Р Е Ш Е Н И Е
№ / 28.11. 2019 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.10. 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
В.търг.д.
№ 1317 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
597/10.05.2019 год., постановено по гр. д.
№ 6531/2018 год. по описа на С. районен съд, с коeто е признато за установено по отношение на
Д.Т.П.,
ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на М., ЕИК ***,
с адрес гр.С.**, за сумата от 5655,87
лева, представляваща 50 % от дължимото арендно плащане за стопанската
2017/2018г . с падеж 01.10.2017г. по договор за аренда № ДС-09-140 от
31.08.2012 г. на земеделска земя от ДПФ, с нотариална заверка на подписите peг.
№ 2861 от 31.08.2012 г. по описа на Нотариус Г.В. с peг. № 388 на НК и с район
на действие - района на PC - С.З., вписан в Служба по вписванията - С.З. с вх.
peг. № 9328/03.09.2012 г., акт 109, том VI, п. 85171, за сумата от 401,43 лева - мораторна лихва върху главницата от
02.10.2017 г. до 13.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.06.2018 г. до изплащане на вземането,
за които суми е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3099/ 2018 г. по описа на PC – С.З. и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 271,15 лева –
разноски по
делото и сумата от 221,15 лева -
разноски по ч.гр.д. № 3099 / 2018 г. по
описа на PC – С.З..
Въззивникът Д.Т.П. счита,
че решението е незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни
съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззиваемият М. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски пред настоящата
инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.8, ал.1 ЗАЗ и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
От договор за аренда №
ДС-09-140 от 31.08.2012 г. на земеделска земя от ДПФ, с нотариална заверка на
подписите peг. № 2861 от 31.08.2012 г. на Нотариус Г.В. с peг. № 388 на НК и с
район на действие - района на PC - С.З., вписан в Служба по вписванията -С.З. с
вх. peг. № 9328/03.09.2012 г., акт 109, том VI, п. 85171 (л. 6-8 от делото) се
установява, че ищецът, като арендодател, е предоставил за временно възмездно
ползване на ответницата, като арендатор, земеделска земя от Държавния поземлен
фонд с площ 188,529 дка, находяща се в землището на гр. С.З., ЕКАТТЕ 68850,
община С.З., С. област, представляваща поземлен имот с идентификатор
68850.158.522, с начин на трайно ползване: нива, трета категория, местност
„Червената могила“ (т.1), за срок от 10 стопански години (т.6), срещу заплащане
на годишна арендна вноска в размер на 11311.74 лв. (т. 5.1), платима от
арендатора, както следва: при сключване на договора и не по – късно от 01
октомври на всяка следваща стопанска година заплаща на арендодателя 50% от
годишната арендна вноска и представя запис на заповед за останалите 50% от
дължимата арендна вноска с падеж датата на изтичане на съответната стопанска
година /01 октомври/ (т. 5.2). Страните са уговорили в т. 31 от договора, че
при неизвършване на арендното плащане в договорения срок, арендаторът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В т. 33 страните
са посочили основанията за прекратяване на договора, като в т. 33.6 са предвидили
като такова неспазването на т 5.2. за заплащане на арендната цена, а в т.35, че
прекратяването на договора се регистрира в съответната Служба по земеделие и се
вписва в Служба по вписванията – С.З.. По делото е представен и Протокол – опис
от 31.08.2012 г. за предаването на
земята на арендатора, предмет на
горепосочения договор за аренда.
С нотариална покана с peг. №
1136, том 1, акт 43 на нотариус С.Ч., с peг. № 381 на НК, връчена на
ответницата на 08.04.2015г., арендодателят я е поканил в 14 – дневен срок от
получаване на поканата да му заплати дължимите суми по горепосочения договор за
аренда: 50% от арендната вноска за стопанската 2013/2014г. в размер на 5655,87
лева, 50% от арендната вноска за стопанската 2014/2015г. в размер на 5655,87
лева, както и обезщетения за забава в заплащането на тези вноски. Предупредил я
е, че при неизпълнение на задължението в срок, ще счита договора за аренда №
ДС-09-140 от 31.08.2012 г. за развален, поради забава в арендното плащане за
повече от 3 месеца. Предоставеният срок е изтекъл на 22.04.2015 г. (петък)
Няма спор, а и видно от
платежно нареждане от 28.04.2018г. (вторник), че са били заплатени дължимите
суми по договора за аренда № ДС-09-140 от 31.08.2012 г., както и по още един
договор от същата дата с номер 141 (л. 149 от делото).
На 29.09.2015 г. ответницата
е издала в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 5655,87 лева – арендна
вноска за стопанската 2015/2016г. по договора за аренда № ДС-09-140 от
31.08.2012 г. с падеж 01.10.2016г.
Видно от платежно нареждане
от 30.10.2015г. на тази дата ответницата е заплатила на ищеца сумата от
11403.04 лева по договора за аренда № ДС-09-140 от 31.08.2012 г. – втора
арендна вноска 50% за 2014/2015г. и арендна вноска 50% за 2015/2016г.
На 13.10.2016г. ответницата
е издала в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 5655,87 лева по
договора за аренда № ДС-09-140 от 31.08.2012 г. за арендната вноска за
стопанската 2016-2017г. с падеж 01.10.2017г. (л. 154).
С нотариална покана с peг. №
3811, том 2, акт 26 на нотариус С.Ч., с peг. № 381 на НК (л. 156 от делото),
връчена на ответницата на 21.08.2018г., арендодателят я е уведомил, че има
неизплатени задължения, както следва: за стопанската 2015/2016г. сума в размер
на 5655,87 лева (50%) с падеж 01.10.2016г., за стопанската 2016/2017г. – сума в
размер на 5655,87 лева (50 %) с падеж 01.10.2016г., за стопанската 2016/2017г.
– сума в размер на 5814,23 лева (50%) с падеж 01.10.2017г., за стопанската 2017/2018г.
– сума в размер на 5655,87 лева 50%), дължима до 01.10.2017г.. Арендодателят е
посочил още, че ответницата не е изпълнила и задължението си да издаде записа
на заповед и за останалите 50 % от вноската за стопанската 2017/2018г. в размер
на 5655,87 лева с падеж 01.10.2018г. Посочено е още в покана, че с получаването
й арендодателят ще счита договора за развален, поради неплащане и че от тази
дата ответницата няма право да ползва земята. Поканата е вписана в Служба по
вписванията – С.З. във Вх.рег. 9227/19.09.2018г., акт 127, том. 4, рег. 3868 и
регистрирана в Общинска служба „Земеделие“ – С.З. на 02.10.2018г..
Видно от анкетен формуляр,
подписан от Д.Т.П. (л. 73) от 23.02.2016г. същата е декларирала, че ползва под
аренда процесния имот (земеделска земя) в землището на гр. С.З., ЕКАТТЕ 68850 с
площ от 188,529 дка ( л. 73 от делото). Анкетни формуляри със същите
декларирани данни са подадени от ответница и на 28.02.2017г. (л. 108 от делото)
и на 26.02.2018г. (л. 124).
Представени са и други
писмени доказателства, като заявления за подпомагане 2015, 2016г, 2017г.,2018
г., подадени от ответницата до ДФ“Земеделие“ за получаване на субсидии, ведно с
приложенията към тях, в които се съдържат данни, че ответницата обработва
земеделска земя, включително процесния имот по силата на договор за аренда.
Приложени са и частни
граждански дела по описа на РС- С.З. с номера 1493/2017г., 1495/2017 г. , от
които е видно, че са издадени в ползва на ищеца срещу ответницата заповеди за
изпълнение и изпълнителни лист за заплащане на арендни вноски по договор за
аренда № ДС-09-140 от 31.08.2012 г. за стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че между страните
е налице облигационно правоотношение по повод на договор за аренда. С договора за аренда арендодателят се
задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора,
а арендатора – да извърши определеното арендно плащане. При съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства се установява, че арендодателя е изпълнил
задълженията си по договорите, като е престирал дължимото по тях ползуване на
собствената му земеделска земя обект на договора. Не са налице възражения от
арендатора в тази насока. Следователно арендодателя има право да получи арендно
плащане, а арендаторът дължи такова съобразно договореното между страните и
разпоредбите на чл. 2
и чл. 8 от ЗАЗ.
По делото не са представени
доказателства за заплащане на на 50% от арендната цена., т.е. на сумата от 5655,87 лева за стопанската
2017/2018г. с падеж на плащане 01.10.2017 г., поради което ответникът се явява
неизправна страна по договора и дължи заплащане на претендираната сума.
По възражението на ответника относно
разваляне на процесния договор, настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд.
Отделно от горното, в настоящия случай едностранното предизвестие на
арендодателя не е предпоставка за
прекратяване на договора. Това е така, тъй като съгласно императивната
разпоредба на чл. 27, ал.
1, т. 4 вр. с чл. 29, ал. 1
от ЗАЗ е допустимо прекратяване с едностранно предизвестие само на
сключените без определен срок договори за аренда, при това след изтичане на
минималния срок на договора за аренда /4 стопански години/. В настоящия случай,
представеният договор е с уговорен срок от 10 стопански години. Ето защо, прекратяването
му с едностранно предизвестие по реда на чл.27, ал. 1,
т. 4 ЗАЗ е недопустимо / в този смисъл е Определение № 705 от
23.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 714/2012 г., I т. о., ТК, Определение № 705
от 23.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 714/2012 г., I т. о., ТК/.
В хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗАЗ единствената възможност за
едностранно прекратяване на арендния договор е едностранно предизвестие е при
безсрочния аренден договор, след изтичането на четвъртата година, с оглед
изискванията и предпоставките на чл. 29, ал. 1 от ЗАЗ. В разпоредбата на чл.
28. ал. 1 от ЗАЗ е предвидена възможност арендодателят да развали договора
поради забавяне на арендното плащане повече от три месеца. Едностранното
прекратяване на договора в тази хипотеза е във вр. с чл. 27, ал. 1. т. 2 от ЗАЗ
и във вр. с чл. 87 от ЗЗД и не е от категорията на едностранните безспорни
вписвания, които не засягат чужда правна сфера и подлежат на вписване съгласно
чл. 569, т. 5 от ГПК.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
решението С. районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на
въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, С.т окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 597/10.05.2019 год., постановено по гр. д. № 6531/2018 год. по
описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на М., ЕИК ***, с адрес гр.С.** сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.