№ 733
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200390 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на С. Х. Х., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 24-0769-004643/20.12.2024г., издадено от Началник на Група
към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП на С. Х. Х. е наложена „глоба“ в размер
на 1200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, освен това не била налице системност.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява, за него се явява
адв. Д., който поддържа жалбата, оспорва нарушението, претендира и разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която
оспорва жалбата, намира нарушението за доказано, но че същото следва да се определи като
извършено в условия на повторност, а не на системност, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 29.12.2023г. св. Р. Д. изпълнявал служебни задължения като младши автоконтрольор
в служебен автомобил с рег. № *** било поставено АТСС TFR1-M 644/14 и било в режим на
работа от 19,40 часа до 21,40 часа на път ПП I-6, км. 494+910 от кв. Пети километър в посока
кв. Ветрен като на 29.12.2023г. на посоченото място в посока от кв. Пети километър към кв.
Ветрен до Магазин Егло България в 19:43 часа с АТСС било установило движение на МПС
лек автомобил *** с рег. № *** с наказуема скорост 97 км/ч, при максимално допустима за
населено място до 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето с АТСС TFR1-M 644/14,
клип № 88615, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%.
Представена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на МПС С. Х. Х.,
1
попълнена на 11.09.2024г., че той е управлявал МПС на 29.12.2023г. около 19:43 часа.
Представена е връчена покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и декларация от жалбоподателя по
чл. 188 от ЗДвП, че автомобилът към датата на нарушението е управляван именно от него.
С оглед на така установеното, и тъй като в указания в поканата срок за явяване на С. Х.
Х. за съставяне на АУАН, същият не се явил, АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя
от св. Р. Д. на 19.09.2024г. и в присъствие на св. Е. Д. за това, че на 29.12.2023 г. в 19:43 ч. С.
Х. Х. в гр. Бургас на път ПП I-6, км. 494+910 от кв. Пети километър в посока кв. Ветрен до
магазин Егло България управлява лек автомобил *** с рег. № *** с наказуема скорост 97
км/ч, при максимално допустима скорост за населено място до 50 км/ч. Нарушението е
установено и заснето под клип 88615 от АТСС TFR1-M 644/14, с отчетен толеранс на
измерената скорост от -3%, което е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Освен това обаче св. Д. констатирал, че нарушителят е санкциониран с ЕФ серия К 4021225,
4691733 и 5225082, всички влезли в сила на 09.05.2023г., поради което и приел, че се касае
за водач, системно превишаващ разрешената максимална скорост за населено место.
АУАН е връчен на С. Х. Х. на 28.11.2024 г. като в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН няма
данни за подадено възражение.
Наказващият орган изцяло възприел установените от актосъставителя факти и на
20.12.2024г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 1200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Още с разпореждането за насрочване на съдебно заседание съдът изиска доказателства
за датата на влизане в сила на посочените в НП ЕФ като се представи справка от АИС АНД,
че и трите ЕФ са платени и влезли в сила на една и съща дата 09.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, които взаимно се допълват и не са налице такива, които да си
противоречат.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група към ОД на МВР –Бургас, сектор ,,Пътна полиция“,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон. Спазен е срока по чл. 34 ЗАНН, тъй като
нарушителят е установен към момента на попълване на декларация – 11.09.2024г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
наказващият орган е открил кой е нарушителя на датата на подаване на декларация. АУАН е
съставен на 19.09.2024г., а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок на 20.12.2024г. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Измерването и регистрирането на скоростта се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър, поради което и липсва пречка да се ангажира
отговорността на нарушителя при установено с АТСС превишение на скоростта и с ЕФ, но
предвид извършените допълнително действия се е установило, че за водача се касае за
нарушение във връзка със други ЕФ, поради което и правилно е поканен за съставяне на
АУАН и такъв е бил съставен. АУАН е връчен на жалбоподателя.
Ясно е посочено нарушението, обстоятелствата при които е извършено - ясно е
2
посочено мястото на нарушението, кога е извършено, посочена е и посоката на движение,
разпознат е номерът на автомобила. Действително представената снимки не е съвсем ясна,
но се касае за нощно време, в горния десен ъгъл е видим регистрационния номер на МПС,
освен това системата разпознава номера при режим на работа и през нощно време, ясно се
установява точното време, така и мястото на извършване на нарушението /чрез посочване на
GPS координати/. Отделно от това самият жалбоподателят собственоръчно е декларирал, че
именно той като водач на МПС е бил на посоченото място и в посоченото време и е
управлявал автомобила.
Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен съответния протокол по Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. В протокола е посочено конкретно АТСС, мястото на поставяне,
посока на задействане, ограниченията, както и е представена снимка на разположението на
уреда, която също е направена нощно време. Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. е официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена и съдът следва
да му се довери. Техническото средство е от одобрен тип средство за измерване съгласно
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминало проверка.
Видно от приложения АУАН и НП, АНО ясно е посочил време, място, установената
скорост, отчетеното превишение и приложимата разпоредба, която е именно разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч при движение в населено място.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност предвид
представената справка за собственост и декларация по чл. 188 ЗДвП. Съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че С. Х. Х. е управлявал процесното МПС на
посочената дата и час съгласно представените декларации по чл. 188 ЗДвП.
Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП
предвижда, че водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни
средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване над 40 km/h-с глоба 600 лв.
Съгласно чл. 182, ал. 5 ЗДвП действаща към датата на нарушението когато
нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Следва да се посочи, че
санкционната разпоредба, действала към датата на нарушението се явява по-благоприятна за
нарушителя, поради което и следва да се приложи съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно § 6, т. 62 ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече
пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. В справките от АИС АНД за всеки от фишовете серия К 4021225, 4691733 и
5225082 е посочено, че „не е изпратен към НАП“, както и че са влезли в сила на една и съща
дата 09.05.2023г. Процесното нарушение е извършено и установено на 29.12.2023г.
Едногодишният срок обаче започва да тече след като влезе в сила първият санкционен акт и
в този срок следва да бъдат извършени поне още две нарушения от същия вид. В случая
жалбоподателят е бил наказан с електронни фишове влезли в сила на една и съща дата
09.05.2023г., след което съгласно справка за нарушител/водач е налице вписано нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП с ЕФ 8279080 без да са ангажирани доказателства за неговото влизане в
сила и без този ЕФ да е посочен в АУАН и НП и нарушителят не се е защитавал срещу този
факт. Вписани в справката са и ЕФ за други по вид нарушения, за които също липсват
доказателства за връчване и влизане в сила. Ето защо настоящото сочи да е извършено като
второ по ред след влизане в сила на посочените в АУАН и НП електронни фишове, поради
което и следва да се приеме, че е налице признака повторност по смисъла на §6 т. 33 от ДР
на ЗДвП в каквато насока е и становището на представителя на АНО. „Повторно“ е
3
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание
му е било наложено като нов водач. Ето защо следва да се преквалифицира нарушението.
Относно правомощията за преквалифициране на нарушението е дадено задължително
тълкуване в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, I и
II колегия, според което в производството по реда на раздел пети, глава
трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
В случая с извършено преквалифициране на нарушението от такова като извършено
при условията на системност, в такова извършено при повторност не се нарушават правата
на жалбоподателя, тъй като се е защитавал срещу фактите и се касае за по-леко наказуемо
нарушение.
Съгласно чл. 182, ал. 4 (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. отм.) ЗДвП когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Предвид посоченото НП следва да се измени като на нарушителя на основание чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП се наложи глоба в размер на 1200 лева и не се налага наказанието
лишаване от право да управлява МПС, тъй като редакцията на закона към датата на
извършване на деянието се явява по-благоприятна разпоредба.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни съобразно уважената
част от претенцията.
В случая се касае за изменено наказателно постановление, с което на жалбоподателя са
били наложени две отделни наказания, едното от които е глоба в размер на 1200 лева, а
другото - лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. От гледна точка
размера на глобата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е предвиден в чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при
интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. като в тази част
НП се потвърждава и разноски не се дължат. Същевременно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от
Наредбата предвижда минимален размер на възнаграждението 500 лева, когато
административното наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно от глоба,
имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение. Ето защо в полза на
жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева, което е
минималния размер, предвиден в Наредбата.
Относно размера на разноските на наказващия орган разпоредбата на чл. 63д от АПК
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както
е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението
е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът
счита, че справедливият размер на конкретното възнаграждение за потвърдената част от
наказателното постановление се явява 120 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-0769-004643/20.12.2024г., издадено от
Началник на Група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което на С. Х. Х., ЕГН
********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП на С. Х. Х. е наложена „глоба“ в размер на 1200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната
разпоредба от 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП в чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП и отменя
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца като потвърждава наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА С. Х. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. Х., ЕГН **********
възнаграждение за адвокат в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5