№ 1633
гр. **, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Петя Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430103780 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” ЕООД гр. *** против Д. Д. В. от гр.
**. В молбата се твърди, че на 03. 12. 2019 год. ответникът е сключил договор
за потребителски кредит № 377118 със „***“ ООД, по силата на който е
получил сумата от 800 лв., срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски
по 187 лв. в срок до 03. 10. 2020 год., когато е падежирала последната вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част към договора. Твърди се, че е бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40. 05 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 48. 02 %. Твърди се, че съгласно чл. 9 от ЗПК
договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Твърди се, че страни по договора за паричен заем са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
1
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че
приложените общи условия и договор за паричен заем № 377118 от 03. 12.
2019 год. по безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора. Твърди се, че разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК
регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните.
Твърди се, че в случая представеният по делото договор за кредит не е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване, като процесният
договор е действителен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22
от ЗПК. Твърди се, че в чл. 31 ал. 3 от общите условия по договора за
потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. Твърди се, че в чл. 33 ал. 2 от общите
условия по договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да
уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще
се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит. Твърди се, че горепосочените договори са
по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че договорът е бил сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че съгласно
чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-
едно или повече. Твърди се, че дори и съдът да не приеме, че договорът не е
2
сключен по електронен път, то следва да приеме, че договорът за паричен заем
по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от
датата на получаване на паричната сума. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Твърди се, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13. 01. 2022 год.
„***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД. Твърди
се, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е
индидуализирано в извлечение от приложение към договора за цесия. Твърди
се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на
длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението
на лице, което не е титуляр на вземането. Твърди се, че с цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор- цедент. Твърди се, че връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Твърди
се, че с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор
/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99 ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Твърди се, че законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено. Твърди се, че дори и да се приеме, че
уведомяването на длъжника- ответник на посочения от него имейл адрес не е
извършено надлежно, то надлежно е връчването на уведомлението, извършено
с исковата молба. Твърди се, че поради неизпълнението на задълженията на
ответника ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 868/ 2025 год. по
описа на **ския районен съд. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за
издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което
обуславя и правния интерес от завеждането на настоящото дело. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за
следните суми: 800 лв. главница по договор за паричен заем Кредирект №
377118/ 03. 12. 2019 год., 163, 68 лв. договорна лихва за периода от 03. 12. 2019
3
год. до 03. 10. 2020 год. и 287, 70 лв. законна лихва за периода от 03. 10. 2020
год. до 29. 01. 2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда. Претендира се присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 868/ 2025 год. по описа на
**ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Безспорно по делото е, че на 03. 12. 2019 год. между „***“ ООД гр. ***
като заемодател и Д. Д. В. от гр. ** като заемател е бил сключен договор за
паричен заем Кредирект № 377118. Видно е, че съгласно договора на
ответника е бил предоставен заем от 800 лв., който е следвало да се върне на
10 месечни погасителни вноски. Видно от приложената разписка за
извършено плащане, че заемната сума е била преведена по сметка на
заемателя. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е
в размер на 40. 05 %, а годишният процент на разходите е в размер на 48. 02 %.
Според чл. 6 ал. 1. от договора заемателят се задължава в тридневен срок от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. В чл. 6 ал. 2 от
договора е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 879, 62
лв. Както е посочил и заповедният съд в разпореждането си по ч. гр. дело №
868/ 2025 год. по описа на **ския районен съд така въведената клауза за
4
неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици.
Същественото в случая обаче е друго и то е свързано с възражението на
особения представител на ответника, че поради невключването на процесната
неустойка в ГПР целият договор за заем се явява недействителен. Тук е
мястото да се отбележат на първо място разясненията, дадени в решение от 21.
03. 2024 год. по дело C-714/22 на СЕС. В т. 44 от същото съдът е дал указания
на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит
и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите
обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена
договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде
отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно
тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения
договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на
Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
год. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. В случая неустойката, уговорена за непредоставяне на
обезпечение, очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на
допълнително възнаграждение по кредита. Кредиторът е бил убеден, че
неустойката ще стане изискуема, затова я е включил в погасителния план още
при сключване на договора и даже е предвидил разсроченото й плащане
заедно с месечните вноски за възнаградителна лихва и главница. Налице е
недобросъвестно използване на затрудненото положение на длъжника, като са
му поставени неизпълними условия за получаване на кредита. А след като
неустойката е скрито възнаграждение за кредитора, същата е следвало да се
включи в общите разходи по кредита за потребителя, тоест и в ГПР. При това
положение договорът не съответства на императивните изисквания на чл. 11
ал. 1 т. 10 от ЗПК и се явява недействителен, като следва да се отбележи, че
при включване на размера на обезщетителната неустойка действителният ГПР
по кредита би надвишил значително петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения. По този начин на практика се е стигнало и до
заобикаляне на нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което съставлява допълнително
5
основание за недействителност на процесния договор.
С оглед на обстоятелството, че договорът за паричен заем е
недействителен следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
като в този случай потребителят дължи само чистата стойност на заема, а
именно: 800 лв. Нищожното правно основание се приравнява на липса на
основание. Оттам без правно основание се явяват претендираните от ищеца
суми за договорна лихва /163, 68 лв./ и законна лихва /287, 70 лв./. Друг е
въпросът, че вземането за договорна лихва и част от вземането за законна
лихва са погасени по давност, каквото е следващото възражение на ответника,
намерило отражение в отговора на исковата молба.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от „***” ЕООД гр. ***
против Д. Д. В. от гр. ** положителен установителен иск се явява основателен
за сумата от 800 лв., представляваща главница, като в останалата й част
исковата претенция следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 60, 04 лв.
съобразно признатата част от вземането, както и направените в настоящия
процес деловодни разноски в размер на 387, 47 лв. съобразно уважената част
от иска.
По изложените съображения **ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Д. В. от
гр. **, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ***, район „****“, бул. „***“ № 81В,
ап. 3, представлявано от Х.М.М. и П.В., сумата от 800, 00 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем Кредирект № 377118/
03. 12. 2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /11. 02.
2025 год./ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 1 251, 38 лв., включваща 163, 68 лв. договорна лихва за
периода от 03. 12. 2019 год. до 03. 10. 2020 год. и 287, 70 лв. законна лихва за
6
периода от 03. 10. 2020 год. до 29. 01. 2025 год., ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Д. В. от гр. **, ЕГН **********, да заплати на „***”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, район „****“,
бул. „***“ № 81В, ап. 3, представлявано от Х.М.М. и П.В., сумата от 60, 04
лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство съобразно признатата част от вземането, и сумата от 387, 47
лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред **ския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
7