Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 01.02.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно
заседание на осми юни, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1521
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 93 ЗС, вр. чл. 99 ЗЗД
Предявен е иск от Л.К.Е., ЕГН **********,***,
заместен в хода на делото от наследника си по закон К.Л.Е., ЕГН **********,***,
чрез адв. Й.К., САК, срещу В.В.Р., ЕГН **********,***, за полагаща се част от
арендно плащане.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е придобил от съсобственика си В.Б.Р. по 1/24 ид.ч. от два
земеделски имота подробно описани в и.м.
Сделката е обективирана в НА № 146, т. Х, рег. № 6340, д. № 903/16.09.2020 год.
Преди това между
страните бил сключен предварителен
договор от 14.09.2020 год.
За съсобствените имоти
ответникът е сключил аренден договор, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. №
8577/26.09.2013 год., акт № 19, т. 8, като е отдал под аренда на третото лице И.Н.С.ПИ
с идентификатор 12543.215.100 с площ от 121750 кв.м. при цена от 10 лв./дка и
аренден договор, вписан в Сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 5940/29.06.2011 год., акт
№ 287, т. 14 - за ПИ с идентификатор 12543.32.190 с площ от 60840 кв.м., при
цена от 15 лв./дка.
По силата на чл. 2.7
от Предварителния договор от 14.09.2020 год. продавачът прехвърлил на ищеца и
вземанията си от съсобственика В.В.Р. -
рентни плащания за стопанските 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и
2019/2020 години за двата имота.
С уведомление по чл.
99, ал. 3 ЗЗД, връчено на 29.09.2020 год. чрез нот. Б. К., В. Р. уведомил
ответника за прехвърлянето на вземанията.
Твърди се, че техният
размер, съобразно притежаваните от цедента идеални части от двете ниви е общо
456,25 лв. за процесния петгодишен период, които не са изплатени и до момента.
Иска се от съда: Да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата
от 456,25 лв., представляваща обезщетение за добивите за стопанските 2015/2016,
2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години от съсобствените недвижими
имоти: ПИ с идентификатор 12543.215.100 с площ от 121750 кв.м. и ПИ с
идентификатор 12543.32.190 с площ от 60840 кв.м., което вземане е прехвърлено
на ищеца от В.Б.Р. съгл. чл. 2.7 от предварителен договор от 14.09.2020 год. за
покупко-продажба на иедални части от недвижим имот, ведно със законната лихва
върху сумата от предявяването на иска (27.10.2020 год.) до окончателното плащане.
Претендират се и
разноските по исковото и по проведеното обезпечително производство по ч.гр.д. №
1385/2020 год. на ЛРС.
Писмен отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното
поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че в настоящия
казус няма спорни фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът
К.Л.Е. не се явява. Представлява се от адв. Й.К., САК, който поддържа
предявените искове, като ги счита основателни и доказани. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, В.В.Р. се явява лично, оспорва
обемът от правата на ищеца върху съсобствените им земеделски имоти. В хода по
същество признава претенциите за четири години от процесния период, без да
уточни кои.
Доказателствата са писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Нотариален акт за продажба на земеделски имоти
№ 146, т. Х, рег. № 6340, д. № 903/16.09.2020 год. на нот. С. С., рег. № 577 в
РНК, р-н на действие ЛРС, е продал на първоначалния ищец Л.К.Е., своите 1/24
ид.ч. от три земеделски имота, находящи се в землището на гр. Вълчедрам, обл.
Монтана:
1. Нива от
121 750 кв.м., трета категория, ПИ с идент. 12543.215.100 по КККР,
2. Нива от
60 840 кв.м., трета категория, ПИ с идент. 12543.32.190 по КККР,
3. Гора и
храсти в земеделска земя – 2 989 кв.м., ПИ с идент. 12543.607.10 по КККР.
