№ 227
гр. Свиленград, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200892 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4536-000004 от
27.09.2025 година на Полицейски инспектор в ГПУ – Свиленград към РДГП -
Елхово, с което на V. A. (В.А.), роден на ********** година в ****** от град
******, ******, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Христо Г.Данов” № 24,
етаж 3, офис № 312, чрез адвокат Н. Н., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (153.39 евро) и са отнети в полза на
Държавата Свидетелство за управление (СУ) на моторно превозно средство
(МПС) № ******, Регистрационен талон за товарен автомобил марка
„Мерцедес Бенц” и 2 броя регистрационни табели № ******.
Жалбоподателят V. A. чрез процесуалния си представител – адвокат Н.
Н., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен –
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие
с материалния закон. Претендират се разноски по делото.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят V. A., не се явява. С
Писмена молба процесуалният му представител - адвокат Н. Н., иска от Съда
да отмени обжалвания акт, тъй като към датата на издаване на обжалваното
НП липсвал влязъл в сила акт, с който жалбоподателят да е бил лишен от
правото да управлява МПС по административен или съдебен ред. Представен
е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Полицейски инспектор в ГПУ – Свиленград към
РДГП - Елхово, редовно призован, не се явява. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 27.09.2025 година около 16.00 часа на ГКПП „Капитан Андреево”,
област Хасково, на платното за излизащи тежкотоварни автомобили, пристига
товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц” с временни датски
регистрационни табели № ******, управляван от жалбоподателя. По това
време е на работа свидетелят М. Ю. А. – служител на ГПУ – Свиленград, на
която водачът представя Турско СУ на МПС № ******, валидно до 31.05.2032
година. При извършената проверка А. установява че водачът е лишен от право
да управлява МПС на територията на Република България за 6 месеца на
основание НП № 25-0996-000648 на Началник Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – Монтана от дата 29.05.2025 година.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят М. Ю. А. – Старши полицай в 04 група на ГКПП
„Капитан Андреево” от ГПУ - Свиленград към Регионална дирекция
2
„Гранична полиция” (РДГП) – Елхово при Главна дирекция „Гранична
полиция” (ГДГП), МВР (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия AД и с бланков № 946095.
Това процесуално действие извършва и с участието на колегите си Р. Т.
Текелиев и П. Д. А.. В изготвения АУАН актосъставителят А. излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС от
страна на жалбоподателя след като е лишен по административен ред от това
право, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата
на чл. 150а от ЗДвП, която вписва за нарушена. След съставянето на АУАН,
жалбоподателят е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод
на турски език от страна на Р. Текелиев и е връчен лично, като с подписа си
жалбоподателят удостоверява получаването на екземпляр от него, като не
сочи възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени
обяснения от страна на нарушителя.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Полицейският инспектор в ГПУ - Свиленград
към ГДГП - Елхово, издава процесното НП № 25-4536-000004 на 27.09.2025
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган, като я конкретизира, и налага на
жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е
редовно връчено лично на жалбоподателя на 27.09.2025 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Видно от Писмо с вх.рег.№ 10576 от 10.11.2025 година става ясно, че
нарушителят няма постоянен адрес в Република България.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година, изменена със Заповед № 8121з-1389/07.10.2024
година, двете на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че М. Ю. А.
3
заема длъжността „Старши полицай в 04 група на ГКПП „Капитан Андреево”
от ГПУ - Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП, МВР”. Видно от Заповед
№ 3282з-1581/02.04.2025 година на Директора на ГДГП е налице и изрично
оправомощаване в полза на актосъставителя М. Ю. А., преминала успешно
изпит за проверка на знанията по ЗДвП - полицейски орган от посочената
категория.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в ССЕВ (първият работен ден, когато срокът изтича в
неприсъствен такъв), срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 10576 от 10.11.2025 година, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
привежда следващите правни съображения:
Въпросът за компетентността на АНО е от основно значение за
установяването на законосъобразността на НП. По тази причина на служебно
установяване от страна на Съда подлежат всички форми на
компетентността на АНО - Материална или предметна компетентност
(органът да може да издава валидни административни и други юридически
4
актове само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощия),
- Териториална компетентност, свързана с пространствените граници, в които
органът може да действа редовно; - Времева компетентност, която гарантира,
че административният акт ще бъде валиден единствено в рамките от време,
когато органът е овластен да упражнява властническите си правомощия, -
Персонална компетентност, която е свързана с определянето на точното
длъжностно лице, което може да направи волеизявление, въплъщаващо се в
административния или друг юридически акт. В случая правно валидно ще
действа единствено онова длъжностно лице, на което са делегирани
властнически правомощия към датата на издаването на акта. Тези четири вида
компетентност трябва да съществуват едновременно, кумулативно.
