РЕШЕНИЕ
№ 1478
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330111526 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против К. Й. П., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми в общ
размер на 186.04 лева, от които:
1. 77.46 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от ***.
2. 108.58 лева – неустойка за предоставеното за ползване устройство Apple iphone SE
32 GB Space Grey с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договор за мобилни
услуги от ***, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17245/20 г.,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител.
В открито съдебно заседание, проведено на 31.03.2022г. особеният представител на
ответника, заяви, че оспорва иска, счита, че неустойките не се дължат.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17245/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжникa, който в срока по чл.414 ГПК е подал писмено възражение срещу
вземанията по заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
1
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже посочените в
исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна
в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на правоотношенията,
уговорените клаузи за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или
инициатива на ответника в претендирания размер, прекратяване на договорите по вина на
ответника и разликата от цената на устройството при преференциални и стандартни цени,
размер на вземанията си и падеж на същите.. В тежест на ответницата е да проведе
насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца,
ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
Спорно по делото е налице ли са предпоставките за начисляване на претендираните
от ищеца неустойки и дължат ли се същите.
Видно от Договор за мобилни услуги от *** /л.9/ същият е подписан от ответника, за
предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер ***. В последният абзац на договора
е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки един мобилен
номер до края на срока на договора.
На първо място ищецът не доказа, че посоченият договор е прекратен по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока доказателствена
тежест.
Наред с това съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната
клауза. В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о.
на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по
т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидените в договорите и в допълнителните споразумения
клаузи за неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя
противоречат на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
2
II т. о./. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако
е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на
всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване
на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д.
№ 203/2015г. на ВКС , I т.о.
В този случай няма как неустойката да бъде намалявана и да се присъжда трикратния
размер на месечните абонаментни такси, доколкото съдът приема, че клаузата е изначално
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, а не прекомерна. В договора не е
предвидена неустойка в размер на 3- месечни абонаментни вноски, а обхваща вноските до
края на срока на договора. Във всеки един момент ищецът може да претендира цялата
стойност на неустойката, предвидена в договора, а не само за три месеца, както в случая.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тези клаузи е
пречка за възникване на задължение за неустойка по договорите.
Ето защо претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина
или инициатива на потребителя ще се отхвърлят изцяло, поради противоречието на клаузите
от процесните договори на добрите нрави.
Доколкото не се установи, че договорът е прекратен по вина на абоната, като
предпоставка за начисляване на неустойка, представляваща разликата от цената на
устройството при преференциални и стандартни цени, то и тази претенция се явява
неоснователна.
3
Наред с това, начисляването на такава неустойка следва да се преценя и във връзка със
сключения между страните договор за лизинг от *** /л.11/, който е свързан с договора за
мобилни услуги от същата дата. В договора за лизинг е предвидено, че лизингополучателят
може да придобие собствеността на устройството след подписване на договор за изкупуване
– чл.1, ал.1. По делото не се установи, че с ответника е сключен договор за изкупуване на
устройството и той е придобил собствеността на същото. В договора за лизинг е предвидено
задължения за връщане на устройството, ако не се подпише договор за изкупуване – чл.1,
ал.3. Освен, че трябва да върне устройството лизингополучателят трябва да заплати и
неустойка в размер на една месечна лизингова вноска – чл.1, ал.3, изр. последно. Тоест в
договора за мобилни услуги и в договора за лизинг е предвидено, че при прекратяване на
договора по вина на потребителя освен неустойка, представляваща разликата между
стандартната и преференциалната цена на устройството потребителят дължи и връщане на
същото, както и неустойка в размер на месечна лизингова вноска, с което съдът приема, че
се цели неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника като се получи освен
цялата цена на устройството, уговорена в договора, неустойка в посочения размер като
разлика между стандартната и преференциалната цена и връщане на устройството, както и
допълнителна неустойка. Също така, клаузата за неустойка за разликата между стандартната
и преференциалната цена на устройството не държи сметка за обема на неизпълнението на
потребителя, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от
това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия или
последния месец от уговорения срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на
пълния размер на направената отстъпка. Предвид горните съображения съдът приема, че
посочената клауза за неустойка се цели едно неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника и което прави същата неравноправна и противоречаща на добрите
нрави и като такава е нищожна.
С оглед обстоятелството, че тази клауза е нищожна не е възникнало задължение по
нея и искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат ответника, който не доказа
направата на такива. .
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Е. Й. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер на 186.04 лева, от които 77.46 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от *** и 108.58 лева –
неустойка за предоставеното за ползване устройство Apple iphone SE 32 GB Space Grey с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договор за мобилни услуги от ***, за които
4
вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17245/20 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5