Преди обективирането на сделката в горепосочения
нотариален акт, страните са сключили Предварителен договор за покупко-продажба
на идеални части от недвижими имоти от 14.09.2020 год., по силата на чл. 2.7.
от който продавачът е прехвърлил на купувача и правото си да получи дължимите
за стопанските 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018,2018/2019 и 2019/2020 години
рентни плащания от арендаторите И.Н.С., ЕГН ********** и ЗОРА-АГРО ООД, ЕИК *********
по:
-
Договор за аренда на земеделска земя, вписан в
Сл.вп. Лом с Акт № 287, т. 14, вх.рег. № 5940/29.06.2011 год.,
-
Договор за аренда на земеделска земя, вписан в
Сл.вп. Лом с Акт № 19, т. 8, вх.рег. № 8577/26.09.2013 год.,
-
Договор за наем на земеделска земя от 24.02.2010
год., вписан в Сл.вп. Лом с Акт № 145, т. 5, вх.рег. № 1537/10.03.2010 год.,
изменен с Анекс № 1/21.01.2014 год., вписан в Сл.вп. Лом с Акт № 40, т. 2,
вх.рег. № 424/23.01.2014 год.,
както и дължимите от съсобствениците
В.В.Р., ЕГН ********** и Б. К.Е., ЕГН ********** обезщетения по чл. 30, ал. 3
ЗС по същите договори за аренда за същите стопански години.
С Договор за аренда на земеделска земя с
нот.заверка на подписите рег. № 5801/28.06.2011 год. на нот. С.С., рег. № 577 в
РНК, вписан в Сл.вп. Лом с Акт № 287, т. 14, вх.рег. № 5940/29.06.2011 год.,
отв. В.В.Р. е отдал под аренда на третото лице И.Н.С.Нива от 60,829 дка, трета
категория, имот № 032190 в землището на гр. Вълчедръм за срок от 10 стопански
години, считано от 01.10.2011 год., за цена от 15 лв./дка.
С Договор за аренда на земеделска земя, с
нот.заверка на подписите рег. № 9951/25.09.2013 год. на нот. С.С., рег. № 577 в
РНК, вписан в Сл.вп. Лом с Акт № 19, т. 8, вх.рег. № 8577/26.09.2013 год., отв.
В.В.Р. е отдал под аренда на третото лице И.Н.С.Нива от 121,730 дка, трета
категория, имот № 215100 в землището на гр. Вълчедръм за срок от 10 стопански
години, считано от 01.10.2013 год., за цена от 10 лв./дка.
За извършената цесия отв. В.Р. е уведомен на
29.09.2020 год. Уведомлението, връчено чрез нот. Б. К., рег. № 749 в РНК, р-н
на действие ЛРС е получено лично.
С Определение № 260314/01.10.2020 год., по
ч.гр.д. № 1385/2020 год. на ЛРС, в производство по чл. 390 и следв. ГПК съдът е
допуснал обезпечение на бъдещ иск (настоящия) чрез налагане на запор върху
вземанията на ответника, произтичащи от гореописаните арендни договори. По
издадената обезпечителна заповед е образувано изп.д. № 1565/2020 год. на ЧСИ М.
И., рег. № 748 в КЧСИ.
При така
установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Иска се от
съда: Да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата от 456,25 лв.,
представляваща обезщетение за добивите за стопанските 2015/2016, 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години от съсобствените недвижими имоти: ПИ с
идентификатор 12543.215.100 с площ от 121750 кв.м. и ПИ с идентификатор
12543.32.190 с площ от 60840 кв.м., което вземане е прехвърлено на ищеца от В.Б.Р.
съгл. чл. 2.7 от предварителен договор от 14.09.2020 год. за покупко-продажба
на идеални части от недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска (27.10.2020 год.) до окончателното плащане.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за
собствеността, всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от
общата вещ, която съответства на неговият дял в съсобствеността.
Понятието „ползи” включва в случая не само
прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и
съответните квоти от естествените и граждански плодове.
