РЕШЕНИЕ
2853/8.5.2018г.
гр.София, 08.05.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публичното заседание на осемнадесети април
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с.БОГДАН РУСЕВ
При секретаря Илияна Коцева и
прокурора......................., като разгледа докладваното от съдия МАЯ
ДАМЯНОВА гр.д.№ 9484/2017г.., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 09.05.2017г. по гр.д. №58158/2015 г. на СРС, 40 с-в. са
отхвърлени предявените от В.Х.Х. и М.Д.Х. срещу „А.****“ ООД
частични осъдителни искове с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане
на сумата от общо 25001 лева /по 12500,50 лева на всеки един от ищците/ от общо
37225,50 евро, представляващи платена на отпаднало основание цена по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство от
21.10.2005г., развален поради неизпълнение, като неоснователни и погасени по
давност. С решението на основание чл.78, ал.З от ГПК В.Х.Х. и М.Д.Х. са
осъдени да заплатят на „А.****“ ООД
разноски по делото в размер на 750 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от В.Х.Х. и М.Д.Х.. Жалбоподателите твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат доводи, че
никога не са били уведомявани от ответника за завършването на сградата,
за готовност имотът да им бъде прехвърлен чист от вещни тежести, както и за
каквото и да е намерение на ответника за разваляне на договора, както и че съобщението на ответното дружество от
21.11.2006г. е било за завършен покрив
на сградата, но същото не съдържало покана и срок за изпълнение по чл.
87, ал. 1 ЗЗД, нито за отказ от договора по чл.
93, ал. 2
ЗЗД, нито каквото и да е споменаване за възможност за прекратяване на същия. Твърдят, че съгласно чл.87 от ЗЗД
договорите се развалят извънсъдебно с предизвестие на изправната страна, което следва да съдържа две задължителни изявления, а
именно: искане за изпълнение в подходящ срок.
Вторият задължителен елемент на предизвестието е изявление,
че договорът ще се смята за развален в случай на неизпълнение в
определения срок, както и че е неправилен извода на първоинстнационния съд
потвърждаващ безаналитично твърденията на ответника за наличие в негова полза
на право на развалян, а така също и че съдът смесва двата института на
неустойката и задатъка. Излагат, че с изтичането на 5-годишната
погасителната давност за завеждане на иск по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД процесният предварителен договор следва да се счита прекратен
на 01.08.2012 г. , а съгласно практиката на ВКС, след датата на прекратяване на договора купувача
има нов 5-годишен срок да потърси обратно от
продавача платеното по предварителния договор, който срок не
е изтекъл към датата па подаване от тях на исковата молба. Отправят искане до съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго, с което да уважи предявените от тях искове.
Претендират разноски.
Ответникът по жалбата „А.****“ ООД не взима становище по нея.
СРС е сезиран с искове с пр.осн.чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД предявени от Производството
по делото е образувано по искова молба на В.Х.Х. и М.Д.Х., срещу „А.****“ ООД
при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правна
квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от общо 25001 лева /по
12500,50 лева на всеки един от ищците/, частични претенции от общо 37225,50
евро евро, представляващи платена на отпаднало основание цена по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство от 21.10.2005г.,
развален поради неизпълнение.
Ответникът оспорва предявените искове, с
доводите, че е изправна страна по договора, като е изпълнила
задължението си да изгради сградата до етап груб строеж, за което е уведомило
ищците, но последните въпреки настъпилия падеж на третата вноска от цена на
апартамента в размер на 29781 евро не е била заплатена, поради което и което
дружеството е развалило сключения договор, за което купувачите били уведомени с
писмо с обратна разписка. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенциите на ищците за връщане на платени суми, надвишаващи
платения задатък и депозит по предварителния договор.
Страните не спорят, че на 21.10.2005г. са сключили предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и строителство, по силата на който ответникът
в качеството му на продавачът се задължил да прехвърли на ищците в качеството
им на купувачите собствеността върху недвижим имот/ апартамент №PR-A-P-21, със застроена площ от
110.30 кв.м., намиращ се в комплекс „Преспа”, гр. Банско, местността
„Грамадето”, свободен от всякакви тежести като
да извърши строителните работи на комплекса и апартамента в съответствие
с одобрения проект, приложимите нормативни актове и условията на договора.
Страните се се договорили, че цената по договора в общ размер на 148905 евро,
ще бъде заплатена, както следва:1000 евро - платен депозит, подлежащ на
приспадане, 21335,75 евро - при подписване на договора, която сума, представляваща
15% от продажната цена, е неподлежащ на връщане задатък; 14890,50 евро, платими
в срок до 10 дни след завършване на основите на сградата, 29781 евро - в срок
до десет дни след завършване на покрива на комплекса, и 81897,75 евро - в срок
до 10 дни след окончателното довършване на апартамента /протокол образец Акт
15/. Страните се договорили също така, че прехвърлянето на собствеността ще се
осъществи след последното плащане. В договора са уговорени и сроковете за
изпълнение, като продавачът се задължил да изпълни строителството на комплекса
и апартамента с акт образец 15 в срок до м. август 2007г., като сроковете за
изпълнение на отделните етапи на строителството са, както следва: предполагаем
срок за завършване на основата на сградата - декември 2005г., срок за
завършване на конструкцията и покрива на комплекса - октомври 2006г.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на
въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба /чл. 269
от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника за необоснованост и нарушение на материалния закон.. С оглед
заявените от ищците факти въззивната инстанция намира, че е сезиран с иск с пр.осн.
чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД. Съответно фактическият
състав на чл.55 ел.1 , пр.3 ЗЗД изисква съществуване на основанието при
получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало
с обратна сила, например при унищожаване на договора, разваляне поради
неизпълнение (респективно разваляне по право ), при настъпване на предвидено
прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване са: даване на нещо от
страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, отпадане с
обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване.
Съобразно чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки,
след доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова
- че е върнал полученото. С оглед приетите по делото като доказателства: акт образец 15 от 01.10.2007г. , разрешение
за ползване от 20.08.2008г. и писмо от
21.11.2006г. по електронната поща на ответника до ищците, с което последните са
уведомени за изграждането на сградата на етап груб строеж, получено от адресата си, което се установява
от заключението на СТЕ, настоящата съдебна инстанция намира за правилен извода
на първоинстнационния съд, че след като са били уведомени от продавача за
завършване на покрива на сградата, ищците не са изпълнили задължението си да
заплатят дължимата на този етап вноска, съгласно т.2.3, б. „в” от договора.
Следователно за продавача като изправна страна е възникнало право, съгласно т.6.5 от
договора да се откаже от него поради
неизпълнение на посоченото задължение от страна на ищците, за упражняване на
което си право ответното дружество като продавач е уведомило ищците по електронен
път, което се установява от заключението на СТЕ, поради което и договорът се счита развален
считано от 31.07.2007г. - датата, следваща деня, на който е изтекъл срокът за
доброволно плащане на посоченото задължение. Настоящата съдебна инстанция
намира, че е правилен и извода на първоинстанционния съд, че вземанията на
ищците, представляващи заплатени от тях суми по разваления предварителен
договор след приспадната на сумата уговорена като задатък, дължими им от страна на ответника поради отпаднало
основание се погасяват с изтичане на 5-годишната давност, която започва да тече от
датата на разваляне на договора-
31.07.2007г. и
изтича на 31.07.2012г..т.е преди датата на подаване на исковата
молба, поради което и същите са погасени по давност. Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС
досежно предявените на горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК
препраща към тях.
С оглед на изложеното
обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 09.05.2017г. по гр.д. №58158/2015 г. на СРС, 40 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.