, като с оглед извършеното
плащане иска за съществуване на вземането следва да се отхвърли като
неоснователен – като погасен чрез плащане в хода на производството.
Независимо от
обстоятелството, че книжата на ответника в заповедното производство са били
връчени при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, същият е дал повод за завеждане на
делото, тъй като не е изплатил задължението си, което става в хода на
производството.
Разноските по
заповедното производство са заплатени.
Поради това в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото разноски в общ размер
на 205,00 лева, произтекли от внесена ДТ – 25,00 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******************************,
представлявано от Ю.Б.Ц. – управител против Г.И.Г. ***, ЕГН ********** иск
да се признае за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на
ищеца в размер на 39,21 лева
(тридесет и девет лв. и двадесет и една ст.) - главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 02.12.2017 г. до 31.01.2018
г., дължими по повод валидно действал договор с клиентски номер 14731863001 от
дата 23.12.2016 г. сключен между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, за което са издадени фактури № **********/02.01.2018 г.,
**********/01.02.2018 г., за която по ч.гр.д.
№ 1605/2020 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед № 260346/29.12.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН –
вземането погасено чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Г.И.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *******************************,
представлявано от Ю.Б.Ц. – управител деловодни разноски за настоящото
производство – 205,00 лева.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: