РЕШЕНИЕ
№ / 17.05. Година
2018 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.04. 2018 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря
Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията
СИМИТЧИЕВ т.д.
№ 84
по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от “Б.П.Б.” АД – гр.С. против М.К.М., ЕГН:********** и К.М.М., ЕГН:**********,
с която е предявен иск правно основание чл.135, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.03.2007г., между банката
от една страна като кредитор, и „Р.А." ООД, с ЕИК: ***, от друга страна
като кредитополучател, и от трета страна М.К.М., ЕГН ********** като поръчител,
с адрес ***, е сключен Договор за кредит № 311/2007 год., по силата на който на
кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 50 000 /петдесет
хиляди евро/.
Условията
по сключения договор за кредит били многократно предоговаряни, като с Анекс №
А7-311/2011 година към горепосочения Договор за кредит № 311/2007 год.,
подписан на 28.11.2011 г. в гр. С. страните се съгласяват, че към 28.11.2011 г.
кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Банката, като общата
сума на просрочените задължения е в размер на 75 931.63 /седемдесет и пет
хиляди деветстотин тридесет и едно и 0,63/ евро и представляват просрочена
главница, просрочени лихви и наказателни лихви. Ответникът по настоящето дело М.К.М.
поел солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя, произтичащи от
договора за банков кредит, като се е задължил в качеството си на солидарен
длъжник спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по горепосочения кредит, включително и за заплащането на
всички дължими суми по кредита до окончателното му погасяване.
Ищецът
посочва, че ответникът по настоящето дело М.К.М. в качеството си на солидарен
длъжник е поел солидарна отговорност спрямо ищеца „Б.П.Б." АД за всички
задължения на кредитополучателя „Р.А." ООД, произтичащи от горепосочения
договор за кредит.
Поради
неплащането на дължимите суми по кредитите и необслужването им, банката е
потърсила правата си по съдебен ред, като е инициирала съдебни действия, както
срещу кредитополучателя по процесния договор за кредит, така и срещу
солидарните длъжници по тях, в т.ч. и срещу ответника по настоящото дело М.К.М..
Посочено
е, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 24.07.2012 год., издадена по гр.д. № 15471/2012 год. по описа
на Софийски районен съд, ответникът по делото М.К.М. е осъден да заплати на „Б.П.Б."
АД дължимите суми, произтичащи от горепосочените договори за кредит, в т.ч. и
начислените лихви и съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че ответникът по
делото М.К.М. е осъден да заплати дължимите суми, произтичащи от горепосочените
договори за кредит, солидарно с кредитополучателя ”Р.А.” ООД и с другия
солидарен длъжник по кредитите Д.Р.М..
За
принудителното събиране на дължимите суми, по молба на ищеца срещу длъжниците,
включително и срещу ответника М.К.М., било образувано изпълнително дело №
20177650400380 год. по описа на Частен съдебен изпълнител Гергана Илчева, с
рег. № 765 на КЧСИ, с район на действие: ОС -С.З..
В
хода на образуваното изпълнително производство било установено, че ответникът М.К.М.
се е разпоредил със свое недвижимо имущество в полза на баща си К.М.М..
Твърди
се, че с Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №7, том II,
рег. № 3283, дело №167 от 2012 година с Вх. рег. № 6186/15.06.2012 год., Акт №
11, том XVII, дело № 3483/2012 год. на СВ - С.З., ответникът М.К.М. е дарил на
баща си К.М.М., ответник по настоящето дело, следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.503.23.1.55 /шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, петстотин и три, двадесет и три, едно, петдесет и пет/
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри С.З., одобрена със
заповед № РД-18-65/30.5.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, с
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, на едно ниво,
находящ се в сграда №1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68850.503.23 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, петстотин и три,
двадесет и три/, с административен адрес съгласно представената схема от СГКК С.З.:
гр. С.З., пк. 6000 /шест/ хиляди, ул. „Августа Траяна" № 14, вход А /буква
А/, ет.7 /седем/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:
68850.503.23.1.56, 68850.503.23.1.52, под обекта: 68850.503.23.1.52, Над
обекта: 68850.503.23.1.58, който самостоятелен обект представлява по
удостоверение за данъчна оценка АПАРТАМЕНТ № 55 /петдесет и пет/, а по документ
за собственост - нотариален акт: АПАРТАМЕНТ, застроен върху 86,00 /осемдесет и
шест/ кв. м., находящ се на VII /седми/ етаж от жилищния блок, построен в гр. С.З.,
***/четиринадесет, буква „А"/, който апартамент се състои от две спални,
дневна, столова с кухненски бокс, баня, клозет, антрета и балкон, при граници
на апартамента: север - апартамент, изток -двор, юг- стълбище и апартамент,
запад - двор, заедно с едно избено помещение в първия сутерен
под № 18
/осемнадесет/, без посочена
площ в документа
за собственост, а съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка
със застроена площ от 6,00 кв. .м /шест квадратни метра/, при граници на
същото: север-мазе, изток - коридор и мазе, юг- двор, запад -двор, както и
заедно с 1,403 % /едно цяло и четиристотин и три хилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата и от общите помещения, както и заедно със
съответните идеални части от Правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата.
