РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Перник, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Петър В. Боснешки
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500451 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 643/13.06.2022 г. по гр. дело № 202/22 г. състав на районен съд
Перник е постановил следното:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД Община Перник, представлявана
от кмета С.В., със седалище и адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат
********* ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Л., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 3 500
/три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
(физически болки и страдания, както и психологически и емоционален стрес), които са
резултат от нападение на *** от безстопанствено куче в гр. ***, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска (18.01.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 5000 лв. като неоснователен.
Присъдени са и съответни разноски.
Против така постановеното решение е постъпила жалба от Община Перник чрез
нейния пълномощник. В същата се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд
решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в несъответствие
1
със събраните по делото доказателства.
Излагат се доводи за това, че в хода на съдебното производство исковете не са
доказани по основание и размер. Ищцата не доказа твърдяното в исковата молба ухапване
от бездомно куче. От показанията на разпитаните по делото свидетели - съпруг и майка на
ищцата, както и на свидетелката А.Б. се установи, че се касае не за ухапване а за охлузване
по седалището на ищцата. Същото се доказва и от приложените писмени документи.
По отношение на твърденията за последващи психотравматични проблеми от
заключението на вещото лице става ясно, че към датата на изготвяне на експертизата по
отношение на ищцата не се е наблюдавал посттравматичен стрес. Вещото лице посочва, че
от клиничните скали не се наблюдава завишаване на показателите, а отчетените резултати
са в нормата до 52,30Т, т.е не са налице трайни психологични проблеми, както твърди
ищцата.
Отделно от това са изложени доводи за това, че определения от районния съд
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3 500 лв. е прекомерно завишен и не
отговаря на принципа на справедливостта прогласен с чл.52 ЗЗД.
Претендират са разноски.
От ищцата- въззиваема е постъпил писмен отговор на жалбата в който се сочи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
От показанията свидетелите Л.Л. и Д.С. се установява, че на *** ищцата спряла на
бензиностанцията на *** в гр.***. Същата заредила с гориво автомобила си и заплатила
същото, на връщане към колата си, едно куче скочило към нея и я захапало.
Кучето било голямо, рунтаво, черно - бяло на цвят. Ищцата много се уплашила.
Същия ден посетила Бърза помощ и се обадила на телефон 112, откъдето пък уведомили
Приюта за кучета в гр. ***. На следващия ден ищцата била уведомена, че кучето е
прибрано. Ищцата посещавала психиатър след инцидента и много се страхувала от кучета.
2
От показанията на свидетелката А.Б., служител в Общинско предприятие „Приют за
безстопанствени кучета“ гр. ***, се установява, че е получила обаждане лятото на 2021 г. от
тел.“112“ във връзка с ухапване от куче на бензиностанция „***“. Дамата била охлузена, а
не ухапана, като нямала прободни рани. Служителите на приюта се свързали с пострадалата,
която обяснила, че кучето скочило зад гърба й и има охлузна рана. След подаването на
сигнала кучето било прибрано в приюта, където пребивавало няколко месеца, в които не е
проявявало агресия към никого, заради което е предложено за осиновяване. Свидетелката
описва кучето като бяло с петна - кафяво, жълти, черни, среден ръст, нормално
телосложение, обработено по програма преди това, кастрирано с активна ваксина против
бяс, чипирано, общинско куче.
При така установеното, въззивният съд намира за доказани претърпените от
ищеца неимуществени вреди, които са в причинно - следствена връзка с установения
инцидент. Неоснователни са възраженията в жалбата, че по делото останало недоказано
кучето да е безпризорно. В тази връзка още районния съд е развил подробни и убедителни
доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се налага тяхното преповтаряне.
Показанията на А.Б. са категорични, че кучето е чипирано и е общинско. Самия факт, че то
се е намирало в частен обект не изключва априори това обстоятелство. Бензиностанцията е
общодостъпно място, а свидетеля Л. твърди, че когато е разпитал служителите в същата те
са обяснили, че не знаят чие е кучето.
При всичко това правилен и в точно приложение на закона на извода на първия
съд, че предявения иск е доказан в своето основание.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният
съд взе предвид както характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при
които е получено, продължителността и степента на интензитет на болките и страданиятаи
времето за възстановяването на ищеца, така и че увреждането на ищеца не е тежко. При
съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд
приема, че справедливият по смисъла на чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди е в размер общо на 3500 лв. Ето защо, настоящия състав
намира, че размерът и обхватът на присъденото от първоинстанционния съд частично
обезщетение за неимуществени вреди в същия размер съответства на принципа за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и критериите по ППВС №
4/23.12.1968 г. и с конкретно посочените по-горе характер и степен на негативните
последици от увредата, за която сума искът е доказан по основание и размер.В този смисъл
възраженията и доводите на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон
/размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените вреди съгласно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен/ са
неоснователни.
По изложените съображения,с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивните жалби и на
3
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото жалбоподателя следва да понесе и направените от
ищцата разноски за адв. хонорар пред окръжния съд.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 643/13.06.2022 г. по гр. дело № 202/22 г.
на районен съд Перник.
Осъжда Община Перник да заплати на Н. К. Л., със снета самоличност и ЕГН,
сумата 500 лв. разноски пред настоящия съд за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4