Отсъствието само на една от тях води до недействителност на акта, поради
което тя трябва да се обследва в четирите й измерения служебно от Съда и без
да е бил повдигнат изрично въпросът за нейното наличие от страна по спора.
В конкретния случай не е доказана материалната компетентност на АНО.
Неспазването на материалната компетентност прави всички действия и
актове на органа нищожни, в т.ч. и издаденото НП. Видно от цитираните по-
горе Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година, изменена със Заповед № 8121з-
1389/07.10.2024 година, двете на Министъра на МВР, на Полицейските
инспектори в ГПУ при РДГП не са предоставени правомощия да издават НП
за нарушения на ЗДвП.
При това положение АНО не е компетентен да реализира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Констатираната липса на материална компетентност по отношение на АНО
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно, т.е. опорочено е цялото административнонаказателно
производство, което според съдебната практика е съществено процесуално
нарушение и се явява достатъчно основание за отмяна на НП. Предвид
изложеното Съдът не намира за необходимо да обсъжда другите три вида
компетентност по отношение на АНО.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна
инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните
съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
5
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; че не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура; че са спазени
предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание и че самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Действително в
АУАН не са посочени лични адреси на Текелиев и А., но Съдът би приел, че
този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посочените лица, предвид факта, че са посочени коректно,
точно и ясно трите им имена и служебен адрес, Съдът би приел, че налице
пълно индивидуализиране на посочените лица и не е наличен проблем с
тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност. Съдът би приел, че
Актът и НП са издадени от компетентни органи. Съдът би приел, че при
издаването на Акта е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 1 на чл. 34 от
ЗАНН срок.
НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не би било
нарушение на процесуалните правила, тъй като за нарушители, които нямат
постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай,
съставеният АУАН се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня
на получаване на АНП. В случая не би имало нарушение и на нормата на чл.
44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, тъй като воачът не е представил
Обяснения, които да са приложени към преписката. От друга страна, даването
на обяснения или възражения срещу съставения АУАН е право на нарушителя
в административнонаказателното производство, поради което липсата на
такива не означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Липсата на превод на АУАН и НП, не може да обуслови съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от адвокат. По
повод на Жалбата на V. A. е образувано настоящото дело. Т.е. лицето е
организирало адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на
депозиране на Жалбата. Съществени са само тези нарушения, които ако не
бяха допуснати, биха довели до друг резултат. Липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, също
не би представлявало съществено процесуално нарушение. Настоящият
6
въззивен състав счита, че не е задължително в административното
производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет, преводач, тъй като
подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в субсидиарно приложимия
НПК.
Фактът, че при посочване на нарушената материалноправна, респ.
приложената наказателноправна разпоредба не е посочено конкретното
предложение, не би довело до различни правни изводи, тъй като този подход
не би засегнал правото на защита на наказания, защото в АУАН, респ. в НП се
съдържат конкретните факти по случая, което е напълно достатъчно за
наказаното лице да разбере в какво точно е обвинено, респ. какво точно е
наказано.
Действително в АУАН и в НП имената на нарушителя са изписани на
латиница, но предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно дата на
раждане и държава, както и номерът и датата на издаване на Паспорта му,
Съдът би приел, че е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и
не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност. В този ред на мисли не би било съществено процесуално
нарушение фактът, че погрешно на едно место е посочената годината на
раждане на жалбоподателя, тъй като той е индивидуализиран с посочените по-
горе данни.
Не би била неяснота относно мястото на нарушението, тъй като е
посочено точно и ясно: ГКПП „Капитан Андреево”, на платно „Изход
тежкотоварни автомобили”.
От приложения по делото АУАН се установява, че свидетел по АУАН е Р.