Поддържа
се, че, на основание разпоредбата на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД,
разпоредителната сделка, обективирана в горепосочения Нотариален акт за дарение
на идеална част от недвижим имот се явява недействителна по отношение на ищеца
„Б.П.Б." АД. Посочва се, че тази сделка се явява недействителна по
отношение на 1/2 ид. ч. /една втора идеална част/ от гореописания недвижим
имот, която е принадлежала на ответника М.К.М. и с която той се е разпоредил.
Твърди
се, че с предприетите от ответника М.К.М. разпоредителни действия, той
съзнателно е намалил имуществото си и е увредил интересите на кредитора и ищец
по настоящето дело „Б.П.Б." АД, като е ограничил възможностите на
кредитора да удовлетвори вземанията си. Сочи се, че безспорно извършената
сделка уврежда интересите на кредитора, тъй като, вследствие сключването на
тази сделка, е намаляло имуществото на длъжника М.К.М., като при сключването й,
той е знаел, че с действията си уврежда кредитора.
Въз
основа на изложеното, ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което
да се обяви за относително недействителен по отношение на ищеца „Б.П.Б." АД
договор за дарение на идеална част от недвижим имот, сключен на 15.06.2012 год.
между ответника М.К.М., от една страна, и ответника К.М.М., от друга страна,
обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №7,
том II, рег. № 3283, дело №167 от 2012
година с Вх. рег. № 6186/15.06.2012 год., Акт № III, том XVII, дело № 3483/2012
год. на СВ - С.З., до размер на 1/2 /една втора/ идеална част от следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.503.23.1.55 /шестдесет и осем
хиляди осемстотин и
петдесет, петстотин и
три, двадесет и
три, едно, петдесет
и пет/ съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри С.З., одобрена със заповед № РД-18-65/30.5.2008 г.
на изпълнителен директор на АГКК,
с Предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, на едно ниво, находящ се в сграда №1 /едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.503.23 /шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет,
петстотин и три,
двадесет и три/, с административен адрес съгласно
представената схема от СГКК С.З.: гр. С.З., пк 6000/шест/ хиляди,ул***/буква
А/, ет.7 /седем/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:
68850.503.23.1.56, 68850.503.23.1.52, под обекта: 68850.503.23.1.52, Над обекта:
68850.503.23.1.58, който самостоятелен обект представлява по удостоверение за
данъчна оценка АПАРТАМЕНТ № 55 /петдесет и пет/, а по документ за собственост -
нотариален акт: АПАРТАМЕНТ, застроен върху 86,00 /осемдесет и шест/ кв.м.,
находящ се на VII /седми/ етаж от жилищния блок, построен в гр. С.З., ***/четиринадесет,
буква „А7, който апартамент се състои от две спални, дневна, столова с
кухненски бокс, баня, клозет, антрета и балкон, при граници на апартамента:
север - апартамент, изток -двор, юг- стълбище и апартамент, запад - двор,
заедно с едно избено помещение в първия сутерен под № 18 /осемнадесет/, без
посочена площ в документа за собственост, а съгласно представеното
удостоверение за данъчна оценка със застроена площ от 6,00 кв.м /шест квадратни
метра/, при граници на същото: север-мазе, изток - коридор и мазе, юг- двор,
запад -двор, както и заедно с 1,403 % / едно цяло и четиристотин и три хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от общите помещения,
както и заедно със съответните идеални части от Правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата.
В
законния срок е постъпил писмен отговор
от ответника М.К.М., с който счита, че искът е недопустим, неоснователен,
недоказан и че същият следва да бъде отхвърлен.
Счита искът за
недопустим, тъй като следвало същият да бъде разгледан от Районен съд С.З.,
съгласно правилата на чл. 109 от ГПК за местната и родова подсъдност.
Счита, че иска е
предявен от нелегитимирана страна, тъй като, вземането на ищеца по изпълнителен
лист от 24.07.2012 година на Р.С. С. било прехвърлено с договор за цесия на „
Агенция за Събиране на Вземания", каквито документи, последната описана
фирма изпратила на бившата съпруга на ответника, а именно: Покана за доброволно
изпълнение, от на „ Агенция за събиране на вземания", Покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ Гергана Илчева, Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от дата 14.07.2012 год., гр. С.. Сочи,
че е налице липса на правен интерес по смисъла на чл.124 ГПК - абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск.
Сочи се, че след като
кредитополучателят спира да внася погасителни вноски по посочения кредит,
ищцовото дружество насочва събирането на вземанията си към поръчителите. На
24.07.2012г., банката депозирала молба, с която било образувано заповедно
производство по реда на чл.417 от ГПК. Производството приключило с издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист против ответника и лицата посочени в
изпълнителния лист. Посочва се, че на 15.06.2012г. между М.К.М. и К.М.М. е
сключен договор, по силата на който М.М. дарява 1/2 идеална част от недвижим
имот-апартамент, находящ се на адрес град С.З., Община С.З., ***, на К.М..
Посоченото юридическо събитие било осъществено месец преди ищеца да прибегне до
заповедно производство. Твърди се, че няма как страните по сделката да са
знаели, че увреждат кредитора на „Р.А.", поради следните съображения:
Налице била оборима
презумпция по смисъла на чл.135 ЗЗД. Сочи, че е в тежест на ответника е да
докаже, че, при осъществяването на конкретната правна сделка, не е имал умисъл за
разпиляване на имуществото си с цел да увреди кредитора. Павловият иск бил
способ за запазване имуществото на длъжника, когато с действията си той
застрашавал удовлетворяване на вземането на кредитора от това имущество, в
нарушение на принципа, установен с разпоредбите на чл.133 ЗЗД, че цялото
имущество на длъжника служело като общо обезпечение на неговите кредитори, които
могат да насочат изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Следвало,
обаче, да се обърне внимание за конкретния случай, в смисъл, че увреждащите
действия по смисъла на чл.135 от ЗЗД са съзнателен акт на човешко поведение.
Всички обстоятелства от обективната действителност били отразени в съзнанието
на увреждащия. Сочи се, че в конкретния случай, ответника не е действал със
съзнание да увреди пряко своя кредитор и че точно това правно действие щяло да
доведе до намаляване на имуществото му и съответно до ограничаване на
възможността на кредитора да се удовлетвори и пряко да цели настъпването на
тези неблагоприятни последици. В настоящия казус нямало как ответникът М.М. да
знае, че уврежда кредитора при условие, че към датата на изповядване на
договора за дарение, срещу ответника не се е водило гражданскоправно дело между
същите страни, за същото основание и не било предявено заявление за дължимост
на вземането на кредитора. Нещо по - важно, в продължение на почти пет години,
след като е образувано и водено изпълнително дело срещу длъжниците, ответникът
в настоящото производство не е предприел действия, с които да влияе на баща си
или да му даде съвет, че имат възможност да прехвърлят на трети лица имота и
така да избегнат настоящия иск, което, ако биха го направили, то тогава, би сочило
на умисъл от страна на ответниците за увреждане на кредитора. Т.е., налице било
бездействие и абсолютна липса на умисъл за увреда на кредитора. Посочва се, че
веднага след като разбира, че не може да погасява дължимите по правни сделки
суми, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като
дружеството изпаднало в неплатежоспособност.
Счита, че предявеният
иск е недопустим, неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Моли съда да постанови с
решение, с което да отхвърли предявения иск, както и да осъди ищеца да му
заплати всички съдебни и деловодни разноски.
Постъпил е отговор и от ответника К.М.М., с който
се оспорва иска, за което се излагат подробни съображения, обобщени в
оспорването на знание за увреждане на кредитора, както и изобщо за липса на
такова намерение. Направени са доказателствени искания за допускане до разпит
на двама свидетели при режим на довеждане.