Чл. 30, ал.3 ЗС намира приложение и когато
съсобственикът отдава под наем съсобствената вещ и получава суми в повече от
дължимите му съобразно неговия дял в съсобствеността, тъй като това води до получаване на граждански плод от
вещта, полза по смисъла на чл. 30, ал. 3, предложение първо от ЗС.
За да се уважи иска по чл. 30, ал.3 от ЗС следва
да се докаже от ищеца наличието на елементите от фактическия състав, включващ:
съсобствена вещ между страните, ответникът да не е ползвал съсобствената вещ
пряко за задоволяване на лични и семейни нужди, а за получаване на ползи от нея
/добиви – естествени или граждански/, както и като е събирал тези доходи, да не
е заплатил на ищеца частта от тях, съразмерно на неговия дял в съсобствеността,
т.е. да е налице лишаване на ищеца от ползите от вещта съобразно правата му.
При наличието на тези предпоставки задължението
възниква от момента, в който е реализиран съответният доход, като писмена покана не е необходима на
основание чл. 93 от ЗС, съгласно който добивът от вещта като плодове, прираст
от добитък, наем и др. такива, принадлежи на собственика й.
Правото
по чл. 30, ал. 3 от ЗС законът урежда като безсрочно вземане.
Дължимото
без срок се дължи веднага - чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.
В
случая от доказателствата по делото се установява безспорно обемът на правата,
които са придобити от ищеца по силата на обективираният в чл. 7.2. от Предварителен
договор за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти от 14.09.2020
год., договор за цесия – 1/24 ид.ч., както и периода, за който се дължат
плащанията, а именно стопанските 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018,2018/2019 и
2019/2020 години от арендаторите И.Н.С., ЕГН ********** и ЗОРА-АГРО ООД, ЕИК *********,
както и от съсобствениците В.Р. и Благой Е. плащания по чл. 30, ал. 3 ЗС за
тези имоти и периоди.
Размерът на дължимите плащания е установим чрез
просто пресмятане, без за това да са необходими специални знания.
Не се установява, че съответните дължими
плащания са получени от ответника. Последният обаче не е подал писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и така правото му да релевира възражения е
преклудирано. (такива – в насока, че не е получавал рентни плащания от 20
години въвежда едва във фазата на устните състезания).
Нещо повече – в откритото съдебно заседание ответникът
признава иска за четири стопански години. Затова съдът е приел, че това
обстоятелство не е спорно между страните.
Установено
чрез просто пресмятане е, че следващото се годишно рентно плащане по Договор
за аренда на земеделска земя, с нот.заверка на подписите рег. № 9951/25.09.2013
год. на нот. С.С., рег. № 577 в РНК, вписан в Сл.вп. Лом с Акт № 19, т. 8,
вх.рег. № 8577/26.09.2013 год., с който отв. В.В.Р. е отдал под аренда на
третото лице И.Н.С.Нива от 121,730 дка, (а по н.а. – 121750 кв.м.), трета
категория, имот № 215100 в землището на гр. Вълчедръм за срок от 10 стопански
години, считано от 01.10.2013 год., за цена от 10 лв./дка. е в размер на 1217,50
лв., от които частта, цедирана на ищеца е 50,73 лв.
Съответно за стопанските 2015/2016, 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години следващите се рентни плащания по този
договор е общо 253,65 лв.
Установено
също чрез просто пресмятане е, че следващото се годишно рентно плащане
по Договор
за аренда на земеделска земя с нот.заверка на подписите рег. № 5801/28.06.2011
год. на нот. С.С., рег. № 577 в РНК, вписан в Сл.вп. Лом с Акт № 287, т. 14,
вх.рег. № 5940/29.06.2011 год., с който отв. В.В.Р. е отдал под аренда на
третото лице И.Н.С.Нива от 60,829 дка, (а по н.а. – 60840 кв.м.), трета
категория, имот № 032190 в землището на гр. Вълчедръм за срок от 10 стопански
години, считано от 01.10.2011 год., за цена от 15 лв./дка е в размер на 912,60
лв., от които частта, цедирана на ищеца е 38,03 лв.
