РЕШЕНИЕ
№ 1954
Пловдив, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XX Тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Председател: |
ДИЧО ДИЧЕВ |
Членове: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора БОРИС АДРИЯНОВ МИХОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА кнахд № 20247180700031 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
Директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Пловдив, чрез ст.
юриск. К. против Решение № 1880/22.11.2023г., постановено по АНД № 5213/2023 г.
по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 722241-F719263/29.08.2023 г., издадено от Директор на дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП-Пловдив, с което на „ВЕРНАС 2604“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Богомил“ №
30, представлявано от управителя А.Х.А., на основание чл. 179, ал. 1, предл. 3
от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗДДС.
Изложени са доводи, че решението е постановено в
нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Твърди се, че законодателят е предвидил отделни санкции за неизпълнение на
всяко едно от задълженията по неподаване на отчетни регистри и справки-декларации
и неподаването им в срок са отделни изпълнителни деяния. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции - по 150 лева за всяка. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „ВЕРНАС 2604“ ЕООД,
не изразява становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени Наказателно постановление №
722241-F719263/29.08.2023 г., издадено от Директора на дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП-Пловдив, районен съд е приел, че при
санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП е
допуснато нарушение на материалния закон. Посочил е, че в процесния случай
задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и
същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са
функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане
пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно
формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период. Според
районен съд задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни
регистри съгласно чл. 125, ал.3 ЗДДС се изпълняват заедно и едновременно, по
един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК и не биха
могли да се изпълнят частично. Направен е извод, че изпълнението на законовото
задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се
осъществява чрез едно единствено действие, респективно неизпълнението на това
задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно
бездействие, в нарушение на една материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и
води до един противоправен резултат-недеклариране на данък, по реда и в срока
установен от закона.
Районен съд е посочил, че му е служебно известно, че
същият субект е наказан за неподаване на справка декларация за същия данъчен
период 01.05.2023 г.- 15.05.2023 г. за което му е издадено и НП №
722235-F712958/29.08.2023 г.
Решението е правилно.
Както е посочил районен съд, изпълнението на
законовото задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри
се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това
задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно
бездействие.
Съгласно чл.125, ал.7 от ЗДДС /изм. – ДВ, бр. 97 от
2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126,
ал. 4, 7 и 8. Това изменение се намира в пряка взаимовръзка със санкционната
норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС, тъй като технически това подаване се извършва
чрез софтуер, достъпен на страницата на НАП, като задълженото лице въвежда
данните от регистрите по чл.124 от ЗДДС, самата декларация се генерира
автоматично от софтуера /без човешка намеса/, а изпращането на декларацията и
регистрите може да стане единствено едновременно и само по електронен път.
Частично изпълнение е технически невъзможно, доколкото електронната платформа
на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл.125, ал.7 ЗДДС не допуска
отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на
отчетни регистри без справка декларация. Това означава, че за задълженото лице
е налице едно-единствено задължение, при пълното неизпълнение на което се
осъществява състава на административно нарушение по чл.179, ал.1, изразяващо се
в неподаване на справка-декларация, ведно с отчетните регистри, въз основа на
които тя е генерирана.
В подкрепа на изложеното е и настъпилата законодателна
промяна в разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС /изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.,
в сила от 1.01.2024 г./, която вече предвижда налагане на административно
наказание на лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.
125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал. 2, или не ги подаде в предвидените
срокове. От разпоредбата е премахнат текстът „отчетните регистри по чл. 124“.
Касационния жалбоподател не отрича, посоченото от
районен съд, че същият субект е наказан за неподаване на справка декларация за
същия данъчен период 01.05.2023 г.- 15.05.2023 г. за което му е издадено и НП №
722235-F712958/29.08.2023 г. Т.е. налице е административнонаказателно
производство срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било
проведено друго административнонаказателно производство.
Обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1880 от 22.11.2023г.,
постановено по АНД № 5213/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: |
|
Членове: |