Ищецът е депозирал две допълнителни искови молба, като е взел
становище по отговорите на двамата ответници.
В допълнителната искова
молба по отговора на ответника К.М.М. ищецът посочва, че същият не е оспорил
валидно кредитно правоотношение, както и че не е оспорил в законоустановения
срок и размерът на вземането, нито обстоятелствата, от които произтича.
Посочва, че не е налице оспорване в
законоустановения срок и по отношение на обстоятелството, че с разпоредителната
сделка безспорно се уврежда Банката (налице е оспорване само на
обстоятелството, че длъжникът е знаел за увреждането).
Възразява относно
твърденията на ответника, че няма как страните по сделката да са знаели, че
увреждат кредитора. Намира тези твърдения за напълно неоснователни и
недоказани. Сочи, че в тежест на ответника е да докаже, че при осъществяването
на правната сделка на разпореждане с имуществото си, не е имал умисъл да увреди
кредитора. С оглед изложените в исковата молба твърдения, обаче счита, че
ответникът М.М. е знаел, че плащането по Договор за кредит № 311/2007 година е
спряно през 2011 година. Посочва, че абсолютно основателни са твърденията на „Б.П.Б."
АД, в качеството и на кредитор, че ответника по настоящия иск е бил наясно, че
разпоредителната сделка ще доведе до намаляване на имуществото му и съответно
до ограничаване на възможността на кредитора да се удовлетвори. Вземането на
кредитора безспорно е възникнало преди извършването на действието, което се
атакува, договорът между Банката и М.К.М. като солидарен длъжник бил сключен на
20.03.2007г. С Анекс № А7-311/2011 година към горепосочения Договор за кредит №
311/2007 год., подписан на 28.11.2011 г. в гр. С. страните се съгласяват, че
към 28.11.2011г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към
Банката, като общата сума на просрочените задължения е в размер на 75 931.63
/седемдесет и пет хиляди деветстотин тридесет и едно и 0,63/ евро и
представлявали просрочена главница, просрочени лихви и наказателни лихви. По
презумпция следвало да се предполага и знанието на ответника К.М.М..
Твърди, че ответника М.К.М.
е знаел, че действията му на разпореждане с имущество биха увредили кредитора “Б.П.Б.”
АД.
В допълнителната искова молба по отговора на ответника М.К.М., ищецът
посочва, че същият не е оспорил, че е налице валидно кредитно правоотношение
между кредитора-ищец и длъжника произтичащо от Договор за кредит № 311/2007
год., подписан на 28.11.2011 г. и анексите към него (длъжникът -ответник е оспорил
качеството на кредитор на Банката САМО по отношение на Договор за кредитна
карта при промоционална програма от 06.08.2007 г., който бил сключен между
Банката и бившата му съпруга Д.Р.М., което възражение по своето същество е
неотносимо към настоящия спор, защото Банката не твърдяла да е кредитор на
ответника по Договор за
кредитна карта.
Ответникът не е оспорил
в законоустановения срок и размерът на вземането, нито обстоятелствата, от
които произтича вземането. Не било налице оспорване и по отношение, че
ответникът имал качеството на длъжник, който се е разпоредил чрез дарение на 1/2
идеална част от процесния имот.
Не било налице оспорване
в законоустановения срок и по отношение на обстоятелството, че с
разпоредителната сделка безспорно се увреждала Банката (налице било оспорване
само на обстоятелството, че длъжникът е знаел за увреждането).
Възразява относно твърдяната от ответника
недопустимост на иска. С оглед обстоятелството, че .ищецът „Б.П.Б." АД е
предявила иск с правно основание чл. 135 ЗЗД с цена на иска 38 086.65 лв.,
която представлявала 1/2 от данъчната оценка, счита твърдението на ответната
страна за неправилно и необосновано. Посочва се, че на основание чл.104 ал.4 ГПК, във връзка с чл.109 ГПК, искът е предявен пред Окръжен съд С.З. и че са спазени
са правилата за родова и местна подсъдност на иска.
Във
връзка с твърдението на ответника, че искът е предявен от нелегитимирана страна,
счита същото за
неоснователно и нерелевантно. За вземането на „Б.П.Б." АД от М.К.М. и
Д.Р.М., в качеството им на солидарни длъжници по договор за кредит № 311/2007
год. и въз основа на издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на
парично задължение от 24.07.2012 година, било образувано изпълнително дело
380/2017 по описа на ЧСИ Гергана Илчева. Молбата за образуване на
изпълнителното дело била подадена от юрисконсулт Димитър Узунов, пълномощник на
Банката и в тази връзка представя писмени доказателства.
По отношение на
твърденията, че г-жа Д.Р.М. е получила документи, с които и се съобщавало, че
вземането на „Б.П.Б." АД е прехвърлено с договор за цесия на „Агенция за
събиране на вземания", посочва следното: Банката е отпуснала два кредита
на ответниците, както следва:
- Договор за кредит № 311/2007 год., подписан
на 28.11.2011 г. и анексите към него по които договор титуляр на вземането и
към настоящия момент в Банката и
- Договор за кредитна карта при промоционална
програма "Cash Back"
от 06.08.2007 г, което е цедирано на от „Агенция за събиране на
вземанията" АД.
Следователно
възраженията, че Банката не е кредитор по Договор за кредит № 311/2007 год.,
подписан на 28.11.2011 г. и анексите към него били неоснователни, защото само
едното вземане - това по Договор за кредитна карта при промоционална програма "Cash Back" от 06.08.2007 г. било
цедирано на от „Агенция за събиране на вземанията" АД, като цесионерът
образувал срещу Д.Р.М., ЕГН ********** изпълнително дело под номер 275/2017г,
по описа на ЧСИ Г.Д.И.. Длъжникът получил уведомлението за цесия, като същото,
ведно с обратната разписка, удостоверяваща получаването, били приложени по
изпълнителното дело.
Смята, че твърденията на
ответника за недопустимост и неоснователност на иска на Банката (поради това,
че не е кредитор) са неоснователни. Сочи, че видно от представените
доказателства по делото, безспорно може да се установи, че ищецът има
качеството на кредитор по Договор за кредит № 311/2007 год. подписан на
28.11.2011 г. и анексите към него, от което произтича правото и да предяви иск
на основание чл. 135 ЗЗД срещу М.К.М. и К.М.М..
Счита, че напълно
неоснователни са и възраженията на ответниците, че няма как страните по
сделката да са знаели, че увреждат кредитора, тъй като разпореждането с имота е
осъществено месец преди Банката да прибегне до образуване на заповедно
производство.
Посочва, че не е налице
изискване, нито в закона, нито в задължителната съдебна практика на ВКС,
кредиторът да е образувал първо дело срещу длъжника, за да може впоследствие да
предяви иск по реда на чл.135 от ЗЗД. В този смисъл била изцяло и правната
доктрина и съдебна практика, която цитира. Възражение от такова естество,
включително и това за изтекла погасителна давност били неотносими към спора по
чл.135, ал. 1 от ЗЗД, съответно съдът не ги приема и решава инцидентно в този
процес, щом те не засягат самото материално право да се иска отмяна на
увреждащата сделка - в този смисъл е Решение № 328 от 23.04.2010 по гр.д.№
879/2010 на ВКС. Последователна била съдебната практика на ВКС, че в
производството по отменителния иск по чл.135 ЗЗД, съдът не може да преценява
дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор -
например, дали предварителният договор валидно обвързва страните. Тези
отношения можело да бъдат преценявани в друго производство. Приемало се, че
предметът на иска по чл.135 ЗЗД е само атакуването от кредитора - ищец на
извършено от негов длъжник правно действие, което го уврежда. Поради това в
производството по Павловия иск съдът изхождал от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти. Съдът можел да приеме
обратното, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо, като решението,
с което то е отречено, трябвало да е влязло в сила до постановяване на
окончателния акт по иск по чл. 135 ЗЗД - посочва новата съдебна практика в
Решение № 224 от 30.10.2014 по гр.д.№ 2310/2014 г. на ВКС.
Сочи, че е в тежест на
ответника е да докаже, че при осъществяването на правната сделка не е имал
умисъл да увреди кредитора, чрез разпореждане с имуществото си. С оглед
изложените и в исковата молба твърдения обаче счита, че ответникът М.М. е
знаел, че плащането по Договор за кредит № 311/2007г. е спряно през 2011
година. Поддържа твърденията си в исковата молба, че ответника по настоящия иск
е бил наясно, че разпоредителната сделка ще доведе до намаляване на имуществото
му и съответно до ограничаване на възможността на кредитора да се удовлетвори.
Вземането на кредитора безспорно било възникнало преди извършването на
действието, което се атакувало, договорът между Банката и М.К.М. като солидарен
длъжник бил сключен на 20.03.2007г. С Анекс № А7-311/2011 година към горепосочения
Договор за кредит № 311/2007 год., подписан на 28.11.2011 г. в гр. С. страните
се съгласили, че към 28.11.2011г., кредитополучателят е в просрочие на
задълженията си към Банката, като общата сума на просрочените задължения е в
размер на 75 931.63 /седемдесет и пет хиляди деветстотин тридесет и едно и
0,63/ евро и представлявали просрочена главница, просрочени лихви и наказателни
лихви. Ищецът твърди, че ответника М.К.М. е знаел, че действията му на
разпореждане с имущество биха увредили кредитора ,,Б.П.Б." АД.
Постъпил
е отговор на допълнителната искова молба от ответника М.К.М., с който оспорва
исковата молба. Твърди, че правото на предявяване на иска е погасено по
давност. Оспорва изцяло легитимацията на ищеца и продължава да твърди, че са
нелегитимна страна, тъй като вземането е прехвърлено на фирма за събиране на
вземания. Поддържа изцяло искането за допускане на свидетели.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира
следното:
Предявеният иск по
чл.135, ал.1, вр. ал.2 ЗЗД, е основан на твърденията на ищеца, че е кредитор на
първия ответника и че с атакуваната безвъзмездна сделка, последният го уврежда,
като намалява имуществото си, от което ищецът, като кредитор иначе би могъл да
се удовлетвори, като длъжникът е знаел за увреждането. С предявения иск, ищецът
цели да реализира потестативното си право да бъде обявена за недействителна по
отношение на него, като кредитор на първия ответник, увреждащата го сделка,
сключена между първия и втория ответник, в посочената й част – относно ½
ид. част от имота, предмет на сделката.
По делото е са приети за безспорни следните факти:
- Сключването на безвъзмездната сделката между ответниците с посочения
предмет.
- На 20.03.2007г., между банката, от една страна, като кредитор и „Р.А."
ООД, с ЕИК: ***, от друга страна като кредитополучател, и от трета страна М.К.М.,
ЕГН ********** като поръчител, е сключен Договор за кредит № 311/2007 год., по
силата на който на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 50
000 /петдесет хиляди евро/.Условията по сключения договор за кредит били
многократно предоговаряни, като с Анекс № А7-311/2011 година към горепосочения
Договор за кредит № 311/2007 год., подписан на 28.11.2011 г., в гр. С. ,страните
се съгласяват, че към 28.11.2011 г. кредитополучателят е в просрочие на
задълженията си към Банката, като общата сума на просрочените задължения е в
размер на 75 931.63 /седемдесет и пет хиляди деветстотин тридесет и едно и
0,63/ евро и представляват просрочена главница, просрочени лихви и наказателни
лихви.
- на
15.06.2012г., между М.К.М. и К.М.М. е сключен договор за дарение, по силата на
който М.М. дарява 1/2 идеална част от недвижим имот-апартамент, находящ се на
адрес град С.З., Община С.З., ***, на К.М..
- Първият
и вторият ответник са роднини - син и баща.
Настоящият съдебен състав е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже твърденията си, че е кредитор на първия ответник с
действително парично вземане, възникнало преди датата на атакуваната сделка, че
с извършената сделка, той го е увредил и че е знаел за увреждането.
Според преобладаващото становище в съдебната практика, искът по чл.135 ЗЗД не намира приложение по отношение на извършени от поръчителя действия,
поради акцесорния характер на поръчителството, т.е. под „длъжник"
посочената разпоредба има предвид единствено титулярът на главното задължение,
но не и лицето, поръчителствало за неговото изпълнение /Решение № 199 от
30.12.2010 г. по т.д.№ 966/09 г. на II т.о., Решение № 199 от 13.11.2012 г. по
т.д.№ 191/12 г. на II т.о., Решение № 245 от 19.01.2017 г. по гр.д.№ 1428/16 г.