Съответно за стопанските 2015/2016, 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години следващите се рентни плащания по този
договор е общо 190,13 лв.
Предвид
процесуалното поведение на ответника, предявените искове с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 99 ЗЗД следва да се уважат до установеният от съда размер
– общо 443,78 лв., над който, до претендираните 456,25 лв. – да се
отхвърлят като неоснователни за разликата от 12,47 лв.
Следва
да се присъди и законната лихва върху уважените искове от датата на предявяване
– 27.10.2020 год. до окончателното плащане.
Относно разноските:
Ищецът
претендира разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК, видно от който
общият размер на сторените от него разноски е 558,50 лв., от които: 40
лв. д.т. по обезпечителното производство
по ч.гр.д. № 1385/2020 год. на ЛРС, 100 лв. – адвокатско възнаграждение по
обезпечителното производство, 68,50 лв.- авансова такса по изп.д. № 1565/2020
год. на ЧСИ М. Иванова, 50,00 лв. държавна такса и 300 лв. – адвокатски
хонорар.
Предвид изхода от делото и степента, в която са
уважени исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 541,75 лв.
– разноски за водене на делото пред първата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 99 ЗЗД, В.В.Р., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.Е., ЕГН **********,***, като наследник на първоначалния
ищец Л.К.Е., ЕГН **********,***, поч. 31.10.2020
год., общо сумата от 443,78 лв.
(четиристотин
четиридесет и три лева, 78 ст.), от
която:
-
190,13 лв. (сто и деветдесет
лева, 13 ст.) представляваща получените от него по Договор за аренда на
земеделска земя с нот.заверка на подписите рег. № 5801/28.06.2011 год. на нот. С.С.,
рег. № 577 в РНК, вписан в Сл.вп. Лом с Акт № 287, т. 14, вх.рег. №
5940/29.06.2011 год., но незаплатена 1/24 ид.ч., арендни плащания, припадащи се
на В.Б.Р., ЕГН **********, от гр. София за стопанските 2015/2016, 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години за съсобственият им земеделски имот Нива
от 60 840 кв.м., трета категория, ПИ с идент. 12543.32.190 по КККР на гр.
Вълчедръм, обл. Монтана и
-
253,65 лв. (двеста петдесет и
три лева, 65 ст.) представляваща получените от него по Договор за аренда на
земеделска земя, с нот.заверка на подписите рег. № 9951/25.09.2013 год. на нот.
С.С., рег. № 577 в РНК, вписан в Сл.вп. Лом с Акт № 19, т. 8, вх.рег. №
8577/26.09.2013 год., но незаплатена 1/24 ид.ч., арендни плащания, припадащи се
на В.Б.Р., ЕГН **********, от гр. София за стопанските 2015/2016, 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години за съсобственият им земеделски имот Нива
от 121 750 кв.м., трета категория, ПИ с идент. 12543.215.100 по КККР на гр.
Вълчедръм, обл. Монтана,
ведно със законната лихва върху претендираната
обща сума от предявяването на иска (27.10.2020 год.) до окончателното изплащане,
над който размер, до
претендираните 456,25 лв. – ОТХВЪРЛЯ исковете КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
за разликата от 12,47 лв.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.В.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.Е., ЕГН **********,***, сумата от 541,75 лв.
(петстотин четиридесет и един лева, 75 ст.) – разноски за водене на делото пред
първата инстанция – разноски
по водене на делото пред първата инстанция съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението
до страните че е изготвено.
Присъдените суми може да бъдат заплатени по
банков път, на следната банкова сметка:
***: ***: CECBBGSF – ЦКБ АД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: