№ 9155
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110100344 по описа за 2025 година
Образувано е по предявен от „Минолби“ ЕООД срещу „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 0,72 лв. с вкл. ДДС,
представляваща платени без основание такси за периода 28.11.2021 г.-
27.12.2021 г. по договор № *********, обективирани във фактура №
********* за мобилна услуга с № ***.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № *********, сключен с ответника. Сочи, че
съгласно раздел V, т. 2. 1 от приложение № 1 / 03.12.2021 г. е договорил
индивидуални цени с мобилния оператор за общо 2161 услуги (мобилни
услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети).
Сочи, че съгласно постигнатите договорки, следвало да заплати в
полза на ответника месечни абонаментни такси /МАТ/ за периода 28.11.2021
г.- 27.12.2021г. за мобилна услуга № ***, А1 М клас VIP М сумата от 13.20
лева без ДДС с включена отстъпка и МАТ за пакет мобилен интернет 5 GB на
макс.скорост сумата от 4 лева без ДДС с включена отстъпка - т.е. общо такси
в размер на 17.20 лева без ДДС.
Твърди, че с фактура № ********* ответникът не приложил
договорената отстъпка в размерите на месечните абонаменти такси като
вместо 17.20 лева без ДДС начислил месечни такси в общ размер на 18.40 лв.
без ДДС.
Твърди, че ищцовото дружество заплатило пълния размер на
фактурирана сума с вкл. ДДС, поради което счита, че е заплатило без
основание сумата в размер на 0.72 лв с ДДС. /разлика между договорените и
1
заплатените размери на МАТ/ и същата подлежи на връщане от ответника.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът “А1 България” ЕАД подава
отговор на искова молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен
и недоказан.
Не оспорва, че между страните са налице облигационни отношения
във връзка с цитирания договор № *********, както и заплащането на сумата
от 0.72 лева по фактура № ********* за мобилна услуга № ***.
Оспорва обаче плащането на процесната сума да е извършено именно
от ищеца, като сочи, че дори начислените от ответника суми да не отговарят
на договореното, връщането им на ищеца би довело до неоснователно
обогатяване в негова полза за сметка на заплатилото ги лице.
Сочи, че в представената по делото фактура № ********* е отчетено
предоговаряне на тарифния план за ползваните услуги. Допълва, че сумите
във фактура № ********* за мобилна услуга № *** са начислени правилно,
като е съобразено предоговарянето на тарифния план. С оглед изложеното
моли съда да отхвърли предявената претенция като недоказана и
неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване намаляването на
своята имуществена сфера, а именно - че е заплатил процесната сума на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно
основание за задържане на престацията, в случая - че размерът на начислените
такси отговаря на дължимия такъв с оглед предоговарянето на тарифния план
за услугите по Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г., Приложение
№ 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен
интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от
14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г.
С обявения за окончателен доклад по делото, неоспорен от страните,
съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ между страните е налице
сключен Договор № *********, по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги и интернет за мобилен №
***; че сумите по процесната фактура № ********* за мобилна услуга № ***
са заплатени; че ответникът е издал соченото в молба от 10.02.2025г.
кредитно известие за сумата от 0.60 лева без ДДС, касаещо процесната
фактура, както и че в предходно издадената на процесната фактура е
2
начислена и платена МАТ и такси за исковия период 28.11.2021- 27.12.2021 г.
Установява се от представените от страните писмени документи, че по
силата на Договор № *********, Приложение № 2 от 14.10.2019 г., страните
са договорили за GSM номер *** тарифен план A1 M клас 2ХL и
допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo /л.
39/. Видно от Приложение № 1/14.10.2019 г. месечната абонаментна такса
/МАТ/ за договорения тарифен план с включена отстъпка възлиза на сумата
от 11.47 лева без ДДС /л. 31/. Видно от Приложение № 1 /л. 35/, цената на
пакета интернет с включена отстъпка е на стойност 3.50 лева без ДДС.
Следователно, общият размер на месечните такси за GSM номер *** възлиза
на сумата от 14.97 лева без ДДС.
Не е спорно, а и се установява по делото, че по силата на Приложение
1 и Приложение 2 към Договор № ********* от 03.12.2021 г. страните са
предоговорили условията за GSM номер *** - извършена e промяна на
тарифния план на А1 М клас VIP 20, запазен е допълнителния пакет Add-on
mobile internet 5 GB at maximum speed promo /л. 29/, като са променени и
цените на предоставените услуги. Видно от Приложение № 1, цената на МАТ,
с включена отстъпка, възлиза на сумата от 13.20 лева без ДДС, а цената на
пакета интернет – на сумата от 4 лева без ДДС /л. 7 – приложения към
исковата молба/. Следователно, общият размер на дължимите такси по
договора след предоговарянето възлиза на сумата от 17.20 лева без ДДС.
Видно от представеното Приложение № 1 от 03.12.2021 г., условията
му влизат в сила незабавно, като в случай, че абонатът не е подписал
изявлението, находящо се в края на договора, услугите по приложението се
активират след изтичане на 7-дневен срок /л. 9 от приложенията към исковата
молба/. Доколкото липсва подпис на абоната в тази част на договора, съдът
намира, че услугите по същия са били активирани не от датата на неговото
сключване, а след изтичане на 7 дни. В конкретния случай обаче, доколкото
ответникът твърди неизгодния за него факт, че изменението на договора е
реално приложено, респективно таксувано, считано от 20.12.2021 г., съдът
намира, че това е и датата, от която мобилният оператор има право да
претендира заплащане на цената на предоставените услуги съгласно
предоговорените условия.
Безспорно е между страните, а и се установява от представения по
делото договор, че стойността на МАТ и договорените услуги се предплаща,
като в конкретния случай, безспорно е, че за отчетния период 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г. /30 дни/ ищецът е заплатил на ответното дружество начислените
в предходно издадената фактура такси съобразно договорените цени с
приложенията от 14.10.2019 г.
С оглед извършеното предоговаряне на цените на услугите в посока
тяхното повишаване, установява се по делото, че ответникът е имал правно
основание да доначисли МАТ и такси за пакет мобилен интернет за периода
от влизане в сила на новите договорни условия / 20.12.2021 г./ до 27.12.2021 г.
3
/края на отчетния период/ – т.е. за 8 дни.
Доколкото договорената цена на пакета мобилен интернет от 4 лева без
ДДС е дължима за целия отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., т.е. за 30
дни, съдът намира, че дневната стойност на пакета възлиза на 0.13 лева.
Следователно, пропорционално на ползвания период от 8 дни, абонатът
дължи сумата от 1.07 лева без ДДС.
Договорената цена на МАТ от 13.20 лева с ДДС също е за целия
отчетен период от 30 дни, поради което, пропорционално за периода от 8 дни,
абонатът дължи сумата от 3.52 лева без ДДС.
Установява се от представената по делото фактура № *********, че за
мобилна услуга № ***, ответникът е начислил за периода с предоговорени
условия /20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./ сумата от 2.67 лева без ДДС за пакет
интернет, т.е. с 1.60 лева без ДДС повече от дължимата такса за пакета.
Установява се от представената по делото фактура № *********
/приложение на л. 6 към исковата молба/, че за мобилна услуга № ***,
ответникът е начислил за периода с предоговорени условия /20.12.2021 г. –
27.12.2021 г./ сумата от 3.52 лева без ДДС за МАТ, т.е. точно колкото е
дължимата сума за периода от 8 дни.
Установява се в същото време, че за същия период /20.12.2021 г. –
27.12.2021 г./ на ищеца е правилно е приспадната сумата, платена по
предходната фактура, в размер на 3.99 лева без ДДС /равняваща се
пропорционално на дължимите МАТ и такси за интернет за 8 дни по
условията по предходния план от 2019 г./
Следователно, установява се по делото, че макар да е имал основание
/след приспадане на събраната по предходната фактура пропорционална
такса/, да събере такси за МАТ и интернет в размер на 4.59 лева, съгласно
предоговорените условия с анекса от 2021 г., ответникът без основание е
начислил и събрал такси в общ размер на 6.19 лева. Следователно сумата от
1.60 лева без ДДС се явява получена без правно основание и подлежи на
връщане.
Доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно
плащане по процесната фактура № *********, съдът намира, че ищецът е
доказал своето обедняване, поради което предявеният иск, заявен за сума в по-
нисък размер, а именно 0.72 лева с ДДС, се явява изцяло основателен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се
установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по
издадена от ответника фактура на дружество, с което безспорно се намира в
договорно правоотношение. Възражението на ответника, че процесната сума е
заплатена в брой в магазин на „А1 България“ ЕАД от трето за спора лице в
качеството му на ползвател на услугата, а не от „Минолби“ ЕООД, съдът
намира за неоснователно.
Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради
4
което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето
лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде
изпълнено лично от длъжника. Следователно задълженията, които не са с
оглед на личността, вкл. паричните – каквото е и процесното, могат да бъдат
изпълнявани от трето лице. Законът не изисква наличието на правен интерес
като предпоставка за изпълнението на третото лице. Правният интерес има
значение не за изпълнението на третото лице и кредитора, а за възможността
му да се суброгира в правата на кредитора /чл. 74 ЗЗД/.
Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото
несъмнено е осчетоводено за погасяване на задълженията на „Минолби“
ЕООД към ответника. Нещо повече, в качеството си на юридическо лице,
ищецът по необходимост извършва фактически действия – каквито са
предаване на парични суми в брой, чрез физически лица /най-често управител
или служител в дружеството/. Ирелевантно в случая е естеството на
отношенията между едно такова трето лице и ищцовото дружество, доколкото
е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е именно ищецът,
както и че от негово име са заплатени сумите по същата.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява в
пълнота наличието на фактическия състав на неоснователното обогатяване,
поради което предявеният иск подлежи на уважаване.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество дължи на ищеца разноски.
Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 250.00лв., от
които 50.00лв. – държавна такса и 200.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, поради следните
съображения:
Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна
сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в единственото
проведено по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи,
като не е извършван разпит на свидетели.
Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 400
дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по същата и други
фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1.00лв.
За да не бъде допусната злоупотреба с права с цел генериране на разноски,
съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва
да бъде намалено до размера на сумата от 150.00лв.
По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер общ на 200.00лв.,
5
от които 50.00лв. – внесена държавна такса и 150.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД,
сумата от 0.72 лв. с вкл. ДДС, представляваща платени без основание такси
за периода 28.11.2021 г.- 27.12.2021 г. по договор № *********, обективирани
във фактура № ********* за мобилна услуга с № ***.
ОСЪЖДА А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
200.00лв. – разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6