на III т.о./.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази теза, като ще изложи
допълнителни аргументи в тази връзка. Видно е, че законодателно, искът по
чл.135 ЗЗД е уреден в част VII „Обезпечения“, раздел 1 „Общи
правила“. Поръчителството, от своя страна, е уредено като институт в раздел 3
от същата част на ЗЗД, като договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Очевидно е, че законът правила разлика между длъжник по правоотношението с
кредитора, във връзка с което са предвидени обезпеченията по част VII и поръчителят, който
предоставя друг вид обезпечение на кредитора спрямо длъжника му. Фигурата на
длъжника е ясно очертана в раздел 1 „Общи правила“ и това е лицето, което е
поело задължение към кредитора, за разлика от поръчителя, който се задължава
към кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на длъжника му. Следователно,
ищецът “Б.П.Б.” АД не се явява активно материално-правно легитимиран по
предявения иск по чл.135 ЗЗД спрямо М.К.М., т.е. като негов кредитор по см. на
чл.135, ал.1 ЗЗД, нито пък М.К.М. е негов длъжник по см на същата разпоредба, съответно,
липсва активно материалноправна легитимация и спрямо К.М.М., който пък не е
страна по сключена от длъжник на ищеца увреждаща сделка.
По изложените съображения, искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли, като предвид изложените доводи, е безпредметно да се обсъжда дали е
оборена презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД по отношение знанието за увреждане на К.М.М.
и ангажираните доказателства в тази насока.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът ще бъде осъден да заплати на всеки
от ответниците по 1500 лв разноски за адв. хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.П.Б." АД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление гр.С., ***, иск за прогласяване за относително недействителен по
отношения на „Б.П.Б." АД, на основание чл.135, ал.1, вр. ал.2 ЗЗД, на
договор за дарение на идеална част от недвижим имот, сключен на 15.06.2012 год.
между ответника М.К.М., от една страна, и ответника К.М.М., от друга страна,
обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №7,
том II, рег. № 3283, дело №167 от 2012
година с Вх. рег. № 6186/15.06.2012 год., Акт № III, том XVII, дело № 3483/2012
год. на СВ - С.З., до размер на 1/2 /една втора/ идеална част, от следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68850.503.23.1.55 /шестдесет и осем
хиляди осемстотин и
петдесет, петстотин и
три, двадесет и
три, едно, петдесет
и пет/ съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри С.З., одобрена със заповед № РД-18-65/30.5.2008 г.
на изпълнителен директор на АГКК,
с Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, на едно ниво, находящ се в сграда №1
/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.503.23 /шестдесет и
осем хиляди осемстотин
и петдесет, петстотин
и три, двадесет
и три/, с административен адрес
съгласно представената схема от СГКК С.З.: гр. С.З., пк 6000/шест/ хиляди,ул***/буква
А/, ет.7 /седем/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:
68850.503.23.1.56, 68850.503.23.1.52, под обекта: 68850.503.23.1.52, Над
обекта: 68850.503.23.1.58, който самостоятелен обект представлява по
удостоверение за данъчна оценка АПАРТАМЕНТ № 55 /петдесет и пет/, а по документ
за собственост - нотариален акт: АПАРТАМЕНТ, застроен върху 86,00 /осемдесет и
шест/ кв.м., находящ се на VII /седми/ етаж от жилищния блок, построен в гр. С.З.,
***/четиринадесет, буква „А7, който апартамент се състои от две спални, дневна,
столова с кухненски бокс, баня, клозет, антрета и балкон, при граници на
апартамента: север - апартамент, изток -двор, юг- стълбище и апартамент, запад
- двор, заедно с едно избено помещение в първия сутерен под № 18 /осемнадесет/,
без посочена площ в документа за собственост, а съгласно представеното
удостоверение за данъчна оценка със застроена площ от 6,00 кв.м /шест квадратни
метра/, при граници на същото: север-мазе, изток - коридор и мазе, юг- двор,
запад -двор, както и заедно с 1,403 % / едно цяло и четиристотин и три хилядни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от общите помещения,
както и заедно със съответните идеални части от Правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата.
ОСЪЖДА „Б.П.Б." АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
*** да заплати на
М.К.М., ЕГН:********** и К.М.М., ЕГН:**********
по 1500 лв разноски за адв. хонорар пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред П. апелативен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: