№ 489
гр. Перник, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100524 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. В. Д. срещу „Топлофикация Перник“ АД.
Ищецът признава, че има качеството потребител на топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. П., ул. ******, с аб. № **********. Твърди, че за доставката на топлинна
енергия до този имот е начислена сума в размер на 1028,17 лева в периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г., както и 139,30 лева законна лихва за периода от 30.06.2016 г. до 20.06.2018
г. Твърди, че за посочените суми не са предприемани действия по изпълнение, но същите се
претендират от ответното дружество.
Пояснява, че сумите са били начислени на името на А.Х.С., чийто единствен
наследник е ищеца, като след устна справка и депозирана писмена молба за отписване на
сумите ответното дружество не му отговорило, но служебно променило титуляра на
партидата от А.С. на името на ищеца.
Изразява становище, че посочените суми за исковия период са погасени по давност,
поради което моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че сумите, предмет на исковата претенция не подлежат на
принудително изпълнение. Претендира разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави
признание на иска по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта, че сумите са начислени така
както е посочено в исковата молба, но действия по изпълнение не са предприемани, поради
което са погасени по давност. Намира, че материалното право съществува като естествено
задължение, но то не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение, а единствено
1
доброволно платено.
Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда
разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е указал на ищеца дали желае да бъде
постановено по реда на чл. 237 ГПК, като с молба от 28.03.2022 г., поддържана и в
откритото заседание, ищецът чрез процесуалния си представител изрично е заявил, че не
желае да бъде постановявано решение при признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника право на
принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК дава възможност на всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда
правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е
винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича
се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани
или увеличи правната сфера на ищеца.
В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на
ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест
на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в
конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
В процесния случай ответникът е признал иска, като изрично е признал и всички
факти, пораждащи спорното материално право.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата, че
ищецът е единствен наследник по закон на А.С. – титуляр на партида на топлоснабден имот,
находящ се находящ се в гр. П., ул. ******, с аб. № **********, за периода 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., че ответникът води счетоводни записи за посочените в исковата молба
задължения, както и че не са били предприемани действия по принудително изпълнение, за
събиране на сумите.
Наличието на счетоводни записвания у ответното дружество по повод оспорените
вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може
да поиска решение при признание на иска.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на изтекла
погасителна давност. За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено
позоваване на изтекла давност.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
2
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119
ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването
по давност на главницата.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
специалната 3-годишна давност по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им (посочената във всяка фактура крайна дата за заплащане на задължението, тъй
като до този момент задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е
длъжен да го стори - арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), и се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането,
или чрез действия по принудително изпълнение – арг. чл. 116 ЗЗД.
В настоящия случай, доколкото няма нито твърдения, нито данни да са били
предприемани каквито и да е действия, годни да прекъснат давността за вземанията за
главница за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. по см. на чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че
към момента на депозиране на настоящата искова молба тригодишната давност за
вземанията за главница е изтекла и същите са погасени по давност, а с това и по арг. 111, б.
„в“ ЗЗД – и вземанията за лихви за периода 30.06.2016 . до 20.06.2018 г. Следователно
оспорените вземания са били погасени по давност и исковете са основателни и следва да
бъдат уважени така, както са предявени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът поначало има право на разноски. В
процесния случай обаче са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изключва
отговорността за разноски на ответната страна.
Независимо, че настоящото решение по изрична воля на ищеца не е постановено по
реда на чл. 237 ГПК, материалната предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК е налице, доколкото
ответникът е признал иска.
На следващо място съдът намира, че и втората предпоставка е налице, доколкото с
извънпроцесуалното си поведение ответната страна не е дала повод за завеждане на делото.
Ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и
че различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат
значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства
за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран
от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието, какъвто е и процесният случай. При такова
поведение и доколкото не разполага с изпълнителен титул и не е предприемал
извънпроцесуални действия по повод вземането, той не дължи разноски.
В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 474
от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от
3
18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от
25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018
г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о.
По силата на изричната норма на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, разноските се
възлагат върху ищеца. На осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение – определено в
размер на 100 лв. от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, предвид липсата на фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. В. Д. , ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. *****, чрез адв. А.А. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо
Т. В. Д. за сумата в размер на 1028,17 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. ******, с аб. № ********** в периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и 139,30 лева законна лихва върху главницата за
периода от 30.06.2016 г. до 20.06.2018 г., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК Т. В. Д., ЕГН ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4