Т. Текелиев. Последният е подписал съставения АУАН в процесуално качество
на свидетел, и същевременно е участвал и в качеството на преводач. Не би
било допуснато нарушение на закона предвид обстоятелството, че в
производството по съставяне на АУАН едно и също лице (Р. Т. Текелиев) е
участвало в две процесуални качества. На първо място по аргумент от
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с
подписването му от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени
в него, като действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и да го подпише след като му е бил преведен на
разбираем за него език, са последващи неговото съставяне. В този смисъл в
7
производството по съставяне на процесния АУАН лицето Р. Текелиев е
участвало единствено и само в едно процесуално качество - на свидетел. В
ЗАНН няма предвидена разпоредба, според която преводачът да е лице,
различно от свидетеля по Акта, тъй като както вече беше посочено действията
по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае с неговото съдържание
и да го подпише, са действия, които не представляват елемент от фактическия
състав по съставянето на АУАН. В този смисъл не е налице процесуална
пречка свидетеля по АУАН и подписало в това си качество съставения АУАН,
да извършени превод на същия, т.е. липсва законова регламентирана
несъвместимост едно и също лице да бъде свидетел по Акта и едновременно с
това - преводач. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б” от
ЗАНН, свидетелят по АУАН единствено не може да участва в разглеждането
на АНП и в издаването на НП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице,
респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в
движение. В случая свидетелят Марослава А. е категорична, че именно V. A. е
бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той
го е управлявал и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е
подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.
В разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП е посочено, че всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, като съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
8
за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУ, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него ПС, да не е лишен от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и СУ да
е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4
или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. На базата на гласните и писмените
доказателства, Съдът би намерил за установена отразената в АУАН и в НП
фактическа обстановка по извършване и констатиране на нарушението. Съдът
би приел, че дадената от АНО правна квалификация съответства на
изложените факти и описаното деяние в констативно – съобразителната част
на НП, приети за доказани от органа, които покриват обективните признаци на
посочената административнонаказателна разпоредба. Като водач, управляващ
ППС, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на
ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията
към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се
ПС. Т.е. жалбоподателят е управлявал товарен автомобил след като е би
лишен по административен ред от това право с НП № 25-0996-
000648/29.052025 година на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
Монтана. Т.е. жалбоподателят няма право да управлява процесния товарен
автомобил. Не са представени доказателства цитираното НП да е отменено по
съответния ред, поради което Съдът би приел, че същото е имало правно
действие към момента на извършената проверка. В тази връзка следва да се
посочи, че в административнонаказателното производство по оспорване на
НП, е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на друго НП, поради което и наведеният довод в тази
насока от адвокат Н. в Писмената й молба би бил неоснователен.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4
от ДР на ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП,
9
респ. налагането на санкция на извършителя за нарушението. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, Съдът не би приел, за
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН –
процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би
съставлявало маловажен случай.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения (фиксирания), от закона такъв. Правна възможност за
намаляване на наложеното административно наказание не съществува. Така
наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът би
намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитания в съдебно заседание, проведено на 09.12.2025 година свидетел М.
Ю. А.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на
М. Ю. А.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и
писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната
преписка, както и допълнително представените такива, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
И при двата варианта на разсъждение следва НП да се отмени в частта на
отнетите в полза на Държавата документи и регистрационни табели, тъй като
те са в оригинал, в срока на валидност относно документите и са собственост
на друга Държава, а не на българската; ако трябва да се изземат би трябвало да
се изпратят по съответния ред на Държавата - собственик.
10
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 1 000 лв. за адвокатски хонорар, съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподателя, което е и мотивирано. Посочената разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. В настоящия
случай като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, която е типична за подобен род дела, размера на наложената Глоба и
факта, че са отнети в полза на Държавата документи и вещи, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и представяне на Писмена молба по хода на делото и с мотиви
по същество и на Списък на разноските, Съдът намира, че заплатеният размер
на адвокатския хонорар се явява несправедлив и необоснован, т.е. налице е
11
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т.
3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК до размер от 500 лв. Съдът не намира, че така редуцираният хонорар (500
лв.) е непропорционален на целта на закона.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ГПУ, е отговаряла РДГП - Елхово,
а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице и съгласно
§ 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган), Съдът намира, че следва да
осъди именно РДГП - Елхово да заплати сторените в настоящото
производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
В случай на потвърждаване на НП в частта относно Глобата, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски би било основателно за сумата от
200 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-4536-000004 от 27.09.2025 година на Полицейски
инспектор в ГПУ – Свиленград към РДГП - Елхово, с което на V. A. (В.А.),
роден на ********** година в ****** от град ******, ******, за нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лв. (153.39 евро) и са отнети в полза на Държавата СУ на МПС
№ ******, Регистрационен талон за товарен автомобил марка „Мерцедес
Бенц” и 2 броя регистрационни табели № ******.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА РДГП - Елхово с адрес:
град Елхово, ул.„Морава”, област Ямбол, ДА ЗАПЛАТИ на V. A. (В.А.), роден
12
на ********** година в ****** от град ******, ******, сумата от 500 лв.,
представляваща част от извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 892/2025 година по описа на Районен съд –
Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 500 лв. до 1 000 лв.,
като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13